№ 6087
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110130494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А...“ ООД против „С...” ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата
2 000,00 лева, представляваща главница по фактура № **********/07.01.2022 г. за доставка
и монтаж на климатична система MIDEA MCA3U-18HRFNX, ведно със законна лихва за
период от 14.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 155,57 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 07.01.2022 г. до 13.10.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55951/22 г. на СРС, 141 състав.
В исковата молба ищецът „А...“ ООД твърди, че с ответното дружество „С...” ЕООД
са сключили неформален договор за търговска продажба от 07.01.2022 г., по силата на който
ищецът доставил и монтирал на ответника климатична система MIDEA MCA3U-
18HRFNX//30U18HFN8Q. Доставката и монтажа били извършени точно и качествено, били
приети без забележки и възражения. За доставката и монтажа била издадена фактура на
обща стойност 2 200 лв., с ДДС и изпратена на 07.01.2022 г. на посочения от ответника
електронен адрес. На 12.01.2022 г. ответникът извършил плащане в размер на 200 лв., което
било направено общо с плащане в размер на 663 лв. по друга фактура № **********.
Ответникът не изпълнил задължението си по посочената по-горе фактура, поради което
дължал и мораторна лихва върху главницата от деня на забавата. Обосновава правния си
интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с
предмет процесните суми. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи сумата 2
000,00 лева, представляваща главница за неплатен остатък по фактура №
**********/07.01.2022 г., представляваща неплатена доставка и монтаж на климатична
система MIDEA MCA3U-18HRFNX, ведно със законна лихва за период от 14.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 155,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от
07.01.2022 г. до 13.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 55951/22 г. на СРС, 141 състав. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът „С...” ЕООД е подал отговор на исковата молба, в
който не оспорва сключването на процесния договор и представя доказателства за плащане
на всички суми по извършената доставка и монтаж на климатична система MIDEA MCA3U-
18HRFNX//30U18HFN8Q. Признава дължимостта на мораторната лихва за забава. Оспорва
да дължи разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са установителни искове с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за уважаването на които ищецът
следва да докаже валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ
(стока), срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
Предвид постъпилия по делото отговор на искова молба вх. 244838/01.09.2023 г., с
приложени вносни бележки за извършени преводи в периода 24.06.2023 г. – 11.08.2023 г., с
който ответникът представя доказателства за пълно изплащане на дължимите суми по
исковата молба, съдът намира, че е налице конклудентно признание на основанието и
размера на иска. Налице е признание и на дължимата мораторна лихва в размер на 155,57
лв. С извършеното в хода на производството плащане ответникът е признал конклудентно
основанието и размера на исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на
основателността им. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на
приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в
случая плащането на процесната сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене
процесните суми не се дължат на ищеца, тъй като са му платени.
С оглед изявленията на процесуалният представител на ищеца в открито съдебно
заседание от 05.03.2024 г., че всички суми са платени, искът за главница следва да бъде
отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане в хода на исковото производство. Предвид
извършеното признание на дължимостта на мораторната лихва за забава върху главницата в
размер на 155,57 лева, за период от 07.01.2022 г. до 13.10.2022 г., акцесорният иск също
следва да бъде уважен в цялост. Признанието на акцесорния иск, съставлява признание и на
факта, че ответникът е в забава. Поради това на ищеца следва да се присъди и дължимата
законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 14.10.2022 г./датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по силата на фикцията на чл.422 ГПК/ до датата
на плащането – 11.08.2023 г., която съдът изчисли на основание чл.162 ГПК, чрез
използване на онлайн калкулатор в размер на сумата от 189,33 лева.
Доколкото плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в настоящия процес, които възлизат на сумата от 1186,24 лв.
по представен списък по чл.80 ГПК, от които сумата от 443,12 лв. разноски в
производството по чл.410 ГПК и 743,12 лв., разноски в производството по предявените
установите искове, във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Възражението на ответника за недължимост на разноски за исковото производство, поради
плащане на сумите преди връчване на препис от исковата молба е неоснователно, тъй като
настоящото исково производството е във връзка с проведено преди това заповедно
производството, в което ответното дружество е подало възражение по чл.415 ГПК, в което е
оспорил дължимостта на вземането на заявителя, с което е станал причина и е дал повод за
образуване на исковото производство по реда на чл.415 вр. чл.422 ГПК. От представените
доказателства се установява плащане и на сторените разноски по делото от ищеца, поради
което такива следва да му се присъдят. По делото не е направено възражение за
2
прекомерност. При този изход на спора не се следват разноски на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А...“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с. ..., общ. Своге, обл. София, против „С...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 2 000,00 лева, представляваща главница по
фактура № **********/07.01.2022 г. за доставка и монтаж на климатична система MIDEA
MCA3U-18HRFNX, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55951/22 г. на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
извършено плащане на сумата в хода на производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А...“ ООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: с. ..., общ. Своге, обл. София, против „С...“ ЕООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, че „С...“ ЕООД дължи на „А...“ ООД сумата 155,57 лева (сто петдесет и пет лева и
57 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 07.01.2022 г.
до 13.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2022 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 55951/22 г. на СРС, 141 състав, както и мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба до датата на плащането в размер на 189,33 лв. за
периода от 14.10.2022 г. до 11.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., да заплати на „А...“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с. ..., общ. Своге, 1186,24 лв. разноски по производството, от които сумата от
443,12 лв. разноски в производството по ч.гр.д. № 55951/22 г. на СРС, 141 състав и 743,12
лв., разноски в исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3