Решение по дело №469/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. К., гражданин на Република Италия, чрез пълномощник адв. С. М., против Решение №22/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 108/2024 г. описа на Районен съд – Малко Търново, с което е отхвърлена жалбата на касатора против издадената спрямо него Заповед за задържане на лице рег. № 4069зз-210/10.09.2024 г. от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява, че заповедта е немотивирана, постановена при липса на фактически основания за издаването й, като е постановена в несъответствие с целта на закона. Възразява, че липсва противоправно поведение на задържаното лице, което да осъществява състав на престъпление по чл.281 от НК. Иска се отмяна на решението и на издадената заповед.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово, издал процесната заповед, не се явява и не изпраща представител

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото не се спори, че на 10.09.2024 г., касаторът М. К. е била задържана за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. № 4069зз-210/10.09.2024 г. от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово. В мотивите на заповедта е посочено, че противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е вписана разпоредбата на чл.281, ал.2, т.4, т.5, вр. ал.1 от НК. Данните по делото сочат, че срещу друго лице, а именно Ф. М. е било образувано ДП № 64/10.09.2024 г. по описа на РП Бургас, за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК – подаване по ЕЕН 112 на неверни сигнали за помощ и тревога, като срещу останалите присъствали заедно с него по случая, сред които и М. К., няма образувани досъдебни производства.

Въззивният съд е потвърдил процесната заповед, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заповедта издадена е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити. По същество е приел, че за материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление, които разкриват съпричастност на задържаното лице към извършването, което изискване според съда в случая е налице.

Решението е неправилно.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, а възпроизвежда текста на законовата норма на чл.281, ал.1 от НК, а именно пpoтивoзaкoннo пoдпoмaгане на чyждeнeц дa пpeбивaвa или пpeминaвa в cтpaнaтa. Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Същевременно, изготвената за случая докладна записка УРИ 4069р-22090/08.10.2024 г. съдържа данни за подаден сигнал чрез ЕЕН 112 от друго лице, а именно от френския гражданин Ф. М. за група туристи, които имат нужда от медицинска помощ. Впоследствие, на посочените координати, са установени касаторът М. К. и четирима европейски граждани в добро състояние, без необходимост от медицинска помощ. По отношение на Марет е образувано ДП № 64/10.09.2024 г. за престъпление по смисъла на чл.326, ал.1 от НК, като срещу другите лица, както съдът вече посочи, които са били с него, включително и срещу М. К. досъдебни производства не са образувани. Въззивният съд е изложил мотиви за правомерно задържане на касатора. В случая обаче не са конкретизирани фактите и поведението на лицето, даващи основание за задържане му. В този смисъл оспорената заповед не отговаря на изискванията за мотивираност и съдържание, регламентирани в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, липсва описание на релевантните факти, както и време и място на настъпването им, формата на участието на лицето в предполагаемото престъпление. Бидейки по своя характер принудителна административна мярка заповедта за задържане оказва непосредствен ограничителен ефект, поради което следва да се прилага при стриктно спазване на нормативните изисквания за нейното издаване.

По повод мотивиране на заповедта по чл.72 от ЗМВР СРС е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело С-608/21г., което според чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното :

1/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна [жк], като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти и никаква конкретика относно времето и мястото на извършване на престъплението. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. По делото няма данни такъв документ да е съставен от органа, издал оспорената заповед и да е бил предявен за запознаване на задържаното лице, като в т.43-46 от решението на СЕС е указано, че информацията трябва да бъде предоставена „незабавно“, според чл.6 от Директива 2012/13.

По делото нито се твърди, нито има доказателства, че и докладната записка, на която се позовава съда, е била връчена на задържаното лице да се запознае с нейното съдържание. По тази причина съдът не може да приеме, че фактическите обстоятелства, изложени в докладната записка, могат да се считат за част от мотивите на заповедта за задържане на лице.

Като не е констатирал тези пороци, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като на основание изложените мотиви следва да се отмени и издадената заповед за задържане.

На основание изложеното и чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №22/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 108/2024 г. описа на Районен съд – Малко Търново и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 4069зз-210/10.09.2024 г., издадена от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово.

Решението е окончателно.