№ 1210
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500547 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №547/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Щ.“ ЕООД ЕИК
******* от гр.Перник срещу решение №20044985 от 28.06.2022 г постановено по гр.д.
№1349/21 г на СРС , 58 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди
„А и Д Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и
чл.303а ТЗ във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 4796,80 лева – остатък от възнаграждение за
полагане на асфалтови настилки около 101-во училище в гр.София кв.Надежда , ведно със
законната лихва от 11.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 53,29
лева лихви за забава за периода 30.10.2020 г – 10.01.2021 г .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице
фактура от 19.08.2020 г за наредено от ответника частично плащане . Осчетоводяването на
фактурата и плащането по нея са доказателства за изпълнение задълженията на доставчика .
Издаден е и акт образец №19 .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.08.2022 г
и е обжалвано в срок на 30.08.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото липсват доказателства да е налице
между страните договор за изработка с предмет полагане на асфалтови настилки около 101-
во училище в гр.София кв.Надежда , включително и за уговорена по него цена . В
издадените фактури липсват вид и параметри на уговорената услуга , нито такива са
доказани с други доказателства .
Решението на СРС е правилно .
Действително в представените фактури №117 от 19.08.2020 г и №120 от 24.08.2020 г
/издадени от ищеца/ и в платежното нареждане от 19.08.2020 г на ответника липсват данни
отношенията да касаят полагане на асфалтови настилки около 101-во училище в гр.София
кв.Надежда. Наличието на подобен договор за изработка и приемането на работата от
ответника изрично са оспорени в отговора на исковата молба .
Вярно е , че осчетоводяването на фактура за определена доставка/услуга и включване в
дневниците за покупка по ЗДДС ОТ ОТВЕТНИКА е ценно доказателство за наличие на
договорни отношения и за приемане на доставката/услугата от ответника . В случая обаче
такова осчетоводяване не е доказано , включително защото не е поискано от ищеца
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с подобна задача . Отделно , не е установено
осчетоводяване на процесните фактури дори от самия ищец , както и не е представен акт
образец №19 или други писмени или гласни доказателства за наличие на договорни
отношение между страните с визирания предмет . Само във фактура №120 от 24.08.2020 г е
вписано , че са извършени СМР , но не е ясно какви .
Налага се изводът , че исковете на ищеца са недоказани . Като ги е отхвърлил СРС е
постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20044985 от 28.06.2022 г постановено по гр.д.№1349/21 г на
СРС , 58 състав .
2
ОСЪЖДА „Щ.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Перник да заплати на „А и Д Г.“ ЕООД ЕИК
******* гр.София сумата от 1500 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева
по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3