№ 167
гр. Б., 14.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
СъдебниТодорка Грънчарова-Кадрас
заседатели:Галя Анева
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело
от общ характер № 20231200200391 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 08:30 часа се явиха:
За ОП се явява прокурор Г..
Подсъдимият А. Г., редовно уведомен, явява се лично и със служебно
назначения си защитник адв. М..
Явяват се свидетелите И. Ш. и С. Н..
Явява се свид. А. А., доведен от органите на ОЗ „О.“, в изпълнение на
разпореждането за принудителното му довеждане в днешното съдебно
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът, отчитайки липсата на процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема се самоличността на свидетелите:
И. Г. Ш. – ... **********.
С. С. Н. – ... **********.
А. А. А. – ... **********.
На свидетелите се разясняват правата и задълженията им, както и бяха
предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.
Същите обещаха да кажат истината, и бяха изведени от съдебната зала, без
свид. И. Ш..
СТРАНИТЕ: Нямаме искания.
Пристъпва се към разпит на свид. И. Ш..
СВИД. И. Ш.: Спомням си случая. Това беше преди две години и половина.
Може ли да погледна докладната?
СТРАНИТЕ: Не възразяваме.
СВИД. И. Ш.: Да, припомних си за случая. Това, което лично помня е, че
2
бяхме изпратени на сигнал във връзка с възникнал скандал между две лица.
На място мисля, че ни посрещна дъщерята на А., която ни обясни, че както са
си седяли и след като били употребили алкохол, двамата се скарали. С.,
доколкото прочетох, е почнал да става агресивен и е възникнал конфликт
между тях, и са излезли навън. Той е тръгнал навън, А. е тръгнал по него да го
търси ли. Тръгнахме да обикаляме, да търсим, с цел да предотвратим, да ги
намерим, да предотвратим това да се сбият и ги намерихме на ул. „Б.“, където
бяха, имаше хора и мисля, че се биеха ли, бореха ли?! Ние слязохме,
разтървахме ги и забелязахме, че едното лице има прободна рана, а А.
държеше нож. Това е, което най-общо си спомням за случая.
Аз бях нощна смяна, така че след 22.00 часа е било, в смисъл ние сме от 18.00
часа на работа, но докладната прочетох в 22.10 часа. Бях с колегата С. Н..
Времето беше студено и нямам спомен как са били облечени. С. имаше
нараняване. Разбрахме, защото той каза, че е прободен и след като го
дръпнахме, ние, без да знаем, разтървахме двамата, дръпнахме С., понеже той
ни беше казал, че е бил агресивният, издърпахме го до една кола и по колата
останаха следи от кръв, и така разбрахме, след като той каза „Аз съм
прободен“. На момента не каза от кой е прободен. Освен да преустановим
разрастване на конфликта и скандала, на място не сме снемали обяснения, а и
как да снемем обяснения при такова нещо?! Не помня в коя ръка А. е държал
ножът. Аз съм полицейски служител. Към 2021 г. работех същото - командир
на отделение. Нямам спомен в коя ръка е държал ножът. Извикахме
оперативно-следствена група. Ножът беше, докато ние задържахме, ножът
беше изхвърлен на тротоара, малко по-нагоре, който в последствие нож
намерихме. Мисля, че дъщерята на А. имаше наранявания, така съм писал и в
докладната. По ръцете, мисля че беше нараняването й, докато се е опитвала
да ги разтърве. Не си спомням на място дали установихме лице с имена А. А..
Мисля че не, по-скоро не. А, дали имахме задължение да обезпечим
очевидци, свидетели, които да бъдат разпитани по-късно във връзка с този
случай, Ви казвам, че те всички се разбягаха след това, докато разтървавахме
лицата, всички се разбягаха, никой не искаше да стои там. То стана за
секунди. Няма как после да търсиш кой е бил и кой не. При разтърваването С.
не оказваше агресия, просто го дръпнахме. По-скоро А. се заканваше, но не
помня с какви думи. Ние се обадихме на линейка, дойде и другият патрул,
след което, не си спомням какво се случи с пострадалото лице. Мисля, че го
3
закараха в Спешния център, а ние останахме на място. А. беше установен и
заедно с другия патрул, с който бяхме тогава на работа, те го заведоха в
Районното. Ние останахме на място да изчакаме дежурна оперативна група да
направи оглед. Установихме мястото, където е станало това нараняване, а
именно там, когато пристигнахме и ги установихме на ул. „Б.“.
Дъщерята на А. не ни е казала точно защо е възникнал скандалът, просто, че
са се напили и че са се скарали, а той е гостенин все пак и. А, когато ги
намерихме на ул. „Б.“ в такава ситуация е трудно някой да ни обяснява, защо
са се скарали. Не са ни казали. С. не помня как изглеждаше, наистина. Както
ви казах имаше кръв от прободна рана. Не си спомням къде видях кръвта.
Имаше струпване от хора на ул. „Б.“. Не много, но имаше. В момента, в който
отидохме имаше. Докато ги разтървем, после всеки се разбяга. Останаха само
там роднини - дъщерята, не помня дали съпругата му беше там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
Въпроси от съда:
СВИД. И. Ш.: Получихме задача да посетим конкретен адрес за семеен
скандал. Отивайки на конкретния адрес, където е сигналът, в този конкретен
дом намерихме дъщерята. В този дом А. и С. не бяха там. Ние ги видяхме за
първи път на ул. „Б.“. Самата улица е на около 30 м от дома. Те бяха малко
по-нагоре. Общо, взето 30 м от конкретния адрес. С колата бяхме,
патрулирахме с колата и от колата виждаме по-скоро четири, пет човека,
които са на куп и стана ясно, че има сборичкване. Бяха на едно място.
Действията не ги виждам, просто възприемам, че това са хората, които
търсим, и слизаме и ги разтърваваме. Те още се бият, докато ние се
приближаваме към тях. Борят се. Аз няма как да ви го обясня по-различно. Не
размяна на удари, просто един в друг.
Допълнителни въпроси от прокурора:
4
СВИД. И. Ш.: Освен изхвърленият нож, друг нож на място не съм установил.
Не съм установил по друг начин, че двамата са приели алкохол, просто това
по данни на дъщерята на А., че са били пили алкохол.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси и нямам искания.
АДВ. М.: Нямам искания.
Съдът счита, че показанията на разпитващия се свид. И. Ш. от досъдебното
производство също следва да бъдат включени в доказателствения материал по
делото чрез прочитането им поради преценката, че за много от отговорите му
свидетелят нямаше ясен спомен за разлика от показанията му в досъдебното
производство, поради което и на основание чл. 281, ал. 4 в случая на ал. 1, т. 2
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВКЛЮЧВА в доказателствения материал по делото показанията на свид. И.
Ш. от досъдебното производство като се ПРОЧИТА протокол за разпит на
свидетел на л. 22-ри, Том I-ви от досъдебното производство.
СВИД. И. Ш.: Това, което ми прочетохте е далеч по-подробно, но тези
показания са давани 2021 г. Всичко, което прочетохте е вярно. Да, така е.
Естествено, че кръвта е от рана. Просто ви казах преди, че не си спомням,
къде точно е била порезната рана.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси за сравняване.
Въпроси от адв. М.:
СВИД. И. Ш.: Нямахме възможност да запазим свидетели. Те се разбягаха.
Относно това, което съм казал в разпита, който ми прочетохте, че следите
5
поради дъжда са се били измили при пристигане, Ви казвам, че става въпрос
за кървави следи, най-вероятно, по автомобила, който споменах по-рано,
следи от кръв.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме свид. И. Ш. да бъде освободен от съдебната
зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗРЕШАВА на свид. И. Ш. да напусне съдебната зала преди края на
съдебното следствие.
В залата се въвежда свид. С. Н..
СВИД. С. Н.: Спомням си по нещо. Някакъв скандал имаше, сигнал за
скандал и в последствие в уличка открихме двама мъже, които се боричкаха.
Единият имаше прободна рана от нож. Другият държеше нож, по-
възрастният, не знам, не мога да кажа дали е подсъдимият, не съм сигурен.
Минало е много време, не мога да си спомня. Това е в общи линии, което си
спомням.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като е само това, което си спомня, нямам въпроси.
АДВ. М.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на полицейския служител, свидетел по
6
делото, че няма спомен за случилото се, ще ви моля показанията му на това
основание да бъдат прочетени, дадени на 01.12.2021 г. по досъдебното
производство.
АДВ. М.: Предоставям на съда.
Съдът счита, че е основателно искането, с оглед направеното изявление на
свид. Н. пред съдебния състав, че няма спомен, извън най-общо съобщените
факти в свободния му разказ. Поради това и на основание чл. 281, ал. 4 в
случая на ал. 1, т. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВКЛЮЧВА в доказателствения материал по делото показанията на свид. С.
Н. от досъдебното производство като се ЧЕТЕ протокол за разпит на
свидетеля на л. 26, Том I-ви от досъдебното производство.
СВИД. С. Н.: Придържам се към думите си. Всичко е така, както ми
прочетохте. Питате ме, какво означава да се бият, значи, боричкат се, бият се,
един срещу друг и се удрят, предполагам, след като съм написал, че се бият,
са се били. Видяхме точно изхвърлен ножа като отстояние от мястото, където
се бият, значи, ножът беше на тротоар, може би 10, 15 м, не мога да съм
сигурен, помня, че беше на тротоар, пред къща. Това е на 10, 15 м от мястото,
където се биеха, но може и да са повече, не мога да съм сигурен. Не мога да
ви кажа как го държеше този нож, не си спомням. Сигурен съм, че държеше
нож и съм го видял, и това са неща, които обострят ни вниманието и
внимаваме, това е оръжие, беше голям нож, помня, но, как го държеше точно
като захващане, не мога да ви кажа, не си спомням. Докато обръщаме
внимание на пострадалия, той явно е намерил време и начин да го изхвърли
по в страни, може и да са по-малко метрите, просто не мога да съм сигурен
колко са метрите. Посочил съм хората, които са били на място, снели сме им
самоличността. Предполагам, не мога да ви кажа, дали всичките бяха, които
7
установихме с имена и ЕГН-та. Може и да е имало случайни, но не мога да
съм сигурен. Ние обърнахме внимание на двамата мъже, които се бият. В този
момент дали някой е бил там и си е тръгнал, ние докато намерим време да
снемем самоличността, не мога да кажа. Ситуацията беше много динамична.
На другото момчето течеше много кръв, обилно, буквално като си вдигна
блузката, струя излизаше кръв от него, абсолютно, и агресивен беше, искаше
да става, да се движи, придържахме го към земята, да не се движи много, за
да не му тече кръвта, да не се стигне до кофти момент. В същия момент
говорехме и с дежурния, така, че не мога да съм сигурен. Казал съм в
показанията, които ми прочетохте, че „същият се заканваше на С. А., че ще го
промуши с ножа, който държи“, значи, явно е било така. Те и двамата
отправяха закани един към друг, което е нормално в такъв момент.
Предполагам, че и двамата са отправяли.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Въпроси от адв. М.:
СВИД. С. Н.: Когато първоначално посетихме дома на подсъдимия съм казал
в разпита ми пред разследващия полицай по досъдебното производство, че
неговата дъщеря е казала, че С. А. е станал агресивен, скарал се е с нея и с
баща й. Нямам спомен дали тя ни обясни нещо по-подробно защо са се
скарали подсъдимият и С.. Спомням си, че тя ни посрещна и ни каза, че е
възникнал скандал между тях, и се притесняваше за тях до къде ще стигнат
нещата, и ние тръгнахме да обикаляме улиците да ги търсим. Там, където ги
виждаме, че се бият, мисля, че е близо до дома на ул. „П.Д. .... Мисля, че е
близо, но не мога да ви кажа колко е разстоянието. Когато намерихме лицата
на ул. „Б.“ те бяха изключително агресивни един към друг. Нашата цел беше
да нямат допир и да не продължи.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме свид. С. Н. да бъде освободен от съдебната зала.
8
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗРЕШАВА на свид. С. Н. да напусне съдебната зала преди съдебното
следствие.
В залата се въвежда свид. А. А..
СВИД. А. А.: Заедно работехме с А. и оттам се познаваме. Тук съм женен в Б..
Аз съм от с. С.. И те ми се обадиха. Отидох при А., заедно пихме и стана спор
за едно момиче. Като бях на гостито, бяхме аз, А. и едно друго момче, как му
беше името - ИС. - и стана, и почна да бие момчето /подсъдимият/. Стана
спор и ИС. започна да бие подсъдимия. Шамари му ударяше. И аз станах от
там, и го изкарах ИС. навънка. И аз вече оттам се прибрах и така. Излизаме с
ИС., изкарах го да не се бият. ИС. остава на улицата точно до едно магазинче,
дето му викат стъкларите. Близо е до дома на подсъдимия, къде сме пили.
Близо е, бая е близо. Ако ето тук е вратата /където сте Вие госпожо съдия/ на
къщата, където пихме, то го оставих на разстояние, където са стълбите на
съда. Аз се прибрах и вече не знам какво е станало. Аз отидох при жена ми.
Тя не е близо до тях. Тя е нагоре, на другата улица. От стъкларското тръгнах
нагоре към махалата, където жена ми живее. И това е, което съм видял. После
не съм разбрал какво се е случило. Приятели сме с подсъдимия. А с ИС. сме
роднини четвърти братовчеди, според мен. Това е. Излизаме от дома на А.,
оставям ИС. на стъкларското, даже той ми каза „Ше си бегам, да си хванам
такси“. Да си ходи, да се прибере на С.. Има таксита. Къщата не е моя. Как
мога да го приема в чужда къща, въпреки че сме братовчеди?! Къщата не е
моя.
Нямам спомен кога се случи това нещо. Нищо не си спомням. Бях много
пиян. Мисля, че лятото беше. Аз бях по анцунг. В къщата на подсъдимия
отидох вечерта, не си спомням в колко часа, мисля, че след пет часа беше.
9
Отидох сам. Когато отидох, не носех в себе си алкохол. Когато отидох в
къщата на А. бяха А., ИС., аз, щерка му и жена му на А.. Тримата пиехме и
женичката, и щерка му седеха на дИ.чето. ИС. ми звънна и ми каза „Ела, аз
съм при твоя приятел, да пием, взехме пиене!“. ИС. разбра, че съм на Б., нали
сме братовчеди. ИС. каза „Аз съм тук при А.“. Имаха връзка с дъщерята на А.,
по-точно не знам, но мисля си ходеха, нещо такова. Докато бях там изпихме
много алкохол. Бира пихме. ИС. почна проблема. Спомням си, че спомена
некакво момиче и почнаха да спорят с А.. Не си спомням името на момичето,
но знам, че за момиче стана. Не знам как се казва жената на ИС.. Ше ви
излъжа, не знам, не си спомням, но знам, че спор стана за момиче, имаше и
леко музика и не можах да ги разберам, и вече като стана ИС. да налага
момчето да го бие, аз вече станах, ги разделих. Този спор продължи като
време към 20-тина минути вътре се спореше. Нямаше нож на масата, на която
бяхме, само месо, бири и вилици. ИС. стана и го удари пред мене с шамари,
почна шамари да му удря. Мисля, че четири, пет шамари му удари. Аз седех
на дИ.чето, което беше при масата, по-малко, така си спомням. ИС. седеше
сега аз как съм. ИС. и А. седеха един срещу друг на масата, а аз по-странично.
Дъщерята на А. не знам как се казва. Неговата дъщеря се опита също да ги
разтърве. И тя делеше с мен. И двамата скочихме да ги разтървем. ИС. му
удари четири, пет шамара. А. не му отвърна. Каза му да стане, да си бега. И
даже дъщерята почна да реве, да вика, да си бега. А. каза, че ще викне
полиция. ИС. обиждаше А. „Боклук, ти кой си, са ше ти счупа главата!“,
такива работи. Когато изведох ИС. навънка, беше тъмно. Не знам ул. „Б.“
къде е, не съм от тук. Оставам го на стъкларите и се прибирам. Аз го
успокоявах, викам „Прибери се. Не са хубави тези неща. На трезво ке се
разберете!“ И той ми каза „Прибирай се, аз ше си хвана такси“ и аз се
прибрах, и не знам вече какво стана. Пет минути там говорих с него и си
тръгнах. През това време някой от семейството или самият подсъдим не
дойде на място при нас. Ние бехме само двамата с ИС.. Не съм разбрал, че
ИС. е бил намушкан същата вечер. Не знам за това. Приятели сме с А., но ние
си нямаме много общо, ние заедно работихме и оттам се познаваме. След този
случай тази вечер, с А. не съм говорил по други поводи. И с ИС. не съм
говорил до ден днешен.
Просто бехме много пияни и той да се прави на мъж пред щерка му и почна
да налага А.. И аз ставам от там, изкарвам го навънка. Вече аз се прибирам и
10
той не знам какво направи. Не съм чул ИС. да е псувал А. на дъщеря, на
внучка. Имаше и музика, и не си спомням, но аз знам, че ИС. стана и
налагаше А.. А. не го предизвика ИС. по някакъв начин.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
Въпроси от съда:
СВИД. А. А.: Докато не изведох ИС. от къщата, А. каза, че ще звънне на
полицията, но не знам дали той е звънял или дъщеря му. Май, че А. вдигна
телефона да звъни на полицията. Така си спомням, сега като ме питате. ИС. не
се уплаши, че ще дойде полиция. Искаше ИС. да се върнем пак при А., но не
знам защо искаше да се върнем. Да го биеше още. В стаята, където бяхме,
имаше дИ.че, маса, столчета. Имаше и гардероб, но зад нас ли беше, не мога
да си спомня. Това беше първият и последен път, когато съм отишъл в този
дом на А.. После не съм ходил. Не мога да си спомня какъв беше гардеробът.
Много пиян бях. Стекове бири. Тримата изпихме два, три стека бира може и
да сме пили. Един стек има 6 галонки, а галонката е по 2 л. Помня някои
неща, че ИС. налагаше А., че го изкарах навънка, казах му да се прибере, той
каза „Прибирай се, ти имаш семейство, аз ке си бегам с такси“, и аз се
прибрах. И това е, и нищо вече не си спомням. А, защо го оставих при
стъкларското, защото ИС. ми каза, че има там таксита, да се прибира. Аз си
тръгнах, защото имам малко дете и беше с температура, и затова се прибрах,
иначе аз ке си го откарах право на С. и пак ке се върнех, но няма как, и няма
как да го докарам на чужда къща. Бехме си добре, пиехме си, веселихме се,
смеехме си и от един път ИС. избухна и почна да налага А.. За това време,
докато бяхме на стъкларското, не съм видял някой от близките на
подсъдимия. Нямаше никой.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не възразяваме да бъде освободен свид.
А. А..
11
СВИД. А. А.: Дойдох с полицията и си изгубих работата. Не дойдох предния
път и отказах да получа призовка, защото бех на работа, аз исках, но шефът
ми не ме пускаше от работа. Даже не знаех за какво ме викате.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗРЕШАВА на свид. А. А. да напусне съдебната зала преди края на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се призоват вещите лица за следващото съдебно
заседание, ако адв. М. няма други искания.
АДВ. М.: Подсъдимият иска сега в този момент, преди изслушване на вещите
лица, да даде обяснения по случая.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си дава
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Като пихме, всичко стана заради едно момиче, целият
скандал. Викам това момиче ми харесва, ше ожена сино ми за нея, защото с
баща й сме приятели. Р.. Викам тя ке дума с баща й да я взема за сино ми,
харесвам я. И дъщеря ми вика „Добре, тате, щом я харесваш, щом си ходят с
Л., че думаме с баща й, да я вземем“. И ИС. стана и ми нанася тия шамари, и
ме удари отзад на гардеробо. И А. стана и му казва „Защо ударяш баща ми?“ и
той вика „Как така он дума да взима моята съпруга за твоя брат?“, защото и
неговата бившата му жена се казва Р. и той е помислил, че става въпрос за
бившата му жена, а не ставаше въпрос за тази Р.. Това момичето, къде е Р., за
което ставаше въпрос, е на сино ми на годините, на Л.. Удари ми четири, пет
12
шамара. И А. стана, вика „Защо, това е малко момиче?“ и тогава той ИС. се
изправи и вика на А. „Как баща ти, много голям мъж е станал, как ше вземе
моята бивша жена за брат ти? Значи, аз ходя с тебе и он да си отмъсти баща
ти така?!“ и после ИС. почна да псува А., почна да псува жена ми и малката
С. /внучката ми/. И почна внучката да трепери. Тя тогава беше на 7 години. И
аз заради това нещо не съм нито съм рипнал да се бия вътре с него, заради
малката не съм искал. Вземах си телефоно. Набрах 112, обадих се на полиция
да дойде и казах на полицията „Имаме дома проблеми, ИС., еди къде си.
Дойде дома, седнахме да пием, почна да ме бие, би дъщеря ми. По-добре
елате вие да го приберете, отколкото да имаме дразги“. А. беше вътре. Даже
он ни разтърва и го изкара ИС. го дръпна и го изкара отвънка на салона да си
облича маратонките. Аз по това време съм отвънка при мене на къщата на
двора. Обаждам се на 112 да дойде полицията и они ми казаха „След пет
минути ше дойдат“. И аз излизам, и изчаквам полицаите отвънка пред нас,
пред вратата на двора на моята къща на ул. „П.Д. .... И ИС. като излиза с това
момче, къде беше сега, и пак ми се наканва и ми вика „Аз некой ден ше се
върна. Това нема да ти го простя!“. И А. тогава излиза и вика “ИС.е, хвани си
бегай. Баща ми не е такъв човек да рипа да се бие. Он го направи повече
заради малката, а ти, добре мен като ме псуваш, не е проблем, майка ми, но
това е на седем години дете, как ше го наругаваш, ше я псуваш, и ше я
направиш като порасне проститука“. И аз оттогава като каза, че ше направи
малката С. проститутка, тогава вече изключих и не знаех какво правех. Ножът
ми беше зад гардероба, вътре в къщата. Преди да ходя при ИС. чаках нямаше
я полицията. Влизам вътре, дърпам гардероба. С. съпругата ми и дъщеря ми
ме спират. Бутнах дъщеря ми, бутнах и жена ми. Викам „Аз това нема да му
го простя. Викам, какъв е тоя тук? Аз я чувам от бебе до сега, той ше я прави
проститутка? Викам, какъв е тоя? Може да прави неговата дъщеря
проститутка, па не моята““. Дърпам гардероба, мушкам си ръката, изкарвам
си ножа. Този нож го използваме само за месо и като свършим, си го
оставяме отзад, не е за ежедневието. Никога не сме оставили нож да има
върху масата. Взимам ножа. И отивам. Имаше некакви момчета от махалата,
не си спомням кои бяха. Излизам пред „Б. 3“, защото ИС. беше там. Ул. „Б. 3“
е срещу това стъкларското, където му викаме. ИС. се разправяше с тия
момчета, и го питаха какво е станало, вика „Бих еди кой си“, но не мога да
знам кои са тези момчета и чух, че казва „Ше се върна, ще му взимам
13
здравето. Ше ходя до С., чекам само да ми дойде таксито, и ше се върна пак“.
И он като ме виде и почна пак да ме наругава. Псуваше ме на майка, на жена,
на деца, на всичко и аз като отидох до него той ми удари един тупаник, много
леко тука ми е цепнал веждата. И тогава вече аз изкарах ножа. Аз срещу него
си идвам, пристигам срещу него и му казвам „ИС.е, спирай повече да думаш.
Щом си чекаш таксито, качвай се и си бегай“. Като ойдех до него, он ми
посегна и и ме удари, много леко ми цепна веждата, и аз тогава вече, като
видех тия момчета и ме стана срам. Две, три момчета беха там. Не си
спомням момчетата, имената им не си спомням. Бях и пиян, и тогава вече
изкарах ножа и го наръгнах. Отзад зад гърбо ми изкарах ножа. Бех го турил
тук отзад в колана. Беше с калъфката ножът. Ножът беше с калъфката и аз
като излизам от дома си го сложих в колана на панталоните, и като ойдех до
ИС. и он като ме удари, изкарвам ножа, хвърлям калъфа на ножа, хващам
ножа с дясната ръка и го таковам. Първият път тръгнах да го наръгвам и го
наръгах, а вторият път не можах, защото А. не съм видел от къде дойде със
съпругата ми, защото беха много народ се събра тогава. А. идваше с
полицаите от към нашата улица идваха към „Б. 3“. И аз като посегнах втори
път, тя си тури ръката А. и даже не съм усетил, че съм я наръгал и полицаите
като го дръпнаха ИС., и тогава майка й вика „Изяде на момата ръката“. Викам
„На коя мома?“ и она ми вика „На А.“. Викам „Как така съм такова?“, вика
„Прободе я и нея“. И тогава си скинах тениската, завихме на А. ръката. С.
взима половината на моята тениска, отива при ИС. и натиска и неговата рана.
И она като му такова, аз думах с полицаите, вика „А.е, дай ножо“ и аз викам
„Нема да ви го дам, защото ше ме биете“ и го хвърлих зад стената. Зад мене
има стена и го хвърлям зад стената, на къщата къде е, не е двор, това е къде
стана това. Не е моята къща, а на ул. „Б.“ 3, така е тротоаро, така е стената, и
го хвърлям ножа на тротоара, на тротоара пада. Идва втората патрулка.
Първата патрулка беха тия двамата полицаи, където днес разпитвахте и после
дойдоха още две коли полицаи, единият живее под мене, единият живее над
мене, и двамата полицаи ги познавам. И дойдоха до мене и викат „А.е, що
правиш?“. Викам „Така и така. Само не ми слагайте белезници, защото
малката се плаши. Само да ходим до дома“, може да ги питате полицаите,
нито съм се дърпал, нито нищо, е така, както съм си, единият беше тука до
мене, единият тука, един отзад. Ойдехме дома, отворих гардероба, вземах си
една тениска и едно яке, качих се у колата и ме закараха в полицията. И
14
оттогава вече не знам какво е станало, какво не е станало. Не дадох ножа на
полицаите, защото ме беше страх да не ми свиеха ръцете и затова съм го
изхвърлил. Доброволно съм си дал, нито съм се укривал, нито нищо. Аз ако
съм се скривал, нема да седим да дойдат полицаите. Защото като правиш
некоя грешка, па да се криеш, не е реално. Аз съм си постъпил като човек.
Нито съм се укривал.
На подсъдимия се разяснява, че има право да откаже да отговаря на
конкретно поставени въпроси от страните и от съда.
ПОДСЪДИМИЯТ: Ще отговарям на въпроси.
Въпроси от прокурора:
ПОДСЪДИМИЯТ: Като го наръгах с ножо и му казах повече да не идва дома,
да не се занимава с А.. А. не е за него повече му казах. И он жена ми като го
натискаше тук с тениската, он ми се канеше па, и аз тогава му казах „Нито ме
плашиш ти, нито аз те плаша. Единствено само може да ме плаши Господ от
отгоре“. При ребрата го наръгах. Не съм искал там. Исках да го ръгна у
коремо, защото дома ме удари, ме направи за срам пред децата, пред жената и
отвънка пред тия момчета, където работех с тех, и па ме удари. Защото он
като се дръпна, завъртя, дори само с чупката, не е целият нож, те толкова е
влезнал ножа и аз го наръгах при ребрата, като ножът влезе в острието
малката му част, не целият. Ами, греших. Бех много агресивен, бех много
обиден. Не съм искал да го убия. Исках само да го заплаша. Ето Господ ми е
свидетел. Немах тая мисъл да взимам на некой здравето, да ми страдат
децата, жената. Това не съм го мислил въобще като бех и много агресивен. Не
съм искал това да го направя. Исках само да го наплаша. Когато го наръгах
първият път, он кога се наведе, ако исках, можех до га наръгам още, но не
исках, защото не искам да взимам човешки живот. Бях много агресивен.
Много обиден бех, извънредно много нервен бех, оти ме обижда, че ше
направи С. малката проститутка „Сега е на 7 години, като стане по-голяма и
ти обещавам, ше я намеря къде и да е, ше я направя проститутка“. Кога съм го
наръгал полицаите тогава са дошли с А. и жена ми. И тогава го дръпнаха они,
15
вече той беше наръган и го туриха до колата, он се подпрел на колата и тогава
са видели полицаите кръвта. Они дори не знаеха, че беше наръган. Немахме
този шанс да се извиняваме с ИС.. Ножът целият да е 15 см, 20 см, може да
има и 30 см, но не мога да преценя. Това е ножът, който е при вас, предаден е,
не отричам. Ножът ми беше в дясната ръка. Държех го за дръжката в юмрук,
като зъбците бяха нагоре, не надолу, а нагоре. Аз като замахнах и он като се
дръпна, и аз тогава го наръгах ИС.. Аз като думам с него и му казах „Щом
чекаш таксито, хващай и се прибирай“ и он тогава вика „Аз нема да се
прибирам. Ше ходя до С.“, и он като думам с него, като ме удари, и ми цепна
веждата, и аз тогава вадя ножа, извадих му калъфа и го хвърлям калъфа, и
тогава вече да го заплаша, викам „Ей сега ше ти изкарам червата“ и он
посегна към мене и аз го наръгах тука при ребрата. Наръгах го като му казвам
„Ей сега ше ти изкарам червата“ и он като тръгна към мен и аз се дръпвам, и
он па тръгна и като се дръпна, и тогава го наръгнах, с мое действие. Те това е,
което мога да кажа по целия случай.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.
Въпроси от адв. М.:
ПОДСЪДИМИЯТ: Ние бехме с жената в И.. Работихме. През три дена им
пращах пари, ама аз не знам, че она има общо с тоя ИС., въобще не знам.
През ден, през два й пращахме пари. Ние за един месец им пратихме 6000
лева на дъщеря ми, на сино ми и на внучката, и ние с жена ми се прибрахме с
220 евро и си платихме билето за 200 евро, и 20 евро ни остана да си купим да
ядем по път. Когато разбрах, че ги е бил дъщеря ми, сино ми, чупил е
прозорците дома, казах „А., това момче не е за теб!“ Не бях съглА. А. да има
връзка с него. и тя каза „Добре, тате, повече няма да имам връзка“. И се
прибрахме, минаха 10, 15 дена. Она се е виждала скришом от нас. Не
казваше, че излизаше по центъро с него и после като се прибра, вика „Тате, аз
не мога да се откажа от него, аз съм с него пет, шест месеца и повече“. И
стана те тая случка. Два, три пъти съм се виждал с него. Беше добре, нито сме
се скарали с него, седехме дома, пиехме кафе, взимахме по една, две бири
като се приберех от работа, такова нещо не е имало, не мога да кажа са, че е
рипнал нещо да ми направи, ама е тая вечер тогава е станал много агресивен,
16
извънредно много агресивен беше. Той е наркотично зависим. Аз го знаех
това, че шмъркаше. Лично А. ми каза. Викам „Щом шмърка, щом взима
такива работи, тоя човек не е за тебе“. Когато взех ножа, до мястото, където
беше ИС., отидох за 3, 4 минути, до къде свия от нас, до къде ода до къщата,
къде беше ИС.. От взимането на ножа до открИ.ето на ИС. на стъкларското, 3,
4 минути, до къде ходя до дома, до къде се връщам, отИ.е и връщане 3, 4
минути, те това ми е цялото време. Той отвънка пред къщата, къде беше
станал инциденто, он окаше, пискаше, ругаеше ме. Оти аз си седех пред нас,
чеках да дойдат полицаите, но се слуша от местото, където е той и вика „Аз
ше се върна. Ще ходя сега до С. и ше вземе още двама, трима човека, и ще му
почернея живота!“. А А. вече не беше там. А. го беше оставил и си беше
тръгнал. Имаше там три, четири момчета и го питаха, какво е станало и он
вика „Бех на А. при баща й“ и ме наругаваше там пред них. Докато чакам
полицията, той не спира да се заканва и затова влизам вътре, и взимам ножа.
Аз, насочвайки ножа към С., нямах намерение да го убия, само да го наплаша,
но стана тази случка, къде го наръгнах. Като видех кръвта и тогава влезнах
още толкова у паника. В къщата ми на ул. „П.Д. ... живеем, аз, дъщеря ми,
сина ми и внучката ми, която е дъщеря на А.. Л. е синът ми. Съпругата ми е
С.. Пет човека живеем в една стая, а от другата страна живее само
братовчедка й Д. с дъщеря й. А., откакто роди малката досега живеем заедно,
ние се грижим за нея с баба й и сега в 13.30 часа трябва да я докарам на
училище, в 3-то. Много си я обичам внучката. Отгледах си я, чувам си я,
цялата махала са свидетели. Когато дойдоха полицаите, които разпитахте
днес и после още две патрулки дойдоха. Не с тези полицаи, които бяха днес,
аз отидох с втората патрулка до Районното. Имаше много народ, извънредно
много. Като стана случая, къщите са една до друга, и се събраха и после като
дойдоха полицаите. Близо е там, махалата ни е близо на нас, в една къща
живеят по четири, пет човека. Като ме закараха в управлението, не знам вече
какво е станало. Когато ме освободиха от полицията, като ме видеха там
момчетата, ме питаха какво стана. Аз казах заради щерката, докара това
момче. Некой е видел, некой не е видел, но не са искали да дават и обяснения.
Всеки се плаши.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
17
С оглед обясненията, дадени от подзащитния ми в днешното съдебно
заседание, както и разпитът на двамата полицейски служители като
свидетели, се установи, че местопроизшествието е посетено от още два
полицейски екипа и с оглед на това, какви са характеристичните данни, имало
ли е някой друг свидетел там на инцидента, защото свидетелите в днешното
съдебно заседание казаха, че не са запазили някой от свидетелите, не
познават, не си спомнят, както и подсъдимият, моля за следващото съдебно
заседание да бъде изискана справка от ОД на МВР гр. Б. за екипите, посетили
на процесната дата местопроизшествието и същите да бъдат призовани, и
разпитани като свидетели по настоящото дело.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не възразявам, но ще уточня, че екипът е бил още един и
това е А .... А моето искане е за изискване на записа от телефон 112, тъй като
подсъдимият при дадените обяснения посочи, че доста пояснително е
обяснил, обаждайки се на 112, какво се случва, за да придобием впечатление
за гласа, съдържанието на съобщението и часа, считам, че е относимо
изискването на тази информация.
АДВ. М.: Подкрепям искането на прокурора. Също щях да го направя в
последствие това искане.
Не даваме съгласие да се четат експертизите, без разпит на вещите лица.
Държим на разпита на вещите лица и да бъдат призовани за следващото
съдебно заседание.
По направените искания, съдът намира следното: Относно посочените за
събиране гласни доказателства, че чрез разпит на полицейските служители,
отзовали се на конкретния сигнал, съдът намира за основателно поради
относимостта на целените за установяване факти. Основателно е искането да
бъде събрана и информацията във връзка с подаден сигнал от страна на
подсъдимия като оплакване на телефон 112, тъй като преценява, че по този
начин биха се събрали и писмени доказателства, пряко относими към
предмета на делото. Поради несъгласието да не се провежда разпит на вещите
лица за следващото съдебно заседание, следва да бъдат призовани всички
18
вещи лица от списъка за призоваване.
Поради горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от 02-ро РУ на МВР гр. Б. писменото установяване на факта,
кои са били служителите от А ... на дата 08.10.2021 г. за работното време към
22.00 часа, които са посетили получен сигнал за семеен скандал в гр. Б., на ул.
„П.Д. ..., с оглед призоваване на същите за разпит като свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА от „Н.с. ...“ гр. С. информация за подаден сигнал около 22.00
часа на 08.10.2021 г. за семеен скандал в гр. Б., ул. „П.Д. ... и удостоверяване
на факта, от кой телефонен номер е получено обаждането и какво е
съдържането на сигнала, чрез предоставянето на звукозапис на същия.
ОТЛАГА делото за 27.03.2024 г. от 09.00 часа, за която дата и час ОП
уведомени чрез прокурор Г., подсъдимият лично, адв. М. лично.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д. Х., д. Г., Д. Т., Д. М. и Д. М..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ полицейските служители от А ..., след предоставяне
справка от 02-ро РУ на МВР гр. Б. относно имената на същите.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19