РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8455 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор **, срещу срещу
Г.А.Д. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 125,46 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 107,52 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013 г. до 01.11.2013 г.,
както и 17,94 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6015/2016 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ** находящ се в гр. **, е клиент
на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 6015/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер № **
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, **,, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД.
Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот
са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма
„Бруната”, ООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено
като трето лице помагач и „Бруната”,
ООД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен договор при общи условия
с „Бруната”, ООД за извършване на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда –етажна
собственост. Твърди, че през процесния период остойностяването на топлинната
енергия за процесния имот е ставало по данни предоставяни от тази фирма. Излага
се, че отношенията между дружеството - ищец и фирмите за дялово разпределение
се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“ ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС гр.
Плевен. Твърди се, че за третото лице помагач съществува правен интерес да
участва в делото, тъй като с участието си може да докаже, че извършеното от
нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписания от страните
договор. Навежда доводи, че за ищцовото дружество съществува правен интерес от
привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване
на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на
топлинна енергия дружеството може да заведе регресен иск срещу него. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на трето лице
помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да уважи предявения иск. Счита, че от събраните по делото
доказателства се е установила дължимостта на сумата. Претендира присъждането на
разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,чрез назначения по делото
особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва факта на реално
потребление на топлинна енергия. Твърди, че ответника не е участвал в ОС на собствениците и няма сключен договор с топлинния
счетоводител, който факт, се установява и от
представените с исковата молба доказателства. Сочи, че ответника не е бил обвързан с облигационни отношения по доставка на топлинна
енергия с ищеца по делото, тъй като между тях, няма сключени
договори за снабдяването на Добросолов с топлинна
енергия, както и извършване на дялово разпределение. Сочи, че
разпоредбата, на която се позовава ищеца и от която извлича качеството на
клиент на ТЕ на ответника - чл.153 от ЗЕ, противоречи на чл.40 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г. Излага, че разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, е в противоречие с нормите на европейското право, което
право има предимство пред
вътрешното право. Сочи, че чл.153, ал.6 от ЗЕ е в противоречие с чл.9 ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на СЪВЕТА от 20 май 1997
година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние и забрана на непоръчани стоки и, която правна норма е транспонирана в националното законодателството чрез приемането на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Излага,
че чл.153, ал.6 от Закона е в противоречие с чл.3, б.„н" от ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 година относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, според
която „краен потребител" е „физическо или юридическо лице,
което купува енергия за свое собствено крайно потребление". Твърди, че в случая ответникът изобщо не се е съгласявал със закупуването на енергия относно
отопление на имота, поради което счита, че съгласно
Директивата той не
е потребител и клиент на Т.П. ЕАД. Сочи и,
че ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик
на имота, както и, че през процесния период операторът на
топлопреносната мрежа е изпълнявал правилно задълженията си, регламентирани в чл.12, т.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. Твърди, че при неспазването на тези
разпоредби означава, че към сградата може да е подадена повече киловатчаса
топлинна енергия от заявената необходима такава, което от своя
страна води до загуби, които се разпределят между клиентите на
ТЕ в сградата. Сочи, че изясняването на това обстоятелство е от
съществено значение за изхода на настоящия процес. Излага,
че ако са налице данни за подадена повече ТЕ от заявената, то следва да се представят и доказателства дали са уведомени абонатите
в сградата на процесния адрес. Навежда
доводи, че ищцовото дружество основава вземанията си на
представеното извлечение от сметка на ответника, които са оспорени, поради
което последният е длъжен да докаже, че същите са били редовно водени,
тъй като оспорва същите. Твърди, че за основателността
на предявения иск е необходимо ищецът да докаже извършването на доставки по
договор за продажба на топлинна енергия като установи по безспорен начин
действителното количество доставена топлинна енергия и нейното остойностяване. Сочи и,
че не са ангажирани доказателства, установяващи начислените от ищцовото дружество суми. Твърди,
че не може само въз основа на
извлечението от сметка, изготвено от ищцовото дружество да се установи количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника, както и дължимата за всеки месец сума. Навежда доводи, че след като главния иск е
неоснователен, то е неоснователен и иска за обезщетение за забава върху същата. Поради изложеното моли съда да отхвърлите предявения иск и да му се присъдят направените по делото разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Твърди, че не е представено доказателство за реално доставена
топлинна енергия, съобразно Наредба №16 - 334/06.04.2007 г., като в тази връзка
навежда пространни доводи. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение
В проведеното по
делото о.с.з. третото лице – помагач „Бруната“
ООД не изпраща представител. С нарочна писмена молба представя документи
касаещи месечните начисления за абонатен № ** за процесния период.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 6015/2016г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 413, 22
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2008 г. до 31.03.2016 г; сума в размер на 190,05 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.02.2009 г. до 02.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 205,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3875/10.08.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От подписаната
декларация от съсобствениците от етажна собственост на адрес гр. Плевен, **,
както и от приобщения по делото списък на потребителите на топлинна енергия за
същия адрес, подписани и от ответника се установява, че същите са декларирали
съгласието си с ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Т.П.“ ЕАД, както и, че са предоставили на последния за безвъзмездно
ползване помещението в сградата, което е предназначено за абонатна станция.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия, както и
от представената от третото лице - помагач индивидуална месечна справка за
използваната топлинна енергия се установява и какви са задълженията на
ответника по делото за исковия период - 30.11.2013 г. до 30.04.2016 г.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните и, от което се установява, че
сумите за топлинна енергия за процесния период са изготвяни на база отчет на
уредите за дялово разпределение /каквито не са установени/ и при ползване на
топла вода – на база на показанията на водомер /наличен, но не използвана топла
вода/; размерът на главницата за процесния период е в размер на 107,52 лева,
която е формирана от следните суми: 84 лева за топлинна енергия, изчислени на
база на обема на жилището, по проект; 23,52 лева за услуга дялово
разпределение, която е изчислена на базата на един водомер; размерът на лихвата
върху претендираната главница е в размер на 17,94 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
От представените по делото доказателства /списъкът на потребителите на
топлинна енергия в сградата на адрес гр.
Плевен, **/ се установява, че ответникът, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. гр. **, с аб. № **, както и, че сградата, в която се
намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и приети от ответника по делото. В ОУ е уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От представената по заповедното производство препис – извлечение от
сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от
неоспорената от страните ССЕ се установява и какъв е размерът на претендираната главница по пера и
лихвата в посочените от ищеца размери, поради което и възраженията на ответника
в тази си част са неоснователни.
Съдът счита за неоснователни
доводите на особения представител на ответника, че
доверителят му изобщо не се е съгласявал със закупуването на енергия относно
отопление на имота, поради което и, съгласно Директива 2006/32/ЕО той не е потребител и клиент на Т.П. ЕАД.
Видно е, че същият е подписал списък на потребителите на топлинна енергия в сградата на адрес гр. Плевен, **, което е доказателство, че
същият е считал себе си за потребител на топлинна енергия с произтичащите от
това задължения. Нещо повече, ако беше счел, че не е потребител би следвало да
откаже да подпише сочената декларация. За неоснователни съдът счита и доводите
на особения представител на ответника, че не е спазена процедурата относно
доставката на ТЕ, а именно, че не са
уведомени абонатите във връзка с доставена повече енергия отколкото е
необходима, доколкото никъде по делото не са наведени твърдения за доставена
повече ТЕ.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 125,46 лева, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 15.60 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 75,00 лв - от които –25,00 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 15,60 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 595,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен представител,
120 лева за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.А.Д. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор **, сума в общ размер на 125,46 лева /сто двадесет и пет лева и четиридесет и шест
стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които 107,52 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013
г. до 01.11.2013 г., както и 17,94 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 04.01.2014 г. до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г.А.Д.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор **, сумата от 15,60 лева /петнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6015 по описа за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Д. ЕГН **********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор **, сумата от 595,00 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Бруната“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: