№ 7896
гр. с, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20241110118873 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „ли" АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: област с (столица), община
Столична, гр. с, бул. „сш“ № ***, срещу ЗАД „ОЗК ***“, ЕИК ***, с адрес ул.
„с с“ №7, гр. с, с която са предявени по ред на чл. 422 ГПК установителен иск
за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1912,72 лева, представляваща ½ от стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилисти, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 4570/2024 г. по описа
на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.08.2018 г., в гр. м,
ФРГ, в срока на застрахователно покритие, поради виновното и
противоправно поведение на водач на влекач марка и, рег. № ***,
застраховано при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с прикачено към него ремарке с рег. № ***, застраховано при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
настъпило ПТП, от което са причинени имуществени вреди на товарен
автомобил марка "с" с рег. № *-**. Поддържа, че по предявена от пострадалия
претенция заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 825,43 лева.
Поддържа, че доколкото частите на съответното превозно средство /влекач и
ремарке/ са застраховани при различни застрахователи, съгласно немското
право, което смята за приложимо в отношенията между страните, двете
застрахователни дружества отговарят съвместно и поотделно, като в случай че
1
обезщетението е изплатено изцяло от единия застраховател, другият може да
предяви регресен иск за 50% от изплатеното обезщетение. Твърди, че поканил
ответника да му заплати половината от платеното обезщетение, но подленият
не сторил това.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в
отношенията между страните приложимо е българското право, съгласно което
отговорността се носи единствено от застрахователя на влекача. Оспорва
размера на предявения иск, тъй като същият е в завишен размер и не отговаря
на действителните стойности за единица труд. Оспорва и искът за присъждане
на лихва като неоснователен.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на
които се основават иста му, а именно: да е сключен договор за задължителна
застраховка между ищеца и причинителя на вредата – водач на теглещо
превозно средство, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, към което е
било прикрепено ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца и собственика на влекач марка
и, рег. № *** е бил налице валиден и действащ към датата на процесното ПТП
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилисти, полица № BG/***, наличието на валиден към датата на ПТП
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на ремарке с рег. № *** с ответника, както и че ищецът е заплатил
сумата от 3825,43лв., за обезщетяване на причинените от ПТП вреди.
От приетата по делото съдебно авто-техническа експертиза и от
писмените доказателства се установява, че на 28.08.2018 г., в гр. м, ФРГ, при
включване в движението водачът ап на товарна композиция влекач и, рег. №
ЕН с прикачено към него ремарке с рег. № ***, не пропуска движещия се по
пътя влекач „с“ с рег. № NM-NS-208, управляван от Анел Чордич и реализира
ПТП в него, като ударът за влекач „с“ е в предната му дясна част. Съгласно
2
заключението действителната стойност на описаните щети в размер на 1812
евро или 3543,96 лева, като посочените щети са в причинно-следствена връзка
при така описания механизъм на ПТП.
Основният спор между страните е как при причинени вреди от
композиция, състояща се от влекач и ремарке, когато влекачът и ремаркето са
обект на застраховка "Гражданска отговорност" при различни застрахователи,
се разпределя отговорността за причинените вреди между тези застрахователи
и съответно кое е приложимото право при решаване на този въпрос предвид
наличието на международен елемент – причиняване на вредите в друга
държава членка.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е
приложимото материално право - на ФРГ или българското, по който въпрос
съдът се е произнесъл с определение от 19.09.2024г. Съгласно решение на
Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14
и C-475/14 Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че
приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо
превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при
причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу
застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя
съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и
следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението
за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от цитираното решение на първо
място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено
обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“., а на второ
място, следва да се определи, в съответствие с член 7 от Регламент „Рим I“,
кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между
застрахователите — ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези
застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага
в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Такъв е и настоящият случай – приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя на влекача е това на ФРГ,
3
което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на отговорността
между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на
тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на член 7 от
Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, пар 2, доколкото приложимото право
не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото
на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В
случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата
застрахователи са със седалище и място на дейност в РБ, поради което и
приложимо е българското право.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл.
7 от Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.
Предвид горното отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "гражданска отговорност" поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо
превозно средство, поради това исковата претенция се явява неоснователна.
(В този смисъл и Решение № 5672 от 21.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
7057/2023 г.,Решение № 3282 от 5.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3044/2023 г.,
Решение № 6559 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10458/2022 г., Решение
№ 105 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8783/2022 г., Решение № 4050 от
5.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 944/2023 г., )
По отношение на разноските.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 100
лева - за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД от ЗК „ли" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: област с (столица), община Столична, гр. с, бул. „сш“ № ***,
срещу ЗАД „ОЗК ***“, ЕИК ***, с адрес ул. „с с“ №7, гр. с за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1912,72 лв.,
представляваща 1/2 част от изплатено по застраховка "Гражданска
отговорност" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
28.08.2018 г., в гр. м, ФРГ, между застрахован при ищеца влекач марка и, рег.
№ ***, с прикрепено към него ремарке рег. № ***, застраховано при
4
ответника, и влекач „с“ с рег. № NM-NS-208, ведно със законната лихва от
25.01.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 4570/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ли" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: област с (столица), община Столична, гр. с, бул. „сш“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ***“, ЕИК ***, с адрес ул. „с с“ №7, гр. с, сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5