№ 64
гр. Ботевград , 31.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ в закрито заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя Д. Стоянова Частно гражданско дело №
20211810100909 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 411 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Г. М., с ЕГН
********** от с. Трудовец, общ. Ботевград, за сумата от 3564.87 лева, представляваща
остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит No
30035577952 от 11.03.2019 г.; сумата от 1990.57 лева, представляваща падежирало
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г.;
сумата от 3583.14 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; сумата от 450.07 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 11.06.2019 г. до 03.04.2020 г., както и сумата от 137.10 лева,
представляваща законна лихва за периода от 03.04.2020г. до 27.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в производството разноски.
Съдът, като прецени искането на заявителя и представените писмени
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, в чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК законът поставя като условие същото да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а по силата на чл. 410, ал. 3 от ГПК искането не може да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това.
В случая съдът намира, че искането не отговаря на посочените изисквания в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3583.14 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Процесният договорът за паричен заем, сключен между страните, от който
произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер, поради което
за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи
1
за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение
от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за
спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на
твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл.
410, ал. 3 от ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни
клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО
и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл.
7, ал. 3 от ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Систематичното
тълкуване на посочените разпоредби налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които
освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
свързани със събирането, респ. управлението на кредита. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР,
именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при
сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, и
въвеждането на отделна такса, т. нар. “разходи“ при изискуем кредит, за същата
дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер.
Същият извод се налага и от константната съдебна практика на съдилищата по
тези клаузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния
принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се
издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17
на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
По изложените съображения искането на заявителя за присъждане на сумата от
2
3583.14 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, следва да бъде отхвърлено.
Налице са условията на чл. 410 и сл. от ГПК за издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата от 3564.87 лева,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит No 30035577952 от 11.03.2019 г., за сумата от 1990.57 лева,
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.03.2020 г. до
03.04.2021 г., за сумата от 450.07 лева, представляваща лихва за забава за периода от
11.06.2019 г. до 03.04.2020 г., както и за сумата от 137.10 лева, представляваща
законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 27.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата- главница от датата на входиране на заявлението до окончателното й
изплащане, като на заявителя се присъдят и направените разноски – за държавна такса
съобразно уважения размер на претенциите и за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София срещу Д. Г. М., с ЕГН ********** от с.
Трудовец, общ. Ботевград, за сумата от 3564.87 лева, представляваща остатъчна
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит No 30035577952
от 11.03.2019 г., за сумата от 1990.57 лева, представляваща падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г., за сумата от
450.07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.06.2019 г. до 03.04.2020
г., както и за сумата от 137.10 лева, представляваща законна лихва за периода от
03.04.2020г. до 27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата- главница от
датата на входиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сумата
от 122.85 лева за направени разноски по делото за държавна такса, и сумата от 50.00
лева за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3583.14 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля заявлението, може да се обжалва с
частна жалба от заявителя пред Окръжен съд- София в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3