№ 15504
гр. С, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110130028 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79 от ЗС от С. С. С.,ЕГН
**********,и Д. С. П.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С ( конституирани
по реда на чл.227 от ГПК вместо първоначалния ищец С С. П. ) против М. С.
К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че ищците са собственици при равни дялове
на недвижим имот с идентификатор ****** на основание придобивна давност.
В исковата молба се твърди,че едноличен собственик на имот – земя с
площ от 1010 кв.м. на основание протокол от съдебна спогодба от 09.11.1975 г.
е С П.,респективно след смъртта му ищците. Твърди се,че в имота се намира
къща,която има идентификатор ******,която е придобита от сестрата на
първоначалния ищец М. С. П.а като с протокол на частен съдебен изпълнител
от 25.08.2008 г. къщата е предадена на С П. и от този момент никой не е
реализирал фактическа власт върху имота. Твърди се,че е реализирана
прехвърлителна сделка в полза на ответницата К.. Ищците сочат,че считано от
2008 г. единствено техният праводател,а впоследствие ищците са
осъществявали фактическа власт върху имота. Ищците молят съда да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
М. С. К.,в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Твърди се,че с влязло в сила решение къщата,предмет на делото,е
изнесена на публична продан,а праводателката на ответницата е изплатила
дела на брат си и е придобила имота. Твърди се,че с протокола от 25.08.2008 г.
имотът е предаден от първоначалния ищец на праводателката на ответницата.
Ответницата сочи,че е предприела действия по осигуряване право на
преминаване през имота. Ответницата поддържа,че ищците препятстват
достъпа до имота. Оспорени са твърденията в исковата молба за реализирано
1
владение,което да е явно и необезпокоявано. Ответната страна моли съда да
отхвърли исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е предявен насрещен иск с
правно основание чл.109 от ЗС от М. С. К. срещу С. С. С. и Д. С. П. с искане за
осъждане на ответниците да прекратят действията,с които препятстват
достъпа й до собствения й имот като премахнат заграждения,куче,заключена
порта ( чрез предоставяне на отключващо средство ) и да преустановят
действията,с които препятстват М. К. да реализира ремонт и реконструкция на
сграда с идентификатор ******. Ищцата твърди,че се е опитала да отдаде
имота си под наем като са идвали хора,които да оглеждат имота,но достъпът
до имота се оказал невъзможен,защото портата на двора е заключена,а в двора
се разхожда грамадно куче,което е пуснато свободно. Моли съда да постанови
решение,с което да уважи насрещната искова претенция.
В срока по насрещния иск ответниците оспорват насрещния иск като
твърдят,че имотът е негоден за обитаване и няма тоалетна. Твърди се,че
ответницата никога не е владяла имота. Молят съда да отхвърли исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от постановление за възлагане от 15.04.2008 г.,едноетажна
жилищна сграда,находяща се в лицевата част на дворното място е възложена
на М. С. П.а. Постановлението е влязло в сила на 05.06.2008 г.
С решение от 29.10.2003 г.,постановено по гражд.дело № 3878/2002 г. по
описа на СРС,54 състав е допуснато да се извърши съдебна делба между М. С.
П.а и С С. П. на недвижим имот едноетажна жилищна сграда в лицевата част
на дворното място,застроена на 53,70 кв.м. при квоти по ½ идеална част и е
отхвърлен искът за делба на дворното място.
От протокол по гражд.дело № 4148/1975 г. се установява,че С С. П.
получава в дял дворно място в **** с площ от 936 кв.м.,а С. П. В и Г А В
получават парична сума.
С решение от 31.07.2012 г.,постановено по адм.дело № 1601/2011 г. по
описа на Административен съд С град е отменена заповед № ДК-10-ЮЗР-15
от 25.01.2011 г. като незаконосъобразна.
С нотариален акт от 26.06.2009 г. М. С. П.а прехвърля правото си на
собственост върху едноетажна жилищна сграда на ***** на М. С. К..
Видно от решение от 25.02.2010 г.,постановено по гражд.дело №
174/2009 г. по описа на СРС,34 състав,искова претенция по чл.45 от
ЗЗД,предявена от М. С. П.а срещу С С. П. е била отхвърлена. Решението е
влязло в сила на 11.05.2011 г.
От удостоверение за наследници се установява,че С С. П. е починал и е
оставил като наследници по закон синовете си С. С. С. и Д. С. П..
С решение № 5112/15.05.2023 г.,постановено по адм.дело № 8732/2022 г.
по описа на ВАС е отменено решение от 20.05.2022 г. по адм.дело №
11354/2021 г. по описа на Административен съд С град и е върнато делото за
2
ново разглеждане от друг състав.
С писмо от 29.07.2021 г. Столична община район „В“ уведомява М. С.
К.,че следва да заплати сума в размер от 18845,18 лева като предпоставка за
издаване на заповед за учредяване право на преминаване.
Със заповед от 27.12.2018 г. е наредено на С С. П. да осигури свободен
достъп на М. С. К. до собствената й жилищна сграда за период от 10.12.2018 г.
до 10.09.2019 г. С решение на Административен съд С град,постановено по
адм.дело № 13665/2018 г. е отхвърлена жалбата на С С. П. срещу заповедта,а
съдебното решение е потвърдено с решение на ВАС по адм.дело № 9343/2019
г. по описа на ВАС.
Представено е решение на ВАС по адм.дело № 6716/2024 г.,с което е
потвърдено решение на Административен съд С град,с което е отменена
заповед на кмета на Столична община район „В“.
Установява се от решение от 07.02.2024 г.,постановено по адм.дело №
10320/2023 г. по описа на ВАС,че е отменено решение на Административен
съд С град и е отменена заповед № РВТ21-РД09-161/16.09.2021 г. на кмета на
Столична община район „В“.
Представено е разрешение за строеж № 286/05.08.2010 г.,издадено на М.
С. К. за преустройство на съществуваща жилищна сграда и реконструкция и
укрепване на съществуваща изгребна яма. Със заповед № 85/21.08.2015 г. е
презаверено разрешението за строеж от 02.08.2010 г.
Видно от решение от 16.04.2019 г.,постановено по адм.дело №
10941/2018 г. по описа на Административен съд С град по жалба,подадена от
С С. П. е изменено решение на комисия,назначена със заповед на кмета на
Столична община район „В“ в частта за размера на обезщетението от 6809,62
лева на 18845,18 лева.
Установява се,че с решение на Административен съд С град от
08.03.2021 г. по жалба на С С. П. е изменено решение на комисия по чл.210 от
ЗУТ като е увеличено обезщетението за право на прокарване на съоръжения
от 90,19 лева на 1773 лева.
С решение от 31.05.2012 г.,постановено по гражд.дело № 13023/2011 г.
по описа на СГС е отхвърлен предявен от С С. П. иск за изкупуване на
недвижим имот едноетажна жилищна сграда с площ от 53,70 кв.м.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от
показанията на свидетеля Г К се установява,че процесната къща се намира в
парцел на ***** и е построена през 1956 г. от бабата и дядото на свидетеля,а
след смъртта на бабата и дядото между майката на свидетеля и нейният брат е
водено дело за делба и имотът е изнесен на публична продан като майка му
придобила правото на собственост върху къщата. Според свидетеля Г К от
случаен разговор с майка си узнал,че къщата е прехвърлена на М. К.,според
показанията на свидетеля Г К в къщата не ходи никой,а единствено е виждал
своя вуйчо С П. да слага инструменти,когато копае двора или коси. Разпитан в
съдебно заседание,свидетелят Г К е казал,че дворът е ограден от всички
страни,влиза се през врата,която има резе,което се повдига,както и има
гаражна врата,в двора има куче порода лабрадор. От показанията на свидетеля
К се установява,че в дворното място има две къщи като в по-малката не се
живее,тя е на един етаж,без ток,вода и тоалетна. Свидетелят К е казал,че в
3
старата къща С П. държал земеделски инструменти,други вещи като
свидетелят не знае на кого е тази къща. Според свидетеля К достъп до двора
има чрез врата с подвижно резе,която не е заключвана. От показанията на
свидетеля С. К се установява,че старата къща е била собственост на неговите
баба и дядо,като впоследствие дворното място станало собственост изцяло на
неговия вуйчо С П.,докато къщата останала собственост на бабата и дядото.
Свидетелят С. К е казал,че неговата майка М. П.а е закупила имота на
публична продан,а свидетелят бил назначен за управител на имота. Според
показанията на свидетеля С. К С и С П.и не са имали претенции към къщата,а
относно това по какъв начин свидетелят да преминава през техния имот.
Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Т. е казал,че е посещавал
имота,защото е работил като полицейски инспектор и е ходил да разрешава
споровете между роднини.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на предявените активно субективно съединени искове за
признаване право на собственост на ищците С. С. С. и Д. С. П. (
конституирани по реда на чл.227 от ГПК в хода на производството вместо
първоначалния ищец С С. П. ) е обусловено от провеждането на доказване,че е
реализиран фактическият състав на придобивната давност – да е установена
фактическа власт върху имота с намерение да се свои имотът,която
фактическа власт да е упражнявана в продължение на пет или десет години в
зависимост от това дали владението е добросъвестно или недобросъвестно.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на
собственост,ако е реализирана фактическа власт върху имота с намерение да
се свои като законът регламентира оборима презумпция,че когато е
реализирана фактическа власт върху имота съществува намерение за своене –
съгласно чл.69 от ЗС се предполага,че владелецът държи вещта като своя.
Доказването е пълно,когато от събраните в хода на производството
доказателства може да бъде направен несъмнен и категоричен извод,че е
реализиран фактическият състав на придобивната давност. За да бъде
придобито право на собственост на основание придобивна
давност,страната,която се позовава на давността следва да е реализирала
фактическа власт върху имота в продължение на пет години,ако владението е
добросъвестно или десет години,ако владението е недобросъвестно. Съгласно
чл.70,ал.1 от ЗС владението е добросъвестно,когато владелецът владее имота
на основание,годно да го направи собственик,ако не знае,че праводателят му
не е собственик или формата е опорочена. В конкретния случай с оглед това,че
от изложените в исковата молба твърдения,както и от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че наследодателят на ищците
твърди,че е завладял имота,съдът счита,че подлежи на изследване въпросът
дали е изминал десетгодишен период на реализирана фактическа власт,в
рамките на който период от време да не съществува законова пречка за
придобиване правото на собственост на основание давностно владение.
Владението трябва да е явно,несмущавано,както и да се осъществява поСно -
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят същия имот. ПоСното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява непрекъснато,т.е. във всеки един
4
момент,но фактическата власт върху имота следва да бъде реализирана чрез
такива действия,които сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не
са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето,че се
осъществява владение върху недвижим имот,следва лицето да осъществява
физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия
по стопанисването му и то такива действия,които изключват реализиране на
фактическа власт или служене с имота от страна на други лица. Софийският
районен съд счита,че от събраните в хода на производството доказателства
категорично не може да бъде направен извод,че първоначално наследодателят
на ищците,а впоследствие ищците са осъществявали владение върху имота. Не
се спори между страните,а и от представените по делото доказателства се
установява,че процесната къща е придобита от праводателката на ответницата
по иска вследствие реализирана публична продан и заплатена цена,както и
впоследствие е реализиран въвод във владение на М. П.а в имота. От
юридическа гледна точка,за да бъде допустимо друго лице,различно от
лицето,придобило правото на собственост и въведено във владение на
имота,да придобие право на собственост върху имота,това лице следва да
демонстрира явно и пред собственика намерението си да свои имота. В хода
на производството ищците не доказват да е осъществено явно владение и това
владение да е демонстрирано пред собственика на имота,поради което и
исковете подлежат на отхвърляне. В тази насока следва да бъде отчетено,че
правото на собственост не се губи поради неупражняването му,а единствено е
допустимо друго лице да придобие право на собственост,ако докаже
реализирането на съответния фактически състав на придобивно основание,но
ищците не са провели пълно доказване да са завладели имота по начин,който
изключва правото на собственост на ответната страна,респективно на нейната
праводателка. Софийският районен съд счита,че действия по държане на
инструменти или други вещи в процесната къща доказва,че първоначалният
ищец С П. е имал достъп до имота,но не и че е реализирал владение върху
имота като тези спорадични действия не доказват придобиване право на
собственост върху имота,в която насока от събраните гласни доказателства се
установява,че достъп до къщата са имали и ответната страна и нейни близки,а
и в хода на развилите се съдебни производства първоначалният ищец,а
впоследствие настоящите ищци не са оспорвали правото на собственост върху
процесната къща на праводателката на ответницата К.,а впоследствие на
ответницата К.,нито са релевирали доводи,че право на собственост им
принадлежи. При липса на проведено пълно доказване правото на
собственост да е придобито от ищците предявените активно субективно
съединени искове подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че и предявената насрещна искова
претенция от ищцата М. К. срещу ответниците С. и П. по реда на чл.109 от ЗС
подлежи на отхвърляне. Уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС
е обусловено от доказване наличието на следните материалноправни
предпоставки – страната ищец да е собственик на имота,ответниците чрез
свои действия или бездействия да пречат на ищците да упражняват
пълноценно правото си на собственост. Целта на исковата защита на иска по
чл.109 от ЗС е да бъде преустановено неоснователното въздействие,което
пречи на упражняване правото на собственост или да бъдат премахнати
последиците от това неоснователно въздействие – в този смисъл т.1 от
5
приетото Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г.,постановено по тълк.дело
№ 4/2015 г. по описа на ОСГК на ВКС. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че процесната къща е собственост на
ищцата по насрещния иск М. К.. За да бъде уважена искова претенция по
чл.109 от ЗС,необходимо е ищцата да проведе пълно доказване,че чрез свои
действия или бездействия ответниците пречат на ищцата да упражнява
правото си на собственост. Софийският районен съд намира,че не може да
бъде възприето,че със свои действия ответниците препятстват възможността
на ищцата да ремонтира и реконструира имота. Неоснователно е
твърдението,че достъпът е ограничен заради липса на ключ за дворното място
и предвид това,че в двора има куче,в която насока свидетелите Г К и К
сочат,че достъп до двора има през входна врата с повдигащо се резе,която не
се заключва,а същевременно не се и доказва отглежданото от ответниците
куче да проявява агресивност или враждебност и да препятства достъпа до
вътрешността на имота. От събраните в хода на производството доказателства
не се установява да са поставени заграждения,които ограничават достъпа до
имота,принадлежащ на ищцата К.,поради което исковата претенция като
недоказана подлежи на отхвърляне. Следва да бъде отчетено,че съгласно
решение № 62/01.07.2015 г.,постановено по гражд.дело № 339/2015 г. по описа
на ВКС е възприето,че искова претенция по иск по чл.109 от ЗС подлежи на
уважаване,когато неоснователните действия или бездействия продължават
през исковия период,докато в настоящия случай от депозираните свидетелски
показания на свидетелите Т. и С. К се установява,че са депозирани относно
събития,значително предхождащи подаването на исковата молба,без да са
събрани в хода на производството доказателства,че ответниците по насрещния
иск препятстват упражняване правото на собственост от страна на ищцата М.
К.. В подкрепа на извода,че исковата претенция,предявена по реда на чл.109
от ЗС е недоказана по основание са и свидетелските показания,депозирани от
свидетеля С. К,от които може да бъде възприето,че причините да не бъде
ремонтирана къщата по-скоро се дължат на наличието на многобройни
съдебни спорове,отколкото да са налице фактически действия от
ответниците,които да смущават упражняване правото на собственост върху
къщата.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79
от ЗС,предявени от С. С. С.,ЕГН **********,и Д. С. П.,ЕГН **********,и
двамата с адрес гр.С ( конституирани по реда на чл.227 от ГПК вместо
първоначалния ищец С С. П. ) против М. С. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за
признаване за установено,че ищците са собственици при равни дялове ( по ½
идеална част ) на недвижим имот с идентификатор ****** на основание
придобивна давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.109 от ЗС,предявен от М. С.
К.,ЕГН **********,с адрес гр.С за осъждане на С. С. С.,ЕГН **********,и Д.
С. П.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С да премахнат
заграждения,куче,да предоставят отключващо средство за заключена порта и
6
да преустановят действията,с които препятстват М. К. да реализира ремонт и
реконструкция на сграда с идентификатор ******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7