Р Е Ш
Е Н И Е № 260295
гр. Сливен, 07.12.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
904 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявените искови
претенции са с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 и чл. 422 от ГПК.
В исковата молба на
ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6927 по описа на СлРС
за 2019 година.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6927 по описа на СлРС
за 2019 година. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но по
делото е постъпила молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил
писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Като прецени, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу
ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите
претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се
дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 6927 по описа на СлРС за 2019 година.
Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013
година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат
общо на 920 лева, включват държавни такси и възнаграждения за пълномощник.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Г.М.А., с ЕГН: ********** ***, ДЪЛЖИ на
кредитора „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата 320,08
лева /триста и двадесет лева и осем стотинки/, дължима съгласно Договор за
предоставяне на мобилни услуги от 26.06.2017 година за незаплатени мобилни
услуги, предоставени от „Теленор България“ ЕАД, за които са издадени фактури: №
********** от 05.01.2018 година; № ********** от 05.02.2018 година; №
********** от 05.03.2018 година; № ********** от 05.05.2018 година, за периода
от 05.12.2017 година до 04.05.2018 година, Договор за цесия от 12.07.2019 година
и Договор за цесия от 29.11.2019 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 13.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата, мораторна
лихва за сумата 50,02 лева /петдесет
лева и две стотинки/, начислена за периода от 24.05.2018 година до 06.12.2019 година,
за които е издадена заповед № 3991 от 16.12.2019 година за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6927 по описа на РС Сливен за 2019
година.
ОСЪЖДА Г.М.А., с
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет.
8, сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: