Решение по КНАХД №255/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на „В“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Кюстендил, [улица]срещу решение №92/17.04.2025г. на ДРС, постановено по АНД №134/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №92/17.04.2025г. на ДРС, постановено по АНД №134/2025г., с което е потвърдено НП №006023/18.12.2024г. на председателя на КЗП. На „В“ ЕООД, [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ от 1000 лв. на основание чл.208, ал.1 от ЗТ за нарушение на чл.114, т.2 от същия закон във вр.с Приложение №3 към чл.14, ал.1, т.3, І Категория „една звезда“ от Наредбата изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /Наредбата/.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване правилата на ЗАНН и поради доказаност на административното нарушение от обективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните доказателства, КАС приема за установено следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „В“ ЕООД, [ЕИК] срещу НП №006023/18.12.2024г. на председателя на КЗП. При извършена проверка на 17.05.2024г. в стопанисван от търговеца туристически обект по см. на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ - кафе сладкарница, находяща се в [населено място], [улица], е установено, че в обекта, който е с наличност от 75 места за сядане, има една тоалетна клетка, която не е оборудвана и за хора с намалена подвижност. На място е съставен КП №К-2755034/17.05.2024г. За осъществено административно нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ във вр.с Приложение №3 към чл.14, ал.1, т.3, І Категория „една звезда“ от Наредбата, е съставен АУАН №006023/15.07.2024г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

След проверка материалната законосъобразност на съдебния акт във връзка с релевираните касационни основания за отмяна, КАС намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Изложените възражения във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН не се възприемат от касационната инстанция като основателни. Актът е връчен на законния представител на дружеството, който в предвидения от закона срок е упражнил правото си на възражение, т.е. бил е наясно със съдържанието на АУАН и е провел защитата си в този стадий от административнонаказателното производство в рамките, дадени му от закона.

Не са допуснати и нарушения при описание на нарушението с оглед съставомерните му елементи, приложен е правилно материалния закон. Императивната норма на чл.114, т.2 от ЗТ вменява в задължение на лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно наредбата по чл.121, ал.5. В Приложение №3, раздел І към чл.14, ал.1, т.3, І Категория „една звезда“ от Наредба, в табличен вид са представени изискванията, на които следва да отговарят заведенията за хранене от съответната категория. В конкретния случай /заведение с места за сядане от 75 бр./ се изисква да има две тоалетни клетки, като едната да е оборудвана за хора с намалена подвижност, но в „забележки“ т.1 към таблицата е посочено, че за заведения за хранене и развлечения (ЗХР) с капацитет до 75 места /каквото е настоящото проверено заведение/ се допуска една тоалетна клетка, оборудвана и за хора с намалена подвижност.

Както в съдържанието на АУАН, така и в НП е посочена съставомерната дейност на дружеството, определяща го като субект, предоставящ туристическа услуга в кафе сладкарница, притежаващо удостоверение за категория „една звезда“. Цитираното Приложение №3 към чл.14, ал.1, т.3 от Наредбата служи като привръзка към правната квалификация на нарушението по чл.114, т.2 от ЗТ, а съдържанието на правилата от същото, на които не отговаря процесният обект, са коректно описани в АУАН и НП. Налице е корелация между изложената фактическа обстановка и дадената от АНО правна квалификация на нарушението. В този смисъл КАС счита, че нарушителя е бил наясно с рамките и съдържанието на повдигнатото му обвинение и е бил в състояние да проведе защитната си в пълен обем.

Доказателствата по делото установяват извършеното нарушение по безспорен начин, като по отношение на същото не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН с оглед дефиницията по §1, т.4 от ДР ЗАНН.

Като е достигнал до идентични правни изводи за законосъобразно проведено административнонаказателно производство и доказаност на административното нарушение, въззивния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

С оглед изхода от спора разноски не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №92/17.04.2025г., постановено по АНД №134/2025г. по описа на Дупнишкия районен съд.

Решението е окончателно.