Решение по дело №581/2020 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260013

гр. Сс, 30 март 2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Силистренски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Милена Лекова разгледа докладваното от районния  съдия гр. дело № 581 /  2020 г.  на съда и се произнесе, като  взе предвид следното :

 

Ищецът В.Д.К. ***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв. И.Р. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да опразни имот, нейна собственост, намиращ се в гр. Сс, ул. Г.С. № 29А, ап. 1.

Претендира разноски за производството.

Ответникът З.С.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. С.Н. е подал отговор, с който оспорва исковите претенции. Излага факти по делото, свързани с невъзможността да ползва имота, като правото й на ползване произтича по силата на съдебно решение, не по силата на договор. Твърди, че на 08. 07. 2020 г. ключовете за имота са предадени на ищцата, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 310, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1 ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че  бракът между ответницата и Д.К.И. е прекратен със съдебно решение № 6 / 07. 02. 2018 г., постановено по гр.д. № 1412 / 2018 г. по описа на СРС, както и че със същото, на основание чл. 56, ал. 3 от СК съдът е предоставил на съпругата и децата ползването на процесния имот - семейно жилище, за срок от една година от влизане на решението в сила. Няма спор и относно правото на собственост, както и относно обстоятелството, че ответницата е предала владението на 08. 07. 2020 г.  

Единственият спорен въпрос между страните касае основателността на претенцията с оглед изтичане на срока, респективно възникването на задължението на ответницата да върне наетия имот. Този спор е пряко свързан с определянето на момента, в който съдебното решение е влязло в сила и от който започва да тече едногодишния срок. За възникването на този спор е допринесло наличието на очевидна фактическа грешка в решение 54 / 20. 05. 2019 г., постановено по в.гр.д. № 86 / 2019 г. по описа на СРС, поправена с Определение № 221 / 10. 06. 2020 г., неподлежащо на обжалване.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД задължава наемателят да върне вещта, чието ползване му е предоставено по силата на наемното правоотношение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от СК, във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 от СК възниква наемно отношение между собственикът на имота – в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 от СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя. Собственикът на жилището встъпва в това облигационно отношение независимо от волята си и тъй като търпи значително обременяване на правото си на собственост, то е ограничено със законово пределен срок.

С изтичане на определения със съдебното решение срок възниква задължението на ответницата да освободи наетия имот. Въпреки наличието на спор между страните относно конкретния момент, в който е възникнало това задължение, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, установяваща необжалваемост на съдебното решение, която не може да бъде преодоляна от акт на съда, както и разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, установяваща влизането в сила на съдебното решение. В този смисъл, няма съмнение относно факта, че решението е влязло в сила на 20. 05. 2019 г. и от този момент е започнал да тече едногодишния срок на правото на ползване на семейното жилище. Дори и да се приеме тезата на ответницата, че дадената възможност за обжалване на решението я е подвела, то отново е налице неизпълнение, тъй като в такъв случай решението би влязло в сила на 25. 06. 2020 г., а видно от представеното по делото писмено доказателство – разписка, ответницата е предала ключовете за жилището на 08. 07. 2020 г.

По тези съображения съдът намира, че са осъществени всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск - наличието на валиден договор за заем за послужване, касаещ спорния имот, прекратяване действието на договора и отказ от страна на заемателя да предаде държането на имота т.е. да върне вещта, поради което ответницата следва да бъде осъден да освободи и предаде държането на процесния имот на ищеца по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Предвид факта, че след предявяване на исковата молба, в хода на настоящия съдебен процес, наемателят е изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху имота предявения иск по чл.310, т.2 от ГПК вр. чл.233, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Причина за отхвърляне на иска е изпълнение на задължението на ответницата в хода на процеса, поради което се налага извод, че с поведението си същата е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнила задължението си да опразни наетия имот преди предявяване на исковата молба. Поради това, отхвърлянето на иска поради изпълнение след образуване на делото, не освобождава ответницата от задължението й за заплащане на разноски по делото.

 Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Д.К. *** против З.С.М. ***, иск с правно основание чл.310, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване на наетия по силата на чл. 57, ал. 1 от СК недвижим имот, намиращ се в гр. Сс, ул. Г.С. № …, ап…..

 

ОСЪЖДА З.С.М. с ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 770.00 / седемстотин и седемдесет / лева – разноски по производството.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението.

       

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: