№ 1461
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. Вл. - Н. срещу Решение № 2690 от
19.07.2023г. постановено по гр.д. № 3926/2022г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с което
на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивницата иск за
обезсилване на Решение № 340 от 20.03.2023г. постановено по в.гр.д. № 233/2023г. по описа
на ВОС, III състав, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен
сключеният между М. И. В. с ЕГН **********, в качеството на продавач и „Трейд Проект
България“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на купувач предварителен договор от
6.08.2018г. за покупко[1]продажба на недвижим имот представляващ: ½ ид.ч. от 866 кв.м,
находящи се в НИ № 506.160 по ПНИ на СО Панорама - I-II-III, землище с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, при съседи на имота: 506.9510-улица, 506-381-двор, 506.175-двор,
506.379-двор, ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м., на два
етажа, РЗП 176 кв.м., находяща се в гореописания недвижим имот, съставляващ ПИ с ид.
54145.506.160 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.12.2015г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Осеново, целият с площ от 887 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 54145.506.379,
54145.506.9510, 54145.506.381, 54145.506.175, ведно с построената в поземления имот
Сграда с ид. 54145.506.160.1 по КККР, със застроена площ от 88 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: вилна сграда еднофамилна, при условие, че „Трейд Проект България“
ЕООД, ЕИК ********* изпълни насрещното си задължение да заплати на М. И. Вл. – Н.
дължимия остатък от продажната цена в размер на 20 000 евро, с левова равностойност по
1
фиксинга на БНБ към датата на подписване на предварителния договор от 39 116.50 лева в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК,
поради неплащане на дължимия остатък от продажната цена в определения от съда срок.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Наведени са доводи, че съгласно чл. 2, т. 1 от сключения
между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 06.08.2018г.
„Трейд Проект България“ ЕООД е следвало да заплати на въззивницата част от продажната
цена в размер на 2500 евро по централния курс на БНБ. Уговорената сума в размер на
4889.58 лв. е заплатена от купувача на продавача. Съгласно чл. 2, т. 2 от същия договор
купувачът е следвало да заплати на продавача останалата част от продажната цена в размер
на 20 000 евро, също по централния курс на БНБ. Тази сума съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ,
чл. 12 от Валутния закон и съгласно Регламент /ЕО/ № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998г.
към датата на сключване на предварителния договор от 06.08.2018г., към датата на
постановяване на решението на ВОС и в периода 20.03.2023г. – 03.04.2023г. се е равнявала
на 39 116.60 лева. Трейд Проект България ЕООД е установило, че на 22.03.2023г. е превело
по сметка на въззивницата сума в размер на 39 116.50 лева, която съгласно курса на БНБ за
тази дата се равнява на 19999.95 евро, която е по-малка от дължимата сума от 20000 евро.
Предвиденият в чл. 362, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок е изтекъл на 03.04.2023г., поради
което купувачът не е изпълнил изцяло в срок задължението си, поради което решението на
ВОС, с което предварителният договор е обявен за окончателен условно, следва да се
обезсили. Отправила в тази връзка искане обжалваното решение да се отмени и вместо него
се постанови исканото обезсилване.
В отговор на жалбата „Трейд Проект България“ ЕООД оспорва поддържаните в нея
съображения. Поддържа, че в чл. 2 от договора страните са уговорили цената на имота в
размер на левовата равностойност на 45 000 евро по централния курс на БНБ. В деня на
сключване купувачът заплатил левовата равностойност на 5000 евро, а в деня на сключване
на окончателен договор уговорили да заплати същата равностойност на 40000 евро. Т.е.
цената е уговорена в левове. Съгласно диспозитива на въззивното решение на ВОС
дружеството – купувач е осъдено да заплати сума в размер на 39116.50 лева, приета от съда
ливова равностойност на 20000 евро. Именно тази сума цитирана и в решението
дружеството е заплатило по банкова сметка на ответницата, за което по делото е
представено платежно нареждане за извършен банков превод. Отделно, в чл. 2, т. 2 от
договора страните уговорили цена при изповядване на сделката от 40000 евро, а именно
78233 лева, т.е. страните са се съгласили, че левовата равностойност на 40000 евро е именно
сумата от 78233 лева. Тъй като тази сума е следвало да бъде заплатена поравно на двамата
продавачи, то съгласно уговореното в предварителния договор, на М. Вл. – Н. е следвало да
се заплати ½ от 78233 лева. При математическо изчисление се получава сумата от 39116.50
лева, както сумата е определена от съда. Ето защо е отправено искане обжалваното решение
да се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
2
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност и недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази
следното:
С влязло в сила на 20.03.2023г. решение № 340 от 20.03.2023г. постановено по в.гр.д.
№ 233/2023г. по описа на ВОС на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен
сключеният между М. И. В. с ЕГН **********, в качеството на продавач и „Трейд Проект
България“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на купувач, предварителен договор от
6.08.2018г. за покупко-продажба на недвижим имот представляващ: ½ ид.ч. от 866 кв.м,
находящи се в НИ № 506.160 по ПНИ на СО „Панорама - I-II-III“ в землището на с.
Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, при граници на имота: 506.9510 – улица; 506-381-двор;
506.175-двор и 506.379-двор, ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ от
88 кв.м., на два етажа, РЗП 176 кв.м., находяща се в гореописания недвижим имот,
съставляващ ПИ с ид. 54145.506.160 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
96/28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, целият
с площ от 887 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 54145.506.379; 54145.506.9510; 54145.506.381 и
54145.506.175, ведно с построената в него сграда с ид. 54145.506.160.1 по КККР, със
застроена площ от 88 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: вилна сграда-еднофамилна, при
условие, че „Трейд Проект България“ ЕООД, ЕИК ********* изпълни насрещното си
задължение да заплати на М. И. Вл. – Н. дължимия остатък от продажната цена в размер
на 20 000 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подписване
на предварителния договор от 39 116.50 лева в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението, на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК.
С молба от 24.03.2023г. купувачът „Трейд Проект България“ ЕООД представил по
делото пред ВРС платежни нареждания за заплатена сума в размер на 39 116.50 лева по
сметка на продавача М. И. Вл. – Н., както и платежни нареждания за заплатени данък в
размер на 176.02 лв. по сметка на Община Аксаково и за държавна такса в размер на 393
лева по сметка на ВОС. Платежно нареждане от 22.03.2023г. на наредителя „Трейд Проект
България“ ЕООД на името на получателя М. И. Вл. – Н. за сумата от 39 116.50 лева на
основание решение 340 от 20.03.2023г. по в.гр.д. № 233/2023г. на ОС – Варна,
предварителен договор от 06.08.2018г. е приложено на л. 147 от делото на ВРС.
Платежни нареждания за сумата от 176.02 лева – местен данък за придобиване на
имот по решението на ВОС в полза на Община Аксаково и за сумата от 393 лева – държавна
такса по в.гр.д. № 233/2023г. на ВОС по сметка на ВОС от 22.03.2023г. са приложени на л.л.
148-149 от делото на ВРС.
С Разпореждане от 04.04.2023г. ВРС е предоставил възможност на ответницата в
едноседмичен срок да заяви получила ли е дължимата й сума, като при липса на отговор
3
указал, че ще счита сумата за платена и ще издаде на ищеца исканите заверени преписи от
решението.
С молба от 12.04.2023г. М. Вл. – Н. заявила, че дължимата останала част от
продажната цена в размер на 20 000 евро не е заплатена от „Трейд Проект България“ ЕООД.
Позовала се е на чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ, чл. 12 от Валутния закон и съгласно Регламент /ЕО/
№ 2866/98 на Съвета от 31.12.1998г. към датата на сключване на предварителния договор от
06.08.2018г., към датата на постановяване на въззивното решение и в периода 20.03.2023г. –
03.04.2023г. се е равнявала на 39 116.60 лева. В този смисъл изразила становище, че
двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 03.04.2023г., поради което и на
основание чл. 362, ал. 2 от ГПК отправила искане за обезсилване на Решение №
340/20.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 233/2023г. на ВОС.
С Разпореждане от 24.04.2023г. ВРС открил производство по реда на чл. 362, ал. 2 от
ГПК, по което насрочил о.с.з. с призоваване на страните. Спорът в съдебно заседание се е
развил на плоскостта дали остатъчната продажна цена към датата на сключване на
предварителния договор в размер на 20 000 евро е с левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 39 116.50 лева или 39 116.60 лева.
В обжалваното решение ВРС приел, че в предварителния договор страните уговорили
продажната цена в левове /чл. 1/, като равностойност на еврова сума, а с влязлото в сила
решение на ВОС, с което договорът е обявен за окончателен, остатъчната продажна цена е
също описана в левова равностойност, като същата е заплатена с платежно нареждане от
купувача на продава в рамките на определения от съда срок – на 22.03.2023г. Така
обосновал извод, че не е налице основание за обезсилване на решение № 340/20.03.2023г. по
в.гр.д. № 233/2023г. на ВОС и отхвърлил молбата по реда на чл. 362, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 от ГПК при иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако според
предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при
сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества
окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай
ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на
решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника
задължения към държавата. Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си,
първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
Установено е по делото, че в отношенията между страните е налице влязло в законна
сила решение на съд, с което е обявен за окончателен сключеният между тях предварителен
договор от 6.08.2018г. за покупко-продажба на описан недвижим имот, при условие, че
„Трейд Проект България“ ЕООД, ЕИК ********* изпълни насрещното си задължение да
заплати на М. И. Вл. – Н. дължимия остатък от продажната цена в размер на 20 000 евро, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подписване на предварителния
4
договор от 39 116.50 лева в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, на основание
чл. 362, ал. 1 от ГПК.
Решението е влязло в сила на 20.03.2023г.
Купувачът „Трейд Проект България“ ЕООД наредил по сметка на продавача М. И.
Вл. – Н. дължимия остатък от продажната цена в размер на 20 000 евро, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подписване на предварителния договор в
определения в съдебното решение размер от 39 116.50 лева, с платежно нареждане от
22.03.2023г., т.е. в двуседмичният срок, изтичащ на 03.04.2023г.
Няма спор по делото, че преведеният по този начин остатък от продажната цена по
банкова сметка на ответницата в размер на 39 116.50 лева е получен от нея.
Следователно, налице е точно изпълнение, прието от кредитора. Не е налице
неизпълнение на длъжника и възникнало право на кредитора да развали договора, което в
настоящия частен случай е правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение
за обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК.
Спорът дали остатъчният размер от продажната цена в размер на 20 000 евро, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подписване на предварителния
договор е в определения в съдебното решение размер от 39 116.50 лева или съгласно чл. 29,
ал. 2 от ЗБНБ, чл. 12 от Валутния закон и съгласно Регламент /ЕО/ № 2866/98 на Съвета от
31.12.1998г. към датата на сключване на предварителния договор от 06.08.2018г., към датата
на постановяване на въззивното решение и в периода 20.03.2023г. – 03.04.2023г. се е
равнявала на 39 116.60 лева е неотносим към производството по реда на чл. 362, ал. 2 от
ГПК. В случая, размерът на остатъка от продажната цена е определен с влязло в сила
решение, от чиито обективни и субективни предели страните са обвързани и този въпрос е
преклудиран от СПН на влязлото в сила решение. Този спор съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК
не може да бъде пререшаван, доколкото законът не разпорежда друго. Ето защо
съображенията във въззивната жалба извлечени от въпроса, как следва да се определи
левовата равностойност на уговорената в предварителния договор продажна цена и в
частност на остатъка от нея от 20 000 евро, са извън предмета на делото, не могат да бъдат
съобразени и да преодолеят силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по
конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. По въпроса за начина на определяне на левовата
равностойност на 20 000 евро и размера на остатъка от продажната цена по конкретния
предварителен договор, никой друг съд не може да постанови различно разрешение от вече
даденото с влязлото в сила решение по в.гр.д. № № 233/2023г. на ВОС.
Ето защо и с извод за последвало в срок точно изпълнение от страна на купувача, в
рамките на съдебно признатото потестативно право и постановената правна промяна в
отношенията между страните, съдебният състав приема, че в случая не са налице
предпоставките за обезсилване на решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД. Предявеният по реда на чл. 362, ал. 2 от ГПК иск поради това е недоказан по основание
и следва да се отхвърли.
5
В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Претендираните от тази страна и доказани разноски са под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2690 от 19.07.2023г. постановено по гр.д. №
3926/2022г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с което на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК е
отхвърлен предявеният от М. И. В. с ЕГН ********** иск за обезсилване на Решение № 340
от 20.03.2023г. постановено по в.гр.д. № 233/2023г. по описа на ВОС, III състав, с което на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между М. И. В. с ЕГН
**********, в качеството на продавач и „Трейд Проект България“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на купувач предварителен договор от 6.08.2018г. за покупко[1]продажба на
недвижим имот представляващ: ½ ид.ч. от 866 кв.м, находящи се в НИ № 506.160 по ПНИ
на СО Панорама - I-II-III, землище с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, при съседи на
имота: 506.9510-улица, 506-381-двор, 506.175-двор, 506.379-двор, ведно с построената в него
вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м., на два етажа, РЗП 176 кв.м., находяща се в
гореописания недвижим имот, съставляващ ПИ с ид. 54145.506.160 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Осеново, целият с площ от
887 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 54145.506.379, 54145.506.9510, 54145.506.381,
54145.506.175, ведно с построената в поземления имот Сграда с ид. 54145.506.160.1 по
КККР, със застроена площ от 88 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: вилна сграда
еднофамилна, при условие, че „Трейд Проект България“ ЕООД, ЕИК ********* изпълни
насрещното си задължение да заплати на М. И. Вл. – Н. дължимия остатък от продажната
цена в размер на 20 000 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
подписване на предварителния договор от 39 116.50 лева в двуседмичен срок от влизане в
сила на решението, на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК, поради неплащане на дължимия
остатък от продажната цена в определения от съда срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. И. В. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Трейд Проект България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7