О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            

                                   гр.София, 04.03.2021 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ- В състав, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                         

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                    Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8268 по описа за  2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството е по чл.258-273 от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ц.К.И., подадена чрез пълномощника адв.В.П. срещу решение от 06.02.2020 год., постановено по гр.дело № 12460/ 2015 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав, с което е отхвърлен иска на Ц.К.И., с ЕГН ********** за осъждане на ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, бул.“ Витоша“ № 2, да му плати на основание чл.225, ал.1 ЗСВ- 5239,96 лв.- неплатена част от еднократното обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт- в следствието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-11.03.2015 г. до изплащане на сумата.         

         След служебна проверка по делото, съдът констатира, че с определение, постановено в публично съдебно заседание проведено на 15.06.2018 г. по гр.дело № 12460/ 2015 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на предявения иск с правно основание чл.225 от ЗСВ, като същия се счита предявен в размер на сумата от 10479,92 лв. Въпреки това обстоятелство, първоинстанционният съд не се е произнесъл по така предявения размер на иска/ 10479,92 лв./ с обжалваното пред въззивния съд решение, като е отхвърлил иск с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ за сумата от 5239,96 лв./ размер на иска преди допуснатото увеличение на същия/. Във въззивната жалба са изложени от ищеца доводи, че в диспозитива на решението на съда погрешно е изписано, че се отхвърля иска по чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на 5239,96 лв., въпреки че в съдебно заседание от 15.06.2018 г. е допуснато увеличение на размера на иска, като същия следвало да се счита за предявен за сумата от 10479,92 лв. В случая съдът счита, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение. Съдът приема, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната при постановяване на решението воля на съда и нейното обективиране при изготвяне на писмения му текст. В настоящия случай както в мотивите на постановеното по делото решение от 06.02.2020 г., така и в диспозитива на същото е отразена еднозначно формираната от съда воля, а именно да се отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на сумата от 5239,96 лв.

          Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице непълнота на обжалваното решение. Съдът приема, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана от съда воля относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Допълването на решението по реда на чл.250 от ГПК е необходимо, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане или по някои от съединените искове. Допълването предполага не само съдът да не е постановил диспозитив, но и да не е изложил и мотиви по целия спорен предмет. Такъв е именно и процесния случай.

          С оглед на изложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта й, с която се твърди че е „погрешен диспозитива на решението на съда“, касае непълнота на първоинстанционния съдебен акт, поради липса на произнасяне по целия размер на предявения осъдителен иск и в тази й част, представлява молба за допълване на първоинстанционното решение с правно основание чл. 250 от ГПК, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, а разрешаването по същество от въззивния съд на този въпрос, по отношение на който липсва произнасяне от първата съдебна инстанция, респеспективно - годен предмет на въззивна проверка, е недопустимо. Едва след разглеждане и произнасяне по така направеното с въззивната жалба искане по реда на чл.250 от ГПК, за допълване на първоинстанционното решение, делото следва да се изпрати отново на СГС за произнасяне по подадената въззивна жалба.

         Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, след като взе предвид изложеното, и на основание чл.253 от ГПК,

         

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ОТМЕНЯВА на основание чл.253 от ГПК определение, постановено в публично съдебно заседание на 03.02.2021 год. по в.гр.дело № 8268/2020 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав,  с което е даден ход по същество на делото.

         ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 8268/2020 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

         ВРЪЩА делото на СРС,  ІІ Г.О., 73 с-в за изпълнение на дадените по-горе в мотивите на настоящето определение указания досежно произнасянето по направеното във въззивната жалба искане с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на решение от 06.02.2020 год., постановено по гр.дело № 12460/ 2015 год.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

        

         

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ :1./

 

                                                                                                   

                                                                                                     2./