Присъда по дело №662/2021 на Районен съд - Дупница
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 7 декември 2021 г. (в сила от 20 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Ели Георгиева Скоклева |
| Дело: | 20211510200662 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
обвинение срещу Л. Н. ДЮЛГ. по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 20.08.2020 година, около 12:10 часа,
пред къщата в която живее в с. *******, област Кюстендил, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като се е държал изключително грубо и
цинично срещу орган на властта, изпълняващ служебните си задължения по
опазване на общественият ред – полицейските служители при РУМВР -
******: мл. инсп. Ив. Л. Р., мл. инсп. Сл. Хр. Ш. и мл. инсп. В. Хр. К., като ги
е псувал и обиждал с думите: „Защото сте рекетьори!“, като е избутал папка
със служебни документи от ръцете на мл. инсп. И.Р. на земята и е ударил с
лявата си предмишница вдясно по лицето мл. инсп. С.Ш. .
Представителя на прокуратурата поддържа обвинението и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния
размер-три години, чието изтърпяване да бъде отложено при усл. на
чл.66,ал.1 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен.Дава обяснения,че служителите
на полицията имат лично отношение към него ,поради обстоятелството ,че е
бивш служител, както и че е бил провокиран от техните действия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д. живее в с.*********** и поради субективното му
възприятие,че служителите на полицията в РУ на МВР гр.****** проявяват
лично отношение към него, вечерта на 15.08.2020г. до ранните часове на
16.08.2020г.звънял многократно на тел.0702-62-112,предназначен за подаване
на сигнали за извършени престъпления, отправяйки обиди към служителите
на полицията и обвинения,че не си вършат работата.
На 20.08.2020г., началника на група „Охранителна полиция“ в РУ
гр.******, уведомил полицейските служители за обажданията на Д. и
разпоредил на свид.Р. да извърши проверка и състави протокол по реда на
чл.65, ал.2 ЗМВР за използване на тел.112 непо предназначение.
В изпълнение на разпореждането, свид.Р.,заедно с колегите си –свид.Ш.
и К. посетили адреса на подсъдимия в с. Мало село.Спрели патрулния
автомобил пред дворната врата и подали звуков сигнал. Подсъдимият излязъл
пред вратата и след като свид.Р. го уведомил,че идват по повод
многократните му обаждания на тел.112 и ще му състави предупредителен
протокол, блъснал папката ,която свидетелят държал в ръцете си, ругаейки и
се опитал да побегне в двора към къщата си. Свид.Ш. го задържал за ръката, а
подсъдимият, опитвайки се да се отскубне, го ударил с лакътя по лицето.
Свидетелят Р. се намесил в опита да задържат подсъдимия, а последният го
1
блъснал в областта на гърдите. Ш. и Р. успели да хванат подсъдимия за
ръцете,въпреки,че той се опитвал да се отскубне и го опрели до патрулния
автомобил,където му поставили белезници и бил закаран в сградата на РУ
гр.******, където бил задържан за 24ч.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра
на показанията на разпитаните свидетели.Свид.А.,който е бил дежурен
вечерта на 15.08.2020г. установи многократните обаждания от подсъдимия на
спешния телефон, дали повод за проверката. Свидетелите Р., Ш. и К. са преки
очевидци на действията на подсъдимия, а свид.М. и М. са чули разправията и
са видели действията по задържане на последния.Показанията им си
противоречат, установяват събитията в последователност,като се подкрепят и
от писмените доказателства.
Съдът даде вяра обясненията на подсъдимия, относно причините за
посещението от служителите на полицията, както и че е искал да избяга, и
предотврати съставянето на предупредителен протокол. Съдът не кредитира
обясненията в частта, в която сочи,че действията на полицейските служители
са били преднамерени по отношение на него,както и че са упражнили
насилие при задържането му. Освен,че противоречат на останалите гласни
доказателства, не се установи,че служителите на полицията,които са
отишли до дома на подсъдимия ,да имат някакви отношения с него, които
евентуално да провокират тенденциозно поведение.
С оглед гореизложеното, съдът прие,че подсъдимия Д. не е
осъществил от обективна и субективна състава на престъплението по чл. 325,
ал.2 във вр. с ал.1 НК, по следните съображения:
Обект на това престъпление са обществени отношения свързани с реда
и общественото спокойствие и по точно тези отношения, които определят
поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални
норми и добрите нрави. Доказателствата по делото установиха,че действията,
извършени от подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на
горното престъпление. Действително, същият е блъснал папката с документи,
ругал е служителите на полицията , опитал се да избяга ,но тези действия са
реакция на предприетите по отношение на него административни мерки, а не
демонстрация на неуважение към обществения ред.
Последващото поведение на подсъдимия/след идването на
полицейските служители/ логически следва това от предходните събития, а не
обосновава нарушение на установените морални норми и добрите
нрави.Убеждението на подсъдимия,че е обект на тенденциозно отношение от
страна на полицията в гр.******/ безспорно установено от неговите
обяснения и поведението му в съдебно заседание,макар и неоснователно/ ,е
довело до субективното му възприятие,че действията на полицейските
служители са насочени към неговата личност, а не като действия по опазване
на обществения ред. Както би посочено по-горе, всички действия на
подсъдимия са били насочени да предотврати предприемане на
2
административни мерки по отношение на него,което е довело до
невъзможност полицейските служители да изпълнят задълженията си по
установяване на обективните факти и съответно да предприемат мерки за
предотвратяване на евентуални правонарушения. .
Предвид на горните обстоятелства, съдът прие,че макар и
противоправни ,действията на подсъдимия не осъществяват изпълнителното
деяние на престъплението „хулиганство“, а представляват посегателство
срещу дейността на държавните органи,чиято охрана е регламентирана в
глава осма на НК.
Липсата на обективна страна води и до липса на субективна, тъй като
всички действия на подсъдимия са били насочени да попречат на органите на
реда да изпълнят задълженията си, а не да демонстрира явно неуважение
към обществото и установения ред.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304
НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
Съдът прие,че с оглед квалификацията на деянието като
престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 НК, а не като такова срещу
дейността на държавните органи , не са налице предпоставките на чл.301,ал.4
НПК и чл.305,ал.6 НПК е неприложим.
По горите съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
3