РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Ихтиман, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Р. Ст. Д.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200512 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от Т. Д., роден на ********** г. , против
Наказателно постановление № */**.**.** г., издадено от П. ин. в Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – ** (ОДМВР – **), група
***, с което за нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени на Т. Д.
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
Считайки наложената му глоба и отнемането на шофьорската му книжка за
неоправдани, жалбоподателят желае НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна – П. ин. в Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – ** (ОДМВР – **), група **, редовно
призован, не се явява и не се представлява в последното проведено съдебно
заседание. Със съпроводително писмо към жалбата моли съдът да приеме за
неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното от фактическа страна:
От показанията на свидетеля Ц. С. К., който е служител на ***, се
установява, че на **.**.** г. е изпълнявал служебните си задължения
съвместно с П. М. К. на КПП „Т. в.“, който се намира на **-ти км от
магистрала „Т.“ преди ** „Т. в.“. В посока към гр. С. се движел управлявания
от жалбоподателя лек автомобил **. П. К. подал ясен, своевременен и
разбираем знак за спиране със стоп палка на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Жалбоподателят не се подчинил и продължил движението си в
посока гр. С. Свидетелят К. заедно с П. К. се качили в служебния им
автомобил и потеглили в посока към гр. С., като настигнали жалбоподателя и
му подали звуков и светлинен сигнал, на който Т. Д. не се подчинил.
Служебният автомобил, управляван от П. К. изпреварил автомобила на
жалбоподателя и го отбил от движението принудително. Жалбоподателят
спрял.
Свидетелят К. заедно с П. К. провели разговор с жалбоподателя
съответно на *** и *** език. Жалбоподателят отказал първоначално да
предостави документите си, като започнал да отправя обидни изрази спрямо
двамата пол. сл., както и викал на висок глас: „България мафия“. Пол. сл.
извикали и втори екип от пол. сл., който да присъства на проверката. Св. К.
поканил жалбоподателя да се върнат на КПП „Т. в.“, където да бъдат
съставени необходимите документи. Същият се съгласил и последвал пол. сл.
П. К. съставил АУАН серия **№ ** от **.**.** г. на Т. Д., който св. К.
подписал като свидетел. Жалбоподателят също подписал акта без възражения,
както и получил препис от същия, за което също се подписал.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че Т. Д. в **:** часа на
**.**.** г. по АМ Т. ** км, с посока на движение гр. С. управлявал лек
автомобил, собственост на водача T. Д., като водача не спира плавно на
посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране по образец стоп палка от контролен орган на АМ Т.
** км посока гр. С.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй
като същите са логични, последователни и кореспондират с останалия събран
доказателствен материал. От показанията на свидетеля К. се установява по
безспорен начин фактическата обстановка и обстоятелството, че
жалбоподателят е извършил визираното в съставения му АУАН нарушение на
ЗДвП, както и изцяло кредитира посочените доказателствени материали, тъй
като същите са непротиворечиви. Показанията на св. К. се потвърждават и от
съставената от П. К., приложена към преписката и приета по делото като
писмено доказателство, докладна записка (л. ** от делото), както и се
потвърждават от снетите сведения от Ц. К., П. К. и Илко Малаков (л. ** от
делото).
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за
това, че не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, на
Т. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
2
Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от показанията на разпитания свидетел Ц. К. и приложените към делото
писмени доказателства – АУАН, заповед за компетентност, докладна записка и
писмени сведения.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи (л. 28-30 от делото) се установява, че АУАН и НП са
издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени
по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обосновка,
законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца
нарушение. Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен състава
на чл. 103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по
един от изброените в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото
със сигнали, които не се нормативно уредени, водачите не са длъжни да се
съобразяват. В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от
събраните доказателства, че сигналът за спиране е подаден от контролния
орган по ясен и недвусмислен начин и то със стоп палка, който начин е
изрично посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по неговия
автомобил била хвърлена палка от един пол. сл. на входа на ** „Т. в.“. От
събрания по делото доказателствен материал не се установява твърдяното от
жалбоподателя грубо държане от страна на пол. сл. Липсата на осветеност на
мястото, както и липсата на разбираем устен превод също се опровергава от
показанията на св. К.. Следва да се посочи, че самият жалбоподател сочи, че
се движил със скорост от 120 км/час при навлизането си в ** „Т. в.“, т.е. с по-
висока от позволената за движение в ** „Т. в.“ максимално допустима скорост.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че по автомобила му
била хвърлена полицейска палка, от която настъпили щети по автомобила му,
за което приложил снимки към жалбата си, съдът намира същото за
неоснователно. Следва да се посочи, че и без да разполага със специални
знания, съдът не би могъл да приеме, че заснетото одраскване на бронята на
автомобила на жалбоподателя би могло да бъде причинено от хвърлена палка
по автомобила му.
В хода на производството се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е спрял плавно на посоченото място, или в най-дясната
част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен
орган на км. ** от автомагистрала „Т.“ с посока на движение от гр. П. към гр.
С.
В случая според съда няма основание да се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Описаното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от същия вид. В случая се установява да е
осъществено нарушение, с извършването на което формално може да се
3
поставят в опасност останалите участници в движението. Ето защо и предвид
изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението не
следва, а и няма възможност да бъде квалифицирано като маловажен случай.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от
50 до 200 лв. В конкретния случай на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, което е към
законово предвидения максимум. В обжалваното постановление не са
посочени отегчаващи и/или смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН тежестта на нарушението и подбудите за
неговото извършване, имотното състояние на нарушителя, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства са от значение за определяне
на наказанието. Липсват по делото данни какво е имущественото състояние на
жалбоподателя, както и дали същият работи и получава трудови доходи.
Съдът отчита все пак, че лицето се намира в трудоспособна възраст. Съдът
отчита също така, наличните данни и за други извършени нарушения по ЗДвП
от жалбоподателя установени от св. К. – неправилно изпреварване и движение
с превишена скорост, за които жалбоподателят не е бил наказан, което
обосновава и по-високата му обществена опасност. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че административните наказания са
правилно определени към максималния им размер за извършеното
нарушение. Тези размери на наложените наказания според съда са
справедливи, с оглед констатираното поведение на нарушителя от свидетеля
по акта, данните за други извършени административни нарушения, а и с оглед
постигане на целите по чл. 12 ЗАНН на административното наказание.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **/**.**.** г.,
издадено от П. ин. в Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – ** (ОДМВР – **), група **, с което за нарушение по чл. 103 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени на Т. Д., роден на ********** г.административни наказания: „глоба“
в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
4
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5