Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер
6115 Година 06.06.2019 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести юни Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2414 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срок отговор от
ответника, съдът намери, че следва да внесе и насрочи същото за разглеждане в
открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към
спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 от ГПК).
Следва
да се приемат, като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба и отговора документи,
както и да се изиска и приложи гр.д. № 2414/2019 г. на ТРС (чл. 312, ал. 1, т.
4 ГПК).
Следва
да се постанови изслушване на непълнолетното дете в присъствието на осигурен от
Д. социален работник (чл. 15 ЗЗакрД).
Следва
да се уважи искането на непълнолетната ищца, действаща със съгласието на своята
майка, и задължи ответника да представи най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК
декларация за семейното си и имотно състояние и удостоверение за доходите му за
една година назад от подаване на исковата молба в съда (чл. 190 ГПК).
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д. С.З., а в
призовката й се укаже, както задължението да осигури в съдебно заседание
социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша непълнолетното дете,
така и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе
своето становище по закрила правата и интересите на същото дете в настоящото
производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).
Следва
да се укаже на страните в едно-чен срок от получаване
на препис от разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и
последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.06.2019
г. от 9.45 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното
от непълнолетната ищца, действаща със съгласието на своята майка, право на
увеличение на присъдената й издръжка, са, че ответникът бил неин баща, като
гражданският брак на родителите й бил прекратен с решението по гр.д. № 46 по
описа за 2009 г. на Т. районен съд, с което било предоставено на майка й
упражняването на родителските права върху нея, а баща й бил осъден да й заплаща
40 лева месечна издръжка от 03.04.2009 г. до настъпване на събитие, водещо до
промяна или отпадане на издръжката. От определянето й изминал значителен период
от време, през който трайно се изменили нуждите й. С интензивния й растеж
значително се увеличили необходимите разходи за храна, облекло и други
консумативи. През учебната 2018/2019 г. била ученик в - клас на -,
което изисквало допълнителни средства за закупуване на учебни помагала и
канцеларски материали за нормално осъществяване на учебния процес. От - възраст
получавала -, което изисквало периодично проследяване на здравословното й
състояние чрез посочените в исковата молба платени медицински изследвания. През
изминалия - период от определяне на първоначалната й издръжка настъпило
изменение и в размера на минималната работна заплата и минималния размер на
издръжка на ненавършили пълнолетие деца бил 140 лева. От определянето на
издръжката й съществено се изменила и икономическата обстановка в страната,
като се увеличили цените на посочените в исковата молба стоки и услуги, което
довело до увеличение на минимално необходимия размер на издръжката на
домакинствата по данни на НСИ. Тези обстоятелства обуславяли трайно нарастване
на нуждите на непълнолетната ищца и били предпоставка за увеличение на
издръжката й на основание чл. 150, във вр. с чл. 143 СК. Ответникът не плащал дори определената по гр.д. № 46/2009 г. на ТРС
издръжка, като изцяло се дезинтересирал от
непълнолетната ищца, не търсел никакви контакти с нея, не полагал никакви грижи
за отглеждането и възпитанието й. Бил обаче в добро здравословно състояние и в
активна работоспособна възраст, поради което можел да работи и осигурява
средства, с които да поеме полагащата му се част от издръжката й, поне в
средния за възрастта й размер от 250 лева.
Искането
е да се увеличи размера на присъдената издръжка на непълнолетната ищца по гр.д.
№ 46 по описа за 2009 г. на Т. районен съд, като се осъди ответникът да й заплаща,
със съгласието на нейната майка, ежемесечна издръжка в размер от 250 лева,
считано от предявяване на иска до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който заема
становище, че предявения иск по чл. 150 СК бил допустим, а искът по чл. 143 СК
бил недопустим, тъй като бил вече предявен в друго производство, което било
решено с влязъл в сила съдебен акт. Оспорвал изложената в исковата молба
фактическа обстановка и претенцията на ищцовата
страна за присъждане на издръжката, предмет на делото, както и твърденията на
пълномощника на ищцата, че от раждането й до момента, ответникът не се бил
интересувал от нея и не й предоставял необходимите парични средства и
материални блага за отглеждането й. До предявяване на исковата молба майката на
непълнолетна ищца, не била изпълнявала задълженията си по бракоразводното
решение досежно личния му контакт с това родено от
брака им дете и не му осигурявала възможността да изпълнява задълженията си да
й предоставя присъдената издръжка. В константната си практика ВКС приемал, че
нуждите на лицата, които имали право на издръжка, се определяли съобразно на
обикновените условия на живот за тях, като се вземели предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължали издръжка, се определяли от техните доходи, имотно
състояние и квалификация. Двамата родители дължали издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземели предвид и грижите на родителя, който отглеждал
детето. При промяна на възможностите на дължащия издръжка родител, настъпила
след одобряване от съда на споразумение за развод, което в частта за издръжката
на децата било идентично с това, по сключен между съпрузите по-рано брачен
договор, който бил прекратен със сключено споразумение, допустимият иск бил по
чл. 150 СК. В случая следвало да бъдат отчетени обстоятелствата, че
непълнолетната ищца била на - и обичайните й разходи за облекло, храна,
отопление и др. подобни, били по-ниски от тези на възрастен; действително била
ученик, поради което в нуждите й от средства за издръжка се включвали и тези за
учебници и пособия; последните от представените доказателства за здравословното
й състояние се отнасяли за период от - г., което недоказвало да имала нужда от
допълнителни средства за лечение; майка й работела в посоченото в отговора
дружество на длъжност „-“ и получавала възнаграждение в размер, което й
позволявало да поеме по-голяма част от издръжката на детето им; ответникът
понастоящем не работел и нямал доходи, едновременно с което имал още две малолетни
деца от брака си с посочената в отговора му жена. С оглед горното и отчитайки,
че майката на непълнолетната ищца разполагала с по-добри финансови възможности,
било възможно да поемела в значително по-голяма степен издръжката й, а той да
поемел 70 лева, доколкото имал задължението да осигурява издръжка и на още две
малки деца.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: непълнолетната ищца, действаща със
съгласието на своята майка, носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а
ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора
му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на този
иск.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение по
гр.д. № 46/2009 г. на ТРС; удостоверение за раждане на непълнолетната ищца;
заглавна страница от ученическата й книжка; декларация за СИС; удостоверение от
07.01.2019 г.; удостоверение от 22.04.2019 г.; - с фискален бон от 12.03.2019
г.; четири амбулаторни листа; - от 11.08.2015 г.; заключение от 05.08.2014 г.;
уведомление от 16.08.2018 г.; две удостоверения за раждане от *** г. и от - г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 46 по описа за 2009 г. на Тополовградски
районен съд.
ПОСТАНОВЯВА
да се изслуша непълнолетното дете по реда на чл. 15 ЗЗакрД
в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, в присъствието на
осигурен от Д. С.З. социален работник, което да се впише в призовката му, а в
призовката на Д. С.З. се впише задължението – да осигури в същото съдебно
заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша това
дете.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да представи по делото декларация
за семейното си и имотно състояние и удостоверение за доходите си за една
година назад от подаване на исковата молба в съда на 08.05.2019 г., КАТО МУ
УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161,
във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА
на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо
производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се
привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.
УКАЗВА на страните в едно-чен
срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, като ги предупреждава,
че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността
да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и
Д., като на непълнолетната ищца, действаща със съгласието на своята майка, и на
Д., се връчи и препис от отговора с приложенията към него, а на Д. се връчи и
препис от исковата молба с приложенията към нея, като в призовката й се впише,
както задължението да осигури в съдебно заседание социален работник, в
присъствието на когото съдът да изслуша непълнолетното дете, така и необходимостта
да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по
закрила правата и интересите на същото дете в настоящото производство.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: