№ 28
гр. Нова Загора, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200504 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0306-001241/16.10.2024 г., издадено от
Началника на РУ - Нова Загора към ОДМВР-Сливен.
Жалбоподателят Ю. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр.*************, посочва, че
не е доволен от наказателното постановление, с което му била наложена глоба в размер на
200 лева и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
В жалбата си излага следните съображения:
При издаването на НП било допуснато неправилно приложение на материалния
закон, а в административнонаказателното производство били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
1. Наказателното постановление било издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН
№ 1416460/20.09.2024 г.
Описаната в акта фактическа обстановка не отговаряла на действителната, поради
извършени нарушения на процесуалните правила от страна на актосъставителя.
Съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставял в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязвало в него. АУАН бил подписан от полицейски служители, които
пристигнали на ПТП в качеството им на компетентни органи по установяването на
нарушението. Същите извършили действия по установяването на фактическата обстановка и
след това заявили, че „нямат опит“ да изготвят АУАН, поради което извикали трети
служител - мл.автоконтрольор М. М., който да издаде акта. М. пристигнал на
местопроизшествието след няколко часа и се запознал единствено с фактите, които
1
докладват неговите колеги, без да събира информация от участниците в ПТП или да прави
оглед, което било нарушение на принципа за непосредственост и принципите за
всестранност и равнопоставеност на страните в производството.
С оглед на това и отразената (по разкази от колегите) в АУАН фактическа обстановка
не отговаряла на действителната.
2. Фактическата обстановка жалбоподателя сочи, че била следната:
На посочената дата, около 06.20 ч., се движел с личния си автомобил по
автомагистрала Тракия от София към Бургас. Още било тъмно и шофирал с повишено
внимание и със скорост, съобразена с пътните условия и ограничението за пътния участък.
В района на с.Загорци, на пътното платно изскочил човек и му препречил пътя
Жалбоподателят твърди, че намалил скоростта и отклонил автомобила си вляво, за да не го
бутне. В близост зад него, напряко на двете активни ленти на пътя имало спряла кола, която
блокирала движението. Липсвали каквито и да е предупредителни знаци и не били
включени никакви светлини на автомобила. Заради възможната поява на още хора на
пътното платно, решил да се изтегли в дясно, където да спре и да разбера какво става. Освен
човека на пътя, трябвало да заобиколи и спрелия по средата на магистралата автомобил. Тъй
като се бил изнесъл вляво, заради човека на платното, при изтегленето вдясно към
аварийната лента, с левия преден калник на автомобила си закачил другата кола, която от
съприкосновението се изместила леко и се прибрала в лявата активна лента.
Твърди още, че веднага спрял и отишъл да провери какво става. Шофьорът на другата
кола бил казал, че е загубил контрол над нея и тя първо била излязла от пътя в канавката
отдясно, след което се била върнала на платното и самокатастрофирала в мантинелата на
лявата активна лента, като при удара се била завъртяла напряко на двете ленти и останала в
тази позиция. Сочи, че шофьорът бил притеснен за причиненото от него ПТП и му
предлагал обезщетение за вредите по калника.
На мястото пристигнали двама служители на КАТ, на които подробно описали какво
се било случило и те, след като ги изслушали и направили оглед, заявили, че са
новопостъпили служители и нямат опит в подобни произшествия, поради което трябвало да
извикат опитен служител. След време, дошъл и младши автоконтрольор М. М., който без да
събира обясненията на жалбоподателя и на другия шофьор, изготвил протокол и му
съставил настоящия АУАН.
Заявява, че предвид изложеното било видно, че вината за инцидента е изцяло и
единствено на водача на другия автомобил. Твърди, че фактическата обстановка, описана в
АУАН, не отговаряла на действителната и поради отразеното в изготвения протокол, че
авариралият по средата на пътя автомобил се намирал изцяло в лявата лента и е бил
ориентиран в посока запад-изток, което било напълно невярно, изобщо не отговаряло на
действителността и обективно било невъзможно да има контакт между левия калник на
моята кола и десния калник на другия автомобил при извършената от жалбоподателя
маневра. Това ясно се виждало от следите по пътното платно, от пораженията върху другия
2
автомобил, където без затруднение можели да се отграничат щетите, причинени от
самокатастрофирането и от съприкосновението с автомобила на жалбоподателя.
Допълнително следвало да посочи, че щетите от съприкосновението между двете коли били
незначителни, което доказвало също, че скоростта на жалбоподателя била минимална.
Напълно невярно било и отразеното в протокол 1775730/20.09.2024 г., че по време на
инцидента и двата автомобила са се намирали изцяло в лявата активна лента. Твърди, че
другият автомобил бил застанал перпендикулярно на движението, позициониран в двете
активни ленти и ориентиран в посока север-юг.
Именно поради тази причина било невярно и описаното в акта, че жалбоподателят
бил ударил другата кола отзад - това било обективно невъзможно, защото зад нея била
лявата мантинела на магистралата.
От изложеното ставало ясно, че аз жалбоподателят бил съобразил поведението си при
управляване на МПС, спазвайки разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗДВП във връзка с чл.25, ал.1
от ЗДВП и не бил в нарушение.
Разяснява, че въпреки че заявил, че има възражения във връзка с така изготвения
неверен АУАН, мл.автоконтрольор М. бил отразил в самия акт, че няма възражения и не му
осигурил възможност да посочи доказателства, например за ниската скорост на
управлявания от него автомобил.
Тези пороци на акта били пренесени и в текста на наказателното постановление.
3. В акта било описано, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост. В
посочения АУАН, скоростта на движение на управляваното от мен МПС не била
посочена, не била установена и не представлявала никакъв интерес, нито от страна на
първоначално дошлите полицаи, нито за далеч по-късно присъединилият се М..
4. Подал възражение срещу съставения ми акт, в което подробно представил
аргументите си и поискал да бъде извършено допълнително разследване за
установяване на спорните и липсващи обстоятелства. Твърди още, че в нарушение на
императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган изобщо не бил
преценил моите възражения, не извършил разследване на спорните обстоятелства,
изложените от него съображения изобщо не били разгледани и подложени на анализ и
преценка. Не била извършена и проверка на твърденията му, а
административнонаказващият орган се бил задоволил да препише АУАН, където,
както вече посочил, фактическата обстановка била непълна и в противоречие с
действителната.
5. Не на последно място отбелязва, че твърдението на наказващия орган относно
„несъобразената“ скорост на неговия автомобил нямало как да е вярно, тъй като
съдържанието на понятието съобразяване на скоростта било изрично регламентирано в
ЗДвП. Дори в цитирания в НП като нарушен чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично се използвало
понятието предвидимо препятствие, а очевидно нямало как да се предвиди къде и как
пред автомобила ще се хвърли човек или че някой ще си паркира колата напряко на
3
пътя посред нощ (тези обстоятелства изобщо не били посочени, обсъждани и
анализирани, нито в АУАН, нито в НП).
Посочва, че участието му в инцидента не представлявало административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като извършеното от него не представлявало
такова деяние, което да нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Според НП, виновно бил нарушил законовото изискване за
съобразена скорост, а в действителност жалбоподателя съзнателно и нарочно се движел със
съобразена скорост и това било видно от всички обстоятелства по преписката.
На основание изложеното моли съда, да отмени НП, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и с оглед доказване на твърденията му, моли съда да призове и
тримата служители на РУ Нова Загора, присъствали на ПТП.
АНО - РУ - Нова Загора и Районна прокуратура - Сливен не изпращат представители
за участие в открито съдебно заседание.
В откритото съдебно заседание на 22.01.2025 г. жалбоподателя Ю. Д. Д., редовно
призован - не се явява, за него се явява адв.Р. Е. Р. от САК, редовно упълномощен от същата
дата.
Свидетелите М. З. М. – актосъставител, Г. П. П. и Б. Й. Б., редовно призовани - лично
се явяват и са разпитани.
В откритото съдебно заседание на 20.02.2025 г. жалбоподателя Ю. Д. Д., редовно
призован - лично се явява и с адв.Р. Е. Р. от САК, редовно упълномощен от по-рано.
В същото заседание е разпитан и свидетеля И. Ц. Д., както и е направил изявление
жалбоподателя.
Свидетелите М., П. и Б. поддържат констатациите по акта, който e съставен от М. З.
М..
Актосъставителят М. З. М., че на 20.09.2024 г. около 07.00-07.30ч. сутринта при
застъпване в наряд с П. получили сигнал и ОДЧ ги изпрати на сигнал на АМ „Тракия“ км
233 посока София-Бургас за настъпило ПТП и като пристигнахме на място се представили,
установили двамата водачи на автомобилите,поискали им документите за проверка, като
двамата водачи бяха тествани за употреба на алкохол, резултатите от която били и на
двамата отрицателни, след което били разпитани да разкажат как е станал целият инцидент.
Твърди, че жалбоподателя - водача на Фолксваген Пасат, обяснил, че пътувал от
София посока Бургас по АМ „Тракия“, инцидентът се случил в тъмната част на
денонощието преди развиделяване, по време на движение, като той карал в дясното платно в
посока на движение и впоследствие видял самокатастрофиралия лек автомобил „Рено
Меган“, който жалбоподателя му казал, че е бил разположен на двете платна.
Посочва, че при пристигането им на място автомобила бил в лявата пътна лента по
посоката на движение и жалбоподателя по време на разпита, му казал, че е видял
самокатастрофиралия лек автомобил и твърдял, че автомобилът не е бил обезопасен, не е
бил поставен светлоотразителен триъгълник на който той да отреагира и да избегне удара и
ПТП, но когато полицейските служители пристигнали на място, тогава вече било
обозначено със светлоотразителен триъгълник.
Запитан от адв.Р. как я установяват самата скорост на автомобила, долу-горе с която
4
се е движил, свид.М. посочва, че след като не е могъл да предотврати ПТП, ставало ясно, че
е карал с несъобразена скорост, но не са я изчислявали скоростта и не може да каже с каква
скорост се е движил.
За другия водач сочи, че видимо разбирал и говорел български език, но не много
добре, което противоречало на написаното във възражението на жалбоподателя, че не
разбира български език.
Потвърждава, че на мястото на ПТП е дошъл по-опитен служител – колегата му
свид.Б. Б., за оказване на съдействие, тъй като свид.М. е млад служител и няма стаж и не бил
толкова компетентен, обяснили му за какво става въпрос и оттам нататък той им каза, кое е
правилното и какво да направят.
Посочва, че не си спомня защо сз написали в самия акт, че жалбоподателя няма
възражения.
Описва, че когато пристигнали на място, л.а.„Рено Меган“ първата -
самокатострофиралия автомобил е бил в лявата лента в посока на движение, гледала напред
и бил доста ударен.
За него разяснява, че изгубил контрол над автомобила, излязъл извън пътното платно,
в като влязъл в ляво пътно платно и се ударил в металната мантинела.
За другия автомобил сочи, че не си спомня точно, имало дири вдясно, но не знае дали
са от него и след това колата се завърта в лявото пътно платно и се удря в мантинелата, като
не му е било обяснявано такова нещо.
Разпитан свид.Б. Й. Б. посочва, че си спомням за какво става въпрос, като не помни
дата, но една сутрин преди няколко месеца бил получен сигнал в РУ-Нова Загора за
автомобил, който е самокатстрофирал, за два автомобила, които са катастрофирали на АМ
„Тракия“ и колегите М. З. М. и Г. П. П. посетили сигнала. Същите били на смяна от 07.00ч, а
той бил на работа от 08.30ч, като разяснява, че колегата М. е от КАТ - автоконтрольор, а П.
от Охранителна полиция и не е автоконтрольор, те са посетили сигнала и той след около 30-
40 минути след тях е отишъл на мястото на произшествието. Установил, че има два
автомобила, на двамата водачи били извършили проверка за алкохол, автомобилите не били
преместени, като единия автомобил бил в средата на платното за движение между двете
ленти, за което имали снимки.
Свид.Б. твърди, че когато отишъл на място разпитал двамата водачи, като първия
водач му казал, че е самокатастрофирал, след което излязъл от автомобила и отишъл да
обезопасява мястото зад неговия автомобил, отишъл до багажника на автомобила си да
извади светлоотразителния тригълник, но не можал да отвори багажника на колата, тъй като
се бил блъснал в мантинелата и затова отишъл да обезопасява мястото със
светлоотразителна жилетка и с ръка на няколко метра зад автомобила, като започнал да
спира идващите автомобили и това е станало в тъмната част на денонощието, рано сутринта,
било още тъмно и след около 10-15 минути се ударил втория автомобил - този на
жалбоподателя, който по думите на първия водач бил тръгнал да изпреварва от лявата лента,
после дясната и се удря в неговия /самокатастрофиралия/ автомобил и даже и водача на
самокатастрофиралия автомобил казал, че и на него за малко му се е разминало да не го
удари.
Пояснява, че имало един самокатастрофирал автомобил на който водача отива и
5
почва да ръкомаха, и се мъчи да сигнализира и след 10-15 минути местопроизшествието и се
удря втория автомобил в ударения /самокатастрофиралия/ автомобил - това го казал водача
на самокатастрофиралия автомобил, доколкото си спомня се казвал М. - той казал, че
вторият водач започнал да изпреварва други автомобили и лъкатушел от едната лента в
другата.
Заявява, че не може да каже с каква скорост се е движел, но се е движел с
несъобразена скорост по данни на водача на първия /самокатастрофиралия/ автомобил.
Разпитали и втория водач, който казал, че видял първия водач да ръкомаха, не успял да спре
и се блъска в първия /самокатастрофиралия/ автомобил и го измества. След като вече
преместили автомобилите, тъй като процесното ПТП станало малко преди пътния възел за
с.Дядово на АМ „Тракия“, на няколко километра от гр.Нова Загора, били дръпнати
мантинелите.
Свид.Б. твърди, че при съставянето на АУАН това лице И., който е призован по
делото като свидетел, който бил Пътна помощ, водача отказал да подпише акта и той станал
свидетел на отказа на водача на втория автомобил /жалбоподателя/ да подпише акта.
Твърди, че жалбоподателят, който отказал да подпише акта на няколко пъти споменал,
че бил колега в София, в СДВР някъде и помолил да не му съставят акт, защото нямало да
му изплатят застрахователите щетите и те му казали, че няма как да не му съставят АУАН и
затова той отказал да подпише акта.
Кога точно е настъпило ПТП сочи, че като час не знае, но било настъпило в тъмната
част на денонощието, може би около 7.00ч. Каквото са им казали - това знаел.
Разяснява, че той самият е пристигнал на място около 08.00-08.30ч., като дежурния
му казал, че е пратил колегите М. и П. на сигнала, който вече били извършили проверки за
алкохол на двамата водачи и след това колегата М. с негово съдействие съставил АУАН.
Отрича да е казал, че водача на втория автомобил е карал с висока скорост, като
заявява, че е казал несъобразената скорост, която е всяка една скорост съгласно чл.20, ал.2 от
ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Щом не е спрял значи е карал със
несъобразена скорост.
Заявява, че не са измервали скоростта му.
По пътя описва, че е имало счупени стъкла, пластмаси и следи от масло по асфалта.
Предполага, че и кал откъм разделителната линия в ляво, от островчето където е
мантинелата.
За водача на първия, самокатастрофиралия автомобил сочи, че е знаел български език.
Спомня си, че е имало светлоотразителен триъгълник, когато отишъл на мястото и
6
описва, че втория автомобил, който е управляван от жалбоподателя бил в аварийната лента,
а другия автомобил бил в лявата лента, малко настъпил в дясната лента - леко на диагонал,
като той бил доста по-ударен, но къде точно не се сеща. Вторият автомобил, който бил в
аварийната лента, не бил толкова зле ударен като първия.
Разпитана свид.Г. П. П. излага, че с колегата й М. били назначени в наряд и при
застъпването им сутринта ОДЧ ги изпрати на сигнал на АМ „Тракия“ за настъпило ПТП - по
нейни спомени ПТП настъпило около 6.30ч., защото те като отишли на работа и ги
изпратили на сигнала - били на мястото около 7.10ч. най-късно. Когато отишли на място -
ПТП, което беше на АМ „Тракия“ беше посока София-Бургас, за км. не си спомня,
разговаряла с двамата водачи, единия водач на самокатастрофиралия автомобил не бил
български гражданин, поне не му били български имената - може би е бил турски
гражданин, няма спомен, той бил самокатастрофирал и в него се бил ударил другия лек
автомобил, не го бил блъснал, а го бил ударил.
Твърди, че водача на другия автомобил /жалбоподателя/ казал, че е видял
самокатастрофиралия автомобил в последния момент и го е избегнал колкото може, не го
беше ударил челно, ако го беше ударил челно друга щяла да е ситуацията. Бил го ударил в
предната дясна част на автомобила, защото по негови думи, самокатастрофиралата кола
била на двете платна. Самокатастрофиралият автомобил се бил ударил в средната
мантинелата отляво и бил завъртян със задницата напреки-диагонално и водача на другия
автомобил - жалбоподателя бил спрял вдясно върху банкета и неговата кола също била
ударена отляво и гумата й била ударена, а другата кола била в скоростната лента.
П. свидетелства, че водача на другия автомобил /жалбоподателя/ казал, че е
изпреварвал друг автомобил и тъй като не било обозначено мястото, нямало
светлоотразителен триъгълник и конуси, а водача на самокатастрофиралия автомобил само е
махал с ръце, защото не е можал да си отвори багажника да вземе светлоотръзителния
триъгълник, за да го постави, поради това жалбоподателя в последния момент вижда
самокатастрофиралия автомобил и се е опитал да избегне удара и спира.
Потвърждава, че водача на самокатастрофиралия автомобил не бил могъл да си
отвори багажника, защото при удара в мантинелата бил ударил багажника и водача казал, че
не можал да си отвори багажника, за да си извади светлоотразителния триъгълник и да
обозначи мястото. Като се завъртяла колата първо се удря в мантинелата и бил ударен и
багажника, тъй като колата стояла с багажника до мантинелата.
Сочи, че не е видяла спирачен път.
Запитана от адв.Р., как долу-горе са установили скоростта на втория автомобил,
свид.П. посочва, че жалбоподателят е казал, че изпреварвал със 140 км/ч. Водача на втория
автомобил така казал - по негови думи, като тя го попитала не е могъл да спре, не го ли е
видял и той казал, че е изпреварвал и не видял авариралата кола.
За водача от турския произход посочва, че говорел и разбирал български, макар и не
чисто. Запитана посочва, че може би след около 40 минути около 8.30ч. е пристигнал
колегата й Б. Б., когото извикали да окаже съдействие, защото колегата й М. -
актосъставителя бил точно назначен и не бил сигурен дали ще напише правилно
протоколите, а тя не е служител от КАТ, но била в общ екип с колегата си М..Пояснява, че
когато дошъл Б., му обяснили какво се е случило, за да каже на колегата правилно да напише
протоколите, за да може водачите да си получат обезщетенията от застрахователите, ако
7
имат Автокаско и така се състави и акта.
Разпитан свид.И. Ц. Д. сочи, че с точност не може да каже, но по негов спомен е
пристигнал около 8 ч. сутринта на 20.09.2024 г., като при пристигането му на мястото на
ПТП полицията вече била там, едната кола била в най-лявата - бързата лента, а другата кола
- Пасата бил в аварийната лента, после изчакал може би около 30-40-50 минути, понеже
снимката му била направена в 9 без 10ч. натоварена, а другата кола била в платното за
движение. В 9 без 10 била натоварена колата. Оттам почакали още около 20-30 минути, тъй
като оправяли някакви документи, като те си били в колата, а той не ходил при тях.
Потвърждава, че след като натоварили колите, са ходили на някакъв паркинг, но
преди да отидат на паркинга минали поне 20-30 минути, през което време те снимали,
писали нещо, като пояснява, че не се навира между хората - стои си в камиона, докато го
извикат, понеже някои хора се изнервят.
За водача на Реното сочи, че трудно говорел български език, но му обяснил, че нещо
се е завъртял и се озовал в платното за движение и е спрял, опитал да я премести, но не
можал, като свид.Д. мисли, че му било стигнало времето да си сложи триъгълника, което
водача му бил казал, но не бил го видял с очите си.
Посочва, че на мястото на ПТП не му е направило впечатление самото платно, като
след удара имало изтекли течности от колите - нищо друго. Мислел, че колата се е ударила
при завъртането челно в лявата мантинела.
В заключителната си пледоария адв.Р. посочва, че въпреки противоречията в
свидетелските показания на места, безспорно може да се установи кога е настъпило
процесното ПТП, кога са пристигнали полицейските служители, какво са установили, може
да се направи извод каква е била фактическата обстановка, но недоумява, как един млад,
начинаещ и неопитен полицейски служител какъвто е актосъставителя е включен в екип със
свой колега, който също няма опит, а се претендира, че те трябва да се обучават, а опитния
служител пристига един час след това, а не е бил с тях, т.е. когато е правен този наряд не
било съобразено, че полицейските служители са неопитни. Вследствие на това се виждала
една каша при съставянето на документите, което било изяснено в процеса на съдебното
производство, видяло се че не е извършено твърдяното нарушение, за което подробно е
развил своите аргументи в писмени бележки.
Моли съдът да отмени процесното НП и да присъди разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Във връзка с обжалваното наказателно постановление на съда са представени
следните писмени доказателства: акт против Ю. Д. Д. на л.7 /гръб/, Протокол за ПТП №
1775730/20.09.2024 г. на л.8 от делото, НП № 24-0306-001241/16.10.2024 г., известие за
доставяне на л.10 от делото, писмо с вх.№ 6161/23.12.2024 г. на л.20 - л.21 от делото, заповед
№ 812з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, НП № 24-0306-
001241/16.10.2024 г. на л.24 от делото, Акт № 1416460/20.09.2024 г. серия GA, възражение с
вх. № 306000-10799/01.10.2024 г. от Ю. Д. Д. на л.27, л.28 и л.29 от делото, докладна записка
УРИ 306р-17423/07.10.2024 г. на л.30, л.31 от делото, писмо с УРИ 306000-11318/14.10.2024
г. на л.32 от делото, сведение от Б. Й. Б. на л.33 от делото, сведение от М. З. М. на л.34 от
делото, сведение от мл.инсп.Г. П. П. - полицай в участък кв.Шести при РУ - Нова
Загора,справка за нарушител/водач на Ю. Д. Д., с ЕГН ********** на л.36 и л.37 от делото,
8
известие за доставяне на л.38 от делото, адвокатско пълномощно, писмо с вх. № УРИ
306000-1369/04.02.2025 г. от МВР-ОД МВР-Сливен - РУ-Нова Загора, с което приложено
изпращат 7 броя снимков материал по административната преписка по делото, както и
гласните доказателства събрани в съдебно заседание.
На жалбоподателят Ю. Д. Д. с ЕГН ********** е бил съставен АУАН серия GA с бл.
№ 1416460/20.09.2024 г. от мл.автоконтрольор М. З. М., в присъствието на колегата му -
свидетелят Б. Й. Б., предявен на нарушителя и подписан от него с възражение и свидетел по
същото И. Ц. Д..
Въз основа на този АУАН административно наказващия орган е издал Наказателно
постановление № 24-0306-001241/16.10.2024 г., издадено от Началника на РУ - Нова Загора
при ОДМВР-Сливен - С.Д.Д., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП във вр. с чл.20,
ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ по чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП в размер на 200 лева, затова че на 20.09.2024 г. в 06:20 часа, в община НОВА ЗАГОРА,
на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1, като водач на лек автомобил, ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ,
********, при обстоятелства: AM-Тракия км 233 посока запад-изток управлява личния си
лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ********, като се движи с
несъобразена скорост с интензивността на движението множество МПС с конкретните
условия на видимост (тъмнина), вследствие на което със своята предна част се блъска в
самокатастрофиралия лек автомобил Рено Меган с регистрационен номер *******, което е
ПТП с материални щети.
В наказателното постановление АНО е постановил, че случаят не е маловажен,
поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Видно от приложените доказателства, в т.ч. и снимков материал на 19.07.2021 г. в
Протокола за ПТП № 1775730, съставен от М. М. и подписан от участниците в процесното
ПТП е описана обстановка и схема на произшествието, отговарящи на заявеното от
свидетелите в показанията им, подробно цитирани по-горе.
От протокола е видно също, че лентата в която е станало процесното ПТП е широка
около два метра, широчината на платното е 4 м с две ленти за движение, както и че относно
състояние на времето, план и профил на пътя, пътно покритие, състояние на покритие е
посочена цифрата 1, а за и осветление е посочена цифрата 4.
От представените доказателства се установи също, че процесното наказателно
постановление е връчено на Ю. Д. Д. на 25.11.2024 г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия седемдневен срок и от лице
имащо право на жалба. Срещу същото лице е издадено обжалваното НП, следователно то
има правен интерес от обжалването.
Настоящият съд не споделя мотивите на жалбоподателя, относно наведените
възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради наличието на
съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни норми и при несъответствие с целта на закона.
Безспорно от приложената Справка за нарушител водач е видно, че Ю. Д. Д. има
предишни нарушения за висока скорост, като за последното такова е бил санкциониран
преди малко повече от седмица преди процесното ПТП. Това не доказва и не изключва
възможността в конкретната ситуация, процесното ПТП да е настъпило вследствие
несъобразена скорост. Макар, че разпитания свид.П. заявява, че жалбоподателя й е казал, че
е изпреварвал със 140 км/ч, показанията на всички разпитани свидетели са
9
безпротиворечиви, че не са измервали скоростта му.
От гласните свидетелски показания се установи безспорно, че първоначално
самокатастрофиралият лек автомобил Рено на водача М.М., който е изгубил контрол и се е
ударил отляво в мантинелата, разделяща двете посоки на движение, вследствие на което са
настъпили увреждания по същия и той се е установил в положение предимно в бързата
лента и частично в по-бавната дясна лента на движение, след настъпилото ПТП, след което
се изведе, че водача на вторият лек автомобил Фолксваген Пасат – жалбоподателя Ю. Д. не е
успял да предотврати сблъсъка си с първия автомобил и се е ударил и е получил поражения
от този удар в лявата си предна и странична част, като е преустановил движението си на
около 100 метра по-напред по посока на движението си в аварийната лента.
Не се спори, че водача на втория автомобил – жалбоподателят е дал своя авариен
триъгълник, тъй като капакът на багажника на първия лек автомобил не се отварял, бидейки
възпрепятсван от мантинелата.
От друга страна свид.Б. в показанията си твърди, че първия водач му е казал, че след
като е самокатастрофирал, излязъл от автомобила и отишъл да обезопасява мястото зад
неговия автомобил, но тъй като не успял да извади светлоотразителния тригълник, защото
не можал да отвори багажника на колата, след сблъсъка си в мантинелата, отишъл да
обезопасява мястото със светлоотразителна жилетка и с ръка на няколко метра зад
автомобила, като започнал да спира идващите автомобили, което се случило в тъмната част
на денонощието, рано сутринта, а след около 10-15 минути се ударил автомобила на
жалбоподателя, който по думите на първия водач бил тръгнал да изпреварва от лявата лента,
после дясната и се удря в неговия /самокатастрофиралия/ автомобил и даже и водача на
самокатастрофиралия автомобил казал, че и на него за малко му се е разминало да не го
удари. Заявява, че водача М. му е казал, че вторият водач започнал да изпреварва други
автомобили и лъкатушел от едната лента в другата.
Същото се твърди и в показанията на свид.П. която посочва, че жалбоподателят й е
казал, че изпреварвал със 140 км/ч – по негови думи, и запитан й е отговорил, че не е могъл
да спре, че е изпреварвал и не видял авариралата кола.
Изложеното дотук подкрепя и посоченото като основание в АУАН, както и в
съставеното въз основа на него НП, че се дължи на движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението, множество МПС, с конкретните условия на видимост
(тъмнина), а именно на визираните чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП,
чиято разпоредба гласи, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
Същевременно по АУАН не е постъпило възражение от страна на нарушителя в
предвидения срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН, видно от материалите по делото.
Видно от описаната ситуация в протокола, процесното ПТП, попада точно в
цитираната вече по-горе хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът не намира и че не е била възприета правилно описаната фактическа обстановка
от актосъставителя.
Механизма на процесното ПТП, кореспондира със събраните свидетелските
10
показания, като отговаря напълно на възприетата от съда фактическа обстановка.
Правилно АНО при индивидуализация на наказанието е съобразил и разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и е наложил на нарушителя предвидения от закона в чл.179, ал.2 от
ЗДвП минимум, а именно глоба в размер 200 лв.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е
издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на
материалния и процесуалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по
вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.
С оглед изложеното, обжалването на наказателно постановление следва да бъде
отхвърлено и постановлението да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Жалбоподателят е претендирал разноски в производството, но предвид изхода му,
такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-001241/16.10.2024 г. на
С.Д.Д. на длъжност Началника на РУ - Нова Загора към ОДМВР-Сливен, с което на Ю. Д. Д.
с ЕГН ********** и адрес: гр.*************, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Сливен в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11