Р Е Ш Е Н И Е
358/11.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На четвърти юни две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 234 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-003383
от 07.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, с което на Ж.И.Д.,
ЕГН **********, са наложени административни наказания- “глоба” в размер на 20
лв. на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДВП и “глоба” в
размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а
ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание, същият се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло.
Административно - наказващият орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, с писмо, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно
заседание се явява представител, който моли съда да потвърди НП.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима .
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Служители в Сектор „ПП“ при РУ – Шумен, на
25.12.2018г. били назначени в наряд, като стоянката им била на бул.“Ришки
проход“, срещу Базово училище. Около 3 часа забелязали лек автомобил
“Фолксваген голф ”, с рег. № Н 0798 ВС, който преминал кръстовището, без да
спре на пътен знак Б2/ спри и пропусни
движещите се по пътя с предимство /и продължил по ул.“Съединение„. Веднага
го последвали и направили опит да го спрат, като пуснали светлинните сигнали,
но той не спрял.
На кръстовището на ул. „Съединение“ и бул. „Велики
Преслав“, около 03,06 часа, в посока ул. „Ивайло“, автомобилът “ Фолксваген
голф”, с рег. № Н 0798 ВС, не спрял отново на пътен знак Б2/ спри и пропусни движещите се по пътя с
предимство/ при мигаща жълта светлина на светофара, като полицейските служители
продължили да го следват из гр. Шумен. След кратко преследване, достигнал до улица
без изход – ул.„Янтра“, където водачът бързо слязъл от автомобила и побягнал,
но бил задържан.
В хода на преследването, полицейските служители видели
кое лице управлява процесния автомобил и
забелязали, че водачът няма поставен обезопасителен колан. По-късно, със съдействието
на служител на ОДЧ, установили самоличността на лицето - Ж.И.Д., ЕГН **********.
Бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 526881 от 25.12.2018 год. на Ж.И.Д., ЕГН **********,
който му е връчен, като същият отразил, че има възражения. В АУАН
актосъставителят е посочил като нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Впоследствие нарушителят не се е възползвал от законното
си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е
издадено наказателно постановление № 18-0869-003383
от 07.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, с което на Ж.И.Д.,
ЕГН **********, са наложени административни наказания- “глоба” в размер на 20
лв. на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДВП и “глоба” в размер на 50 лв.,
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, свидетеля при
съставяне на акта, на св. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, включително и възпроизвеждане на записите, направени
от камерите полицейския автомобил.По делото е проведен разпит на св. Я.Ц., по
искане на представителя на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени,
са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното
постановление. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
За нарушението описано в пункт първи
Нормата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП регламентира, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните
по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят е нарушил
процесната норма с факта, че не е спрял на знака Б-2 /спри и пропусни движещите
се по пътя с предимство/, очевидци на което са актосъставителят и свидетелят
по АУАН. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели
като логични, последователни и непротиворечиви относно факта, че в хода на
наложилото се преследване видели лицето,
което е управлява процесния автомобил в нощта на 25.12.2018г.и което не е спряло на знака Б-2 /спри
и пропусни движещите се по пътя с предимство/. В своите
показания в съдебно заседание, проведено на 12.03.2019г., актосъставителят заявява:
”……. Забелязахме автомобила на
жалбоподателя да преминава през кръстовището по ул. „Съединение“, пресече
„Ришки проход“, без да спира на пътния знак В2
и продължи нагоре по ул. „Съединение“. Последвахме автомобила.
Направихме опит да го спрем, като пуснахме светлинните сигнали на автомобила.
Същият, като забеляза сигналните лампи, увеличи скоростта и продължи нагоре по
ул. „Съединение“. При достигането на бул. „Велики Преслав“ отново не спря на
пътния знак В2 и премина през кръстовището в посока нагоре по ул. „Съединение“,
покрай Военното училище. За това нарушение му съставихме процесния АУАН. Не
спря и на първото и на второто кръстовище. Автомобилът продължи, ние го
следвахме по определен маршрут. Той се опита да бяга. ……………Процесният акт беше вторият от тази поредица - за неспиране на знак „Стоп“,
като това беше и второто нарушение, което констатирахме. ……………………….
забелязахме, че водачът не използва обезопасителен колан. Забелязахме това,
след като завихме по ул. „Съединение“. ………………………….Движейки се след него, се
виждаше, че водачът е сам в автомобила си и е мъж……”
Свидетелят по АУАН Б. ***,……….. аз видях лицето на водача. Това беше лицето на човека, който беше на
разстояние пет метра от автомобила, когото спряхме и задържахме. ……………………………
Това го констатирахме по време на движението, на преследването………..…“
Показанията на св. Я.Ц. съдът не кредитира, доколкото намира, че е налице
пристрастност. Твърденията на живеещата на семейни начала с жалбоподателя, че
именно тя е шофирала автомобила в посоченото време, са в противоречие изцяло с
другите събрани по делото доказателства.
Освен горното съдът намира, че са налице вътрешни противоречия в показанията на
свидетелката, в твърденията липсва нормална житейска логика.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП, наказва се с глоба 20 лв.
водач, който не спира на пътен знак „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението,
неправилно се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на
друг участник в движението.
Съдът не споделя становището на представителя на
жалбоподателя, че при наличие на жълта мигаща светлина на светофара, е следвало
да премине през кръстовището само с повишено внимание без да спира на пътен знак Б2/ спри и пропусни движещите се по
пътя с предимство/.
Обстоятелството, че светофарната уредба е работила на мигаща жълта светлина
не променя задължението на водача да спре на пътен знак Б2/ спри и пропусни движещите се по
пътя с предимство/. Нормата на чл. 37 от ППЗДВП регламентира, че „жълта мигаща светлина,
подавана от пътен светофар или от друго устройство, означава
"Внимание!" Водачите
и пешеходците могат да продължат движението си, но са длъжни да бъдат
внимателни и предпазливи.“ От своя страна, нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП регламентира, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Видно от приложеното по
делото писмо на Община Шумен, светофарната уредба на
процесното кръстовище в периода от 6 часа до 21 часа, работи на една сигнална
програма -
твърд цикъл.
От приложената по делото /стр. 38/
таблица „Времена на светофарните
програми„ и „Часови график„ на процесната светофарна уредба се установява, че в
периода след 21 часа до 06 часа, в делнични и празнични дни, светофарната уредба свети с
жълта мигаща светлина. Това обстоятелство обаче не освобождава водачите на МПС
от задължението
за спазването на
пътните знаци, в случая -
спазване на пътен знак Б2. Напротив, при положение, че светофарът не работи в нормален
режим, следва да се спазват правилата по поредността, посочена в нормата на чл. 6
от ЗДвП и това са пътните знаци,
поставени на кръстовището, в случая от категорията пътни знаци относно предимството, които определят реда за преминаване
на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. В настоящия казус не следва да се коментира
разпоредбата на чл. 7 от ЗДвП, доколкото няма противоречие между светлинни
сигнали и пътни знаци в процесния пътен участък. Светофарът не работи в нормален режим, а в режим на
жълта мигаща светилна, т.е. няма светофар, следователно следва да се спазват пътните знаци на кръстовището. Поради изложеното, съдът не споделя становището
на представителя на
жалбоподателя, изразено в
пледоариите.
Поради изложеното, съдът намира, че доколкото
безспорно е установено, че водачът на „Фолксваген голф”, с рег. № Н 0798 ВС, на 25.12.2018г. е бил именно жалбоподателят
и на кръстовището на ул. „Съединение“ и бул. „Велики Преслав“, около 03,06часа,
не е спрял на знак Б2/ спри и пропусни
движещите се по пътя с предимство/, то наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.
За нарушението описано в пункт втори
Нормата на
чл.137а, ал.1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото също безспорно се установява от
показанията на полицейските служители, че водачът не е имал поставен
обезопасителен колан.
В
своите показания в съдебно заседание, проведено на 12.03.2019г., актосъставителят заявява:
”…… Последвахме автомобила. …….Не спря и на първото и на второто кръстовище.
Автомобилът продължи, ние го следвахме по определен маршрут. Той се опита да
бяга. ……Процесният акт беше вторият от тази поредица - за неспиране на знак „Стоп“,
като това беше и второто нарушение, което констатирахме. …………. забелязахме, че
водачът не използва обезопасителен колан. Забелязахме това, след като завихме
по ул. „Съединение“. …………………... Имаше и външно осветление и видяхме, че водачът
е без колан. Движейки се след него, се виждаше, че водачът е сам в автомобила
си и е мъж……”
Свидетелят по АУАН Б. ***,……….. аз видях лицето на водача. Това беше лицето на човека, който беше на
разстояние пет метра от автомобила, когото спряхме и задържахме. …………………………………
В това преследване установихме също, че не си беше поставил обезопасителния
колан. Това го констатирахме по време на движението, на преследването………..…“
Съгласно
нормата на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, наказва се с
глоба 50 лв. водач, който, не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.При
преценката относно законосъобразността на наложеното наказание за това нарушение, съдът съобрази
следното:
По делото е приложен АУАН Серия Д № 526880
/първият по поредност АУАН, съставен на жалбоподателя,/ като същевременно на съда е служебно известно наличието
на образувано ВАНД № 233/2019г. по описа
на ШРС срещу НП, издадено по повод АУАН Серия Д № 526880 /с което
жалбоподателят е санкциониран и за нарушение
на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП липса на поставен обезопасителен колан на първото
кръстовище/ до Базово училище в гр. Шумен/, от което е започнало преследването
му от полицейските служители на процесната дата.
От събраните по делото доказателства се установява, че
водачът на “Фолксваген голф” с рег. № Н 0798 ВС, не е спирал и отново
да е тръгвал преди преминаване на кръстовището на ул. „Съединение“ и бул. „Велики Преслав“/относимо към процесното дело/,
като нарушението по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, за непоставен колан, е налично както в
настоящото обжалвано НП и в АУАН, така и в АУАН Серия Д № 526880 и НП, по повод които е образувано ВАНД № 233/2019г. по описа на ШРС. Съобразявайки
горното, съдът намира, че в случая е нарушен принципът „non
bis in idem“, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при
наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или
идентичност на фактите или такива, които по същество са значително
сходни", досежно нарушението за непоставен колан. Съдът приема, че в
случая наличните две административно - наказателни производства са образувани
по повод едно и също събитие, осъществено на едно и също място, по едно и също
време, и с едно и също бездействие. Според Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, забрана за преследване и наказване за второто
деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние,
доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са
"значително същите" – сходни. Съдът констатира, че актът, въз основа
на който е издадено Наказателно постановление, което се обжалва в настоящия
процес, а именно АУАН №526881, е бил съставен след акта, по повод на който е издадено наказателно постановление -
обект на ВАНД № 233 /2019г. по описа на ШРС – АУАН №526880 /видно и от съответните
номера на АУАН и часовете на нарушението – 03,05 часа на 25.12.2018г.и 03,06
часа на 25.12.2018г./.
При това положение наложеното наказание за нарушението
/по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП/ в обжалваното НП подлежи на отмЯ. /в частта за
това нарушение/ като постановено в резултат от по-късно образуваното административно - наказателно производство. Поради
изложеното, съдът счита, че са налице основания за отмЯ. на НП в частта, с която е наложено административно наказание за нарушението по
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП/по пункт втори /.
Съдът споделя становището на АНО за липса на основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН спрямо жалбоподателя в частта за нарушението по пункт първи,
като в подкрепа на този извод е и
приложената по делото Справка за нарушител от региона,/ стр. 7-11/ съдържаща
информация за наличие на извършени нарушения
и влезли в законна сила НП по отношение жалбоподателя, както и данни за множество различни нарушения на ЗДвП, за които
все още, няма влезли в законна сила НП.
Поради всичко
изложено по-горе, съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното
постановление в частта относно наложеното наказание по пункт първи, като в частта по пункт втори, съдът намира, че НП следва да бъде отменено по гореизложените
мотиви.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0869-003383 от 07.01.2019г. на ВПД Началник
сектор към ОДМВР гр. Шумен, с което на Ж.И.Д., ЕГН **********, в частта, с която е наложено административно наказание “глоба” в размер на
20 лв., за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0869-003383 от 07.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, с
което на Ж.И.Д., ЕГН **********, в
частта, с която е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лв., за нарушение
по чл. 137а от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: