№ 3524
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100505154 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20070766/09.12.2022 г., постановено по гр.д. № 40896/2020 г. на
Софийски районен съд, 71 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Л. Х. Т. искове за осъждане на Л. Х. Т. да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 2168,18 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г.,
отразена по общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.,
доставена до имот в гр. София, ж.к. „****”, бл. ****, сумата от 509,46 лева,
представляваща лихви за забава върху главницата, изтекли в периода 15.09.2017 г. –
19.08.2020 г., сумите за дялово разпределение за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г. в
общ размер от 29,99 лева, от които 23,56 лева – главница, както и 6,43 лева – лихви за
забава за периода 31.08.2016 г. – 19.08.2020 г., ведно със законната лихва от 28.08.2020
г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да
заплати на Л. Х. Т. сумата от 423 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Нелбо“ АД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че са представени
достатъчно доказателства за установяване, че процесното жилище е закупено от
наследодателите на ответника. Поддържа се, че по делото е представена молба на
1
Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека. Поддържа се, че законна
ипотека е могло да се учреди в полза на Държавна спестовна каса само върху собствен
на длъжника имот или върху имота, за закупуването на който е отпуснат заем. Излагат
се съображения, че наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията на
наследодателя, вкл. със своето лично имущество. Предвид изложеното се иска отмяна
на обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Л. Х. Т., с който се
оспорва жалбата. Поддържа се, че представената по делото молба за вписване на
законна ипотека не е доказателство за придобитото право на собственост от
наследодателите върху процесния имот. Сочи се, че молбата от ДСК касае период,
който предшества исковия. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че списъкът на
етажните собственици е частен документ и няма материална доказателствена сила за
страните по настоящото дело. Сочи се, че и този списък е съставен преди исковия
период. Поддържа се, че списъкът е с оглед евентуално правоотношение с фирмата за
дялово разпределение и няма отношение към ищцовото дружество. Твърди се, че в
случая не е проведено и косвено доказване, че ответникът е собственик на процесния
имот. Поддържа се, не е представен документ, удостоверяващ откриване на партида на
името на ответника. Сочи се, че адресът на ответника не съвпада с процесния имот.
Твърди се, че в молбата за вписване на законна ипотека е описан друг имот и няма
доказателства да е налице идентичност с процесния имот. Предвид изложеното се
моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по
делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо” АД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По претенциите по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
2
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва
да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”,
както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в
претендирания по делото размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Необходимо е да се посочи, че поначало правнорелевантен факт, който е от
значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено
доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При
косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във
връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. Тоест съдът може да приеме за установено обстоятелство, което е
доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти,
която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният
факт се е осъществил – така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на
IV Г.О. на ВКС.
По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ20-ВК08-
1138/28.10.2020 г., от което се установява, че след смъртта си на 24.06.2000 г. И.Е.Т. е
оставила като свои наследници по закон преживелия съпруг Х. Х. Т., син Л. Х. Т. и
дъщеря П.Х.Х..
Представено е и Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ20-ВК08-
1138/28.10.2020 г., от което е видно, че след смъртта си на 08.11.2007 г. Х. Х. Т., вдовец,
е оставил като свои наследници по закон син Л. Х. Т. и дъщеря П.Х.Х..
За дъщерята П.Х.Х. е посочено и в двете удостоверения за наследници, че е
починала на 24.05.2010 г., т.е. след смъртта на родители си. В удостоверенията е
посочено също така, че дъщерята П.Х.Х. е била разведена и не е оставила деца.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. По арг.
от чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на тази на всяко дете.
Освен това съгласно чл. 6 – чл. 8 ЗН, ако наследодателят не е оставил деца или
други низходящи, респ. не е оставил родители (възходящи от първа степен), то се
призовават към наследството братята и сестрите на наследодателя, както и
възходящите му от втора и следваща степен (пр: баби, дядовци, прабаби, прадядовци и
др.).
От съдържанието на горепосочените две съдебни удостоверения се установява,
че ответникът (настоящ въззиваем) Л. Х. Т. е единствен жив наследник по закон на
родителите си И.Е.Т. и Х. Х. Т., както и на сестра си П.Х.Х..
По-нататък трябва да се посочи, че по делото действително е приета молба от
Държавна спестовна, видно от която е направено искане на основание чл. 24 ЗДСК
/отм./ във връзка с Наредбата за кредитната дейност на ДСК и чл. 165 ЗЗД за вписване
на законна ипотека върху недвижим имот в гр. София, ж.к. ****, апартамент № 33, за
обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство от 09.01.1991 г. в полза на
3
И.Е.Т. и Х. Х. Т., наследодатели на ответника (настояща въззиваем). Налице е
съвпадение в единните граждански номера на длъжниците, посечени в молбата за
вписване на законна ипотека, и на родителите на ответника (настоящ въззиваем).
Съдът намира, че имотът, описан в молбата за вписване на законна ипотека, и
имотът, описан в исковата молба, са идентични. Налице е разлика единствено в номера
на блока, доколкото в исковата молба е посочено, че процесният апартамент № 33 се
намира в гр. София, ж.к. ****. Очевидно е, че е налице техническа грешка в исковата
молба, тъй като всички останали индивидуализиращи елементи на жилищния имот
съвпадат. Освен това в срока за отговор на исковата молба не са наведени възражения,
че процесният имот и имотът, посочен в молбата за вписване на законна ипотека, са
различни.
Настоящият състав намира, че действително молбата за вписване на законна
ипотека по чл. 24 ЗДСК /отм./ не представлява пряко доказателство, удостоверяващо
титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл.
24, ал. 3 ЗДСК /отм./ вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз
основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представят договор или
други книжа. Следователно при вписване на законната ипотека в полза на Държавна
спестовна каса по този ред не се извършва проверка от никого относно правото на
собственост на ипотекарния длъжник върху имота, който служи като обезпечение.
Поради това молбата за вписване на законна ипотека не е достатъчна, за да обуслови
категоричен извод за това, че наследодателите на ответника (настояща въззиваем) са
притежавали правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Посочената молба за вписване на законна ипотека може да служи само като
индиция, че е притежавано правото на собственост и да послужи за установяване на
облигационна връзка с „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 153 ЗЕ при
наличие и на други доказателства, които да изградят единствен възможен извод у съда,
че тъкмо наследодателите И.Е.Т. и Х. Х. Т. са били титуляри на правото на собственост
върху процесния имот.
Както правилно е посочил СРС в решението си, по делото е представен списък
на етажните собственици. Същият представлява приложение към представения по
делото Протокол от общо събрание от 04.11.2002 г. на етажните собственици в
жилищен бл. ****, ж.к. „****”, гр. София. Това е видно и от представената нотариално
заверена декларация на М.Т.М. – упълномощен представител на етажните собственици
от гр. София, ж.к. „****”, бл. ****.
В горецитирания списък като собственик на апартамент № 33 е посочен Х. Х.
Т., чийто единен граждански номер съвпада с единния граждански номер на бащата на
ответника (настоящ въззиваем). Списъкът на етажните собственици е подписан от Х.
Х. Т., като подписът не е оспорен в срока за отговор на исковата молба, респ. не е
откривано производство по чл. 193 ГПК за проверка автентичността на подписа,
положен за Х. Х. Т.. Следователно представеният списък с етажни собственици на
адрес гр. София, ж.к. „****”, бл. ****, се ползва с формална доказателствена сила, че е
подписан именно от наследодателя Х. Х. Т.. В този смисъл протоколът съдържа
признанието на Х. Х. Т., че същият е титуляр на правото на собственост върху
процесния апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Въззивният съд намира, че съвкупната преценка на представената молба за
вписване на законна ипотека и приложения неоспорен списък на етажните
собственици води до извода, че наследодателите съпрузи Х. Х. Т. и И.Е.Т. са били
4
собственици на процесния имот. Следва да се отбележи, че предмет на предявените
искове в случая не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на
нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не
обосновава само по себе си извод за неоснователност на предявения иск.
По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и
произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е
настъпила смъртта на наследодателя. В случая в хода на производството
конституираният като ответник наследник нито е твърдял, нито е доказал, че се е
отказал от наследството на родителите си, респ. на сестра си. Освен това Л. Х. Т. нито
е твърдял, нито е доказал да е приел наследствата на родителите си и на сестра си под
опис. Следователно ответникът (настоящ въззиваем) Л. Х. Т. е придобил всички права
и задължения, включени в наследствената маса на родителите си, респ. на сестра си,
чийто единствен наследник се явява с оглед направените от страните изявления и
представените по делото доказателства.
Следва да се отбележи също така, че по делото нито се твърди, нито се доказва,
че наследодателите или сам Л. Х. Т. са се разпоредили с правото на собственост върху
процесния имот преди исковия период.
По-нататък следва да се отбележи, че от приетата без възражения на страните
съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлопреносната мрежа
към исковия период.
С оглед всичко изложено по-горе се налага изводът, че в исковия период Л. Х.
Т., като наследник, придобил преди исковия период правото на собственост върху
топлоснабден самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, е имал
качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест установено е съществуването на облигационно отношение
между „Топлофикация София” ЕАД и Л. Х. Т., произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия. В този смисъл насочените срещу Л. Х. Т. искове са доказани по
основание. В подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, според които по силата на
чл. 150 ЗЕ „между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират
от закона”.
Предвид горното въззивният съд следва да разгледа налице ли са останалите
предпоставки за уважаване на предявените искове.
Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. А
по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 2/
топлинна енергия за отопление на общите части; 3/ топлинна енергия за отопление на
5
имотите.
По делото са представени от „Нелбо“ АД два броя протоколи за неосигурен
достъп за извършване на редовен годишен отчет в процесния апартамент. Двата
протокола са подписани от служител на „Нелбо“ АД, както и от етажен собственик от
жилищната сграда. Представените протоколи не са оспорвани от страна на ответника
Л. Х. Т..
От приетата по делото без възражения от страните техническа експертиза е
видно, че абонатната станция за процесната жилищна сграда се отчита по електронен
път. Установява се също така, че за исковия период „Нелбо” АД е начислявало
топлинна енергия за процесния имот за 4 бр. отоплителни тела при условията на
неосигурен достъп. Освен това вещото лице е посочило, че е изчислявана и топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация, както и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване.
Вещото лице е посочило, че изчисленията са извършени от фирмата за дялово
разпределение в съответствие с действащата Наредба № 16-334. Експертът е посочил,
че изчислената сума за доплащане от „Нелбо“ АД за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017
г. възлиза на 72,98 лева, а за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. сумата за доплащане е
в размер на 38,51 лева.
Експертът е посочил, че сумата за реално консумирана топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 1008,93 лева, докато сумата за
реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. възлиза
на 1159,24 лева. Тоест общо дължимата според техническата експертиза сума за
доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период е в размер на
2168,17 лева.
В техническата експертиза е посочено, че сумата за дялово разпределение
възлиза на 23,56 лева за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г.
Вещото лице по техническата експертиза изрично е посочило, че
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Посочило е и че през исковия период общият топломер е преминавал
през метрологични проверки на всеки две години, като при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
В хода на производството пред СРС е приета без възражения на страните и
съдебносчетоводна експертиза, в която експертът е посочил, че за целите на
заключението се е запознал с материалите по делото, както и с извлечения от сметки,
съобщения към фактури, дебитни и кредитни известия, изравнителни сметки,
предоставени му от „Топлофикация София“ ЕАД.
От приетото счетоводно заключение по делото е видно, че за исковия период за
процесния имот са издадени 37 фактури в съответствие с изискванията на ЗСч. В
експертизата е посочено, че дължимата цена за топлинна енергия, доставена до имота,
е в размер на 2168,18 лева, като тази сума не е била погасена от абоната.
Вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че за периода м. 05.2016 г.
– м. 04.2017 г. задълженията за топлинна енергия са както следва: 936 лева съгласно
месечни прогнозни фактури и 73 лева за доплащане съгласно изравнителна сметка. За
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. задълженията по месечни прогнозни фактури са в
размер на 1120,70 лева и 38,50 лева за доплащане съгласно изравнителна сметка.
В счетоводната експертиза също е посочено, че дължимата цена за извършена
6
услуга „дялово разпределение“ за исковия период е в размер на 23,56 лева.
При така събраните доказателства по делото съдът намира, че претендираната
от „Топлофикация София” ЕАД сума от 2168,18 лева за доставена топлинна енергия е
доказана по размер. От страна на Л. Х. Т. нито се твърди, нито се доказва някаква част
от тази сума да е била платена.
По арг. от чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД от 2016 г., които са публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г.,
понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите условия от 2016 г. са публикувани
и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната
страница на вестника. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II
Т.О. на ВКС „Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са
публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение”. В същия смисъл е и
Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС, в което е
посочено, че „при липса на твърдения и представени доказателства за наличие на
други публикувани Общи условия с различно съдържание от представените, не е
необходимо да се дават указания за установяване на факта на влизането им в сила,
тъй като се касае за публично известни общи условия”.
С оглед на горепосоченото и в съответствие с чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила 30 дена след
публикуването, а именно на 11.08.2016 г. Точно тези общи условия са приложими и
към процесните вземания за цена на услугата „дялово разпределение”, начислени за
периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г.
По силата на чл. 22, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от
2016 г. услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в
режим на етажна собственост. Съгласно ал. 2 на същата клауза – клиентите заплащат
на продавача „Топлофикация София” ЕАД стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от
приложимите общи условия от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение.
В отговора на исковата молба не е оспорвано твърдението на „Топлофикация
София” ЕАД, че услуга „дялово разпределение” се извършва от „Нелбо” АД в
процесната жилищна сграда. От своя страна „Нелбо“ АД е представило по делото
протоколи за неосигурен достъп до процесния имот, както и два броя изравнителни
сметки за исковия период. Освен това и от приетата без възражения от страните
техническа експертиза също се установява, че „Нелбо” АД осъществява дяловото
разпределение в процесната жилищна сграда.
Предвид горното ищецът „Топлофикация София” ЕАД се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга „дялово
разпределение” за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г., поради което претенцията се
явява установена по основание.
От приетите по делото експертизи и счетоводни документи се установява, че
7
дължимата сума за цена на услугата дялово разпределение за исковия период е в общ
размер от 23,56 лева, колкото се и претендира от „Топлофикация София” ЕАД с
исковата молба. Съдът намира, че начисленото месечно възнаграждение за услугата
„дялово разпределение” е до 3,00 лева, което е съобразено с естеството на работата и с
обичайния размер на възнаграждението.
По възражението за изтекла погасителна давност:
В срока за отговор на исковата молба своевременно е направено възражение за
изтекла погасителна давност за претендираните от „Топлофикация София” ЕАД
вземания, което възражение следва да бъде разгледано от настоящата инстанция.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви”. Върховните съдии изрично са посочили, че „вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност”.
По арг. от чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В
настоящия случай е депозирана искова молба на 28.08.2020 г. Тоест поначало
задълженията, станали изискуеми преди 28.08.2017 г., биха били погасени по давност.
За вземанията за дължима цена на доставената топлинна енергия за периода м.
05.2016 г. – м. 07.2016 г. са приложими общите условия от 2014 г., които са приложени
към исковата молба. Тези общи условия са били одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на КЕВР и са публикувани от „Топлофикация София“ ЕАД във
вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“ на 10.02.2014 г. Следователно общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2014 г. са влезли в сила на 13.03.2014 г.
съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 33, ал. и ал. 2 от общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми, респ. дължимите доплащания по коригиращата
обща фактура в 30-дневен срок от публикуването на фактурите на интернет страница
на „Топлофикация София“ ЕАД. Публикуването на фактурите съгласно общите
условия от 2014 г. на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД съставлява
покана, след която вземанията стават изискуеми, поради което и въз основа на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД погасителната давност за задълженията, възникнали при действието на
общите условия от 2014 г., започва да тече от възникването на всяко едно от
задълженията, т.е. от деня, следващ изтичането на месеца, за който се дължи
плащането.
От друга страна, за вземанията, възникнали в периода м. 08.2016 г. – м. 04.2018
г., са приложими общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., влезли в
сила на 11.08.2016 г., както беше посочено по-горе. Съгласно чл. 33 от общите условия
от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми, респ.
дължимите доплащания по изравнителната сметка, отразени в общата фактура, в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест касае се за срочни
8
задължения, по отношение на които давността съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да
тече с изтичане на срока за изпълнение.
Съобразявайки горепосочените клаузи, настоящият въззивен състав намира, че
всички дължими суми за реално доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. –
м. 04.2017 г. са погасени по давност.
Никаква част от дължимата цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. не е била погасена по давност към датата на
исковата молба (28.08.2020 г.). Изискуемостта на най-старото задължение в този
минипериод, а именно за м. 05.2017 г., е настъпила съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. на 15.07.2017 г.,
като оттогава е започнала да тече и тригодишната погасителна давност. Последната
поначало би изтекла на 15.07.2020 г., ако преди това не настъпи обстоятелство, което
да я прекъсне/спре. В случая в периода на течене на погасителната давност е приет
специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от този закон за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или се придобиват права от частноправните субекти.
С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.
22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на Република България,
обн. в ДВ, бр. 33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13
май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван.
С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че
спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането
на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.
Следователно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. не е текла погасителна
давност (общо 69 дена). С тези 69 дена се удължава възможността на кредиторите да
търсят принудително събиране на вземанията си след отпадане на извънредното
положение. Поради това тригодишната давност за вноската за топлинна енергия за м.
05.2017 г. следва да изтече на 22.09.2022 г. Към тази дата обаче вече е било подадена
искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД. Същите разсъждения са приложими и за
вноските за топлинна енергия, дължими за м. 06.2017 г. – м. 04.2018 г., както и за
вземането за доплащане по изравнителната сметка за отоплителен сезон 2017/2018 г.
Следователно с оглед принципа на диспозитивното начало следва да се приеме,
че Л. Х. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1159,20 лева,
представляваща цена за доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2017 г. – м. 04.2018 г., за която е издадена обща фактура № **********/31.07.2018 г.
За горницата над тази сума претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД за дължима
топлинна енергия подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По-нататък трябва да се посочи, че в общите условия на „Топлофикация София”
ЕАД от 2016 г., приложими към търсената главница за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода м. 07.2017 т. – м. 04.2018 г., не е предвиден срок, в който да
се изпълнят задълженията във връзка с дяловото разпределение. Касае се за безсрочни
задължения, при които давността започва да тече от възникване на задължението
съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая нито една от вноските за услуга „дялово разпределение“ не е погасена
9
по давност предвид изложените по-горе подробни разяснения за спирането на
давностните срокове в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Давността за най-ранната
вноска, а именно за периода м. 07.2017 г. е започнала да тече от 01.08.2017 г. и е
изтекла предвид спряната погасителна давност за срок от 69 дена, на 08.10.2020 г., към
който момент вече е била депозирана исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД.
Следователно основателна е претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД и за сумата
от 23,56 лева, представляващи цена за услугата „дялово разпределение“ за периода м.
07.2017 г. – м. 04.2018 г.
По претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и
главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на
ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г., приложими към непогасените
по давност задължения за топлинна енергия, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия за
реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 от приложимите общи
условия се начислява законна лихва за забава само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2. Според чл. 33, ал. 2 от
приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. От анализа на посочените разпоредби следва, че длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период. В
случая в забава се изпада от 15.09.2018 г. за непогасените задължения за отоплителен
сезон 2017/2018 г., тъй като обща фактура за процесния топлоснабден имот е издадена
на 31.07.2018 г.
Използвайки общодостъпен калкулатор на електронната страница на НАП,
съдът изчислява, че дължимата лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 19.08.2020 г.,
начислена върху реално потребената топлинна енергия от 1159,20 лева за периода м.
05.2017 г. – м. 04.2018 г., възлиза на 227,03. Тоест до тази сума следва да се уважи
искът на „Топлофикация София“ ЕАД за лихва за забава. За горницата над тази сума
искът подлежи на отхвърляне, тъй като мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия е погасена по давност на основание чл. 119 ЗЗД.
Както се посочи вече по-горе, задължението за заплащане на услуга „дялово
разпределение“ е безсрочно. В този случай длъжникът изпада в забава след покана –
арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства от „Топлофикация
София“ ЕАД за отправена и получена от Л. Х. Т. покана за плащане на дължимата
цена за услуга „дялово разпределение” от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва върху цената за услуга
„дялово разпределение”, предявена срещу Л. Х. Т., се явява неоснователна и правилно
е била отхвърлена от страна на СРС.
С оглед всичко изложено по-горе се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено. Л. Х. Т. следва да бъде осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1159,20 лева, представляваща цена за
реално доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м.
10
04.2018 г., за който е издадена обща фактура № **********/31.07.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.08.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от сумата от
23,56 лева, представляваща дължима цена за извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от
28.08.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 227,03 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 15.09.2018 г. – 19.08.2020 г.
върху главницата за топлинна енергия. В останалата обжалвана отхвърлителна част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е
посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да
присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.
Предвид изхода на делото пред въззивния съд първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да
заплати на Л. Х. Т. разноски за първоинстанционното производство за горницата над
202,76 лева до присъдените 423 лева.
С оглед изхода на спора на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъдят
дължимите разноски за първоинстанционното производство. Дружеството е
представило списък по чл. 80 ГПК, като е претендирало 50 лева за заплатена държавна
такса, 200 лева за депозит за техническа експертиза, 150 лева депозит за счетоводна
експертиза, 5 лева за заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение, както и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени доказателства за извършване на претендираните
разходи за държавни такси и внесени депозити по допуснатите експертизи. Тоест
разходите са реално сторени. С оглед уважената част от исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД следва да възстановят 210,87 лева за сторени деловодни разноски в
производството пред СРС.
По арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. С оглед правната и фактическа сложност на делото, положените от процесуалния
представител усилия и материалния интерес на спора, то за първоинстанционното
производство следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер от
100 лева. С оглед уважената част от исковете на „Топлофикация София“ ЕАД следва
да се присъдят 52,07 лева за осъщественото процесуално представителство пред СРС.
Тоест общо присъжданите разноски на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер
на 262,94 лева.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба за производството пред
СГС право на разноски имат и двете страни.
„Топлофикация София“ ЕАД е претендирало сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Представени са доказателства, че е внесена
държавна такса за въззивно обжалване от 54,15 лева.
С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското
възнаграждение, дължимо на „Топлофикация София“ ЕАД за настоящото
производство, следва да се определи на 50,00 лева.
11
Тоест, пропорционално на уважената част от исковете, на „Топлофикация
София“ ЕАД следва да се присъдят разноски за въззивното производство в общ размер
от 54,23 лева.
Л. Х. Т. е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 570 лева. По делото е представен договор за
правна помощ, сключен между Л. Х. Т. и адв. П. Х., според който е уговорено
адвокатско възнаграждение от 570 лева за осъществяване на процесуалното
представителство пред СГС. В договора е удостоверено, че сумата е заплатена в брой
на адв. Х. при подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ
следва да се разглежда като разписка за полученото адвокатско възнаграждение. Тоест
претендираните от Л. Х. Т. разноски са реално сторени. С оглед на отхвърлената част
от исковете на Л. Х. Т. се следват разноски в размер на 273,22 лева за въззивното
производство.
Предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове
решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20070766/09.12.2022 г., постановено по гр.д. №
40896/2020 г. на Софийски районен съд, 71 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Х. Т., ЕГН
****, искове за осъждане на Л. Х. Т. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 1159,20 лева, представляваща цена за доставената до
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „****”, бл. ** (***), вх. ****, топлинна енергия
за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г., за който период е издадена обща фактура №
**********/31.07.2018 г., сумата от 227,03 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода 15.09.2018 г. – 19.08.2020 г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата от 23,56 лева, представляваща дължима цена за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от 28.08.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО И
ОТМЕНЯ Решение № 20070766/09.12.2022 г., постановено по гр.д. № 40896/2020 г. на
Софийски районен съд, 71 състав, В ЧАСТТА, в която „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдено да заплати на Л. Х. Т. разноски за първоинстанционното производство за
горницата над 202,76 лева до присъдените 423 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Х. Т., ЕГН ****, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми:
- сумата от 1159,20 лева, представляваща цена за доставената до топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „****”, бл. ** (***), вх. ****, топлинна енергия за периода м.
05.2017 г. – м. 04.2018 г., за който период е издадена обща фактура №
**********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 28.08.2020 г. до окончателното
плащане;
- сумата от 227,03 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода
15.09.2018 г. – 19.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия;
12
- сумата от 23,56 лева, представляваща дължима цена за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва от 28.08.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20070766/09.12.2022 г., постановено по гр.д. №
40896/2020 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в останалата обжалвана
отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Л. Х. Т., ЕГН ****, да заплати на основание чл. 78 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 262,94 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 54,23 лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78 ГПК
на Л. Х. Т., ЕГН ****, сумата от 273,22 лева, представляващи разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца –„Нелбо” АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13