№ 116
гр. Ловеч, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200414 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от нидерландските компетентни
власти Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и касае засегнатото лице Б. М. Б., роден на ................ г., с последен известен
адрес по делото: гр. Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Ш” № 35.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 200 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение.
От приложената справка от НБД „Население” (л.17) се установяват
пълните данни на засегнатото лице – Б. М. Б., роден на ................ г., с
постоянен и настоящ адрес: гр. Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Ш” № 35, ЕГН
**********.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това.
1
Засегнатото лице Б. М. Б., нередовно призован, се явява лично, като не
възразява по отношение срока на призоваване и желае да бдъе даден ход на
делото.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на
финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 01/262703-24 на
Rechtbank Oost-Brabant – Нидерландия за прилагане на финансови санкции,
като същото е постановено на 17.10.2024 г. и е влязло в законна сила на
01.11.2024 година. Решението се отнася за деяние, представляващо
престъпление, изразяващо се в поведение, което нарушава чл.310 от
Наказателния кодекс на издаващата държава, каквото е изискването на чл. 30,
ал. 2, т. 6. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се
отнася за престъпление, извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че
срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е
представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са
извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 200
евро за извършеното престъпление.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република
2
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява престъпление - кражба, изразяващо се в поведение, което
нарушава Наказателния кодекс на издаващата държава – съгласно чл. 310 от
Наказателния кодекс (“Wetboek van Strafrecht”).
В удостоверението е посочено, че засегнатото лице е изрършило кражба
на спортни обувки (марка „Hummel”), на стойност 59,99 евро от магазин
„Bento“ на 17.08.2024 г. около 10:56 часа в населено място Runstraat 8, Schaijk.
Деянието съставлява престъпление – кражба, според законодателството
на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава чл.310 от
Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия, визирано е в чл.30, ал.2, т.6 от
ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.
Засегнатото лице - Б. М. Б., към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи
на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо
решението. Видно от представеното удостоверение Б. е бил уведомен съгласно
законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава,
същото е постановено на 17.10.2024 г. и е влязло в законна сила на 01.11.2024
година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 200 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, като равностойността на тази
сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня
на постановяване на решението – 17.10.2024 г. е била 391,16 български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 01/262703-24, постановено от Rechtbank Oost-
Brabant – Кралство Нидерландия, с което по отношение на българския
гражданин Б. М. Б., роден на ................ г., с постоянен и настоящ адрес: гр.
Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Ш” № 35, ЕГН **********, е наложена финансова
санкция – ГЛОБА в размер на 200 (двеста) евро, равностойни на 391,16 лева,
по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 17.10.2024 година,
за извършено предстъпление – кражба, съгласно чл. 310 от Наказателния
кодекс (“Wetboek van Strafrecht”) на Кралство Нидерландия.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение
на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1
изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4