Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Национална електрическа компания” ЕАД, [населено място], с [ЕИК], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №22/05.10.2023 г., постановено по анд № 57/2022 г. по описа на РС – Ардино.

Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, тъй като е изградило рибен проход, отговарящ на специфичните условия на разрешената дейност от Приложение към Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект по ЗД № ***/ *** г. В тази връзка намира, че неправилно районният съд е приел неизпълнение на горното изискване. На следващо място счита, че дори да е налице нарушение на ЗВ, то деянието, за което е санкционирано дружеството следва да се определи като маловажен случай. Излага доводи за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, които твърди, че не са били взети предвид от наказващия орган и от районния съд. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В о.с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Намира решението на РС-Ардино за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че процесното нарушение на Закона за водите се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и че извършеното нарушение не следва да се преценява като маловажен случай. По горните съображения счита, че следва да се постанови решение, с което да се остави в сила оспореното решение на районния съд.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №57/2022 г. по описа на РС –Ардино, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №140/07.11.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, [населено място], с което на основание чл.200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение, произтичащо от ЗВ, във връзка с издадено разрешително № ***/ ***г., последно изменено с Решение №РР-3617/08.08.2019 г. на директора на БД ИБР, а именно: „В срок до две години от влизане в сила на настоящия административен акт не е изградило рибния проход по одобрен проект, съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР и съгласно точка 5.4. /л.50/ от Специфичните условия на разрешената дейност от Приложение към Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект по ЗД № ***/ ***г., което е неразделна част от разрешителното за водовземане…“

След като обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд приел за безспорно установено, че „НЕК" ЕАД осъществява дейността си по производство на електроенергия посредством ВЕЦ „[населено място]“, въз основа на влязло в сила Решение № РР-3617 от 08.08.2019 г., издадено от директора на БД „ИБР“ [населено място], както и че към датата на извършване на проверката и след двугодишния срок от влизане в сила на горното решение, жалбоподателят не е изградил рибен проход по одобрен проект, съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР. Прието е, че като титуляр на Разрешително за водовземане №***, последно продължено с Решение №РР-3617/08.08.2019 г., дружеството не е изпълнило задължението си по т.5.4 от приложение към разрешителното за водовземане, задължаващо „НЕК“ ЕАД, [населено място], в двугодишен срок от влизане в сила на разрешителното за водовземане, с цел осъществяване непрекъснатост на реката и провеждане на необходимите водни количества, да изгради рибен проход, съгласно одобрен проект. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че неизграждането на рибен проход съгласно одобрен проект е поради доказване на функционалността, природосъобразността и ефективността на съществуващия рибен проход, изграден около 1998 г., съдът е посочил, че с Решение № РР-3617/08.08.2019 г., са въведени допълнителни условия за водоползвателя, във връзка с изискванията на приетия ПУРБ на ИБР /2016г.-2021г./. Последният план е влязъл в сила и на основание чл.48,ал.1, т.11 от ЗВ е задължителен за изпълнение, като неизпълнението на посоченото задължение води до извод за наличие на основание по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, предвиждащ ангажиране на административнонаказателната отговорност на „НЕК“ ЕАД.

Посочено е, че по делото не се установяват обективни причини за неизпълнение на задължението, вменено с издаденото разрешително, представляващо и неизпълнение на поставеното изискване в Раздел 7, Приложение 3 на ПУРБ на ИБР /2016г.-2021г./. Прието е, че с деянието се препятства непрекъснатостта на реката и провеждането на необходимите водни количества, което е предпоставка за възникване на застрашаващо околната среда състояние, в частност - оказване на отрицателно въздействие върху ихиофауната.

При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП били съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити. Описаното нарушение и установената по делото фактическа обстановка били съответни на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива.

Съдът намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.40, ал.1, чл. 52, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Във връзка с доводите за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, съдът приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.”а” от ЗАНН, тъй като установеното по несъмнен начин нарушение, не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по вид, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Наказващият орган правилно е приложил закона и е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в законовия минимум от 2 000 лева, отчитайки относимите обстоятелства за нарушението и нарушителя, в т.ч. и продължителността на нарушението, изключваща прилагането на горната разпоредба. Въз основа на така приетото съдът е формирал извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.

Касационната инстанция споделя напълно съображенията, изложени в мотивите към оспореното решение, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, препраща към тях. В решението е даден обоснован отговор и на възраженията в жалбата, част от които са изложени и в касационната жалба.

Правилен и съответен на установените по делото факти е изводът на съда, че дружеството - касатор е извършило нарушението, описано в АУАН и в НП. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на издаденото НП.

Настоящата инстанция споделя и доводите в оспореното решение за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Според чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая, нарушението е такова на просто извършване, при което не се изисква и настъпването на вредоносен резултат. Предвид установеното по делото, в т.ч. и продължителността на деянието, не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от дружеството нарушение на ЗВ, в сравнение с обичайните от същия вид. Не са налице и други обстоятелства, които да характеризират случая като такъв, с по-ниска степен на обществена опасност, които да налагат приложението на чл.28 от ЗАНН.

По горните съображения, касационната инстанция намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника по касация следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/05.10.2023 г., постановено по анд №57/2022 г. по описа на РС – Ардино.

ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД, [населено място], с [ЕИК], да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, [населено място], деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.