№ 3367
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100510087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20125416/28.06.2024г. по гр.д. № 1452 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 54-ти състав е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл.79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Ц. М., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата от
2359,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул. „Антон Чехов“ № **** за
периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. ; сумата от 51,48лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2019г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в апартамента за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
36853/2019г. по описа на Софийски районен съд, като Л. Ц. М., ЕГН
********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от 92,26лв. по заповедно дело и 330,08лв. по
исковото дело, ; като са отхвърлени исковете за горницата над 2359,80лв. до
2377,41; за горницата над 51,48лв. до 53,72лв. както и за месец май 2016г.;
исковете за обезщетение за забава на плащането на главниците съответно от
296лв. за главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до
13.06.2019г. и за 10,51лв. за главницата за цената на дяловото разпределение за
1
периода от 30.06.2016г. до 13.06.2019г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25017807/26.07.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. Ц.
М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил
е, че бил лишен от възможността а участва в проведеното последно съдебно
заседание пред СРС, не били съобразени възраженията му в отговора на
исковата молба. Игнорирано било значението на заповедното производство,
защото то било допуснато и разгледано от същия съдебен състав. Не било
установено да съществува валидна облигационна връзка между страните,
доказателствата на ищеца не го доказвали. Директ“ЕООД било дружеството
което извършвало дяловото разпределение, а не посоченото от районния съд
Техем Сървисис“ЕООД. Не било установено в имота да е доставена топлинна
енергия в количества и на стойност, за която бил уважен иска. Не оспорил
заключението по техническата експертиза, защото бил лишен от възможност
да участва в съдебното заседание, в което било изслушано. Колкото и експерти
да били изслушани всички те биха казали, че топлинната енергия била
разпределена по показатели на абонатната станция, а не по действителни
показатели за жилището. Така, ако в сградата имало кражба на топлинна
енергия, тя щяла да се разнесе за всички потребители Неправилно не били
уважени исканията му за конституиране на трето лице помагач ида се приеме
за разглеждане насрещния му иск. Районният съд отхвърлил иска за малки
суми поради погасителната давност и така придал привидност за обективност
и обоснованост на решението, каквато в действителност не съществувала.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Техем
Сървисис”ЕООД , ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22000592/12.01.2021г. уточнена с молба от 08.07.2021г. на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. Ц. М., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ,
че Л. Ц. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумата от 2377,41лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.06.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул.
„Антон Чехов“ № **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. ; сумата от
53,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2019г.,
до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на
2
потребена топлинна енергия в апартамента за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., обезщетение за забава на плащането на главниците съответно от
296лв. за главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до
13.06.2019г. и от 10,51лв. за главницата за цената на дяловото разпределение
за периода от 30.06.2016г. до 13.06.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 36853/2019г. по описа на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в
имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение,
изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при
Общи условия.
Ответникът Л. Ц. М., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че
заявлението по заповедното дело било подадено от лице без представителна
власт, вземанията по заповедното дело и по исковото дело не били идентични,
задълженията били погасени по давност. Следвало да се посочат претенциите
за всеки месец, заявлението не било подкрепено с доказателства. Не живеел
на адреса посочен в заявлението и така не бил длъжник. Същите пороци имала
и исковата молба. Извлечението от сметки на ищеца не било годно
доказателство за установяване на основателността на исковете. Фактури не
били представени. Договорът с Техем Сървисис „ЕООД бил с изтекъл срок,
процесният период бил друг, протоколът от ОС на ЕС не бил подписан от
участници в това ОС и от протоколчик, решението било след подписването на
договора. В имота не бил ползвал топлинна енергия , за която са предявени
исковете, не бил получавал фактури за тях, ищецът създавал затруднения за
плащането им, защото въвеждал в системата си като дължими такива, които са
погасени по давност. Фактически дяловото разпределение на енергията било
извършвано от Директ“ЕООД, подал рекламация на 26.08.2021г., свалил три
радиатори в жилището. С молба от 27.08.2021г. е посочил, че родителите му са
починали, те живеели в жилището приживе.
Третото лице помагач на страната на ищеца - Техем Сървисис”ЕООД ,
ЕИК ********* е подкрепило исковете. Дяловото разпределение на
енергията било направено съобразно правилата за същото, в имота имало
монтирани уреди за дялово разпределение с радио дистанционен отчет,
показанията на които автоматично били въвеждани в електронната му база
данни.
По делото е приложено заповедно дело № 36853/2019г по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3044543/27.06.2019г. е
издадена заповед, с която е разпоредено Л. Ц. М., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата от
2377,41лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул. „Антон Чехов“ № **** за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 53,72лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2019г., до изплащането й,
3
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в апартамента за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., обезщетение
за забава на плащането на главниците съответно от 296лв. за главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до 13.06.2019г. и от 10,51лв. за
главницата за цената на дяловото разпределение за периода от 30.06.2016г. до
13.06.2019г., съдебни разноски от 104,75лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 07.08.2019г, на 14.08.2019г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не дължи сумите, те
били произволно определени, на 15.12.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 12.01.2021г. пълномощник на заявителя е посочен
юрисконсулт с пълномощно от изпълнителния директор на заявителя
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 22, том 26,
дело 4865/1993г., съставен от І-ви нотариус при СРС, носещ подпис за
нотариуса и за страните по него, съгласно който на 11.03.1993г. Е.Т.М. родена
през 1926г. е дарила на сина си Л. Ц. М. апартамент № 9 в гр. София, ул.
„Антон Чехов“ № **** като е запазила за себе си и за съпруга си Ц.Е. М.
безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 19.10.2001г със списък на
живущи и положен подпис за 23-ма от тях от общо 24 посочени такива ,
съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** са избрали Техем
Сървисис“ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия
в сградата За апартамент № 9 като собственик е посочена Е.Т.М. заявила
желание за монтиране на разпределители на 6 отоплителни тела в имота, за
което е положила подпис.
Приет е договор № 463/28.11.2000г. съгласно който етажните собственици
на сграда в гр. София, ул. **** са възложили на Техем Сървисис“ЕООД да
извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата за срок от
3 години с първи отчетен период 2002г., като приложение на договора е
описано протокол от ОС на ЕС от 10.10.2001г.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., съгласно които изпадането в
забава е след изтичане на 45 дни от периода, за който се отнася изравнителната
сметка.
Приета е справка на Топлофикация София“ЕАД, съгласно която за дялово
разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 2,22лв.
до 2,26лв.
Приети са писма от Цветан М. до ищеца от 05.03.2013г., от 03.02.2014г, от
10.09.2014г , от 12.11.2014, такива до „Директ „ЕООД от 24.11.2013г., както и
писмо от ответника до Директ „ЕООД от 30.08.2021г, с което е посочил, че е
демонтирал три от отоплителните тела в имота , за което се подписали
домоуправителя и 3-ма съседи, начислени суми били недължими.
4
Приети са констативни протоколи съставени от нотариус М.Г., рег. № 622
на Нот.К., на 15.07.2016г. и на 16.06.2016г., съгласно които на тези дати на
случаен принцип чрез натискане на бутон са избрани по 10 абонатни номера
и при проверка в интернет-сайт на ищеца е установено, че за тях са
публикувани сметки за 2016г.
Приет е протокол за отчет от 12.05.2017г. съгласно който уреди в имота са
отчетени реално и е установено че три отоплителни тела са демонтирани, на
три отоплителни тела има разпределители, отчели потребление, м имота има и
два водомера, отчетени реално, подпис е положен за служител на Техем
Сървисис“ЕООД и за потребител.
Приети са изравнителни сметки за период от 01.05.2016г. до 30.04.2017,
съставени от „Техем Сървисис“ЕООД съгласно които начислената енергия е
по реални отчети на уредите в имота.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при ищеца и Директ“ЕООД е посочило, че в имота има три
отоплителни тела с монтирани разпределители с дистанционно отчитане и
едно отоплително тяло в банята - щранг-лира без монтиран такъв, уредите са
отчетени реално както през 2017г., така и през 2018г. и са подписани, в имота
имало и два водомера за топла вода, отопляем обем на имота бил 210, 78
куб.м. посочило е, че общият топломер се отчитал по електронен път
ежемесечно, отчислявани били технологични загуби за сметка на
топлофикационното дружество, топломер бил преминал през метрологичните
проверки и заключението било, че съответства. Дяловото разпределение било
направено по правилата на наредбата за топлоснабдяване, стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия в имота била 2359,80лв. за
период от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Заявлението и исковата молба са подадени
от юрисконсулт, за който е представено пълномощно, сочещо предоставена
му представителна власт от изпълнителен директор на Топлофикация
София“ЕАД, който при проверка в публичния търговски регистър се
установява, че е бил такъв към момента на подаване на тези искания към съда.
Вземанията са индивидуализирани по основание, период, размер и това е
достатъчно, за да се приеме, че изискванията на чл. 127 от ГПК са изпълнени ,
като за ответника няма пречка да организира защитата си. В заповедното
производство не е необходимо да се представят доказателства, установяващи
5
вземанията в хипотеза на чл. 410 от ГПК. Дали адрес на длъжника , посочен от
заявителя в заповедно дело съответства на адреса на имота във връзка с
топлоснабдяването на който са предявени исканията, не се отразява на
валидността, допустимостта на същите, а и на основателността им.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл 200 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за
битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД, като е издадена е
заповед за изпълнение с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
6
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото и че за заплащане на стойността на
потребената в апартамент № 9 в гр. София, ул. „Антон чехов“ №**** .
топлинна енергия и услуги във връзка с топлоснабдяването му отговорността
на ответника пред ищеца може да се ангажира. Приетият по делото
нотариален акт не е оспорен от страните и установява придобиването от
ответника на собствеността върху имота още през 1993г. Не се твърди и не се
установява трето лице в последствие да е придобило имота. Не се установява
по делото и 3-то лице да е сключило с ищеца договор за доставка на топлинна
енергия в имота и така да е освободил собственика от отговорност пред ищеца
за заплащане на потребените в имота енергия и услуги по разпределението й.
Действително, в нотариалният акт се сочи, че прехвърлителят запазва вещното
си право на ползване върху имота за себе си и за съпруга си, като това са
родителите на ответника по исковете, но по делото не се спори, че те са
починали, признание за същото е направено от ответника с молбата му от
27.08.2021г.
Съдът приема за установено по делото, че стойността на доставената
топлинна енергия в имота за процесния период е в размер на 2359,80лв. За
този извод съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като вярно
и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства, събрани по
7
делото, неоспорено от страните. Вещото лице е съобразило реално отчетените
уреди в имота, протоколи за които е констатирало че са подписани от
потребител, такъв протокол за един от периодите е приет по делото. Вещото
лице е направило е самостоятелни изчисления въз основа на обема на имота и
на сградата, на показанията на общия топломер, който е преминавал регулярно
през метрологични проверки и бил годен да измерва потреблението,
съобразило е показанията на разпределителите на трите радиатора в имота и
инсталираната мощност на щранг-лирата в банята. Без решаващо значение по
делото е дали топлинния счетоводител, извършвал дяловото разпределение е
участвал като трето лице помагач по делото и дали Техем сървисис“ЕООД е
било обвързано от валиден договор за дялово разпределение на енергията в
сградата за процесния период. Това е така, защото вещото лице по
техническата експертиза е направило самостоятелни изчисления въз основа на
показанията на уредите в имота, отчетени реално – с протокол за отчет на
уредите, носещ подпис за потребител, а след въвеждане на дистанционното
отчитане – по данни, автоматично въвеждани от отчета в електронна система
на топлинния счетоводител. При тези изчисления вещото лице е съобразило
отчетените данни на общия топломер, обем на имота, инсталираната мощност
на щранг-лирата в имота, която е без разпределител.
Следва да се посочи, че приетият протокол от ОС на ЕС е придружен от
списък на собствениците на имоти в сградата, те са посочени като 24-ма и
подписи са положени за 23-ма от тях, не се твърди собствениците да са повече
от 24 и не се установява същото, поради което и съдът приема, че изборът на
Техем Съривис“ЕООД за топлинен счетоводител е валиден. Този извод на
съда се подкрепя и от липсата на твърдения и на доказателства, това решение
на ОС на ЕС да е отменено от съда по предвидения за същото ред. Съдът
приема, че посочената в договора с Техем Сървисис „ЕООД година на
сключването на договора в заглавната част на договора като 2000г. е погрешно
посочена. Това е така, защото договорът описва Протокол на ОС на ЕС от
2001г., сочи първи отчетен период 2002г., което обосновава извод, че годината
на сключването на този договор не е 2000г., а е след описания в този договор
протокол от 2001г.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, основани на допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с отсрочване на
делото и призоваването, с искането му за конституиране на трето лице
помагач и за приемане за разглеждане на насрещен иск. Подробни
съображения за тези си изводи въззивният съд е изложил в определението за
насрочване на делото и е безпредметно същите да бъдат повтаряни.
Така съдът приема, че решението на СРС по иска за главница за топлинна
енергия и по иска за забава на плащането й е основателен.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
8
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б този
договор сочи цената на услугата дялово разпределение заплащана от
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия.
Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да извършва
дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда - етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен
договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата
дялово разпределение. С разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че ищецът е носител
на вземането за плащането на цената на дяловото разпределение.
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 51,48лв. Начислените от ищеца суми начислена за отчетен
период е в диапазон от 2,22 до 2,26лв. месечно. Тази сума при съобразяване
на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът
приема, че съответства на извършена работа.
При така възприето съдът приема че решението на СРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника, но на въззиваемия не следва да се присъждат
разноски, защото доказателства, че е направил такива по делото не са
ангажирани. Подадената въззивна жалба и молба са бланкетна и не
обосновават извод, му се дължат разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20125416/28.06.2024г. по гр.д. № 1452 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 54-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК *********.
9
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10