№ 96
гр. Ловеч, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500047 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РС-
Троян за 2022г., е прието за установено, че „Р.Е." ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление с.Ч.О. общ.Троян об.Ловеч, ул. В.Р. №2 представлявано от управителя П. В. Т.
не дължи на „В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град
Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б." №213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител, сумата
1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно
начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. -
12.04.2022г., за партида №32710028 относно мах.Стругът, производство на мебели, която
сума е предмет на издадена фактура №**********/29.04.2022 г. и е осъден „В и К - С."
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул.
„Х.Б." №213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител да заплати на „Р.Е." ЕООД ЕИК
**** със седалище и адрес на управление с.Ч.О. общ.Троян об.Ловеч, ул. В.Р. №2
представлявано от управителя П. В. Т. съдебно-деловодни разноски, за това производство, в
размер на 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 6051/23.12.22 г. от В и К - С." ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б." №213,
представлявано от инж. Т. Г. -Управител, чрез пълномощник: адв. П. П. срещу Решение №
234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РС-Троян за 2022г.
1
Оспорва това решение изцяло, като го счита за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния закон, явно пренебрегване на
представените и приети писмени доказателства, и при грубо незачитане на трайната съдебна
практика по този въпрос. Моли съда да отмени решението изцяло, и постанови друго, с
което да отхвърли изцяло така предявеният отрицателен установителен иск от „Р.Е." ЕООД,
ЕИК ****, с който се иска да се признае за установено, по отношение на „В и К - С." ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б."
№213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител, че ищеца „Р.Е." ЕООД, ЕИК **** не дължи
сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно
начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. -
12.04.2022г., за партида №32710028, предмет на издадена фактура
№**********/29.04.2022г., за неоснователен и недоказан.
Сочи, че в мотивите към Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570
по описа на РС-Троян за 2022г., съда неправилно е формирал извод, че стойността 658 куб.м
е „служебно начислена", тъй като тази стойност е отчетена и това се потвърдило както от
разпита на двама от свидетелите - Х.Ц.В. и Л.М.Д., служители на оператора, така и от
приложения и приет като доказателство по делото Акт №********** за демонтаж и монтаж
на водомер. Изтъква, че показанията на демонтирания водомера към 07.03.2022г. - 1374 м3,
което показание не е оспорено, и показанието на водомера към 31.03.2022г. - 2032 м3, когато
е извършена подмяна на водомера, поради изтичане на метрологичната годност на същия
през 2022 година, разликата е точно 658 м3, отчетеното количество вода, равняващо се на
сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС. Твърди, че това е
стойността на доставена вода за питейно-битови нужди до потребителя „Р.Е." ЕООД, ЕИК
**** и затова извода на съда, че 658 м3 доставена вода за питейно-битови нужди, „служебно
начислени" е неправилен. Излага, че тази стойност е отчетена стойност и тя е записана в Акт
№********** за демонтаж и монтаж на водомер. Твърди, че действително в процесната
фактура с № **********/29.04.2022 г., е записано служебно начислено количество вода - 658
куб.м., но това е така, защото самата фактура е издадена през следващ отчетен период (01.04
- 30.04), т.е. за период следващ периода на извършеното отчитане за потребителя, и когато е
отчетено голямото количество вода (01.03 - 31.03). Смята, че независимо от това, че
фактурата за изразходено количество вода е издадена през следващия месец, то водата е
отчетена по показанията на водомера, към момента на демонтажа - 2032 куб.м., и служебно
не е начислявано изразходено количество вода. Смята, че съдът неправилно е ценил
приложените и приети писмени и гласни доказателства по делото, като е „дописал" част от
тях, целейки да стабилизира своя краен съдебен акт, внушавайки, че изразходеното
количество вода е „служебно начислено", което никоя от страните не е твърдяла.
Изтъква, че дължимата сума 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с
ДДС, представлява стойността на изразходено количество вода за питейно-битови нужди,
доставена до потребителя „Р.Е." ЕООД, ЕИК ****, в количество от 658 куб.м., отчетено от
демонтирания водомер и записано в Акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер.
2
Излага, че съда пренебрегва представените и приети по делото писмени
доказателства, касаещи необходимостта от подмяна на водомера. Сочи, че в съдебно
заседание е представена Заповед № А-616/11.09.2018г., с която на основание чл.43, ал.4 от
Закона за измерванията, се определя периодичността и последващи проверки на средствата
за измервания, които подлежат на метеорологичен контрол. Сочи, че в т.8 от тази заповед са
посочени водомери с оценено съответствие с постоянен разход (Оз), които следва да бъдат
предоставени за метеорологичен контрол на всеки пет години. Твърди, че демонтираният
водомер, собственост на дружеството оператор, но предоставен на ищеца по делото, е от
одобрен тип Оз - 4/СРБ, видно от Акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер, и
следва да бъде предоставен за метеорологичен контрол през 2022г., видно от представената
справка от оператора. Смята, че съобразно тази справка, за партиден номер 32710028 (мах.
Стругът, Производство на мебели), метеорологичната пломба на водомер №11151294, е
поставена през 2017г. и следва да бъде извършена нова след 5 г., т.е. през 2022г., така както
са сторили длъжностните лица от дружеството. Излага ,че отново съда, в мотивите си,
неправилно цитира разпоредбите на чл.23 от ОУ и чл.32 и сл. от Наредба №4/14.09.2004г.,
които разпоредби визират отчитането на данни от водомерите, а спорно по делото се явява
факта на подмяната на водомера, а ищеца дори не е оспорвал показанията на водомера.
Отбелязва, че когато липсва представител на потребителя, подмяната на водомера може да
бъде извършена и в присъствието на един свидетел и в случая, при подмяната на водомера,
на място е бил втори служител на дружеството, който с подписа си върху акта, удостоверява
отчетените данни, номера на водомера, номер на пломбата и т.н., подробно описани в акта.
В този смисъл твърди, че ищеца в настоящото производство, не оспорил
показанията на водомера, който е демонтиран от водопроводната шахта, които показания са
записани в Акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер, и който водомер се пази и
до ден днешен, при оператора, предвид на започналия съдебен спор и демонтирания
водомер може да бъде предоставен на съда, но ищцовата страна не повдигнала спор за
показанията му и нещо повече, отчитането на потребеното количество вода за питейно-
битови нужди, се осъществява на основание Общите условия на оператора, публикувани на
и-нет страницата му, както и на основание Наредба №4/14.09.2004 г, а съгласно чл.23 от
общите условия, които са общодостъпни на сайта на оператора, за потребителите на вода за
питейно-битови нужди, какъвто е ищецът, показанията на индивидуалните водомери се
отчитат с точност до 1 куб. метър на 3 месеца. Изтъква, че в междинните периоди между два
отчета, операторът на В и К услугата ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа средния месечен разход от предходните два отчета, а след отчитане
на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление - чл.23, ал.З от ОУ и за тези обстоятелства са представени писмени
доказателства, приети от съда и не оспорени от ищеца - справка по партида №32710028
(32710025) за отчетени стойности. Изтъква, че при това положение, като е отчитал на три
месеца показанията на водомерите, а е издавал ежемесечни фактури по прогнозно
потребление, операторът е действал в съответствие с договореното между страните (Общите
3
условия) и съгласно закона (Наредба №4/14.09.2004г.). Твърдения на ищеца за противното
не са налице, но въпреки това, съда установява, че оператора не е доказал, че е изпълнил
надлежно задълженията си по чл.35 от Наредбата и чл.23 от ОУ или с други думи казано,
съда дава отговор по не повдигнат спор между страните. Сочи, че ищеца не е оспорил
показанията на отчетеното количество вода от водомера, нито е оспорил демонтажа на
стария и монтажа на новия водомер.
Изтъква, че съда пренебрегва тежестта на доказване в гражданския процес, като
посочва, че оператора не е доказал потребеното от ищеца количество вода. Твърди, че ищеца
не е оспорил това твърдение на оператора, че отчетената стойност по водомера е 2032 м3,
когато е извършена подмяна на водомера, поради изтичане на метрологичната годност на
същия през 2022 година, и разликата е точно 658 м3, отчетеното количество вода и
оператора не следва да доказва, че ищеца е потребил точно това количество вода, а в негова
тежест е да докаже, че е доставил това количество вода за питейно-битови нужди на
потребителя. Сочи, че по делото са приети всички представени писмени от оператора
писмени доказателства, от които е видно, че оператора е изпълнил задължението си по
Общите условия и Наредбата да достави необходимото количество вода, но отговор на
въпроса как е изразходена водата, не е в тежест на самия оператор и тук следва да се има
предвид, че в разпоредбата на чл.7, ал.З от Наредбата, и чл.7, т.4 от Общите условия казва,
че задължението за поддръжка на изградените водопроводни отклонения, включително
водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и
санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопасност при
работа, е на съответния оператор. Излага, че самите водомерни възли на водопроводните
отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполагат в
урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на
разстояние до 2 m от уличната регулационна линия и отговорността за теч и/или авария във
водопроводната мрежа, след водомера, е отговорност на съответния потребител и дори
установяването на тази авария след водомера не е задължение на оператора, но както беше
изяснено в съдебно заседание, служителите на оператора за посетили ищеца втори път, за да
подпомогнат изясняването на проблема с голямото количество отчетена вода.
Ето защо счита, че съда неправилно „преразпределя" доказателствената тежест в
този процес, като вменява на ответника такава тежест, каквато не му се следва по закон.
Смята, че съда изцяло е опорочил съдебния процес, като е изключил от
доказателствения материал Акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер, т.к. е била
доказана неговата неистиност и това действие на съда не отговаря на обективната
действителност и е изцяло в противоречие с процесуалните действия на страните. Сочи, че в
първото проведено заседание, съда, по искане на ищеца, открил производство по оспорване
на съдържанието на Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер, находящ се на л.
22 по делото и на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съда постановил да се извърши проверка
истинността на документа, и задължил ответника в едноседмичен срок да представи в
оригинал Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер. Твърди, че в указания срок,
4
оригинала на Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер, бил предоставен на съда
и видно от протокола от второто съдебно заседание (08.11.2022г.), ищеца заявил, че „....Ако
ответната страна потвърди, че положеният подпис на този Акт № ********** за демонтаж и
монтаж на водомер за „потребител" не е на представител на дружеството -потребител: „Р.Е."
ЕООД, сме съгласни да се приеме като доказателство по делото и не оспорваме същия!''.
Смята, че ищеца с това си изявление прави отказ от оспорване истинността на документа, по
реда на чл.193 от ГПК, и същия е съгласен представеното копие, с отговора на исковата
молба, да бъде приет като доказателство по делото.
Излага, че действително, в съдебно заседание, при разпита и на двамата свидетели,
служители на оператора, че изписването на датата на демонтаж на водомера 31.01.2022г.,
представлява явна фактическа грешка, т.к. и двамата заявяват че датата на извършването на
монтаж и демонтаж е 31.03.2022 г., като изписването на грешна дата се дължи на неволна
грешка от страна на актосъставителя, въпреки това, всички доказателства представени по
делото, доказват, че именно на тази датата служителите на оператора са извършили монтажа
и демонтаж на водомера и това не се оспорва от ищеца. Сочи, че двамата свидетели
заявяват, че положеният подпис на потребител, вероятно е грешка допусната при
предявяване за подпис, на друг потребител, но категорично се потвърди, че това не е подпис
на представител на дружеството.
Смята, че съдът не е следвало да изключва от доказателствения материал по делото
Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер, т.к. ищеца оттеглил оспорването на
самия акт, и той следва да се цени ведно с всички останали доказателства по делото, така
както е представен и независимо от допуснатата техническа грешка при изписването на
датата на подмяна на водомера, както и липсата на подпис на потребителя, не правят акта
нищожен, а точно обратното, в съдебно заседание се установява, че подмяната на водомера е
извършена на 31.03.2022г., а представител на потребителя не поставял подпис под акта, и
същия е поставен погрешка и съдът е следвало да прецени Акт № ********** за демонтаж и
монтаж на водомер при постановяване на решението си.
Сочи, че от всичко казано до тук може да се направи обоснован извод, че с
оспореното Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РС-Троян
за 2022г., с което съда е приел за установено, че ищеца по делото „Р.Е." ЕООД не дължи на
доверителя ми „В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град
Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б." №213, представлявано от инж. Т. Г. -Управител, сумата
1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно
начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. -
12.04.2022г., за партида №32710028, предмет на издадена фактура
№**********/29.04.2022г., като го е осъдил да заплати и сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски, за това производство, в размер на 550,00 лв. (петстотин и петдесет
лева), съда неправилно е преценил събраните по делото доказателства, пренебрегнал е някои
от тях, преразпределил е доказателствената тежест между страните, като с тези си действия е
опорочил самото съдебно производство, а самото решение не е съобразено с материалния и
5
процесуалния закон.
В горният смисъл моли съда да отмени решението изцяло, и постанови друго, с
което да отхвърли изцяло така предявеният отрицателен установителен иск от „Р.Е." ЕООД,
ЕИК ****, с който се иска да се признае за установено, по отношение на „В и К - С." ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б."
№213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител, че ищеца „Р.Е." ЕООД, ЕИК **** не дължи
сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно
начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. -
12.04.2022г., за партида №32710028, предмет на издадена фактура
№**********/29.04.2022г., като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Р.Е."
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Ч.О., общ.Троян, обл.Ловеч,
ул."В.Р." №2, представлявано от управителя П. В. Т. чрез пълномощника адвокат П. Я.,
Ловешка адвокатска колегия,с който оспорвам подадената въззивна жалба като
неоснователна и счита първоинстанционното Решение №234 от 08Л2.2022г., постановено от
Троянски районен съд по гр.д.№570/2022 г., за валидно, обосновано и правилно.
Сочи, че във въззивната жалба се твърди, че спорното начислено количество вода е
отчетено, а не служебно начислено и това твърдение се опровергава от съдържанието на
фактура №**********/29.04.2022г., изходяща от ответника, където е отразено старо
показание 35 куб.м. от 07.03.2022г., без ново показание от 12.04.2022г., 658 куб.м. по 1.298
лв/куб.м., общо 854.08 лв. без ДДС, или 1024.90 лв. с ДДС и затова задължение е отразено,
че е служебно начислено в размер на 658 куб.м, като същото е отразено и в представената с
отговора на исковата молба електронна справка.
На следващо място счита за невярно твърдението, че първоинстанционният съд е
пренебрегнал правилата за метрологична проверка и подмяна на водомерите. Твърди, че
вззивникът заявява противоречиви твърдения, а именно, че процесният водомер е отчетен, а
при този отчет не е следвало да се спазват Общите условия в частта им за предявяваване на
констатациите по отчета на потребителя.
Изтъква, че не е необходимо в процеса да се оспорват показанията на процесния
водомер, тъй като същият е демонтиран без знанието на представител на потребителя и
съхраняван в дружеството - оператор, преди извършване на спорното начисление и данните
на устройството за измерване по никакъв начин не могат да се приемат за достоверни, след
като не са предявени срещу подпис на потребителя на момента при демонтажа.
Счита, че въззивникът многократно заявява, че съдът се е произнесъл „не повдигнат
спор", с други думи, по непредявен иск, но това е невярно. Излага, че първоинстанционният
съд е коментирал приложимите Общи условия, доколкото същите нормират измерванията и
констатациите в отношенията оператор - потребител, като осигуряват яснота в отношенията,
чрез спазването на установените правила. Сочи, че неспазването на договорните условия би
могло, и в настоящия случай е довело, до съставяне на частни документи със съдържание,
6
което не може да се противопостави на въззиваемия. Твърди, че неспазването на правилата,
установени в Общите условия, позволява на оператора да действа от позицията на
монополист и да изисква плащане на задължения, които не са надлежно установени и
документирани. Твърди, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, още повече в условията на неравноправното положение, в което се намират
потребителите спрямо оператора.
Счита за невярно твърдението, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
тежестта на доказване в гражданския процес, сочи че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от
ГПК и в условията на отрицателен установителен иск, тежестта на доказване относно
съществуването на процесното вземане, е на ответното дружество, което в условията на
пълно и главно доказване следва да докаже вземането по основание и размер. Сочи, че
основанието на исканото плащане се състои в наличието на договорни отношения между
страните и извършена реална доставка на питейна вода, или основанието на служебното
начисление. Изтъква, че доказването по размер следва да обхване правилното отчитане и
документиране на доставеното количество вода и съдът напълно правилно е определил
тежестта на доказване. Счита, че въззивникът не е доказал нито един от елементите, които
биха обосновали дължимост на вземането. Твърди се, че количеството вода е отчетено, а е
съставена фактура за служебно начисление. Сочи, че е демонтиран водомер в отсъствието на
потребителя, за което е съставен документ, чието съдържание и удостоверяване с подпис не
отговаря на действителното фактическо положение издадена е фактура, която не отговаря
на изискванията на Закона за счетоводството. Сочи, че дружеството - оператор изцяло е
неглижирало своите договорни задължения и задълженията, установени от различни
нормативни актове и са неправилни и правните изводи на въззивника по отношение на
оспорения документ. Сочи, че производство по оспорване е открито, поради което съдът е
бил длъжен да се произнесе по неистинността или валидността на оспорения документ,
съответно да го изключи като доказателство по делото, или да го приеме. Твърди, че е
установено по безспорен начин, че оспореният акт съдържа неверни данни, и че служител на
оператора се е подписал за „потребител". Излага, че актът е частен документ, който
материализира изгодни за оператора факти, но същият няма материална доказателствена
сила и правилно съдът е изключил акта за монтаж/демонтаж на водомер от доказателствения
материал по делото.
Поради изложеното, и на основание чл.272 от ГПК, моли съда да постанови
решение, с което изцяло да потвърди обжалваното Решение №234 от 08.12.2022г.,
постановено от Троянски районен съд по гр.д.№570/2022г и да бъдат присъдени разноските,
направени за въззивното производство, за които ще представи своевременно списък по чл.80
ГПК.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.П. П., който поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения, като заявява, че решението на ЛРС
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че количеството
вода е реално потребено, а не служебно начислено.Моли да бъде отменено решението на
7
РС-Троян, тъй като същото е неправилно, като моли да му бъдат присъдени разноските по
делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.Я., който счита, че
решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. В срок представя подробна
писмена защита в подкрепа на твърденията си, че неправилно въззивникът е фактурирал
процесното количество вода като служебно начислено, след като протоколът не е
демонтиран в присъствието на потребителя и показанията не са предявени срещу подпис.
Претендира направените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства: гр.д.№570/2022 г. на ТРС,
заключението на съдебно-икономическата експертиза, от обясненията на страните
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Ищеца „Р.Е.“ЕООД ЕИК **** е потребител на В и К услуги, предоставяни му от
„ВиК С. в имот, находящ се в с.Ч.О., общ.Троян, мах. "Стругът", в цех за производство на
мебели, които се отчитат по партида №32710028.
За процесният период от време 7.03.22 г. -12.04.2022 г. приложими са били в
отношенията между страните Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „В К -С." ЕООД, одобрени от ДКЕВР с Решение№ОУ-09 от 11.08.2014 г.,
приложени по делото л.25 и сл, както и Наредба №4/14.09.2004 г.
От представения Акт № ********** за монтаж и демонтаж на водомера съдът
установява,че на 31.01.2022г. е извършена подмяна на водомера, отчитащ потребените от
ищеца В и К услуги в обект на адрес в с.Ч.О., общ.Троян, мах. "Стругът", в цех за
производство на мебели. В този акт са записани данните на двата водомера - демонтиран и
нов.
Пред ТРС по реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване
съдържанието на Акт №********** за монтаж и демонтаж на водомера от 31.01.2022г. в
частта, досежно изписване датата на монтаж - 31.03.2022г. и досежно поставения подпис за
„потребител".
За правилно решаване на спора са допуснати до разпит свидетели. Свидетелят Калоян
Генчев Стоянов заявява, че е служител в ищцовото дружество, не е присъствал при подмяна
на водомер, не е „търсил" течове в шахтата на водомера и не знае да е имало. Признава, че
шефката го накарала да снима водомера, като в продължение на седмица всеки ден ходил да
снима водомера и пращал снимките на управителя. Не знае какви са били показанията на
водомера.
Свидетелят Милчо И. Тончев - съпруг на П. В. Т.-управител на „Р.Е.“ЕООД се
установява, че за смяната на водомера разбрал, след като двама служители на „В и К"
отишли във фирмата и казали, че трябва да сменят водомера. Твърди, че не е възпрепятствал
подмяната на водомера от служителите на „В и К", не е присъствал при самата смяна на
водомера и не знае служител от тяхната фирмата дали е присъствал. Заявява, че той и
8
съпругата му не са били запознати с показанията на стария и на новия водомер и не са
подписвали изготвения акт. Сочи, че няколко дни след подмяната на водомера отново
пристигнали служители на ВиК и ги уведомили, че имат проблем с много голямо
количество на водата, тъй като показанията на водомера отчитат голямо количество вода.
Заявява, че при спиране на водата от спирателния кран, продължавало да тече малко
количество вода в канализационната шахта, но твърди, че това е изворна вода.
Свидетелят Х.Ц.В. работи като „водомайстор“ в ответното дружество и отчита
водомера на „Р.Е." ЕООД. Признава, че участвал при подмяна на водомера, поради
изтичаща метрологична проверка на водомера.
На свидетелят Х.Ц.В. е бил предявен Акт № ********** за демонтаж и монтаж на
водомер, находящ на л. 22 от делото и той признава, че е съставил акта, а неговият колега е
положил подпис за свидетел. Заявява, че демонтаж и монтаж на водомера е на един и същи
ден 31.03.2022 г., а датата на отразеният в графа демонтаж е техническа грешка. Твърди, че
познава свидетеля Милчо Тончев, но не го е виждал същият ден на обекта, а при демонтажа
и монтажа са записани показанията на стария и на новия водомер. Признава, че след
няколко дни отново посетили обекта след подадена от операторите на ВиК информация за
отчетено изразходено голямо количество вода по партида на ищцовото дружество и на
място констатирали, че на него имало навъртяни 35-40 кубика за тези 23 дена. Заявява, че
в присъствие на съпругът на управителката показали, че се върти водомера, че има някъде
консумация на вода или авария, тъй като водомерът постоянно се върти и отчита. Твърди, че
спрели спирателния кран и водомерът спрял да се върти и те показали на всички
присъстващи в момента показанията. Заявява, че подписа, положен в Акт № ********** за
водопроводчик е негов, а подписът на свидетел е на колегата му и при последващото
отчитане, не е установил някакъв проблем.
Свидетелят Л.М.Д. работи като „водопроводчик,, в ответното дружество и обслужва
с. Орешак и с. Ч.О.. Твърди, че на 31.03.2022 г. около 08:30 часа извършили подмяна на
водомера в производствения цех на фирма „Р.Е." ЕООД, бил изготвен акт за демонтаж и
монтаж, записали показанията, номера и пломбата на водомера. Признава, че
собственоръчно подписал Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер и изписал
имената си. Твърди, че този трети подпис, ако е по-силно натиснато с индигото е излязъл и
сочи, че по време на монтажа и демонтажа, не е имало представител на ищцовото
дружество, не им е предявяван акта, и затова се е подписал като свидетел. Твърди, че след
подадена от оператор на ВиК информация за изразходено голямо количество вода, отново
посетили обекта на ищцовото дружество, като в водомерът тогава бил у Христо Вачев, не
бил върнат и отишли тогава пак при Милчо Тончев и при П., като носили акта и водомера,
за да видят показанията, за да не кажат, че нещо е станало. Признава, че пред него никой
нищо не е казал и не е възразил. Твърди, че като вдигнали капака на шахтата, където е
водомерът, той се въртял без да спира. Той заявява, че при спиране на крана преди водомера,
след около 10 минути водата започвала да намалява и обратно , след като пак пуснали
водата и се видяло как водата приижда. Решили, че някъде след водомера има авария и си
9
тръгнали, тъй като след водомера, всеки си търси аварията, нямат това задължение те да я
търсят".
За правилно решаване на спора от въззивната инстанция е назначена СИЕ, изготвена
компетентно от вещо лице Р.. От заключението се установява, че на 31.03.22 г. на ищеца е
издадена фактура №93791 за ползваната вода на двата обекта на дружеството през периода
7.02.22 г. до 7.03.22 г. на база реален отчет. Вещото лице е констатирало, че за процесния
обект парт.№********* мах.“Стругът-производство на мебели, водомер №11151294 при
реално измерване са установени показания старо 1345 куб.м. ново 1 374 куб.м. и е
фактурирана разлика-потребено количество вода 29 куб.м. т.е. на дата 7.03.22 г. показанията
на водомера са били 1374 куб.м.
Вещото лице е установило, че на 31.03.22 г. е извършен демонтаж на водомер
№11151294 и монтаж на нов водомер с №16004512 и е съставен акт №********** за
демонтаж и монтаж на водомер, в който са записани показанията на демонтирани водомер
2032 куб.м. и показанията на монтирания водомер 35 куб.м.. Вещото лице отбелязва, че в
акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер/вътрешен първичен документ на „В и К
С.“ЕООД е представен в счетоводството за въвеждане на установените показания на
водомерите, необходими з установяване на потребеното количество вода и изготвяне на
фактура за периода след 7.03.22 г.-датата на последното отчитане.
Вещото лице е установило, че при въвеждане на данните в акта-показания на
водомера на 31.03.22 г-. 2032 куб.м. системата е регистрирала потребеното количество вода
през периода 7.03.22 г. 12.04.22 г. 658 куб.м./разликата между старо реално показана на
7.03.322 г. 1374 куб.м./в колона старо/ и показанието при демонтажа отразено в акта на
30.03.22 г. Вещото лице посочва, че това количество 658 куб.м. е отразено автоматично в
колона „служебно начислено“ на издадената фактура №93791/30.04.22 г. и в тази фактура не
са отразени потребени количества вода след 30.03.22 г. датата на монтиране на новия
водомер с отразено на него начално количество 35 куб.м..
Вещото лице е посочило в заключението, че при проверка в счетоводството на
въззивника е установила, че при въвеждане на актове за монтаж и демонтаж на всички
клиенти на дружеството, потребеното количество вода, установено като разлика между
последното реално измерване и установените показания на водомера при демонтажа също са
отнасяни в колоната „служебно начислено“, защото отчитането на тази вода не е станала на
място в обекта, а е нанесена „служебно“ в счетоводството на „В и К С.“ЕООД по данни от
акта за монтаж и демонтаж на водомера. Вещото лице установило, че системата за отчитане
е програмирана така, за да може да е видно кога са регистрирани актовете за демонтаж и
монтаж на водомер и отразените в тях показания на водомерите/стари и новия/. Според
заключението в системата на отчитане на дружеството не са програмирани други колони за
регистриране на показанията на водомерите освен:“старо, ново, разлика и служебно
начисление“.
Вещото лице пояснява, че при реалното отчитане инкасатора посещава обекта на
място и въвежда новото показания на водомера в терминал, откъдето информацията
постъпва автоматично в системата за отчитане, където също автоматично се установява
разликата между „старо“ и „ново“ показание, на база на която се съставя новата фактура,
като процесният обект е отчитан ежемесечно, като вещото лице е установило, че всички
установени количества на потребена вода на дружеството ищец са на база „реален“ отчет
ежемесечно през 2022 г., с изключение на тези 658 куб.м., които са попаднали в колоната
„служебно начисляване“ през м.април 2022 г. при регистриране на акта за демонтаж и
монтаж на водомер №**********.
Според заключението информацията от актовете за демонтаж и монтаж на водомер-
показания към датата на демонтажа от стария водомер и показанията към датата на монтажа
10
на нови водомер се въвежда „ръчно“ в системата за отчитане в счетоводството на
въззивника от служител на същия.
При тези данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от „Р.Е.“ЕООД спрямо
ответника „В и К С.“ЕООД, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не
дължи сумата 1024,90 лв. с ДДС, представляваща служебно начислено от ответника
задължение за ползване на ВиК услуги за периода 7.03.22 г. 12.04.22 г. за партида
№32710028, относно м.Стругът, производство на мебели, предмет на издадена фактура
№**********/29.02.22 г.
При отрицателните установителни искове доказателствената тежест е обърната, т.е.
ответникът е този, който следва да докаже, че ищецът дължи сумата 1024,90 лв. с ДДС,
представляваща служебно начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за
периода 7.03.22 г. 12.04.22 г. за партида №32710028, относно м.Стругът, производство на
мебели, предмет на издадена фактура №**********/29.02.22 г.
Според съда въпреки дадените му в доклада указания, че негова е доказателствената
тежест да докаже, че законосъобразно е начислявал служебно консумираната от ответника
вода, въззивника не е доказал тези факти.
Спори се между страните, че неправилно „В и К С.“ЕООД е начислило „служебно“
на ищеца „Р.Е.“ЕООД потребено количество вода от 658 куб.м. на стойност 1024,90 лв. с
ДДС или 854,08 лв. без ДДС. Установи се чрез назначената съдебно-икономическа
експертиза, че това количество вода е било въведено „ръчно“ в системата за отчитане в
счетоводството на въззивника от служител на същия на база съставения акт №********** за
демонтаж и монтаж на водомер/вътрешен първичен документ на „В и К С.“ЕООД, който е
представен в счетоводството за въвеждане на установените показания на водомерите,
необходими з установяване на потребеното количество вода и изготвяне на фактура за
периода след 7.03.22 г.-датата на последното отчитане.
Ищецът е оспорил своевременно истинността на представения акт за демонтаж, като
твърди, че не е подписвал в качеството си на потребител този акт, а освен това е посочено,
че датата на демонтажа е 31.01.22 г., а на монтажа е 31.03.22 г. Ответникът от своя страна се
позовава на допусната техническа грешка при изписване на датата на демонтажа, като
твърди, че той е подписан от двама свидетели, но не и от потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „В и К С.“ЕООД, отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните в отчета. Само при неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля.
Безспорно се установи от събраните писмени и гласни доказателства, че процесният
акт №********** за демонтаж и монтаж на водомер не е подписан от потребителя или негов
представител, въпреки, че по време на неговият демонтаж и монтажа на новия водомер в
имота е имало представители на дружеството ищец. Това се установява както от
свидетелите на ищеца, така и от свидетелите на ответника. Никой обаче не е бил уведомен
за необходимостта от присъствие на потребителя при демонтажа на стария и монтажа на
новия водомер и съответно да бъде подписан акта от потребителя или негов представител,
така каквито са изискванията на чл.23 ал.4 от ОУ. Следователно не може да се приеме, че
11
поради неосигуряване на представител, актът/отчетът/ е следвало да бъде подписан от
свидетел. Действително, в акта фигурира подпис на свидетеля Лалю Доневски, но не са
посочени неговите три имена и адрес, каквито са изискванията на чл.23 ал.4 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и 3 /в случая на индивидуалният
водомер на ищеца/ се установяват през отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или на негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на данните става
периодично, с посещение на място, като в случаите на неосигурен достъп се начислява
потребление по служебен ред-чл.35 ал.5 и ал.6 от Наредбата, а при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или неосигуряване на
достъп повече от 1 година по реда на чл.23 ал.6 или на чл.24 ал.3 съгласно ОУ,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел и
едва след съставянето на протокола, операторът изчислява изразходеното количество
питейна вода по реда на чл.49.
В случая обаче се твърди от въззивника доставчик, че водомера на абоната е бил
демонтиран планово, а не поради повреда, а начисляване на изразходеното количество вода
„служебно“ е извършено на база съставения акт №********** за демонтаж и монтаж на
водомер т.е. това е реално потребено количество вода. Следователно не следва да се прилага
режимът на така нареченото „служебно“ начисляване. Независимо от това безспорно се
установява, че не е спазен предписаният в чл.23 ал.4 от ОУ ред за отчитане на изразходеното
количество вода, след като въпреки наличието на представители на потребителя на място,
този акт не е им е бил предоставен за подпис. Освен това не е спазен и редът за
подписването на акта от свидетел, след като не са посочени неговите три имена и адрес, а
той се е подписал за потребител „погрешка“.
При установените по делото факти, въззивната инстанция намира, че в случая
ответникът не е изпълнил своите конкретни задължения по договора /ОУ/ посочени по-горе,
което е довело до неправилно начисляване „служебно“ на ищеца „Р.Е.“ЕООД потребено
количество вода от 658 куб.м. на стойност 1024,90 лв. с ДДС или 854,08 лв. без ДДС, поради
което предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът „Р.Е.“ЕООД не дължи
сумата 1024,90 лв. с ДДС, представляваща служебно начислено от ответника „В и К С.”
ЕООД, задължение за ползване на ВиК услуги за периода 7.03.22 г.- 12.04.22 г. за партида
№32710028, относно м.Стругът, производство на мебели, предмет на издадена фактура
№**********/29.02.22 г.
Предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези отразени в
решение №234/8.12.2022 г. постановено по гр.д.№570/22 г. по описа на ТРС, то следва да
бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК въззивника следва да
12
заплати 500 лв. съдебно-деловодни разноски на въззиваемия, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №234/8.12.2022 г. постановено
по гр.д.№570/22 г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА „В и К С.” ЕООД , ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,
ул. Х.Б. № 213, представлявано от управителя инж. Т. С. Г. да заплати на „Р.Е." ЕООД ЕИК
**** със седалище и адрес на управление с.Ч.О. общ.Троян об.Ловеч, ул. В.Р. №2
представлявано от управителя П. В. Т. разноски по делото за въззивното производство в
размер на сумата 500 лв.
Решението е окончателно на основание чл.280 ал.2 т.1 пред.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13