О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1009/21.04.2023 година, град Б.
Административен
съд - Б., в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
разгледа
адм.д. № 1274/2020 година,
С определение № 325/13.02.2023 година по настоящото
дело жалбата на В.М.К. с ЕГН **********
в качеството ѝ на ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с
ЕИК ********* и Д.Д.М. с ЕГН ********** против т. 1
(точка първа) от решение по т. 41 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 28.04.2020
година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, във връзка с докладна
записка на кмета на общината рег. № 08-00-10030/24.04.2020 година по описа на ОбС – Б., е оставена без разглеждане, а производството е
прекратено (лист 708 - 712).
За да остави жалбата без разглеждане, настоящият
състав е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалването на
административния акт – защото не е доказано засягането на правната сфера на М.
и защото решението е оттеглено с нов - необжалван и влязъл в сила – административен
акт на Общински съвет – Б. (за двамата жалбоподатели).
Против определението са подадени две частни жалби.
С частна жалба вх. № 2136/28.02.2023 година по описа
на АдмС - Б. заинтересованите страни „Х.С.“ ООД и „С.“
ЕАД са обжалвали определението.
С частна жалба вх. № 2425/08.03.2023 година по описа
на АдмС - Б.
жалбоподателите В.К. в качеството ѝ на ЕТ „В. К. В.54“ и Д.Д.М. също са обжалвали определението.
В първата частна жалба се излагат много подробни
доводи за незаконосъобразност на мотивите
на определението - в частта относно извода, че с отмяната/оттеглянето на решение
по т. 41 от заседание на Общински съвет
– Б. (ОбС - Б.), проведено на 28.04.2020 година чрез
последващото го решение № 12 - 2 от 28.07.2020 година на ОбС
– Б. (необжалвано в същностната си част, в която е оттеглена т. 1 от решението
по т. 41) за жалбоподателите не е налице правен интерес от обжалване. Частните жалбоподатели
твърдят, че те не са давали съгласие за извършеното оттегляне, поради което и
съдът дължи произнасяне по съществото на спора (в противоречие с тезата си за
изначална недопустимост на оспорването, която са застъпвали последователно в
хода на съдебното производство).
Във втората частна жалба се оспорват изводите на съда
за липса на правен интерес у жалбоподателите, тъй като правната връзка на Д.М.
с поземлен имот в обхвата на изменението на ПУП е установена, а последващото
решение № 12 - 2 от 28.07.2020 година на ОбС – Б. е
лишено от мотиви, което е предпоставка за обявяване на неговата нищожност.
След като съпостави съдържанието на частната жалба на заинтересованите
страни „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД с приложимото право, съдът приема, че тя е
недопустима поради липса на правен интерес. В цялото производство по адм. д. №
1274/2020 година от тези страни последователно са правени възражения за липса
на правен интерес - за жалбоподателите - от обжалването на т. 1 от решението по
т. 41/28.04.2020 година от заседание на ОбС – Б. (виж лист 260 – 263, 668 и 676 – 677 от делото). Тези
възражения изцяло са уважени с обжалваното определение, макар и с (частично)
различни мотиви. Именно част от мотивите на определение № 325/13.02.2023 година
са подложени на подробен анализ с частната жалба, изразено е недоволство от тях
и е направено искане (за пръв път) спорът да се разгледа единствено по същество – в противоречие с цялата теза на
заинтересованите страни до момента.
Оставянето на жалбата на М. и ЕТ без разглеждане,
обаче, е благоприятен съдебен акт за заинтересованите страни „Х.С.“ ООД и „С.“
ЕАД, защото преустановява правния спор и погасява възможността за обжалване на
изменението на ПУП от Д.М. и ЕТ „В. К. В.54“. Той по никакъв начин не засяга
правата и законните интереси на „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД, а именно прякото и
непосредствено неблагоприятно засягане
на правната им сфера обуславя правния интерес от подаването на частна жалба
срещу определението. Отделно от изложеното, според настоящия състав,
обжалването на съдебния акт единствено заради мотивите му е недопустимо, защото
такава процесуална възможност не е предвидена по приложимото право – АПК. Такава
правна възможност е уредена в чл. 318 ал. 3 изр. 2 от НПК, който е неприложим в
случая.
По изложените
съображения, на основание чл. 236 и чл. 228 във връзка с чл. 159 т. 4 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л
И
ВРЪЩА
частна жалба вх. №
2136/28.02.2023 година по описа на АдмС – Б.,
подадена от заинтересованите страни „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД против определение №
325/13.02.2023 година по адм. д. № 1274/2020 година на АдмС
– Б..
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -
дневен срок от съобщаването му.
До влизане в
сила на настоящото определение или до произнасянето на ВАС по
законосъобразността му, делото да не се изпраща за касационен контрол на определение
№ 325/13.02.2023 година.
СЪДИЯ: