№ 260403 / 5..11..2021 г..
Р Е Ш Е Н И Е
05..11..2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 07..10..2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора...................................................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2672 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..108 ЗС..
Направено е искане по чл..537 ал..2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, издаден през 2019 година на нотариус А.. П..
Ищците, Т..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx и Б..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К..К..,xxx са предявили иск срещу: Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Д..П..К.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Н..П..З.. – Н.. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл..108 от ЗС..
В исковата си молба твърдят, че те ищците, брат и сестра, са собственици на една втора идеална част от поземлен имот № 65/шестдесет и пети/, в кв../81/осемдесет и първи/, за които е отреден УПИ ІІІ/трети/, по кадастралния и регулационен план на с.., община Монтана, одобрен със Заповед № 1748 от 25..11..1993 година, с площ на имота 3214 кв..м, ведно с ½ от построените в имота едноетажна жилищна масивна сграда, едноетажна жилищна паянтова сграда, две едноетажни паянтови стопански постройки и подобренията и приращенията в имота, при граници и съседи, от две страни улица, имот пл.. № 66-УПИ І, имот пл.. № 63 -УПИ ІV, Имот пл.. № 64-УПИ V, ИМОТ пл..№ 68 – УПИ VІ, ИМОТ пл..№ 69 – УПИ VІІ..
Собствеността им върху имота възникнала по наследство, след смъртта на баща им Л.. Н.. З.., ЕГН xxxxxxxxxx, на 26..07..2012г..
Ответниците са наследници на П.. Н.. З.., починал на 09..01..2020г.., ЕГН xxxxxxxxxx, който е брат на баща им..
Наследодателите на страните са братя.. Описаният имот е придобит от тях по наследство.. Техен наследодател е дядо им Н.. К.. З.. бивш жител xxx, починал на 29..11..1978г..
През 2010г.. наследодателят на ответниците се е сдобил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение- Акт № 112,том 5, дело 729 с вх..рег.. № 1866 от 25..05..2010г.. на служба вписвания.. С акта, нотариус А.. П. с район на действие РСМ, го е признала за собственик на една втора идеална част от имота описан по-горе..
През 2019г.. наследодателят на ответниците се сдобил с втори Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – Акт № 136, том 8, дело 1387/2019Г.. С този акт, нотариус А.. П. го е признала за собственик на една втора идеална част от имота, описан по-горе, която е тяхната собствена, на ищците.. Придобивното основание посочено в акта е давностно владение, упражняване от П.. Н.. З..-наследодателя на ответниците.. За вторият нотариален акт разбрали през лятото на 2020 година от вдовицата на П.. З.. - ответницата Ц..А..З.... До самата си смърт чичо им П.. З.. не им е споменавал за него, нито е противопоставял намерението си да владее съсобственият им имот, като свои.. Заявяват, че никога не са се дезинтересирали, заедно или поотделно, от имота.. Ищцата Т..Л..З.. е с настоящ адрес, адреса на имота, заплащала е данък за него.. Ищецът Б..Л..З.. е осъществявал поддръжката на имота, прекарва свободното си време там, целогодишно, кани свои приятели и подържа имота и овощната градина, засадена от баща им.. Ищците ползват източната стая от входа на къщата, която е с техни вещи и се заключва от тях.. Ползват със собствен ключ и лятната кухня в имота, описана в нотариалният акт, като едноетажна паянтова сграда.. Тази сграда била построена от татко им и с негови средства.. Имат ключ и от входа на къщата.. Ответниците и техният наследодател са ползвали съсобственият им имот само, като летен такъв.. Едва през лятото на 2020г, ответницата Ц..З.. се опита да им прави спънки да ползват имота и ги уведомила, че го счита за собствен..
Заявяват, че за тях съществува правен интерес на основание чл..108 от ЗС да установят, че те са собственици на една втора идеална част от процесният имот, че ответниците държат ½ и..д.. част от него без никакво правно основание..
Молят съда да постанови решение, с което признаете за установено по отношение на ответниците: Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx, Д..П..К.., ЕГН xxxxxxxxxx и Н..П..З.. – Н.. ЕГН xxxxxxxxxx, че Т..Л..З.. и Б..Л..З.. са собственици на една втора идеална част от поземлен имот № 65/шестдесет и пети/, в кв../81/осемдесет и първи/, за които е отреден УПИ ІІІ/трети/, по кадастралния и регулационен план на с.., община Монтана, одобрен със Заповед № 1748 от 25..11..1993 година, с площ на имота 3214 кв..м, ведно с ½ от построените в имота едноетажна жилищна масивна сграда, едноетажна жилищна паянтова сграда, две едноетажни паянтови стопански постройки и подобренията и приращенията в имота, при граници и съседи, от две страни улица, имот пл.. № 66-УПИ І, имот пл.. № 63 -УПИ ІV, Имот пл.. № 64-УПИ V, ИМОТ пл..№ 68 – УПИ VІ, ИМОТ пл..№ 69 – УПИ VІІ, както и да се осъдят ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението на имота..
Молят на основание чл..537,ал..2 от ГПК да се отмени Нотариален акт № 136, Том 8, дело 1387/201911 на нотариус с район на действие РСМ А.. П. и се заличи вписването му
Претендират заплащане на всички разноски по водене на делото ведно с платеният адвокатски хонорар..
Ответниците, Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx, Д..П..К.., ЕГН xxxxxxб959, с адрес: xxx, Н..П..З.. - Н.. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Й..А..,xxx, в срока предвиден за отговор по реда на чл..131 ал..1 ГПК представят писменото си становище по предявения иск за собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на с.., общ..Монтана, обл..Монтана, относно допустимостта и основателността на иска; обстоятелствата, на които се основава иска и
възраженията им срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:
Искът за собственост, предявен от ищците е процесуално допустим, но е неоснователен..
Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на действителното положение между страните по делото..
Действително през 2010г.. техния наследодател се снабдил с нотариален акт за собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот, като основанието за това е наследство, останало от Н.. К.. Зарков и давностно владение, осъществено върху тази идеална част..
През 2019г.. наследодателят им се снабдил с нотариален акт за собственост върху останалата една втора идеална част от имота по реда на чл..587, ап..2 ГПК, респ.. чрез извършване на обстоятелствена проверка..
Снабдяването с този нотариален акт е свързано със следните обстоятелства..
На първо място наследодателят на ищците Л.. Н.. З.. от към 2000г.. до смъртта си през 2012г.., абсолютно се дезинтересира от имота и не го е посещавал никога през това време.. Нещо повече, преди 2000г.. при редките му посещения в имота той, по необясними причини съборил /разрушил/ единия сайвант, находящ се в имота в близост до къщата, както и изкопал огромен ров на границата със съседите..
От началото на 2000г.. наследодателят им П.. Н.. З.. установи владение върху целия имот.. Това владение до предявяване на настоящия иск, не е било обезпокоявано от никого.. Нито от неговия брат, а след смъртта и от неговите наследници..
За този период наследодателят им със собствени сили и средства извършил възстановяване на имота, като го привел във вид удобен за обитаване.. Извършил ремонт на част от находящите се в него сгради.. Укрепил оградата на имота от всички страни.. Засадил овощна градина в двора с ябълки, череши, сливи, кайсии, вишни, орехи, ягоди..
За извършването на тези дейности в имота ищците знаели, тьй като същите закупили къща в близост до него и виждали какво става там и какви дейности се извършват.. През цялото това време те никога не са посещавали имота, не са имали достьп до него, нито пък за извявали претенции по отношение на собствеността му..
В тази връзка, не отговаря на истината, че ищецът Б..Л..З.. осъществява поддръжка на имота и прекарва свободното си време там, целогодишно, кани свои приятели и поддържа овощната градина, засадена от баща им.. Както и че ищците имат ключове и достъп до имота..
Молят съда да отхвърли предявения срещу тях иск с правно основание като неоснователен, както и да и се присъдят направените по делото разноски..
Доказателствата по делото са писмени и гласни..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, на основание чл..235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че са наследници на общите наследодатели, съпрузите Н.. К.. З.. починал на 29..11..1978 г.., б..ж.. на с.. и на Т..П.. Зарчова, починала на 12..02..2006 г.., б..ж.. на с.., по силата на заместване.. Ищците са деца на единият от синовете на общите наследодатели – Л.. Н.. З..,xxx, починал на 26..07..2012 г.., а ответниците, съответно: преживяла съпруга и двете дъщери на другия син на общите наследодатели - П.. Н.. З..,xxx, починал на 09..01..2020 г.., съгласно данните от Удостоверение за наследници № 142 от 24..07..2020 г.. на Кметство с.., община Монтана..
Изяснено е безспорно също така, че общите наследодатели на страните са притежавали недвижим имот, находящ се в с.. и представляващ точно процесния, останал в наследство след тяхната смърт на двамата им сина..
Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на Нотариален акт № 102, том ІІ, рег.. № 3445, дело № 170 от 25..05..2010 год.. на Нотариус с рег.. № 578 на НК А.. П., вписан със вх..рег..№ 1866 от 25..05..2010 г.., том 5, Акт № 112 в Службата по вписванията при РС-Монтана, П.. Н.. З.. е признат за собственик по наследство и давностно владение на една втора идеална част от имота описан по-горе, на основание постановление от 25..05..2010 г.., издадено по обстоятелствена проверка по нотариално дело № 170/2010 г..
Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на Нотариален акт № 61, том ІV, рег.. № 5433, дело № 349 от 15..07..2019 год.. на Нотариус с рег.. № 578 на НК А.. П., вписан със вх..рег..№ 2018 от 15..07..2019 г.., том 8, Акт № 136 в Службата по вписванията при РС-Монтана, П.. Н.. З.. е признат за собственик по давностно владение и на другата една втора идеална част от имота
Производството е по предявен иск за признаване право на собственост върху ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ, от поземлен имот № 65/шестдесет и пети/, в кв../81/осемдесет и първи/, за които е отреден УПИ ІІІ/трети/, по кадастралния и регулационен план на с.., община Монтана, одобрен със Заповед № 1748 от 25..11..1993 година, с площ на имота 3214 кв..м, ведно с ½ от построените в имота едноетажна жилищна масивна сграда, едноетажна жилищна паянтова сграда, две едноетажни паянтови стопански постройки и подобренията и приращенията в имота, при граници и съседи, от две страни улица, имот пл.. № 66-УПИ І, имот пл.. № 63 -УПИ ІV, Имот пл.. № 64-УПИ V, ИМОТ пл..№ 68 – УПИ VІ, ИМОТ пл..№ 69 – УПИ VІІ, както и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищците върху признатото право на собственост..
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл..108 от ЗС и от изхода на него зависи дали следва да се уважи и искането, направено по чл..537 ал..2 ГПК за отмяна на втория нотариален акт от 2019 г..
Искът по чл.. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание.. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.. При пълно и главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик на претендирания имот и че ответникът го държи или владее без основание.. Искът за ревандикация по чл.. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му.. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението..
В хода на процеса предпоставките, визирани в чл.. 108 от ЗС се установиха от ищците..
Ответниците не доказаха основанието на владението върху целия имот..
Съгласно чл.. 77, ал.. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика.. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.. Друг е въпросът за способите за придобиване на владение.. Те са различни от способите за придобиване на вещни права.. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора..
Предвид разпоредбата на чл.. 79, ал..1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.. Съгласно чл.. 79, ал..2 от ЗС право на собственост може да бъде придобито с непрекъснато владение на имот за срок от 5 години, ако владението е добросъвестно.. Съгласно чл.. 70 от ГПК владението е добросъвестно, когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.. Достатъчно е добросъвестността да съществува при възникване на правното основание.. Годно правно основание съгласно ППВС № 6/74 г.. е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост- например продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици- отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др.. или съдебно решение по конститутивни искове - напр.. по чл.. 19, ал.. 3 ЗЗД..
С осъществяване на условията по чл.. 79, ал..1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект.. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик.. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.. Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.. 79, ал..1 от ЗС.. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.. Фактическият състав на чл.. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта.. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.. От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл.. 79, ал..1 от ЗС не са осъществени от ответниците, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било.. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответниците, че същите са собственици на целия процесен имот по силата на давностно владение, повече от 10 години.. Издаденият констативен нотариален акт от 15..07..2019 година не сочи на изтекъл давностен срок от 10 години, дори да се приеме твърдението, че наследодателят на ищците се е дезинтересирал от наследствения си имот още от 2010 година, когато наследодателят на ответниците се е снабдил с първия констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство, с който му е признато право на собственост върху ½ идеална част от имота.. Всъщност това е и съществуващото му право, съобразно Закона за наследството, чл..5 ал..1, а именно: „Децата на починалия наследяват по равни части..”.. Към 2010 г.., когато и двамата родители на Л.. и П.. са вече покойници, то правата на двете им деца, съответно двамата сина, са равни и са по ½ част от наследствения имот.. И това е правото, което му е признато съобразно закона към 2010 година.. Другата ½ идеална част е на втория наследник - Л.. З.., починал през 2012 г..
Съгласно легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл.. 68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ.. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва.. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1.. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2.. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ.. От факта на владение произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика на вещта и владелеца или държателя..
Издаденият констативен нотариален акт през 2019 година, с който П.. Н.. З.. е признат за собственик на основание давностно владение на ½ част от имота не се ползва с материална доказателствена сила по чл.. 179, ал..1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.. Нотариалното производство при издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор, и нотариалния акт по чл.. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму, след издаване на акта.. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.. Това оспорване не се развива по правилата на чл.. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.. Констативният нотариален акт по чл.. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.. Съгласно чл.. 79, ал.. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е владелецът да се позове на нея.. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл..587 ал..2 ГПК.. Съобразно приетото с ТР № 11/2012 г.. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя.. В случая това са ищците.. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, при пълно и главно доказване, те установиха, че наследодателя на ответниците не е могъл да придобие и другата половина от наследствения имот на основание давностно владение в изискуемия от закона срок.. Владението на имота следва да е било явно, никой да не му е пречил, да не му го е оспорвал, да не е имало и съдебни спорове.. Нотариусът е съставил Протокол от 15..07..2019 година и е приел, че процесният имот е придобит от молителя П.. З.. на основание давностно владение, изтекла придобивна давност – чл..79 ал..1 от Закона за собствеността.. Този текст от закона сочи друго - собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като от събраните в хода на производството гласни доказателства, в лицето на всички разпитани свидетели, посочени и от двете страни, са единодушни и безпротиворечиви, че този имот е останал на двамата братя по наследство от техните родители.. Същите посочиха, че наследодателят на ищците, до самата си смърт през 2012 година е посещавал и пребивавал в имота, построил е лятна кухня, имал е намерение да извършва и други строителни дейности, но не е могъл да ги реализира, тъй като е починал на 26..07..2012 г.. След неговата смърт неговите наследници, ищците в процеса, са продължавали да посещават имота, да полагат грижи по поддържането на площите, имат самостоятелна и отделна стая в жилищната сграда, свои вещи и принадлежности, която са ползвали.. Конфликтите са възникнали след 2015-2016 година, когато наследодателят на ответниците вече не е допускал до имота децата на брат си..
В Тълкувателно решение № 4 от 17..12..2012 г.. на ВКС по тълк.. д.. № 4/2012 г.., ОСГК приема, че ,,..........правото на позоваване на придобивното основание по чл.. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния.. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя”..
Неоснователни са доводите на ответниците относно придобиването по давност на една втора идеална част от процесния имот в периода 2012 г.., т..е.. след смъртта на единия от наследниците на общия наследодател, до 15..07..2019 г.., тъй като безспорно по делото се установи, че за наследодателя на ответниците до завеждане на делото не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен период от време за необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано владение върху целия имот..
Това обуславя извода, че иска в установителната си част е основателен и като такъв следва да бъде уважен..
Относно втората част на ревандикационния иск- да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и да върнат на ищците владението върху ½ идеална част от имота, съдът намира, че следва да бъде уважен, също като основателен..
Уважаването на иска по чл..108 ЗС е предпоставка и за уважаване на искането, направено по чл..537 ал..2 ГПК, да се ОТМЕНИ Нотариален акт № 61, том ІV, рег.. № 5433, дело № 349 от 15..07..2019 год.. на Нотариус с рег.. № 578 на НК А.. П., вписан със вх..рег..№ 2018 от 15..07..2019 г.., том 8, Акт № 136 в Службата по вписванията при РС-Монтана.. Същият е съставен на основание чл..587 ал..2 ГПК, по обстоятелствена проверка и е констативен нотариален акт.. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29..11..2012 г.. на ВКС по тълк.. д.. № 3/2012 г.., ОСГК, на отмяна по реда на чл.. 537, ал.. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот..
При този изход на делото, на основание чл.. 78, ал.. 1 от ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските, за изплатените държавни такси.. Адвокатско възнаграждение не е посочено..
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Д..П..К.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Н..П..З.. – Н.. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Т..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, са СОБСТВЕНИЦИ на ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот № 65/шестдесет и пети/, в кв../81/осемдесет и първи/, за които е отреден УПИ ІІІ/трети/, по кадастралния и регулационен план на с.., община Монтана, одобрен със Заповед № 1748 от 25..11..1993 година, с площ на имота 3214 кв..м, ведно с ½ от построените в имота едноетажна жилищна масивна сграда, едноетажна жилищна паянтова сграда, две едноетажни паянтови стопански постройки и подобренията и приращенията в имота, при граници и съседи, от две страни улица, имот пл.. № 66-УПИ І, имот пл.. № 63 -УПИ ІV, Имот пл.. № 64-УПИ V, ИМОТ пл..№ 68 – УПИ VІ, ИМОТ пл..№ 69 – УПИ VІІ, като ОСЪЖДА Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Д..П..К.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Н..П..З.. – Н.. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ОТСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на Т..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx върху ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот № 65/шестдесет и пети/, в кв../81/осемдесет и първи/, за които е отреден УПИ ІІІ/трети/, по кадастралния и регулационен план на с.., община Монтана, одобрен със Заповед № 1748 от 25..11..1993 година, с площ на имота 3214 кв..м, ведно с ½ от построените в имота едноетажна жилищна масивна сграда, едноетажна жилищна паянтова сграда, две едноетажни паянтови стопански постройки и подобренията и приращенията в имота, при граници и съседи, от две страни улица, имот пл.. № 66-УПИ І, имот пл.. № 63 -УПИ ІV, Имот пл.. № 64-УПИ V, ИМОТ пл..№ 68 – УПИ VІ, ИМОТ пл..№ 69 – УПИ VІІ..
ОТМЕНЯВА на основание чл..537 ал..2 ГПК Нотариален акт № 61, том ІV, рег.. № 5433, дело № 349 от 15..07..2019 год.. на Нотариус с рег.. № 578 на НК А.. П., вписан със вх..рег..№ 2018 от 15..07..2019 г.., том 8, Акт № 136 в Службата по вписванията при РС-Монтана..
ОСЪЖДА Ц..А..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Д..П..К.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Н..П..З.. – Н.. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б..Л..З.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 127..00 лв.. за направените в хода на производството деловодни разноски..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: