РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Монтана, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500077 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. ЕООД
гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат В.Д., срещу решението на РС Лом от
22.10.2021г., постановено по гр. дело № 794/ 2019г. по описа му, с което е признато за
установено по отношение на К.ЕООД правото на собственост на А.К. от гр. *, С. Л. от гр.
*и А. И. от гр. *върху дворно място в гр. *, кв. *, ул.*№ *, с площ 2500 кв.метра, имот №
*извън регулационния план на гр. *, ведно с построените в него жилищни сгради при
посочени съседи , което по одобрените за града КККР е част от ПИ *съобразно скица,
неразделна част от решението и е осъдено дружеството да предаде владението върху имота ,
както и да заплати разноските по делото .
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като се
иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново, с което
предявеният иск се отхвърли като неоснователен .
Относно недопустимостта на решението се поддържа постановяването му по
нередовна искова молба при липса на наведени от фактическа страна обстоятелства относно
лицата, началния момент и срока на упражнявана фактическа власт върху имота с
намерение за своене, както и за начина на установяването й. Липсата на тези обстоятелства
свързва с невъзможност съдът да изпълни задължението си по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неправилността на решението се поддържа с доводи, че съдът в мотивите си не е
1
посочил конкретно как е придобита собствеността от праводателите на ищеца, на какво
основание, кога, от кого, и защо техните права изключват правата на жалбоподателя. Липсва
отговор на многобройните възражения, направени от страната с отговора на исковата молба,
в хода на производството и в писмената защита относно правата на ищеца и неговите
праводатели върху процесния имот. Извършеният разбор на писмените доказателства е
неправилен и съответно съдът е стигнал до грешни изводи, като напр. за статута и
предназначението на процесния имот, правната възможност да бъде придобиван по давност
и игнорирането на титулните документа за собственост на жалбоподателя .
Въззиваемите А.К., С. Л. и А.И., чрез пълномощник адвокат Б.В., с подаден в срок
писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна с подробно изложени съображения
относно наведените пороци на решението .
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес
от отмяна на обжалвания съдебен акт .
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с
правно основание чл. 108 от ЗС с предмет установяване право на собственост на ищеца
върху недвижим имот, върху който имот ответникът упражнява без основание фактическа
власт.
Не се установява твърдяната недопустимост на решението, поради постановяването
по нередовна искова молба.
С исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство са
наведени от фактическа страна обстоятелства, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. *, кв. *, ул. *№ *, с площ от 2500
кв.м., съставляващо поземлен имот /ПИ/ със стар кадастрален № *по плана на кв. *, заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня и селскостопански постройки с посочено
придобивно основание - по наследство от П. Л., починал 1999г., който заедно със съпругата
си С.Л. е придобил имота по давност , упражнявана от 1965г., когато с писмен договор го е
закупил от лицето Р.И.. Изложени са твърдения, че семейството на ищците от почти 55
години, а собствеността е прогласена с нотариален акт през 1995 год. и никога не е била
оспорвана. Имотът е отделен от съседните имоти с ограда, къщата е обитавана до началото
на 2019 г. от ищцата С.Л., която къща е единственото й жилище. Към 21.02.2019г. ищцата
Л., поради заболяване е пребивавала при дъщеря си А.К., когато с Протокол за
принудително отнемане на владение и предаване на недвижим имот, ЧСИ М.И. е предала
владението върху имота на ответника. Изложени са обстоятелства относно правото на
собственост , придобито от ответника на основание постановление за възлагане , издадено
2
по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ М.И. с твърдения, че възложения на ответника
имот не включва собствения на ищците такъв и установеното към 2019г. владение върху
имота му е без основание. При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства е
поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника К. ЕООД да предаде
владението на ищеца върху дворно място, находящо се в гр. *, кв. *, ул. *№ *, с площ от
2500 кв.м., съставляващо поземлен имот със стар кадастрален № *по плана на кв. *, заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. С допълнение към
исковата молба от 10.04.2019г., преди връчване преписи от ИМ и приложенията на
ответника, ищците изрично са се позовали на придобивна давност при условията на
евентуалност, в случай, че съдът намери представените доказателства, удостоверяващи
правото им на собственост за неубедителни.
Така подадената молба е редовна с оглед изискванията на чл. 127,ал.1 от ГПК с
изложени от фактическа страна обстоятелства, обосноваващи твърдяното право на
собственост. Наведеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност,
не е включено изрично в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК и не е обсъждано в
обжалваното решение като самостоятелно правно основание за придобиване на
собствеността. Недвижимият имот, предмет на иска е надлежно индивидуализиран с
посочване на местонахождение , площ, стар кадастрален номер и граници, като в съдебната
практика непротиворечиво се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става
по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други
данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това
обстоятелство, като съществените белези са границите и регулационният статут на имота, а
другите белези са съпътстващи.
С подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило предявения иск с основни доводи, че според приложения нотариален акт, имотът е
придобит през 1995г. от П. Л. по давностно владение, като според действащото до 1990г.
законодателство, както и към 1995г. , придобиването по давностно владение на този вид
имоти-невъзстановена общинска земеделска земя, е било юридически невъзможно. Предвид
характера на имота като земеделска земя, то не е налице правно основание за
придобиването му давност от праводателя на ищеца, както и от самите ищци. Не е оспорен
факта на упражнявана към предявяване иска фактическа власт върху имота от страна на
ответника , за което е навел като основание за придобиване право на собственост –влязло в
сила постановление за възлагане от 22.10.2018г. по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ
М.И. , с което му е възложен поземлен имот с идентификатор *по действащата за град
*кадастрална карта, местността *, с площ 110 688 кв.м., номер по предходен план *, ведно с
всички подобрения и насаждения.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по одобрената за град
*през 2009г. кадастрална карта процесният недвижим имот не е нанесен като самостоятелен
имот, а е част от ПИ с идентификатор *, местността *, с площ по КК 110 715 кв.м.,
предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за
3
електроенергийно производство, номер по предходен план *със собственик К. ЕООД на
основание Постановление за възлагане, вписано в службата по вписвания на 12.12.2018г. .
Длъжникът по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане,
ФЕЦ *АД, е придобил собствеността по извършена в нотариална форма сделка 2011г. от
Е.АД, което пък е придобило имота като ливада също чрез сделка от същата година от
А.И.И.АД, който от своя страна го е закупил като нива с договор за продажба от 2006г. като
частна общинска собственост от Община *. Общината се легитимира като собственик с
решение № */11.12.1997 г., по преписка № */02.09.1994 г. на ПК *, с което й е възстановено
в реални граници правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху пасище, мера с площ
110.689 дка в местността *, землище гр. *, кв. *, имот № *по картата на землището. Към
решението на ПК няма приложена скица.
Безспорно е , че до 21.02.2019г. фактическа власт върху процесния имот е
упражнявана от С.Л. , когато с протокол за принудително отнемане и предаване на
владението по изп.дело № 19/2016г. на ЧСИ М.И. въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане на тази дата е извършен въвод във владение на купувача
К.ЕООД върху ПИ с идентификатор *. Видно от протокола , при извършване на въвода е
установено, че в границите на закупения имот, в югозападната част, се намират сгради,
които не са нанесени на кадастралната карта, не са включени в договорната ипотека и в
нотариалния акт за собственост, въз основа на който е учредена договорната ипотека. Тези
сгради не са били обект на извършения на 06.04.2016 год. опис и
оценка на процесния имот и от наличните по делото справки и документи няма данни за
собственици и ползватели на същите. При извършения оглед е установено, че две от
сградите са частично разрушени и необитаеми, а останалите сгради са оградени с мрежа и
видимо стопанисвани, но по време на въвода обитателите им отсъствали. В имота е
намерен и полуразрушен трафопост без оборудване и съоръжения в него.
От приложените от ищците писмени доказателства е установено, че ищците са
наследници на П.Л., починал 1999г., като С.Л. е негова съпруга , а останалите две ищци са
негови дъщери . С обикновен писмен договор от 22.06.1965г. П. Л. е закупил от Р.И. дворово
място от около 2 дка в кв. *, гр. *при съседи Б.В.и от останалите страни общинска мера ,
ведно с построената в него къща от две стаи и коридор от суров материал. С нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *, т. * д. №
*/27.03.1995г. П.Л. е признат по обстоятелствена проверка за собственик
по давностно владение на недвижим имот: дворово място от 2500 кв.м, находящо се в гр. *,
кв. *, имот № *по плана на квартала, заедно с построените в него къща,лятна кухня и
селскостопански постройки при съседи : К., Е. И. и мера от две страни.
По делото е безспорно установено от приложените писмени доказателства и
заключенията по приетите еднолична и тройна съдебно-технически експертизи, че
процесният имот е нанесен в действащия до одобряване кадастралната карта през 2009г. за
град *кадастрален план от 1989г. като имот с кадастрален № *, записан е в разписния лист
към плана като двор извън регулация на името на П. Л., като е със статут „друг селищен
4
характер“, намира се извън регулационния план на града, няма данни да е имал характер на
земеделска земя. Преди този план за града е имало одобрен регулационен и кадастрален
план , който обаче е в лошо състояние и вещите лица не са установили нанесен ли е бил
имота в него . Приложена е извадка -копие на кадастралния и регулационен план от 1989г.,
от който се установява, че в имот кадастрален № *е нанесена паянтова жилищна сграда. От
приложеното на л. 129 от делото удостоверение, издадено от главния архитект на Община
*на 10.02.2012г. се установява, че жилищната сграда от 83 кв.м, строена 1949г. и лятната
кухня от 27 кв.м, строена 1984г. , находящи се имот № *по регулационния план на град *са
търпими строежи. При изслушване заключението на вещите лица по приетата тройна –
съдебно-техническа експертиза в с.з. на 01.10.2020г. вещото лице инж.С. С. /л. 219/ е
посочило , че по едромащабна топографска карта, общодостъпна на сайта на АГКК ,
одобрена 1975г. по данни от 1970 г. процесният имот съществува, включително и сградата
в него. В заключението си вещите по тази експертиза са приели, че ПИ с кратък
идентификатор *съвпада по площ с имот № *по предходната карта на възстановената
собственост/ КВС/ , но не е налице съвпадение на границите, като реалната площ на ПИ
*не може да бъде установена чрез пряко измерване поради липса на материализирани на
място граници. Към решението на ПК от 1997г., когато е възстановено правото на
собственост на Община *върху имот № *по КВС няма приложена скица . Такава за имота е
налична от 2004г. , в която като съседи са посочени имоти с №№ *и *- друга селищна
територия, стопанисвани от Община *. В ПИ *по КККР са включени имоти с номера *и *–с
предназначение друга селищна територия по КВС, бивши имоти с кадастрални номера *и
*по кадастралния план от 1989г. , като първоначално бившият имот *е бил включен в КК
като имот с кратък идентификатор *, а имоти *и *съответно като такива с идентификатори
*и *, като е извършена промяна в местоположението на тези три имота, като са образувани
нови три такива с идентификатори *, -стар *, *- стар *и *- стар *, извършена вероятно
поради промяна в границите на имоти в КВС по информация , подадена в кадастъра от
ОбСЗ */ л. 196 и сл. от делото приложения към СТЕ. Границите на имоти №№ *и *по КВС
частично съвпадат с имоти №№ *и *по плана на кв. *и са разширени на север. По тази
причина процесният имот е с площ по нот.акт от 2500 кв.м., а в момента съгласно
измерването – над 3 дка. Във времето оградата от север е била изместена. По кадастралния
план от 1989г. северната граница на имота с пл. № *не е нанесена .
От заключението на вещото лице В.В.по назначената еднолична съдебно-техническа
експертиза, извършило оглед на място на процесния имот май 2019г. се установява, че
сградите в имота са в лошо състояние, с увредени покрив, отворени врати и прозорци,
счупени стъкла, като на единични места липсва част от оградата, предназначението на
сградите е за жилищни и стопански нужди , като в съдебното заседание /л. 161/ уточнява, че
имотът е водоснабден и електрифициран , съответно урбанизиран и неправилно е включен
в картата на възстановената собственост с № *, земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че къщата в имота е
обитавана от семейството на П. Л.от преди 1965г., там са родени дъщерите му , като това е
5
бил родният им дом и до 2019г. в него е живяла ищцата С.Л.. От приложеното по делото
копие на лична карта на С.Л., издадена 2011г. е видно, че постоянният й адрес е гр. *, кв. *,
ул. *№ *. Имотът –земя и две сгради е деклариран като собствен на ищците пред Община
*по реда на ЗМДТ и за него са плащани данъци, видно от удостоверението за данъчна
оценка и съобщенията за дължими данъци-л. 143-145 от делото.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Установено е по делото, че наследодателят на ищците е установил фактическа власт
върху процесния имот през 1965г., когато е закупил с писмен договор от Р.И. дворното
място от около 2 дка , ведно с построената в него къща , която фактическа власт е
упражнявана от него и семейството до 1995г., когато е признато правото му на собственост
по давностно владение, към който момент в имота освен къща е имало и построена лятна
кухня и селскостопански постройки , признати за търпи строежи през 2012г. от главния
архитект на Община *по реда на § 16 от ПЗР на ЗУТ.
Безспорно е установено по делото, че жилищната сграда в имота е построена преди
1965 години , а според удостоверение за търпимост -1949г. . Имотът е включен в
кадастралния план на града , одобрен 1989г., с кадастрален № *, като е съществувал като
имот със сграда и към 1970г. Предходният кадастрален план на града е бил от 1927г. и в
него имотът не е бил нанесен. От заключението на вещите лица по тройната съдебно
техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства е
установено, че имотът като застроен винаги е бил със статут друга селища територия, извън
регулацията на населеното място . По делото липсват доказателства този имот да е
включван в блок на ТКСЗ и да е имал земеделско предназначение , като в него от 1965
година са живели П.Л. и съпругата му С.Л. , там са родени през 1966 и 1967 години ищците
А. и А. , като до 2019г. имотът е обитаван постоянно и ползван като жилищен от ищцата
С.Л. до 2019г., когато владението е отнето принудително от съдебния изпълнител при
извършения въвод във владение.
Основния спорен по делото въпрос , повдигнат с отговора на исковата молба от
страна на ответника е относно правото на собственост на П.Л. по силата на давностно
владение с оглед характера на имота като земеделска земя .
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 от ЗСПЗЗ. Законодателят е
определил с чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на
имотите, а с нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е
изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при
преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда
както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението му към настоящия момент,
така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на
6
кооперирането му.
Доказателствата по делото установяват, че процесния имот , както към
колективизацията на земята в землището на град *към 1958г., така и към настоящия момент
е бил застроен с жилищна сграда , в които е живяло семейството на П. Л., като не е
включван в блок на ТКЗС или одържавяван на друго основание и съществува в реалните си
граници. В тази насока е заключението на тройната съдебно техническата експертиза ,
обективно и професионално дадено , неоспорено от процесуалния представител на
ответника, което заключение се подкрепя и от събираните по делото гласни и писмени
доказателства . За селищния характер на имота свидетелства и отразяването му в одобрения
за град *през 1989г. кадастрален план , където е с пл. № *, записан в разписния лист на
П.Л., който план е бил действащ и към 1991г., когато е приет ЗСПЗЗ . Съгласно чл. 2,т.1 от
ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон.
Безспорно е по делото, че имота с кадастрален № *по кадастралния план от 1989г. се
намира извън регулацията, но е двор с предназначение –друга селищна територия ,
доколкото е включен като имот в кадастралния план на града . Това обстоятелство се
потвърждава и от границите на имота, посочени в договора от 1965г. и нотариалния акт от
1995г. , които не са променяни във времето и винаги една от границите е била улица, част от
регулацията на града. Съгласно действащите към 1989г. градоустройствени правила и норми
кадастрален план се одобрява за населените места – чл. 12-13 от ППЗТСУ , като основа за
териториалноустройственото планиране са топографските карти, геодезическите планове
(кадастрални и нивелационни планове на населените места , трасировъчните карнети и
други, като кадастралният план на населеното място отразява местоположението, границите,
размера и други характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните
насаждения и др. в тях с данни за вида и предназначението им. Неразделна част от
кадастралния план на населеното място е разписният списък с данни за собствеността на
недвижимите имоти. Включването на имота в кадастралния план от 1989г. установява
характера му на имот, включен в населеното място, съответно на такъв извън приложното
поле на ЗСПЗЗ като земеделска земя подлежаща на възстановяване. Този кадастрален план е
бил действащ до одобряване през 2009г. за землището на град *кадастрална карта и
кадастрални регистри и е следвало да бъде основа за изработване на кадастралната карта .
Безспорно е по делото, че дворното място с пл. № *и построените в него жилищна сграда и
лятна кухня не са нанесени като самостоятелен имот в КККР, като е включен в границите на
имота с идентификатор *, собствеността върху който е на ответника на основание
постановлението за възлагане. Конкретното местоположение на процесния имот е посочено
в комбинирана скица , представена с допълнителното заключение на тройната съдебно-
техническа експертиза. Какви конкретно данни в изпълнение на задълженията си по ЗКИР
е подала община *на АГКК и защо имотът не е нанесен в одобрената кадастрална карта е
без значение за спора, тъй като начина на отразяване на имотите в КК няма действие спрямо
7
действително притежаваните вещни права , предвид информативното й значение .
По делото не са представени доказателства, че П. Л. е бил член кооператор със
задължение да внесе в ТКЗС притежаваната земя към колективизацията , извършвана към
1958г. съгласно чл. 8,ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1958г. . Към този момент имотът
не е бил част от действащите тогава регулационни и кадастрални планове за населеното
място. Следва да се има предвид обаче, че земя, която се намира извън регулационния план,
не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни
или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън
регулационния план , то те е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не
са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд
или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите ги лица са били членове
на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при
условията определени с ПУ на ТКЗС, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено в ТР №
104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица,
не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили
правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези
земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.
По делото е установено, че фактическата власт върху процесния имот, упражнявана
от П.Л. от 1965 година не е прекъсвана до снабдяването му с нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка през 1995г., като дворното място и жилищната сграда в него,
както и построената през 1984г. лятна кухня са ползвани от него и семейството му за
живеене, това е било семейното им жилище . Липсват доказателства, които да установяват
този имот в годините назад да е бил включен в блок на ТКЗС , съответно да е бил причислен
към ДПФ или да е бил отнет от държавата.
След като върху имота не е учредено право на кооперативно земеползване от ТКЗС
и не е одържавяван на друго основание при липса на доказателства за това , то по
отношение на него не е приложима забраната на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 1990 г. за
придобиването по давност на вещи социалистическа собственост , поради което не е имало
пречка да се придобие право на собственост за него на оригинерно основание - давностно
владение, каквото е установено за времето от построяване на жилищната сграда преди
1965г. до 1995г. , когато е удостоверено правото на собственост на П.Л.
В редица решение на ВКС , постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че
могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Смисъла на тази
съдебна практика е в това, че когато владението върху определен имот е запазено, не е
прекъснато от колективизацията и имота не е третиран като кооперативен, такъв имот не
подлежи на реституция. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, а не да
отнема това право, чието упражняване е продължило и след колективизацията. В тази
насока са решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2008 г., IV г. о., решение
8
№ 189 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2010 г., II г. о., решение № 218 от 29.09.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., решение № 338 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
27/2011 г., II г. о., решение № 765 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2009 г., I г. о., и
други, включително и решение № 249 от 04.07.2011г. по гр. дело 621/2010г. , посочено във
въззивната жалба.
След като имотът не е земеделска земя , която подлежи на реституция по реда на
ЗСПЗЗ, то същият неправомерно е включен като такъв в картата на възстановената
собственост като имот с № *с предназначение друга селищна територия . Правото на
собственост на К.ЕООД е производно от притежаваното такова от Община *относно имот №
*, възстановен й с решение № */11.12.1997 г., по преписка № */02.09.1994 г. на ПК *като
земеделски имот пасище,мера с площ от 110,689 дка в землището на град *, кв.*, м. *, с
което решение Общината се е легитимирала като собственик при сключване на договора за
продажба през 2006г. с А.И. И. АД, впоследствие прехвърлен последователно на Е.АД и
ФЕЦ М.АД,последното длъжник по изп.дело № 19/2016г. , по което е издадено
постановлението за възлагане в полза на ищеца. Към това решение не е имало приложена
скица , което се установява от заключението на вещите лице, като скица на така
възстановени имот към 1997г. като неразделна част от решението няма приложена по
делото, съответно с оглед изискването на чл. 14,ал. 1 ЗСПЗЗ не са установени по делото
границите на възстановения на общината имот. Според данните от КВС имот № *е бил
съседен на имот № *, като липсват доказателства поради какви причини и на какво
основание този имот , бивш имот с кадастрален № *е станал част от ПИ с кратък
идентификатор *, записан на ответника в КККР.
Предвид гореизложеното съдът приема, че процесният недвижим имот не е имал
статут на земеделска земя към 1950г. и към 1991г. и не е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, поради което и при упражнявана върху него явна, несъмнена, спокойна и
без прекъсване фактическа власт с намерение за своене от 1965г., на която се е позовал през
1995г. наследодателят на ищците, то същият е придобил правото на собственост по
давностно владение съгласно чл. 79,ал.1 ЗС , съответно установено е правото на собственост
на ищците върху имота по наследство от П.Л. Безспорно е по делото, че имотът се владее
от ответника, за което владение не е налице правно основание при липса на доказателства
процесния имот да е част от бившия земеделски имот № *по КВС , поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е доказан и като такъв основателен.
Изводите на въззивния съд относно основателността на иска съвпадат с направените
такива от първостепенния съд с обжалваното решение , поради което и същото като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата А.К. следва заплащане на
направените в настоящето производство разноски, установени в размер на 1500 лева
платено по банков път адвокатско възнаграждение, видно от приложените договор за правна
помощ, сключен от нея с адвокат Б.В. и получен банков превод .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом, постановено на 22.10.2021г. по
гр. дело № 794/2019 г. по описа му, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА К.ЕООД гр. *, ЕИК *да заплати на А.К. сумата 1500 лева въззивни
разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10