№ 1274
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7895/2023 г., по описа от СГС, 1-15 състав, съдът
е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на Т. К. Р., на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 55
000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
29.05.2021 г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с рег. № ********, чиято гражданска
отговорност към тази дата е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 11.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Срещу това решение в частта, с която е осъдено да заплати на Т. К. Р. по чл. 432, an. 1 от
КЗ сумата над 20 000 лева до присъденият размер от 55 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, е подадена въззивна
жалба от ЗД „Бул инс" АД. Въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания
съдебен акт в обжалваната част и вместо него да постановите друг, с който да отхвърли предявеният от Т. К. Р. иск за
горницата над 20 000 лева до присъденият размер от 55 000 лева и претендира направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции, съобразно с отхвърлената част. Счита, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не
взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Заключенията на вещите лица
по изготвената СМЕ установили, че на ищцата е бил необходим по-лек постелен режим - да бъде на легло за няколко дни и
след това да се пристъпи към рехабилитация. Такава рахабилитация няма данни да е провеждана, както и да е бил
използван имобилизиращ корсет, които биха помогнали за възстановяването й. В хода на процеса не бяха представени
медицински данни за извършени контролни прегледи или за настъпили усложнения, предвид описаните в исковата молба
твърдения. Не били доказани вреди в размер на 55 000 лева, които застрахователното дружество намира завишени и
несъответни на претърпяната травма, противоречащи на принципа за справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и не
отговарят на трайно установената практика за определяне на обезщетения.
Ответникът по въззивната жалба Т. К. Р. не е подала отговор.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
1
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Т. К. Р. срещу
ЗД „Бул инс" АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 497 КЗ. В
исковата молба е посочено, че на 29.01.2021 г. Т. Р. пътувала в л.а. „Ауди“ с рег. № ********,
управляван от Л. К.. Лекият автомобил “Ауди” се движел по бул. “Ал. Жендов” с посока от
бул. “Ситняково” към ул. “Елисавета Багряна” /молба от 22.04.2024 г./, когато около 15:30
часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Шипченски проход“ с ул. „Ал. Жендов“
настъпило ПТП между л.а. „Пежо“ с рег. № ********, управляван от Х. Н. и л.а. „Ауди“.
Автомобилът, в който пътувала ищцата навлязъл в кръстовището на ул. “Ал. Жендов” и бул.
“Шипченски проход”, движейки се направо, когато бил ударен от л.а. “Пежо”. Водачът на
последния предприел маневра завой наляво без да пропусне движещия се направо л.а.
“Ауди”, който на свой ред се отклонил вдясно и се ударил в метален електрически стълб, в
който преустановил движението си. В резултат на пътния инцидент ищцата получила
телесни увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, компресорна фрактура на L4,
както и обща дискова протрузия с компресия на L5-Ес1. Била настанена в УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Лекарите преценили, че е възможно възстановяване без операция,
което изисквало спазване на постелен режим за срок от 3 месеца. През този период за
ищцата се грижили родителите й, тя спазвала постелен режим и ставала от леглото само по
повод физиологични нужди, като придвижването било съпроводено с остри болки.
Приемала денонощно болкоуспокояващи. Преди инцидента ищцата ежедневно се занимавала
с народни танци и хореография, след инцидента изцяло преустановила тази дейност, с която
свързвала и бъдещето си. Лекарите й забранили да танцува народни танци за период от
минимум година, което я съкрушило. Възстановяването й продължило повече от година,
променила начина си на живот и това довело до огромна психическа травма. Към датата на
процесния инцидент отговорността на водача на л.а. „Пежо“ с рег. № ******** била
застрахована от ЗД „Бул инс" АД. На 10.06.2022 г. Т. Р. предявила пред ответника претенция
по чл. 380 КЗ, но обезщетение не било изплатено. Ищцата поискала от съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 55
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2022 г. до окончателното заплащане на
претендираната сума.
Ответникът ЗД „Бул инс" АД е оспорил иска. Оспорен е механизмът на ПТП.
Поддържаво е възражение за съпричиняване поради пътуване в л.а. „Ауди“ без поставен
предпазен колан. Оспорени са интензивността и продължителността на търпените болки и
страдания. Оспорен е иска и по размер с възражения, че претендираното обезщетение е в
силно завишен размер.
Представен е Констативен протокол К-226 на Отдел “Пътна Полиция” при
СДВР за посетено местопроизшествие в гр. София, в района на бул. “Шипченски проход” с
кръстовището на ул. “Ал. Жендов” между л.а. “Пежо” с рег. № ********, управляван от Х.
Н. и л.а. “Ауди” с рег. № ********, управляван от Л. К..
Представени са по делото протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум.
Представена е Епикриза от УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД, в която е
отразено болнично лечение на Т. Р. в периода 29.05.2021 г. - 31.05.2021 г. с диагноза:
контузия на главата, мозъчно сътресение, компресионна фрактура на L4. Отбелязано е по
амнистични данни, оплакване от главоболие, гадене, че ищцата е повърнала
С постановление от 24.01.2023 г. по ДП № ЗМ 11154/2021 г. на СДВР, пр. пр. №
2
13158/2021 г. на СРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 343, ал. 2
НПК.
Към 29.05.2021 г. гражданската отговорност на водача на л.а. “Ауди” с рег. №
******** е застрахована от ЗД “Бул Инс” АД.
Представена е застрахователна претенция от Т. К. Р., получена на 10.06.2024 г. от ЗД
„Бул инс" АД.
По делото е разпитана като свидетел Д. Р., майка на ищцата, от чиито
показания се установява, че е посетила Т. Р. в ИСУЛ след произшествието. Тя се оплаквала от
силни болки и решили да остане за наблюдение. Имала наранявания по тялото от поставения
колан. Някои моменти от инцидента й се губели, поради мозъчното сътресение. Вземала
болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства. Ищцата и родителите й взели решение
да не предприемат операция, спазвала 3 месеца постелен режим в пълен покой. Ползвала
помощта на свидетелката за поддържане на хигиена. Свидетелката оставяла всичко до
леглото на ищцата. От 4-ти клас ищцата учела в Националното училище за танцово
изкуство. Танцувала народни танци и искала след завършването си да продължи да учи във
Висше училище по хореография, гр. Пловдив и била приета. След инцидента ищцата се
опитала да се върне към танците, но не могла, поради изискването да не натоварва кръста -
нямало как да танцува професионално от сутрин до вечер. Така на 19 години ищцата
спазила лекарските предписания да спре да танцува. Въпреки това продължавала да изпитва
болки, не можела да вдига тежко.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А. П. А., от чието заключение се установява, че най-вероятен е следния
механизъм на ПТП: на 29.05.2021 г., около 15:30 часа, в гр. София, по бул. “Шипченски
проход” в посока от бул. “Ситняково” към ул. “Елисавета Багряна” се движел л.а. “Ауди” с
рег. № ********, управляван от Л. К., със скорост от около 50-51 км/ч. Приближавайки към
кръстовището с ул. “Ал. Жендов” автомобилът се намирал в средна пътна лента за движение
направо. В същото време срещу него в лява пътна лента за насрещно движение се намирал
спрян л.а. “Пежо” с рег. № ********, управляван от Х. Н.. Л.а. “Пежо” бил на около 10 м.
пред стоп-линията. Вляво от него бил спрян на спирката трамвай, за да слизат и да се качват
пътници. Експертът не изключва пред л.а. “Пежо” да е имало и други спрени МПС в лява
пътна лента. След включване на зелен сигнал водачът на л.а. “Пежо” потеглил,
предприемайки маневра ляв завой към ул. “Ал. Жендов”. В този момент л.а. “Ауди” се
намирал на около 78 м. пред л.а. “Пежо” и на 58 метра преди мястото на удара, като
водачите са имали пряка видимост един към друг. Към момента на пресичане на стоп-
линията водачът на л.а. “Пежо” не представлявал опасност за водача на л.а. “Ауди”, защото
завиващите наляво автомобили се очаквало след навлизане в кръстовището да спрат и
пропуснат движещите се направо леки автомобили. Изпреварвайки трамвая, водачът на л.а.
“Пежо” сам се поставил в безизходно положение, тъй като се намирал на релсите а зад него
се движел ускоряващ трамвай. Водачът на л.а. “Пежо” не преценил правилно ситуацията,
очаквайки да премине пред л.а. “Ауди” и продължил да се движи и да извършва маневра ляв
завой. Така той поставил себе си и водача на л.а. “Ауди” в ситуация да не могат да спрат и
да предотвратят настъпване на ПТП. Настъпил удар между л.а. “Пежо”, движещ се с около
35 км/ч и л.а. “Ауди”, движещ се с около 50-51 км/ч. Л.а. “Ауди” продължил напред посоката
си, но отклонен силно надясно се ударил челно в електрически стълб. Водачът на л.а.
“Пежо” имал възможност да не изпреварва прибързано трамвая, а преди да навлезе в
кръстовището и преди да предприеме маневра ляв завой да види приближаващия насреща
му л.а. “Ауди”, да прецени скоростта и разстоянието до мястото, където се пресичат
траекториите им и да предприеме мерки за пропускане на автомобила. Експертизата
определя като причина за настъпване на инцидента действията на водача на л.а. “Пежо”.
3
По делото е приета и неоспорена Комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Б. К. (ортопедтравматолог) и д-р Х. М. (неврохирург).
Съгласно заключението, в резултат на процесния инцидент ищцата е получила травматични
увреждания: фрактура на четвърти и пети лумбални (поясни) прешлени без данни за увреда
на неврални елементи. В издадената епикриза от ИСУЛ е отбелязано, по амнистични данни,
оплакване от главоболие, гадене, че ищцата е повърнала. Експертизата сочи, че тези
симптоми са основните клинични идникации за мозъчно сътресение. При прегледа
експертите констатират, че движенията в поясния участък на гръбнака са в ограничен обем
спрямо нормата и възрастта при екстензия, латерална флексияротация с болка в крайните
градуси на движението. Фрактурата на четвърти лумбален прешлен е зарастнала в
позицията, в която е била получена с наличната депресия. Ограниченията в обема на
движенията в поясния отдел на гръбнака се дължат основно на спастичната болка на
паравертебралната мускулатура. В случая на ищцата е бил необходим по-лек постелен
режим - частичен, като пациентът може да бъде вертикализиран няколко дни след
настъпване на травмата и да се започне въвеждане на рехабилитация. По делото няма данни
как е протекъл възстановителния период, ищцата не е ползвала имобилизиращ корсет за
поясния отдел на гръбначния стълб, не е преминала рехабилитация. Според експертите в
случая на ищцата може да се очаква до 6-тия месец от инцидента тя да се завърне към
нормалния начин на живот. Фрактурите в областта на прешлените могат да се получат с
еднаква вероятност с и без правилно поставен предпазен колан. В случая вещите лица
отчитат цикатрикс в областта над крилото на лявата хълбочна кост по средната аксиларна
линия, получен при прищипване на кожата в зоната между дрехите и частите на предпазния
колан. Допълнителен аргумент е липсата на данни за допълнителни травматични
увреждания. В съдебно заседание експертите са посочили, че по делото няма данни ищцата
да е била в състояние на пълно безсъзнание /кома/. Ищцата има спомен за случилото се,
водещо до извод за сътресение на мозъка. Няма данни да е провеждала рехабилитация, но и
не е отбелязано такава да й е препоръчвана. Експертите са заключили, че след инцидента
ищцата не може да танцува професионално.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
4
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищцата за
причинените й неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното
ПТП.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените травматични
увреждания, претърпените интервенции в периода на лечение; периодът за възстановяване,
възрастта, причинените неудобства и дискомфорт в личния, семейния и социалния живот,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в размер до 10, 492 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
5
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на
първо място получените от ищеца травматични увреждания. Съгласно заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза, в резултат на процесния инцидент ищцата е получила
травматични увреждания: фрактура на четвърти и пети лумбални (поясни) прешлени без
данни за увреда на неврални елементи, както и мозъчно сътресение. От заключението на
КСМЕ и показанията на свидетеля се установява, че тя е изпитвала интензивни болки в
първите дни след инцидента, като с времето те са намалявали по сила и интензитет.
Към момента на прегледа от експертите не са констатирани последици от
претърпяното мозъчно сътресение и в неврологичен план здравето на ищцата е
възстановено. От друга страна при прегледа експертите са констатирали, че движенията в
поясния участък на гръбнака са в ограничен обем спрямо нормата и възрастта при екстензия.
Посочено е в експертизата, че остатъчните болки и дискомфорт и усложнение при фрактури
на прешлените са локална болка с различен по интензитет и продължителност характер.
Установено е, че ищцата не е ползвала имобилизиращ корсет, не е претърпяла
оператитвна интервенция, и не е провела рехабилитация, но такива не се констатира да са
предписани от лекарите, които са я лекували.
Съдът отчита, че срокът за възстановяване на фрактурите на прешлените е 6
месечен, като завръщането към нормални натоварвания е в рамките на 12 месеца, а този за
възстановяване след черепно-мозъчна травма е от порядъка на две – три седмици.
От показанията по делото на свидетелката Р. се установяват неимуществените
вреди – търпените по време на лечебния и възстановителния период физически и
психически болки и страдания; промени настъпили в личния и социалния живот на ищцата,
свързани със съществените ограничения за нея във възстановитения период. Съдът отчита
като съществен фактор при определянето на обезщетението необходимостта от ползване на
чужда помощ в рамките на съблюдавания постелен режим в първите месеци от инцидента.
От съществено значение при определянето на обезщетението е радикалната
промяната в начина на живот на ищцата, за която събраните по делото свидетелски
показания дават сведения. Ищцата се обучавала в специализирано танцово училище с
профил: народни танци. Към датата на инцидента е била приета във висше учебно заведение
отново насочено към подготовка в областта на танцовото изкуство. Установява се както от
показанията по делото, така и от заключението на вещите лица, че ищцата, след инцидента,
не може професионално да се занимава с народни танци поради фрактурите на кръстни
прешлени. Съдът намира, че това представлява необратим негативен резултат, който е
свързан с коренна промяна в бъдещата професионална реализация на Т. Р.. Това
представлява и загуба на дългите години обучение и труд, които тя е вложила в своята
подготовка за професионална изява, която претърпеният инцидент е направил невъзможна за
нея.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
6
ПТП – 29.05.2021 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 650 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ – 1 530 лв.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 40 000 лева отговаря на принципите на
справедливост и обезщетява ищеца за причинените му вследствие настъпилото ПТП
травматични увреждания.
При изложените мотиви въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение, в неговата обжалвана част е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изходът на делото отговорността за разноските следва да бъде
възложена на въззивника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „Бул инс" АД следва да бъде
осъдено да заплати на Т. К. Р. направените от нея разноски, за каквито обаче данни по делото
няма. Същата е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА, поради което въззивникът следва
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа да заплати на адв. Б. Е. сумата от 2730 лв. за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. №
7895/2023 г., по описа от СГС, 1-15 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил ЗД „Бул инс"
АД да заплати на Т. К. Р. сумата от 35 000 лева, дължима над присъдената с решението сума
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 29.05.2021 г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с рег. № ********,
чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована от ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
Решение № 641/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7895/2023 г., по описа от
СГС, 1-15 състав в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Б. Б. Е. от САК
на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 2730 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното
разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8