Р Е Ш
Е Н И Е
№ ................
гр. Карлово, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
втори март две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при
секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №715 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №
19-0281-000874/02.10.2019 г. на Началник РУП – К. към
ОД на МВР П., на С.Х.Н., ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление
е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди наличието на процесуални нарушения и, че случаят е
маловажен.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован
се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв.Ш., като и
двамата поддържат жалбата и пледират за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Органът, издал наказателното
постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема писмено становище
по жалбата, като моли НП да бъде потвърдено.
Не се претендират разноски от страните.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Б. Н., Г.Л., П.Х. и свидетелите посочени от жалбоподателя – И. И. и Д. С., както и приобщените писмени доказателства - АУАН серия АА и бл. №384203 от 22.08.2019г., наказателно постановление № 19-0281-000874/02.10.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121к-10478/15.11.2018г., справка за водач/нарушител, справка от РУП К., писмо от РУП К., албум и материалите съдържащи се в преписка №1538/2019г. по описа на РП К., съдът намира за установено следното:
На
22.08.2019г. полицейските служители Г.Л. и П.Х. се движили с
патрулен автомобил между селата Г. Д. и с. К. в общ.К., когато забелязали, че
от с. К. посока с. Г. Д. към тях се движи автомобил „М.“,
червен на цвят без регистрационни табели. Разминали се, а св.Л. обърнал служебният
автомобил и тръгнал след М.. Водача на
последния завил на ляво, продължил да се движи по черен /неасфалтов път/, но
като видял следващите го полицаи спрял. Св.Л. спрял зад него, представил му се
и му поискал документите за проверка. Установил, че водач е жалбоподателя Н.,
който му казал, че М. го е закупил от село Д. и, че с този автомобил ходил само
при животните, които отглеждал наблизо. Св. Л. извикал свои колеги от КАТ.
Пристигнал св. Б.Н., като Л. му разказал за случилото се.
За установеното, св. Н. съставил
процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Н. е осъществил нарушение на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 22.08.2019г. около 16.00 ч. на общински
път с посока на движение от с. К. посока с. Г. Д. управлява лек автомобил М. с
номер на рама *******, който не е регистриран по надлежния ред и е без поставени
регистрационни табели на определеното за това място.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
Същевременно случаят бил докладван в РП
К., вследствие на което била образувана преписка с №1538/2019г. по описа на РП К.
за престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, а именно управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След кратка проверка с
Постановление от 13.09.2019 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува ДП,
като е приел, че престъпление не е налице. Като основание за отказа да се
образува ДП е посочена нормата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като извършеното от Н.
от обективна страна, според обстоятелствената част на постановлението,
съставлявало единствено административно нарушение, поради което преписката
последващо е била изпратена на Началника на РУП К. при ОД на МВР – П. с оглед
преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на дееца.
След получаването на това постановление
било издадено и обжалваното наказателно постановление с което при идентично
описани с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му,
както и данни за извършителя, на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Наказателното постановление било връчено
на жалбоподателя на 03.10.2019 г., като жалбата срещу него е депозирана на
07.10.2019 г.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните гласни доказателства, които са логични, последователни
и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото,
надлежно приобщени от съда.
След като анализира събраните
доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата,
съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че
актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.14
от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за
невинен до доказване на противното. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Съдът споделя правния извод на
наказващия орган, че в конкретния случай, след като е управлявал автомобил, без
регистрационни табели и нерегистриран по надлежният ред по общински път с
посока на движение от с.К. посока с.Г. Д., общ.К., жалбоподателя с виновното си
поведение формално е осъществил състава на административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба от
ЗДвП гласи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Посочената в
наказателното постановление цифрово означение на правната квалификация на
нарушението /изписана с цифри/ е прецизирана. Изложеното ясно и точно словесно
описание в НП на фактическите обстоятелства, при които е осъществено
нарушението не води до неяснота и невъзможност нарушителя да разбере, в какво
точно се изразява нарушението и въз основа на какви доказателства се гради
обвинителната теза. Не е допуснато процесуално нарушение в НП, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
описаното в НП и АУАН административно нарушение се явява безспорно доказано, тъй
като св.Л. и св.Х. заявяват, че са видели управлявания от жалбоподателя
автомобил да се движи, макар и за кратко по общински път между с.К. и с.Г. Д., посока
с. Г. Д., а св. С. и св.И. не са видели движението на М., а само, че е бил
спрял на черен /неасфалтов път/ на около 30-40м. от главния път. Т.е. изцяло в
насока на развитата обвинителна теза се явяват показанията на св.Л. и св.Х.,
които са очевидци на деянието, като същите пред съда правдиво и
безпротиворечиво посочиха конкретни релевантни факти, относими към предмета на
спора, включително и обстоятелствата, при които водачът се движил с автомобил
без регистрационни табели.
Независимо от факта, че извършеното от
жалбоподателя деяние формално осъществява признаците на административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че последващите действия на
наказващия орган с издаване на НП и привличането му към отговорност по чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП се явяват незаконосъобразни
и в нарушение на материалния закон, при условие, че е налице „маловажен случай”
на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поначало, при извършване на преценка
дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато
конкретно деяние представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН
правомощия в качеството на „особена юрисдикция” освобождава от административно-наказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В обхвата му се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН. В случаите, когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
правно основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора с който е сезиран. При това,
съдът е задължен да изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото,
от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми се
налага извода, че преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол /в тази насока ТР №1/12.12.07 г. по н.д.№1/2005 г. на ОСНК на
ВКС/.
В нашия случай, наказващия орган не е
поставил на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което несъмнено е в нарушение
на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка и въобще на изложени мотиви и
съображения от наказващия орган в НП защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност субект,
независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. А
колкото до разграничаване на маловажните случаи на административни нарушения от
останалите нарушения, следва да съобразим
нормата на чл.11 от ЗАНН, която препраща по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита, към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В ЗАНН не се
несъдържа легално дефиниране на понятието "маловажен случай" и същото
може да се изведе от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Съгласно този текст от
НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това
следва, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема че извършеното от Н. нарушение
може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото представлява по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на
изложеното е факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил ползван от
него само за селскостопански цели при отглеждането на животни и, че го
управлявал само по пътища извън обхвата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Управлението
на това МПС на 22.08.2019г., около 16.00ч. по общински път между
селата К. и Г. Д. в общ.К. било за
съвсем късо разстояние и инцидентно за Н.. Т.е. това съставлява изолиран случай
в поведението на водача, доколкото се касае за твърде кратко време и близко
разстояние.
Наличните многобройни смекчаващи
обстоятелства, обуславящи изключително ниската степен на обществена опасност на
дееца и деянието формират еднозначен извод у съда, че регулираните със
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП обществени отношения не са
засегнати в дълбочина, а в незначителна степен. Ето защо, макар и формално да е
налице осъществен състав на административно нарушение, поради по-ниската степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, същото
съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на
изложените правни съображения, съдът намира, че издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, поради неправилното
прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0281-000874/02.10.2019 г. на Началник РУП – К. към ОД на МВР П., с което на С.Х.Н.,
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред А. с. гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.