Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.08.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 8355 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД с вх. № 29667/15.04.2020г. - длъжник по изпълнително дело № 20208510400665 по описа на частен
съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу разпореждане
от 01.04.2020г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение, и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за разноските.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от
процесуалния представител правна помощ и съдействие. Навежда съображения,
че взискателят не е предприел действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адкокатските възнаграждения. Оспорва се дължимостта
на приетите за събиране разноски в размер на 8, 91 лева, представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод, по
съображения, че същата не е включена в предмета на изпълнителния лист,
следователно не може да е предмет на принудително събиране в това производство
чрез включването й към дължимите разноски. Обжалва се и отказът на съдебния
изпълнител да измени размера на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното
производство.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят “Б.С.М.“ ЕООД е подал възражение,
с което оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че сумата в размер на 230
лева, съставляваща договорен и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното
дело, е изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която критерий за размерът на адвокатския хонорар е
материалният интерес за завеждане и водене на делото, правната и фактическа
сложност на конкретното дело, както и необходимият обем на правните и
фактически действия, които следва да бъдат извършени. Поддържа, че противно на
твърденията в жалбата, взискателят е извършил редица процесуални действия,
които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита, че в
негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед извършеното процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Обръща внимание, че по делото е депозирана допълнителна
молба, с която са посочени конкретни изпълнителни способи за реализиране на
вземането. Навежда съображения, че
претендираният адвокатски хонорар представлява реално заплатено адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с минималния размер на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл счита искането за намаляване на разноските за
неоснователно. По отношение на държавната такса за издаване на изпълнителен
лист са наведени съображения, че същата представлява прилежащо вземане към
главното такова и следва да бъде включена в разноските за изпълнението.
Позовава се на определение по ч.гр.д. № 6154/2013г. по описа на ВКС, І ГО, с
което се приема, че тази държавна такса следва да се събере от съдебния
изпълнител по изпълнителното дело.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20208510400665 по описа на
частен съдебен изпълнител М.П., с рег. №
851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от “Б.С.М.” ЕООД от 16.03.2020г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително
събиране на присъдената по гр.д. № 21236/2017г. по описа на СРС, ГО, 74 състав в
полза на адв. К.И.Б.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА парична сума в размер на 317,
50 лева, представляваща разноски за предоставено безплатно процесуално
представителство. Молителят се е легитимирал като кредитор по спорното вземане
с договор за цесия от 06.12.2019г,. въз основа на който К.И.Б., в качеството на
цедент, е прехвърлила на “Б.С.М.” ЕООд, в качеството на цесионер, цялото
вземане, което има към “Т.С.” ЕАД по гр.д. № 21236/2017г. по описа на СРС, ГО, 74
състав, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Молбата
е депозирана чрез адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от
взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и
за адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, както и за сумата от 5, 91 лева –
заплатена държавна такса и такса за банков превод за издаване на изпълнител
лист и за сумата от 3 лева за преведена такса към ЧСИ. По делото е представено
споразумение от 11.03.2020г. за адвокатско възнаграждение, от което се
установява, че взискателят е определил адвокатско възнаграждение на довереника
в размер на 230 лева за образуване на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В споразумението е
посочено, че сумата се заплаща по банков път по сметка на довереника. По делото
е представено преводно нареждане за кредитен превод от 13.03.2020г., от което
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в полза на
упълномощеното адвокатско дружество.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 18.03.2020г. покана за
доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 707, 18 лева, от които 317, 50
лева главница по изпълнителния лист, 238, 91 лева разноски по изпълнителното
дело и 150, 77 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 24.03.2020г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, за таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ и за сумата от 8, 91 лева - разноски, тъй като същите не са
съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не
са съобразени с размера на главното вземане. По отношение на сумата от 8, 91
лева са изложени съображения, че не следва да е предмет на принудително
събиране по настоящото производство, тъй като за същата не е издаден
изпълнителен лист.
С разпореждане от 01.04.2020г.,
получено от длъжника на 02.04.2020г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен
срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 230 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното
производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – запор на
движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор върху дружествени дялове.
Впоследствие, по делото е депозирана на 17.03.2020г. молба от взискателя, с
която са оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
способи за събиране на вземането и са посочени нови такива, а именно – запор на
банковите сметки на длъжника. По делото липсват данни да са предприети
посочените от взискателя изпълнителни действия.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед
оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на
начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за
прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са оттеглени
поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното
дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо
да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни
да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева /в приложимата към датата на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата –
ДВ, бр. 28 от 2014г./, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер е
необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 230 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 76, 73 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до
1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е
и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният
лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за
доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови
такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя
за представителство, както и т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
/решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 317,
50 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 31, 75 лева без ДДС или 38, 10 лева с ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, както и разноските в размер на 8, 91
лева, се налага извод, че жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи
за разликата над сумата от 38, 10 лева с ДДС до определения от съдебния
изпълнител размер от 66, 77 лева.
По жалбата в частта
за приетите за събиране в полза на взискателя разноски в общ размер на 8, 91
лева, от които 5, 91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод и 3 лева за банков превод:
Съдът приема, че частният съдебен изпълнител правилно е начислил в тежест на длъжника
като изпълняемо вземане таксата за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в
общ размер на 8, 91 лв. От систематичното място на разпоредбите за издаване на
изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното
производство, се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния
лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.
79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по
изпълнителния лист /в този смисъл определение № 617/16.12.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6154/2013 г., I ГО /. Следва да се посочи,
че взискателят е претендирал събиране, наред с главното вземане, на такса за
издаване на изпълнителното основание и такса банков
превод, като е предоставил доказателства за тези разноски. От приложения по
изпълнителното дело договор за цесия се установява, че тази сума /5, 91 лева/ е прехвърлена на
взискателя, наред със сумата от 317, 50 лева. Сумата представлява
разход за издаване
на процесния изпълнителен лист от 5 лева и такса за банков
превод в размер на 0, 91 лева,
респ. е извършена във връзка с изпълнението и подлежи на събиране от длъжника,
включително и сумата
от 3 лева - такса за банковия превод
към ЧСИ за
образуване на изпълнително дело. Ето защо жалбата в тази част е
неоснователна.
Искането за
присъждане на сторените от страните съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение
следва да се посочи, че в производството по разноските /каквото по същността си
е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по
размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не
си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира
приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. №
3926/2017г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. №
2845/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника
“Т.С.” ЕАД разпореждане от 01.04.2020г. по изпълнително дело № 20208510400665 по описа
на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.
№ 851
по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
за сумата над 200 лева до 230 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20208510400665 по описа
на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.
№ 851
по описа на КЧСИ, дължимо от “Т.С.” ЕАД от 230 лева и определя размер от 200 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане от 01.04.2020г. по изпълнително дело № 20208510400665
по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 38, 10
лева с ДДС до определения размер от 66, 77 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
разпореждане за разноски от 01.04.2020г. по
изпълнително дело № 20208510400665 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 66, 77 лева и определя
размер от 38, 10 лева с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника “Т.С.” ЕАД срещу разпореждане
от 01.04.2020г. по изпълнително дело № 20208510400665 по описа
на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.
№ 851
по описа на КЧСИ,
в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.