Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова в. гр. д. № 418 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-55-309 от 30.06.2016 г., постановено по гр. д. № 351 19/2013 г. по
описа на СРС, ГО, 55 състав, „Т.е.т." ООД е осъден да заплати на С.О.Х. на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2 376 лв. - неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 08.10.2011 г. до 17.03.2013 г., ведно със
законната лихва от 20.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл. 215 КТ сумата от 2 998. 13 евро - неизплатени командировъчни
разходи за периода 27.10.2011 г. - 29.02.2012 г., ведно със законната лихва от
20.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за
разликата над 2 998. 13 евро до пълния предявен размер от 3 900 евро.
С решението, поправено с определение от 31.10.2016 г.,
по реда на чл. 247 ГПК по същото дело, „Т.е.т.“ ООД е осъден да заплати на С.О.Х.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 494, 40 лв., както и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 659, 19 лева. С.О.Х. е
осъден да заплати на „Т.е.т." ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
193, 60 лв.
С решение
№ 224 от 07.01.2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр. д. № 612/2018 г. е отменено решение № 5722/3.08.17 по г. д. № 2851/17 на
Софийски градски съд, II Д състав, в частта, в която, след отмяна на решение №
ІІ-55-309/30.06.16 по г. д. № 35119/13 г. на СРС, ГО, 55 с - в, предявеният от С.О.Х.
иск с правно основание чл. 215, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 963 евро
до размер от 2 998, 13 евро - командировъчни разходи за периода 27.10.11 г. - 29.02.12
г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Следователно предмет на повторно
разглеждане е останало посоченото по - горе решение на СРС само в частите, в
които предявеният от С.О.Х. иск с правно основание чл. 215, ал. 1 ГПК е уважен за
разликата над 963 евро до 2 998, 13 евро, (като се съобрази, че решението на
СРС е влязло в сила за сумата от 963 евро), неизплатени командировъчни разходи
за периода 27.10.2011 г. - 29.02.2012 г. В
останалата част решенията на СРС, респ. на СГС при предходното обжалване, са
влезли в сила.
Срещу
решението в частта, с която исковете по чл. 215 КТ са уважени е подадена въззивна жалба от ответника „Т.е.т." ООД, в която са
развити съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Съдът
намира, че следва да съобрази само доводите, свързани със заплащане на суми по
чл. 215 КТ. В жалбата се поддържа, че решението в тези части е постановено в
нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Относно
претенцията за заплащане на командировъчни за процесния
период жалбоподателят твърди, че ищецът е имал право на командировъчни пари
само за времето, през което е бил в чужбина от общо 111 дни, а за времето през
което е бил на територията на РБ не му се дължат суми. Поддържа, че плащането
им се установява от представените по делото ордери, които са подписани от
ищеца, съгласно заключението на СГрЕ. Твърди, че
съгласно заключението по тройната ССчЕ, ищецът е
следвало да получи командировъчни в размер на 2 997 евро, а е получил 3 170
евро, т. е. в повече от дължимото. Жалбоподателят навежда аргументи, че ищецът не е изразходвал и предоставения му
служебен аванс от 62, 48 евро, нито го бил възстановил на ответника. Поддържа,
че ответникът е изплатил всички дължими на ищеца командировъчни пари през процесния период. Парите са получени по РКО, а в картите на
издаваните на служителите карти се превеждат само суми за гориво. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове изцяло. Не
претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищецът С.О.Х. е подал отговор на жалбата, в който
развива подробни съображения за неоснователност на същата, като съдът обсъжда
само доводите, които касаят дължимостта на сумите за
командировъчни пари. Ищецът твърди, че от размера на командировъчните
неоснователно били приспадани неустановени по основание и размер глоби в размер
на 1 321, 85 евро. Поддържа, че срещу името му във ведомостите не е положен
подпис, като изводите на СРС в тази част от решението са съобразени със
събраните в производството доказателства и закона. За определяне размера на
задълженията съдът е взел предвид заключението на тричленната ССчЕ. Неоснователно от сумите са правени удръжки и са
налагани глоби за заради преразход на гориво от страна на работодателя.
Ответникът не е представил доказателства за надлежно изплащане на цялата
дължима сума за командировки, поради което я дължи, както е приел и СРС. Излага
съображения, че не е получил никакви суми от дължимите му командировъчни. Моли
съдът да потвърди първоинстанционното решение в оспорената част. Претендира
разноски, съгласно списък.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на повторната въззивна проверка, приема за
установено следното :
В рамките на проверката,
която следва да осъществи въззивния съд върху
обжалваното решение по чл. 269 ГПК, настоящият състав намира, че решението е
валидно и допустимо. При постановяване на решението СРС е взел предвид представените
пред него доказателства.
Както се посочи по - горе, предмет на
обжалване е решението само в частите, в които са уважени искове по чл. 215 КТ, предявени
от С.О.Х. за разликата над 963 евро до 2 998, 13 евро, (като се съобрази, че
решението на СРС е влязло в сила за сумата от 963 евро), неизплатени
командировъчни разходи за периода 27.10.2011 г. - 29.02.2012 г. В останалата част решението на СРС след предходното
обжалване е влязло в сила.
Като
съобрази предмета на въззивно обжалване и становищата
на страните в производството, настоящата инстанция намира следното :
Съгласно чл.
215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия
и размери, определени от Министерски съвет в съответните Наредби.
В
случая между страните не е имало спор и от представените писмени доказателства
се установява, че са били във валидно трудово правоотношение по трудов договор
№ 285/08.10.2011 г. за неопределено време със срок за изпитване в полза на
работодателя, по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „Шофьор
международни превози“ в предприятието на ответника на пълно работно време при
основно месечно трудово възнаграждение от 396 лева.
Не
е спорно и обстоятелството, че със заповед № 139/17.03.2012 г. на управителя на
ответното дружество трудовият договор с ищеца е бил прекратен на 17.03.2012 г.
И
двете страни потвърждават, че дължимите суми са правилно определени по размер
от вещите лица по назначената от първоинстанционния
съд тройна ССчЕ.
От представените пред
СРС заповеди за командироване, както следва : заповед № 110Z3677EX от 27.10.2011 г.,
заповед № 110Z4152EX от 26.11.2011 г., заповед № 110Z4294EX от 10.12.2011 г., заповед № 120Z0006EX от 04.01.2012г.,
заповед № 120Z0272EX от 26.01.2012 г. и заповед № 120Z0566EX от 18.02.2012 г. се установява, че за
срока на договора, ищецът е бил командирован за извършване на превози в чужбина
с процесните шест заповеди. Действителният
размер на командировъчните разходи се съдържа в отчетния лист, съставян след
приключване на курса, като размерът е бил изплащан допълнително с разходен
касов ордер.
От представените пред СРС отчетни листове, както и от
експертното заключение по тричленната ССчЕ се
установява, че размерът на начислените от страна на въззивника
- ответник командировъчни разходи за процесните шест заповеди е в размер на 3 170
евро, а размерът на дължимите суми за дневни и квартирни разходи за процесиите
командировки е 2 997 евро, определен от вещите лица по правилата, установени в
Наредбата за командировки и специализации в чужбина, приета ПМС №
114/03.06.2004 г., каквото е било искането на ищеца в производството. При
изготвяне на тричленната експертиза е изследвана действителната продължителност
на престоя на ищеца в чужбина по време на всяка една от командировките.
Ответникът - въззивник е поддържал, че сумите във връзка с
командироването са заплащани по РКО, като ищецът е оспорил подписването на
такива ордери - т. е. автентичността на подписа си в приложените по делото
разходни касови ордери, като се е позовал на заключението на графологичната експертиза, приета без възражения пред СРС.
Основният
спор касае въпроса дали претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 963 евро е основателна и дали в
производството е установено, че дължимите на ищеца суми за такива разходи са
били платени над този размер.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за
погасяване на вземането чрез плащане, по делото са представени доказателства за
плащане на начислените командировъчни разходи, както следва:
- по заповед № 110Z3677EX от
27.10.2011 г. за сумата от 875 евро /два курса/ - два броя разходни касови
ордери от 26.11.2011 г. /съответно за 550 евро и за 325 евро/;
- по заповед № 110Z4152EX от
26.11.2011 г. за сумата от 450 евро - разходен касов ордер от 10.12.2011 г.;
- по заповед № 110Z4294 EX от 10.12.2011
г. за сумата от 450 евро - разходен касов ордер от 02.01.2012 г.;
- по заповед № 120Z0006EX от
04.01.2012г. за сумата от 225 евро - разходен касов ордер от 26.01.2012 г.;
- по заповед № 120Z0272 EX от 26.01.2012
г. за сумата от 475 евро - разходен касов ордер от 10.02.2012 г.
За начислените по заповед № 120Z0566EX от
18.02.2012 г. командировъчни разходи не е представен разходен касов ордер.
Настоящият състав намира, че от приетото пред СРС
заключение на СГрЕ, чиито изводи не се опровергават
от заключението на повторно назначената пред СГС тричленна СГрЕ,
се установява автентичността на положените върху отчетните листове и разходните
касови ордери подписи на ищеца по заповед № 110Z3677EX от
27.10.2011 г., заповед № 110Z4152EX
от 26.11.2011 г., заповед № 120Z0006EX от
04.01.2012 г. и заповед № 120Z0272EX
от 26.01.2012 г. По тези заповеди е
налице плащане на дължимите командировъчни разходи в полза на ищеца.
Съдът намира, че заключението на приетата пред СРС
експертиза е достатъчно обосновано и ясно, като същото не е оспорено от
страните. Вещото лице е отговорило категорично, че представените по делото
копия от изследвани документи след съответно увеличение, са достатъчно ясни и
четливи за извършване на точно графическо изследване. Съдът не намира основания
да не възприеме изводите на СГрЕ, още повече, че те
не се опровергават и от приетото пред настоящият състав заключение.
Тъй като разходен касов ордер от 02.01.2012 г. за
командировъчни разходи по заповед № 110Z4294EX от 10.12.2011 г. не е
подписан, той не е бил обект на изследване от съдебно - графологична
експертиза. Същото се отнася и до командировъчните разходи по заповед № 120Z0566EX от
18.02.2012 г., за които не е представен разходен касов ордер или друго
доказателство за плащането им.
Съгласно заключение на тричленната ССчЕ,
дължимите дневни и квартирни разходи на ищеца по двете заповеди са : по заповед
№ 110Z4294EX от 10.12.2011г. - сумата от 432 евро, а по заповед № 120Z0566EX от
18.02.2012г. - сумата от 189 евро, които се дължат на ищеца.
Освен това, съгласно същото заключение, при съпоставка
между платените по представените ордери суми и дължимите според експертизата
суми за командировъчни пари, дължимата суми за командировъчни разходи по
заповед № 120Z0006EX от 04.01.2012 г. съобразно установения минимален размер на разходите е 567 евро,
докато платената сума по представения към заповедта ордер е 225 евро. За
разликата от 342 евро не са представени доказателства за плащане.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ГПК
установява по императивен начин минималния размер на сумите за командироване,
работникът има право да получи разликата между платеното и дължимото. По
останалите посочени по – горе заповеди, сумите за командировки са платени
изцяло.
Въззивният състав приема за
неоснователни изложените от ищеца в отговора на въззивната жалба аргументи за
извършени удръжки от дължимите му суми за командировъчни разходи, доколкото от
доказателствата не се доказва от начислените суми за командировъчни разходи да
са правени удръжки за глоби. Установява се, че твърдените глоби за преразход на
гориво са били отнасяни към подлежащите на връщане служебни аванси за заплащане
на гориво, митнически и пътни такси, както и че ищецът е връщал на ответника
суми по представените по делото формуляри за възстановяване на навло, които нямат отношение към основателността на иска по
чл. 215 КТ.
Настоящият състав намира, че от представените писмени доказателства
в съвкупност се установява заплащане на част от командировъчните пари на ищеца
като, съгласно заключение на тричленната ССчЕ, която
не е оспорена от страните, незаплатени остават дължимите дневни и квартирни
разходи на ищеца, както следва : по заповед № 110Z4294EX от 10.12.2011
г. - сумата от 432 евро, а по заповед № 120Z0566EX от
18.02.2012 г. - сумата от 189 евро, които се дължат на ищеца, както и дължимата
суми за пълния размер на командировъчни разходи по заповед № 120Z0006EX от
04.01.2012 г. от 567 евро - т. е. разликата от още 342 евро.
Общият размер на тези суми е 963 евро, за които суми искът
по чл. 215 КТ е основателен. Освен това, както се посочи вече по - горе, решението
е влязло в сила в тази част.
От представените в производството доказателства не
може да се направи извод за дължимост на по - висок
размер на сумите за командировки през исковия период 27.10.2011
г. - 29.02.2012 г.
Основателно СРС не е разгледал релевираното
за първи път в устните състезания в първоинстанционното производство възражение
на ответника за прихващане със суми за невърнати от ищеца аванси. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013г.,
възражението за прихващане е следвало да се направи най-късно в срока по чл.
131 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че решението на СРС, което е останало предмет на въззивното
производство - с което искът по чл. 215 КТ е уважен над размер от 963 евро до размер от 2 998, 13 евро за процесния период, следва да се отмени и искът да се
отхвърли над този размер. Жалбата на ответника„Т.е.т.“ ООД е изцяло основателна в
останалата за разглеждане част.
По разноските пред СРС :
Тъй
като решението на СРС е влязло в сила в частта, в която искът по чл. 215 ГПК е
уважен за сумата от 963 евро, като съобразно този резултат при първото
разглеждане на делото СГС се е произнесъл вече по промяна в отговорността за разноски
пред СРС, настоящият състав намира, че въпросът за разпределението на разноските
в производството пред СРС не подлежи повече на обсъждане.
По
разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора - изцяло уважаване
на жалбата в частта, в която е останала за разглеждане, право на разноски има въззивника - ответник в производството. Последният не прави
искане за присъждане на разноски за
производството пред СГС и такива не се присъждат в него полза.
Така мотивиран
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІ-55-309 от 30.06.2016 г., постановено по
гр. д. № 351 19/2013 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, в частта, в която „Т.е.т.“
ООД е осъден да заплати на С.О.Х., на основание чл. 215 КТ, сумата над размер от 963 евро до уважения размер
от 2 998. 13 евро - неизплатени командировъчни разходи за периода
27.10.2011 г. - 29.02.2012 г., ведно със законната лихва от 20.08.2013 г.,
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.Х., с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Т., срещу „Т.е.т.“
ООД, с ЕИК: ******, с адрес по делото : гр. ****** чрез адв.
П., иск с правно основание чл. 215 КТ за
сумата над размер от 963 евро до уважения размер от 2 998, 13 евро -
неизплатени командировъчни разходи за периода 27.10.2011 г. - 29.02.2012 г.,
ведно със законната лихва от 20.08.2013 г., подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-309 от 30.06.2016 г., постановено по
гр. д. № 351 19/2013 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, в частта, в която „Т.е.т.“
ООД е осъден да заплати на С.О.Х., на основание чл. 215 КТ, сумата от 963 евро,
неизплатени командировъчни разходи за периода 27.10.2011 г. - 29.02.2012 г.,
ведно със законната лихва от 20.08.2013 г., подаване на исковата молба до
окончателното изплащане
РЕШЕНИЕТО е
влязло в сила в цялата останала неоспорена част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните в частта, по исковете по чл. 215 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.