№ 979
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520102000 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищците С. И. АЛ., К. Ф. Р. и Т. Ф. Р., всички от с. Стамболово, Община
Сливо поле, обл. Русе, ул. ***, чрез адв. Н.Н. са предявили срещу
ответниците Н. А. А., от с. Стамболово, обл. Русе, ул. *** и Г. А.. Г., от гр.
Бяла, ул. *** обективно и субективно съединени искове: 1/ осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС ДА СЕ ПРИЗНАЕ за установено, по
отношение на двамата ответници, че тримата ищци са единствени
собственици на процесният имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ се в село Стамболово, община Сливо поле,
област Русе, в местността ЮКСЕК АННЪК, площ 10 003 кв.м. /десет хиляди
и три квадратни метра/, начин на трайно ползване: нива, категория: пета, при
съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, описан в исковата молба, и ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА Г. А.. Г., да им предаде владението на имота; 2/
Конститутивен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН нотариален акт
№ **, том I, рег. № 1646, дело № 91 от 19.02.2020г. на Нотариус № 629 от
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Русе,
вписан в СВ Русе на 19.02.2020г., акт № 178, том 4, дело № 820 в частта, с
която Н. А. А. е признат за собственик на посочения по-горе имот; 3/ ДА
БЪДАТ ОСЪДЕНИ ответниците на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК да им заплатят
1
направените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Ф. Р. А., бивш
жител на с. Стамболово, обл. Русе, починал на 30.08.2012г. и по наследство от
него притежават описания земеделски имот: HИBA с площ 10.00 дка,
представляваща имот № *** в землището на с. Стамболово, община Сливо
поле, област Русе, която наследодателят им придобил по силата на Договор за
доброволна делба на недвижим имот - земеделски земи, вписан в СВ Русе на
22.02.2000 г. с вх.рег. № 988, акт 61, том 2. Докато наследодателят им бил
жив сами обработвали имота, но след смъртта му през 2012г. започнали да го
отдават под наем, като в последните години наемател на имота бил първият
ответник - Н. А. А., който е земеделски производител. До 2018г. редовно
получавали дължимия наем, но за 2019 г. и 2020 г. не им заплатил нищо.
Преди месец разбрали, че ответникът А. се снабдил с Нотариален акт за
собственост на процесния недвижим имот, придобит по давност, издаден от
Нотариус № 629 Адриана Филчева и вписан в СВ Русе на 19.02.2020г. с
вх.рег. № 1683, акт № 178, том 4, дело № 820. Малко след това - на
04.03.2020г. с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ Русе на
04.03.2020 с вх. рег. № 2267, акт 76, том 6, ДВР 2244, А. продал имота на
втория ответник Г. А.. Г.. Твърди се, че ответникът А. бил само и единствено
държател на имота - по силата на едногодишни договори за наем на
земеделска земя, като последният е от 29.04.2019г. със срок до 01.10.2020г. и
не е станал собственик на процесния имот по силата на на чл. 79, ал.1 от ЗС,
след като не е упражнявал давностно владение в изискуемия от закона 10-
годишен срок. Твърди се, че тъй като праводателят - Н. А. А., сам не е бил
собственик на имота, такъв не е станал и купувача Г. А.. Г. при покупко-
продажбата от 04.03.2020 г.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответника Г.Г. е подал отговор, с който
признава като основателен предявеният иск и моли да не му се възлагат
разноски, доколкото към момента на покупко-продажбата 04.03.2020 г. не е
подозирал за наличие на порок в правото на собственост на продавача А..
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника А. не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. Н.Н.
молят съда да уважи исковете съобразно признанието на втория ответник, като на
основание чл.237, ал.1 ГПК се постанови решение спрямо него, основаващо се на
признанието на иска, а спрямо първия ответник неприсъствено решение на осн. чл. 238
2
от ГПК. Претендират се направените разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове: 1/ осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС ДА СЕ ПРИЗНАЕ за установено, по
отношение на двамата ответници, че тримата ищци са единствени
собственици на процесният имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ се в село Стамболово, община Сливо поле,
област Русе, в местността ЮКСЕК АННЪК, площ 10 003 кв.м. /десет хиляди
и три квадратни метра/, начин на трайно ползване: нива, категория: пета, при
съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, описан в исковата молба, и ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА Г. А.. Г., да им предаде владението на имота; 2/
Конститутивен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН нотариален акт
№ **, том I, рег. № 1646, дело № 91 от 19.02.2020г. на Нотариус № 629 от
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Русе,
вписан в СВ Русе на 19.02.2020г., акт № 178, том 4, дело № 820 в частта, с
която Н. А. А. е признат за собственик на посочения по-горе имот; 3/ ДА
БЪДАТ ОСЪДЕНИ ответниците на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК да им заплатят
направените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото липсва отговор на
исковата молба от ответника Н. А. А.. Същият не се явява в съдебно заседание, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е дал становище по
исковата молба.
Съдът като взе предвид, че ответникът А. не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено
решение спрямо него, каквото е и желанието на ищците, като предявените искове
следва да се уважат изцяло. От събраните по делото писмени доказателства: Договор за
доброволна делба № 166, том І, от 21.02.2000 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
04 от 02.04.2021 г. на Ф. Р. А.; Договор за наем на земеделска земя от 21.05.2017 г.;
Договор за наем на земеделска земя от 12.06.2018 г.; Договор за наем на земеделска
земя от 29.04.2019 г.; Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити
по давност № **, том. І, рег. № 1646, дело № 91 от 19.02.2020 г.; Нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 148, том І, рег. № 1425, дело № 62 от
04.03.2020 г.; Скица на поземлен имот с идентификатор *** в с. Стамболово, общ.
3
Сливо поле, обл. Русе, актуална към 12.04.2021 г.; Удостоверение за данъчна оценка на
имота (оригинал) с изх. № 68070000594/21.05.2021 г., издадено от Община Сливо поле;
Справка за поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК Русе,
Удостоверение за характеристики на поземлен имот с идентификатор *** с.
Стамболово, с изх. № 25-136744 от 18.05.2021 г., се установява, основателността на
главния иск, както и че акцесорния иск е вероятно основателен, с оглед на посочените
доказателства.
Ответникът Г. А.. Г. признава, че всеки от ищците е собственик на идеална част
от процесните имоти на основание наследяване. Всички те са наследници на Ф. Р. А.,
починал на 30.08.2012 г., като имота е придобит от него по силата на договор за
доброволна делба № 166 том 1от 21.02.2000г. След смъртта си общият наследодател е
оставил трима наследника - съпруга и двама сина, като всеки от тях наследява по 1/3
ид.ч. от процесния имот.
Ищците, чрез процесуалния си представител, направиха искане съдът да
постанови решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК – при признание на иска спрямо
втория ответник.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му
е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК спрямо ответника Г. А.. Г.. С отговора на исковата
молба ответника направи изрично изявление за признание на исковете.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК за основателни и доказани
и следва да бъдат уважени изцяло със законните последици.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска спрямо
втория ответник, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника А. следва да заплати направените от всеки
от ищците разноски, които съобразно доказателствата по делото и представения
списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 670 лв., като намира основателно възражението
на ответника Г., че не е дал повод за завеждане на делото, поради незнание за
наличието на порок в правото на собственост на продавача А. и тъй като не е търсено
доброволно уреждане на спора от ищците.
4
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 и чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на
двамата ответници Н. А. А. ЕГН **********, от с. Стамболово, обл. Русе, ул.
*** и Г. А.. Г. ЕГН **********, от гр. Бяла, ул. ***, че тримата ищци С. И.
АЛ. ЕГН **********, К. Ф. Р. ЕГН ********** и Т. Ф. Р. ЕГН **********,
всички от с. Стамболово, Община Сливо поле, обл. Русе, ул. *** са
единствени собственици на процесният земеделски имот: НИВА с площ от
10,00 дка /десет декара/, представляваща имот № *** /девет хиляди и
тридесет и четири/ в землището на село Стамболово, Община Сливо поле,
Област Русе, в местността ЮКСЕК АННЪК, пета категория, при граници и
съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***,
който по кадастрална карта на село Стамболово, одобрена със Заповед № РД
18-1364/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди
седемстотин и тринадесет, точка, девет, точка, тридесет и четири/, находящ се
в село Стамболово, Община Сливо поле, Област Русе, в местността ЮКСЕК
АННЪК, с площ 10003 кв.м. /десет хиляди и три квадратни метра/, начин на
трайно ползване: нива, категория: пета, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
***
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА Г. А.. Г. ЕГН **********, да предаде на
ищците С. И. АЛ. ЕГН **********, К. Ф. Р. ЕГН ********** и Т. Ф. Р. ЕГН
**********, владението на имота описан по-горе.
ОТМЕНЯ чл. 537 ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на
недвижими имоти придобити по давност № **, том I, рег. № 1646, дело № 91
от 19.02.2020г. на Нотариус № 629 от регистъра на Нотариалната камара с
район на действие Районен съд Русе, вписан в СВ Русе на 19.02.2020г., акт №
178, том 4, дело № 820 в частта, с която Н. А. А. ЕГН ********** е признат за
собственик на посочения по-горе имот.
ОСЪЖДА ответника Н. А. А. ЕГН ********** на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК
да заплати на ищците С. И. АЛ. ЕГН **********, К. Ф. Р. ЕГН ********** и
Т. Ф. Р. ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на
670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6