Решение по НАХД №12218/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20251110212218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3792
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110212218 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 59 от Закона за административните
нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на И. К. Г., ЕГН **********, чрез адвокат С. Г. от
САК, против електронен фиш серия К № 9050530, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 /шестстотин/
лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като
неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че не е
допустимо да се издава електронен фиш в случаите, когато нарушението е
установено от мобилни автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/, а административнонаказателното производство следва да бъде
образувано по общия ред съобразно разпоредбите на ЗАНН със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка се излагат
аргументи, че е налице колизия между разпоредбите на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата / Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., Наредбата/ и тези на ЗДвП.
Излагат се доводи, че е нарушен реда за установяване на нарушение на
1
режима на скоростта, предвиден в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., предвид
липсата на протокол и снимков материал по чл. 10 от Наредбата. Сочи се, че
правото на защита на въззивника е ограничено, тъй като не му е връчен
снимков материал, от който да се установят мястото на извършване на
нарушението и нарушителя. Навежда се, че по този начин е ограничено и
правото на жалбоподателя по чл. 189 ал. 5 ЗДвП да посочи кое лице е
управлявало автомобила на процесната дата. Оспорва се техническата годност
на техническото средство, използвано за установяване на процесното
нарушение. Твърди се, че в съдържанието на обжалвания електронен фиш
отсъстват задължителни реквизити – не е посочен издателя му, с което е
препятствана възможността да се извърши преценка за компетентността му.
Излагат се и доводи, че извършването на нарушението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, тъй като не е установено дали действително
автомобилът се е движил в зона с посоченото в електронния фиш ограничение
на скоростта и на място, където се осъщестява контрол на скоростта. По
изложените съображения се прави искане обжалвания електронен фиш да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощения си представител адв. С. Г. от САК, който
пледира за отмяна на електронния фиш по доводите във въззивната жалба и
претендира присъждане на разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Със
съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, изготвено от гл.
инспектор Д. Д. – началник на 03 сектор АО в ОПП, СДВР, е направено
възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от наказаното
физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН.
Същата е подадена в срока по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП - видно от разписката,
инкорпорирана във връчения на жалбоподателя електронен фиш, приложен
към въззивната жалба, атакуваният електронен фиш е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис на 23.07.2025 г., а жалбата е подадена на
01.08.2025 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН и
като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Към 12.04.2024 г. лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х 5 Х Драйв
30Д“, с рег. № ********, бил собственост на „******“ ЕАД, с ЕИК *******, с
вписан ползвател „*******“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище гр. София
2
и адрес на управление: ул. „*****“ № 12, с управител и едноличен
собственик на капитала И. К. Г., с ЕГН **********.
На 12.04.2024 г. в 14:19 часа, лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 Х
Драйв 30Д“, с рег. № ******** се движел в гр. София по бул. „Александър
Малинов“ срещу бл. № 602, с посока на движение от Околовръстен път към
ул. „Самара“. В посочения пътен участък към 12.04.2024 г. максималната
разрешена скорост на движение на пътни превозни средства от категория „В“
била 50 км/ч, като липсвали пътни знаци „В26“, въвеждащи ограничение на
скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Въпреки
ограничението на скоростта от 50 км/ч, лекият автомобил се движел със
скорост от 91 /деветдесет и един/ км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип „Cordon M2“, с идентификационен номер MD
1196, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, която била
преминала проверка на техническата изправност на 06.12.2023 г. в Български
институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със заключение, че
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била
разположена на триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим
на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 25.04.2024 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш серия
К № 9050530, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя И. Г. като законен представител на дружеството – ползвател на
автомобила било наложено административно наказание глоба в размер на
600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на лек автомобил „БМВ“, модел „Х 5 Х Драйв 30Д“, с рег. №
********, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г. на Български институт по
метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“,
идентификационен номер MD 1196, извлечение от регистъра на вписани
типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа
на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република
Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет от 12.04.2024 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-30318/15.04.2024 г., отговор от Столична община, Дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно с копие от проект за организация на
движението на бул. "Александър Малинов“ срещу бл. 602 в посока на
движение от Софийски околовръстен път към ул. „Самара“, сертификат за
3
успешно завършен курс на обучение на Иван Бенчев - служител в СДВР, ОПП,
с правомощие за работа с технически средства за стационарен и мобилен
контрол на скоростен режим тип „CORDON M2” № CORDON-M2
20200826/21, справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на "*******" ЕООД,
справка за нарушител/водач; веществените доказателствени средства – снимка
към електронен фиш серия К № 9050530 и снимка на разположението на
използваното АТСС.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като
последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от проект за организация на движението на бул.
"Александър Малинов“ срещу бл. 602 в посока на движение от Софийски
околовръстен път към ул. „Самара“, се установява действащото в пътния
участък към 12.04.2024 г. ограничение на скоростта за движение.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 9050530 като
годно веществено доказателствено средство. От същaта се установяват
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената от
използваното АТСС скорост. Съдът кредитира и приложеното към протокол за
използване на АТСС с рег. № 4332р-30318/15.04.2024 г. фотоизображение на
използваната на процесната дата видео-радарна система, от което е видно
разположението й върху контролирания пътен участък.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде потвърден,
тъй като е издаден в съответствие с административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Съгласно §
6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
4
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП,
обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се съобразят постановките на ТР №
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. Предвиденото в
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се отнася до издаването на електронния фиш, а не извършване и
установяване на нарушението, поради което присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес в случаите на използване на
мобилни автоматизирани технически средства и системи, не обуславя
неприложимост на облекчения ред по чл. 189 ал. 4 ЗДвП. Ето защо към
настоящия момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато
нарушението е установено с мобилна система при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град и
др.).
Не са основателни и възраженията на въззивника за липса на изискуеми
реквизити в съдържанието на електронния фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва
да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 9050530 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
5
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката за доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване
на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на
скоростта, посочена е посоката на движение на автомобила, посочено е
действащото според административнонаказателното обвинение ограничение
на скоростта - 50 км/ч, измерената скорост на движение и установеното
превишение. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и
конкретно, като е посочено, че се касае за участък в границите на населеното
място, посочен е пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, както и точния административен адрес – срещу бл. 602 на бул.
„Александър Малинов“ в посока на движение от Околовръстен път към ул.
„Самара“.
Не се споделят и оплакванията във въззивната жалба за нарушено право
на защита на жалбоподателя, тъй като с връчването на електронния фиш не му
е било връчено вещественото доказателствено средство - снимката на
автомобила. В ЗДвП не е предвидено наред с електронния фиш на
санкционираното лице да се връчат и доказателствата, въз основа на които е
издаден. Жалбоподателят се защитава срещу формулираното в електронния
фиш административнонаказателно обвинение, поради което връчването на
електронния фиш е достатъчна гаранция, за да може жалбоподателят да
упражни правото си на защита. На следващо място, с всички доказателства по
административнонаказателната преписка жалбоподателят е могла да се
запознае след изпращането им в съда, така че да ги оспори и да направи
доказателствени искания в тази връзка.
Не са основателни и оплакванията на въззивния жалбоподател, че като че
не му е връчена снимката на автомобила, е ограничено правото му по чл. 189
ал. 5 ЗДвП да посочи кое лице го е управлявало на процесната дата с оглед на
изминалия период от датата на нарушението и липсата на конкретен спомен за
това обстоятелство. Съгласно чл. 102 ал. 1 т. 1 ЗДвП на собственика на
моторното превозно средство се забранява да го предоставя на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. От горното следва, че собственикът на моторното превозно
средство/законният представител на юридическото лице - собственик е
длъжен да знае във всеки един момент кое лице управлява собственото му
моторно превозно средство, а в случай, че не знае или не го посочи, за
извършеното с превозното средство нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност като собственик на
6
автомобила или като законен представител на юридическото лице, собственик
на автомобила, съобразно чл. 188 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
3038/15.04.2024 г. с дата на използване 12.04.2024 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол – в населено място – гр. София, по бул. „Александър Малинов“ срещу
блок № 602, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства – от Околовръстен път към ул. „Самара“, отразено е, че
контрол е осъществяван за времето от 13:55 до 15:25 часа на 12.04.2024 г.,
режима на измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за
видеоконтрол - приближаващи автомобили. В протокола са посочени имената
на служителя от СДВР, ОПП, който е разположил и настроил
автоматизираната система за контрол на скоростта – Иван Бенчев, като по
отношение на него е приложен и сертификат, че същият успешно е завършил
курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен
контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“, каквото е и използваното в
конкретния случай.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или
на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата. От
писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-3038/15.04.2024 г. с дата на
използване 12.04.2024 г. се установява, че за времето от 13:55 до 15:25 часа на
12.04.2024 г., спазването на режима на скоростта по бул. „Александър
Малинов“ срещу блок № 602 в посока на движение от Околовръстен път към
ул. „Самара“ се е осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1196, която представлява
7
одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване сред одобрените типове е и Cordon
M2, каквото средство е използвано в настоящия случай. Видно от протокол от
проверка № 145 - СГ - ИСИС/06.12.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
видео-радарната система с идентификационен номер MD 1196 е преминала на
06.12.2023 г. проверка на техническата изправност след ремонт със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената
скорост на движение на лекия автомобил е 94 км/ч. От протокола за проверка
№ 145 – СГ - ИСИС/06.12.2023 г. се установява стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза
на жалбоподателя, като при измерена скорост от 94 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 91 км/ч.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50 км/ч, като
в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на
скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/. От приетото като
писмено доказателство копие от проект на организация на движението в
пътния участък на бул. „Александър Малинов“ срещу блок № 602 в посока на
движение от Околовръстен път към ул. „Самара“ се установява, че
максимално разрешената скорост на движение в пътния участък към
12.04.2024 г. е била 50 км/ч. Липсват поставени пътни знаци "В26", които да
въвеждат ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1
ЗДвП, поради което следва да се приеме, че в процесния пътен участък
максимално разрешената скорост за моторни превозни средства от категория
"В" към 12.04.2024 г. е била 50 км/ч.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл. 188 ал. 2
ЗДвП (в редакцията й към датата на нарушението) „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство“. В случая от справката от
АИС – КАТ се установява, че дружеството „*******“ ЕООД е вписано като
ползвател на автомобила. Вписването на ползвателя на автомобила се
извършва на основание чл. 4 ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Цитираната разпоредба
гласи: „Физическо или юридическо лице, което използва превозното средство
по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва
в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по
8
искане на собственика. Към заявлението за регистрация се предоставя
писмено съгласие на собственика и ползвателя, копие на свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ползвателя или
договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за
ползване, освен ако ползвателят или негов законен представител се яви лично,
като в този случай той собственоръчно подписва заявлението.“ Същевременно
от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „*******“ ЕООД се установява, че
негов управител и законен представител е именно жалбоподателят И. К. Г..
Съгласно посоченото в съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, жалбоподателят
не е подал декларация пред СДВР, в която да е посочил конкретното
физическо лице, управлявало автомобила на 12.04.2024 г. Предвид горното
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
установеното нарушение на режима на скоростта.
Предвид изложеното съдът намери, че от събраните в съдебното
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която разпоредба въвежда
задължение при движение в населено място водачите на пътни превозни
средства от категория „В“ да не превишават скорост от 50 км/ч.
Извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като маловажно.
Нарушението е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Не се твърдят
и не се установяват никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен
това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС
с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
В настоящия случай се касае и за превишение с 41 км/ч и то в границите на
населено място, което категорично сочи, че обществената опасност на
конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с други нарушения от
същия вид.
Спазвайки принципа на приложение на закона по време на извършване на
нарушението (чл. 3, ал. 1 ЗАНН), съгласно чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП
приложимата редакция към датата на извършеното нарушение – 12.04.2024 г.)
- в случаите на превишаване на максимално разрешената скорост на движение
в населено място, за превишаване над 40 км/ч се налага административно
наказание глоба размер на 600,00 /шестстотин/ лева, каквото наказание е
наложено на въззивника. Административното наказание "глоба" е предвидено
в абсолютно определен размер, като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5
ЗАНН размерът на глобата не може да бъде намаляван. Не е налице
хипотезата на по – благоприятен закон преди влизане в сила на електронния
фиш, тъй като редакцията на разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП (в сила от
07.09.2025 г.) предвижда наред с налагането на наказание глоба в размер на
600, 00 лева на виновния водач да се наложи и кумулативно наказание
9
лишаване от право да управлява МПС за два месеца.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че въззивната жалба следва да
се остави без уважение, а обжалваният електронен фиш – да се потвърди.
Предвид извода за неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят
няма право на присъждане на разноски.
Право на разноски има въззиваемата страна, която обаче не претендира
такива и не е била представлявана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование в производството по съдебно оспорване на
електронния фиш.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН , съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9050530, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на И. К. Г., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10