Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 173
гр. Пловдив, 31.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Добринка
Калчева като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №386 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
П на РБ обжалва
решение № 776/2019г. постановено по гр.д.№ 373/19г. по описа на Пловдивския
окръжен съд,първи граждански състав в осъдителната му част с която е осъдена да
заплати на С.А. 2000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди за
надлежани 2м. и 11 дни над определените с присъда,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба и направените разноски в
производството.Иска се отмяна на решението в тази част. При условие на
евентуалност се иска намаляване на обезщетението.
С постъпилият отговор
от А.,чрез процесуалният му представител се поддържа становище за
неоснователност на жалбата.Претендира се възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗА.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С присъда по нохд №
1750/15г. на Пловдивския районен съд С.А. е осъден на три години лишаване от
свобода,при първоначален строг режим за извършени кражби при условията на
продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив.Приспаднато е времето
през което е бил задържан от 04.10.2014г. до 07.10.2014г.
С окончателно решение
по внохд № 1399/2016г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е изменена
частично,но в частта относно размера на наказанието е потвърдена.
С решение №
290/07.12.2018г. по нд/В/ № 567/2018г. на Апелативен съд Пловдив,наказателното
производство е възобновено,въззивното решение е изменено в частта, в която е
потвърдено наложеното наказание на подсъдимия от районния съд,като размера на
наказанието му е намален от три години на девет месеца.
Изпълнението на
присъдата от 3 години е започнало на 07.04.18г., а на 11.12.2018г. А. е
освободен.
Не се спори по
отразеното в служебната бележка,издадена от началника на затвора,че общо
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ е 11месеца и 11 дни,което е с 2
месеца и 11 дни над размера на определеното от апелативния съд наказание от 9
месеца.
По делото е
представена и справка за съдимост за миналите осъждания на А..
Свидетели за вида и
интензитета на понесените неимуществени вреди не са разпитвани. Претендирани са
обичайните вреди.
С оглед горното съдът направи следните изводи:
Налице е претенция по
чл.2 ал.1т.6 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в резултат
на изпълнение на наложено наказание над определения срок.
Отговорността на
държавата е обективна и следва от факта,че е налице изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ над определения срок.Не е спорно по делото че този факт е
осъществен и изтърпяното наказание е с 2м и 11 дни над определеното.
Претендират се обичайните
вреди и не е необходимо те да се доказват,защото се приема,че всеки има
негативни преживявания изтърпявайки наказание „лишаване от свобода“ ефективно.
За определяне размера
на обезщетението следва да се имат предвид правно релевантни факти като размера
на надлежаването, интензитета на негативните емоции,който винаги е свързан
особеностите на личността и как тя възприема обективния факт. В случая е
изтърпяно наказание с 2 м. 11 дни над наложеното такова,след намаляване на
наказанието по реда на възобновяване на производството.Психологически ищецът е
бил подготвен да изтърпи наказание от 3 години и намаляването на размера му на
9 месеца по скоро би предизвикало положителни емоции.Този резултат се е получил
след зачитане дните в които ищецът е работил и след приспадане на дните от
предварителното задържане,което следва да се има предвид.По различен би бил
интензитета на негативите,ако наказанието е изтърпяно и въпреки това продължава
да се изтърпява в съответното заведение.
Като се имат предвид горните
обстоятелства и личността на ищеца-многократно осъждан ,следва да се приеме,че
обичайните страдания са с по-нисък интензитет и съобразно принципите за
справедливост и установената практика,могат за бъдат възмездени със сумата от
2000 лв.
Окръжният съд като е
стигнал до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди в обжалваната му част.
На осн. чл. 38 ал.2
ЗА на пълномощника следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 370 лв. за
безплатно процесуално представителство съобразно защитавания интерес от 2000
лв.,съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 776/17.06.2019г. постановено по
гр.д.№ 373/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваната осъдителна
част.
ОСЪЖДА П на РБ с
адрес: гр. С.,бул.“В.“ № 2 да заплати на адвокат А.Б.Б. с ЕГН ********** ***,офис
5 сумата 370/триста и седемдесет/ лева-адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на С.А.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: