Р Е Ш Е Н И Е
№ 863/16.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
|
||
к.н.а.х.
дело № 847 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба
на „Винтехпром” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 6, представлявано от Н. И. Т., подадена чрез
адв. Ц. ***, против Решение № 320/06.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 1967/2021
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 13-2100021 от 02.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик, с което на касатора за нарушение на чл. 63, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.
414, ал. 3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира
отмяната му. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него НП. Жалбата
се поддържа и от процесуалния представител на касатора в проведеното съдебно
заседание. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик, чрез упълномощен юрисконсулт ангажира писмено становище с вх. №
8244/18.10.2022 г., в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението
на районния съд. На свой ред заявява претенция за разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена в
срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за
законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Винтехпром” АД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 13-2100021 от 02.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 416, ал. 5 във
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), във връзка с извършено административно
нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. ал. 1 от КТ, му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. В съответствие с представените доказателства е
прието за установено, че на дружеството е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 13-2100021/29.09.2021 г., затова че на 24.08.2021
г., около 10:00 часа, в
„Производствен цех 1“, стопанисван
от „Винтехпром” АД, ЕИК *********, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Мильо
войвода“ № 6, управителят е допуснал до работа като „оператор производствена
линия“ лицето С.И.И.с ЕГН **********, без да й е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е
установено при извършена съвместна проверка от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик и ОД на МВР – Пазарджик, резултатите от която са
обективирани в констативен протокол № ПР2128103 от 29.09.2021 г. От извършена
на 31.08.2021 г. проверка на документи от инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик е констатирано, че С.И.И.е допусната до работа, без
работодателят да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
тъй като договорът на лицето е регистриран със справка на 24.08.2021 г. в
10:47:03 часа в ТД на НАП. Срещу АУАН е подадено възражение в законоустановения
срок. Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление № 13-2100021/02.12.2021
г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
За изясняване на фактите по делото,
районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал
показанията на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел,
че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в административнонаказателното производство. Счел за безспорно
извършеното нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От показанията
на актосъставителя Г. М., кредитирани от съда като обективно и безпристрастно
дадени, е прието за доказано, че С.И.И.е била допусната до работа, без преди
това да й бъде връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е
разпитана и свидетелката Я., която е заявила, че е работила в обекта на
контрол, към момента на проверката, като същата е била извършена в 11:30 часа.
Съдът не е кредитирал показанията й в тази им част, тъй като противоречат,
както на посочено в декларацията на И., с посочен час на попълване – 10:00,
така и на декларацията попълнена от самата нея, в която се сочи час на
попълване – 10:30 часа. Твърдението се доказа и от представеното по делото
възражение, подадено срещу АУАН от изпълнителния директор на дружеството, в
което е отразено, че И. е започнала реално работа непосредствено след
сключването на трудовия договор и извършения инструктаж, тъй като
производствената дейност в дружеството е такава, че не може да спира и има
спешна нужда от работници. По делото е допусната и приета съдебно-почеркова
експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена. Видно от нея е,
че подписът и ръкописният текст в попълнената декларация по чл. 402 от КТ са
изпълнени от С. И. И..
Съдът е приел за безспорно установено
извършеното нарушение, а именно, че трудовият договор е подписан на 24.08.2021
г. преди проверката и че непосредствено след сключването му С.И.И.е започнала
да престира труд в „Производствен цех – 1“, без да й е връчено уведомлението по
чл. 63, ал. 2 от КТ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може
да намери приложение, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни
изводи досежно приложението на закона, които настоящата инстанция изцяло
споделя. Предвид сключването на трудов договор на 24.08.2021 г., който е
представен по делото, за сключването на който са събрани и писмени доказателства,
работодателят е бил задължен да предостави екземпляр както от него, така и от
уведомлението. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи да не се допуска до
работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.
1 от КТ – копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3. По делото се установява, че
на процесната дата между работодателя „Винтехпром“ АД, ЕИК ********* и работника
С. И. И. е бил налице сключен трудов договор в писмена форма, но не е
представено копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. При това положение
описаното в наказателното постановление деяние е съставомерно по посочения
текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административнонаказващия
орган правна квалификация отговаря на действително установените по делото
фактически положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на
основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му
е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице
подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че в деня на проверката на 24.08.2021 г.
с начален час 10:00 ч. при наличието на писмен трудов договор между страните,
то и работодателят е следвало преди допускането му до работа да предостави на
работника копие от уведомлението. Отговорността на работодателя е ангажирана по
чл. 63, ал. 2 от КТ, което съответства на установената фактическа обстановка, а
именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на
работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че няма процесуални нарушения, изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти са доказани по делото, деянието е
съставомерно. Съдът счита, че не се пораждат съмнения и относно наличието на
трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не е извършил
процесуални нарушения или нарушение на материалния закон. Обсъдени са в цялост
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е постановил своя
съдебен акт след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния
процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи,
мотивиращи изводите на съдебния състав. Фактическата обстановка е точно
установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи
се основават на събраните доказателства.
Предвид изложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на ответника
ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното
възнаграждение е изготвянето на писмен отговор, провеждането на едно съдебно
заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния
представител.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 от 06.07.2022
г., постановено по н.а.х. дело № 1957/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА „Винтехпром” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 6,
представлявано от Н. И. Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/