№ 3403
гр. Варна, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501462 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община А... (ищец в
първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ю. Г., срещу решение №
844/11.03.2025 г. по гр.д. № 4169/2024 г. по описа на Районен съд – Варна,
49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против П. Д. П.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
П. Д. П. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № ... по КК и КР на местност „К...“, землище с. О..., община
А..., област Варна, трайно предназначение на територията - земеделска, НТП -
неизползвана нива (угар, орница), целия с площ 606 кв.м., при граници: ПИ №
..., ПИ № ..., ПИ № ..., ПИ № ... ПИ № ... и ПИ № ..., образуван от имот №
057046 по КВС (предходен план) на същото землище. Със същото решение
въззивникът е осъден да заплати на ответника (сега въззиваем) разноски по
делото в общ размер на 2100 лева.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивникът поддържа, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3874/2007 г. на
Районен съд – Варна е прието за установено по отношение на ОСЗГ-А... и
Община А..., че наследниците на П. Т... А... имат право да възстановят правото
на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на
с. О..., а именно: нива с площ 6,8 дка в местност „Те...“, нива с площ 17,7 дка в
местност „Д...“, нива с площ 10 дка в местност „С...“ и нива с площ 14 дка в
местност „С... тепе“, на основание чл.11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи, че с Решение
№ 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-А... на наследниците на П. А... е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на 7 имота, сред които и имот № 057046 в местност „К...“ с площ 0,606 дка,
идентичен с процесния ПИ. Оспорва валидността на решението на ОСЗ-А...,
1
доколкото възстановените с него имоти, сред които и процесният, не
съответстват по местоположение, площ и граници на възстановените със
съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи. В тази връзка
излага, че от допълнителното заключение на СТЕ е установена липса на
идентичност между тези имоти, както и въобще липса на подадено заявление
за възстановяване на процесния имот от правоимащите наследници на П. А....
Изтъква, че преди 04.08.2004 г. процесният имот е попадал на територията на
общ. Балчик, докато възстановените земи са в с. О..., общ. А.... При тези
условия намира, че не е налице възстановяване в съществуващи
(възстановими) стари реални граници и решението на органа на поземлена
собственост е незаконосъобрано. Счита, че косвеният съдебен контрол на акта
е допустим по реда и при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че
наследниците на П. А... не са придобили правото на собственост върху
процесния имот, поради което не са могли да го прехвърлят на ответника и
последният не се явява негов титуляр.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният
отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна П. Д. П., действащ чрез адв. П. С., с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че доколкото Община Варна
обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск
с твърдения да е собственик на процесния имот, то при недоказване на
собственото й право, искът подлежи на отхвърляне без да се изследват
оспорените права на ответника. Счита, че случаят е такъв, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в приложимите ред. до изм.
ДВ бр. 13/2007 г., на която разпоредба се позовава общината. Сочи, че тъй като
планът за земеразделяне на с. О... е влязъл в сила през 2005 г., до изменението
на чл. 19 през 2007 г. предвиденият в предишните редакции на текста 10-
годишен срок не е изтекъл. Отделно поддържа, че с влязлото в сила Решение
№ 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-А... имотът е възстановен на праводателите му,
респ. не е включен в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Липсва и проведена
процедура по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Поддържа, че той се легитимира като собственик на имота въз основа на
договора за дарение от 05.11.2008 г., а праводателите му са били собственици
по наследяване и реституция съгласно решението на ОСЗ-А..., което е
стабилен административен акт с конститутивно действие, постановено въз
основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С
последното само се признава правото на реституция, а конкретните имоти –
предмет на възстановяване се определят от ОСЗ с решение по чл. 14 ЗСПЗЗ.
Затова и счита, че липсата на идентичност на имотите по съдебното решение и
решението на административния орган не се отразява на законосъобразността
на реституцията. Сочи, че съдебното решение е постановено след обнародване
на проектоплана за замеразделяне, поради което правоимащите подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 10б във вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ със земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, което изискване е спазено. Преценката дали да обезщети собственика
със старите му земи или с други такива е в правомощията на ОСЗ, с оглед
възможността за това, като разпоредбата на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ не поставя
2
условие земите, дадени в обезщетение, да са в същата местност. В случая
описаните в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ имоти не са съществували със
същите параметри и не са били свободни предвид обявения през 2000 г. план
за земеразделяне. Поради това и съгласно чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ ОСЗ е
обезщетила наследниците на бившия собственик с налични земеделски земи,
като решението й е валидно и законосъобразно.
Поддържа и заявеното в евентуалност възражения за придобиване на
процесния имот по давност в резултат от упражнявано от него добросъвестно
владение в продължение на повече от пет години, считано от сключване на
договора за дарение на 05.11.2008 г., евентуално – чрез непрекъснато владение
в продължение на повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., при
присъединяване на владението на праводателите му в периода 08.09.2008 г. –
05.11.2008 г. Намира, че възражението му е доказано от свидетелските
показания по делото.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и
претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционния
процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване. Същата отговаря и на изискванията за съдържание и
приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл. има приложен документ за
внесена държавна такса за въззивно обжалване (на л. 11 от в.гр.д. № 876/2025
г. на ВОС) и надлежно пълномощно за процесуалния представител на
въззивника (на л. 153 от делото пред ВРС). Жалбата се явява редовна и
допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
Отговорът на въззивната жалба също отговаря на изискванията на чл.
263, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, вкл. има приложено
пълномощно за процесуалния представител на въззиваемия, поместено на л.
48 от делото пред ВРС.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Община
А... (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ю. Г., срещу
решение № 844/11.03.2025 г. по гр.д. № 4169/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, 49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
против П. Д. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните,
3
че ответникът П. Д. П. не е собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ... по КК и КР на местност „К...“,
землище с. О..., община А..., област Варна, трайно предназначение на
територията - земеделска, НТП - неизползвана нива (угар, орница), целия с
площ 606 кв.м., при граници: ПИ № ..., ПИ № ..., ПИ № ..., ПИ № ... ПИ № ... и
ПИ № ..., образуван от имот № 057046 по КВС (предходен план) на същото
землище.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.09.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4