№ 14987
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110110550 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 10550/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. А. Б., като се твърди, че ответника
бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ....................., аб. №
448839. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия на стойност 1429,32 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради
което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 181,86 лева за периода
от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, като се дължала сумата от 29,82 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., а освен това се дължала и
мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,43 лева за периода от
1
01.07.2018 г. до 17.06.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез особения
представител, като се сочи, че предявените искове са допустими и основателни. Изложени са
твърдения във връзка с издадената заповед за изпълнение и извършеното връчване, като
особеният представител не е оспорил претенцията. Иска претенциите да бъдат уважени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище, че същото не е
било дружеството, което е предоставяло услугата дялово разпределение.
С Определение от 28.10.2022 г., съдът е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 ГПК от 07.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38194/2021 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав, като по отношение периода на претенцията за главницата за дялово
разпределение, вместо неправилното „01.05.2018 г. до 30.04.2018 г.“, да се чете правилно:
„01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.“. Определението не е било обжалвано в частта за допуснатата
поправка на ОФГ, поради което същото е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
2
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 57, том LLXII, нот.
дело № 31294/1997 г., като се установява, че Н.й НБ е станал собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. ......................
Представено е удостоверение за наследници изх. № РСЛ20-ТД26-1682/05.11.2020 г.,
като се установява, че Н.й НБ е починал на 27.10.2018 г. и е оставил за наследник по закон
А. А. Б. – майка (арг. чл. 6 ЗН).
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
3
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот,
определяна за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. на базата на служебен отчет – „поради
неосигурен достъп“, както и топлинна енергия за сградна инсталация, а така също и за БГВ,
което за процесния период (уточнено от експерта в о. с. з. от 28.11.2022 г.) е на базата на
„служебен отчет“ при разход от 140 л. на денонощие за 1 потребител. Вещото лице е
посочило, че за процесния период стойността на потребеното количество топлинна енергия е
в размер на 1391,93 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че няма данни за извършени плащания, с
които да са погасени дължимите суми за процесния период. Установено е, че за периода от
13.03.2022 г. до 08.04.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху главниците е
на стойност от 10,85 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. При това
положение, след като не са ангажирани доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и
общите условия, за да е начислят суми за отопление на имот на базата на служебен отчет,
поради „неосигурен достъп“, съдът счита, че не е доказано, че предпоставките са били
налице, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Този извод на съда се обуславя и от факта, че не са предоставени протоколи за
неосигурен достъп само за първа и втора дата, поради което не може да се направи извод, че
4
действително е била налице хипотезата на неосигурен достъп. В тази насока трябва да се
спомене обстоятелството, че след като самият ищец не е бил активен, за да иска изменение
на определението за конституирането на трето лице-помагач, респ. не е поискал трето
неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК да представи писмени доказателствени средства,
то съдът не може служебно да извършва действия по събирането на доказателства за които
страната не е направила дори доказателствено искане. Служебното начало по смисъла на чл.
7 ГПК не предоставя такива правомощия на съда.
Следователно, претенциите за главниците следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй
като са неоснователни.
Исковата за мораторни лихви са обусловени от претенциите за мораторни лихви
върху главницата са акцесорни и обусловени от претенциите за главниците, поради което
след като обуславящите искове са неоснователни, то такива са и обусловените. Ето защо,
акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на мотивите следва да се изложи и факта, че особеният представител на
ответника не може да прави нито надлежно признание на иска, нито надлежно признание на
факти. В първата хипотеза е налице разпореждане с предмета на делото, за което особеният
представител не е овластен, нито може да се направи извод, че действително е налице
ефективна правна защита – каквато е и целта на назначаването на особен представител. На
следващо място, тъй като признанието на факти (извънсъдено или съдебно) по смисъла на
чл. 175 ГПК е част от доказателствения процес, то същото изисква особеният представител
принципно да е запознат с всички обстоятелства по делото, което е невъзможно предвид
ограничената му възможност да ангажира и представя доказателства по делото – така вж.
Решение № 70/21.04.2015 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на ВКС, Г. К., III Г. О. Този извод се
подкрепя и от факта, че в светлината на чл. 6 КЗПЧОС – по отношение ефективната правна
помощ, което обхваща и хипотезата на „особен представител“, който е назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, трябва да се посочи, че само по себе си представителството в
процеса не гарантира принципа за ефективност на правната помощ – вж. решение по делото
Sialkowska v. Poland § 110 и 116, поради което трябва да се направи извод, че
справедливият баланс на интереси изисква след като особеният представител е ограничен
във възможността си да ангажира доказателства, да не може да прави и процесуални
изявления имащи характер на доказателствени средства (признания), тъй като същите не
отговарят на изискванията за ефективна правна помощ. Тоест, особеният представител има
за задължени с оглед данните по делото да защитава интереса на страната на която е
назначен за такъв по възможно най-добрият и ефективен начин, но при ограниченията на
доказателствени средства (чисто фактически), които може да ангажира в положителен или
отрицателен аспект.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
5
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски,
като не е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски с оглед отхвърлянето на исковите
претенции.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. .................... срещу А. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................., за
признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. Б., ЕГН:
********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., сумата от 1429,32 лева, представляващи
цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се
в гр. ....................., аб. № 448839, както и сумата от 181,86 лева, представляващи мораторна
лихва върху вземането за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.06.2021 г., както и сумата от 29,82 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от 5,43 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38194/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6