Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
24.06.2019 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети май Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1031 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата М.Г.Б. твърди в
исковата си молба, че била собственик на имот в - и клиент на ответника с № -,
ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. № 7491097-1/14.02.2019 г.
с приложени документи, според което, при проверка на меренето на ел.енергия
било установено, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка - 60,63 %,
като на основание чл.48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ, сметката й за ел.енергия щяла да бъде
коригирана от 28.01.2018 г. до 07.02.2018 г. Допълнително й била начислена сума
от 131.90 лева за установено неизмерване, непълно/неточно измерване на
количествата ел.енергия. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на
сметките на ответника. Не била манипулирала електромера си. Не знаела за
подобно действие и на друго лице. Към момента не била платила тази сума от
131.90 лева и не дължала плащането й. Не била присъствала на извършената
проверка. Не била уведомена за нея. Електромерът се намирал в заключено
ел.табло извън имота й. В изпратеният й констативен протокол №
403045/07.02.2018 г. било записано, че се съставял и проверката извършила на
основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, които с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. №
2385/2016 г. на ВАС били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51. Решението
било в сила от 14.02.2017 г. Само това било достатъчно основание да се
приемело, че извършената корекция на сметката й била лишена от основание, т.к.
се извършвала въз основа на отменена правна норма. В писмото се сочело, че
корекцията се извършвала на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ, които също
били отменени от ВАС, макар и след извършване на проверката, но било видно от
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, че препращал към отменения чл. 47 ПИКЕЕ. От това следвало,
че проверката била извършена въз основа на отменени правни норми, което пък
било самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция била
лишена от основание. Допълнителната ел. енергия й била начислена неправомерно,
в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на ПИКЕЕ. От
констативния протокол № 377575/07.12.2017 г. било видно, че бил съставен в
присъствие на двама свидетели, посочени единствено с две имена. Бил съставен в
нарушение на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не
отговаряли на посочените законови изисквания. Подписите им били на две лица,
които не били индивидуализирани с три имена, адрес, ЕГН. Не било посочено и
качеството им. Констативният протокол бил частен свидетелстващ/удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, и когато бил съставен в нарушение на ПИКЕЕ, не
можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в
него. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното
измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе
му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно и как
ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за
виновното й поведение. Електромерът се намирал извън имота й и освен служители
на Е.Р., други лица нямали физически достъп до него. Дори да били налице
неточности при отчитането, същите не били причинени от нея. Неизпълнението на
задължението за поддържането му в изправност от електроразпределителното
дружество, не следвало да влече ощетяването й с корекция на сметката й за минал
период. СТИ били собственост на ответника и задължението за поддържането им в
изправност било негово. Липсвало и законово основание за корекцията.
Според трайната съдебна практика, със
ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово
основание крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си
по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ и бил предвиден в общите му условия
ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при наличните
ПИКЕЕ. В чл. 28, ал. 2 от действащите ОУ на ответника било предвидено само негово
задължение за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в
посоченото в исковата молба решение на ВАС. Искането е да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 131.90
лева за допълнително начислена й ел. енергия за установено неизмерване,
непълно/неточно измерване на количеството й за обект в -, за периода от
28.01.2018 г. до 07.02.2018 г., за която сума била издадена фактура №
**********/14.02.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава имота на ищцата в -, а тя е негов битов потребител
на същата енергия с клиентски № -. От представения от ищцата констативен
протокол № 403045/07.02.2018 г. се установява още, че на 07.02.2018 г.,
посочените в този протокол двама служители на Е.Р., в присъствието на
посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на електромера в
заключено ел.табло на фасадата на - на -, отчитащ доставената до имота на
ищцата на същия адрес ел.енергия (л. 8). При тази проверка посочените
служители, след като констатирали, че е скъсана пломба на клемния капак на
електромера, блокираща индикация за отварянето му, а електромерът отчита с
грешка от - 60,92 %, го демонтирали за експертиза, като го поставили в безшевна
торба, която пломбирали с пломба № 477040, а на негово място поставили друг
електромер (л. 8). Вярно е, че ответникът не поиска разпит на свидетели, които
да потвърдят тези констатации в този протокол. Но също така е вярно, че ищцата
не само не е оспорила верността му, но и го представя в заверен от пълномощника
й препис като доказателство с исковата си молба. Поради това следва да се
приеме, че не оспорва тези вписани в него горепосочени обстоятелства и съдът
поради това ги намери за установени от него.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществен
достъп до вътрешността му, като на електронната му платка, при елементи на
позиции посочени в протокола, допълнително са монтирани два броя
нерегламентирани резистори, водещо до промяна на метрологичните му
характеристики, като е срязан и единият от двата проводника, свързващи
металната пластина на индикация за свален капак на клемния блок с електронна
платка на електромера посредством куплунг Х15 (л. 14). Поради това ответникът
начислил на ищцата допълнително 716 кВтч ел.енергия за миналия период от 28.01.2018
г. до 07.02.2018 г., на цена от 131.90 лева с ДДС (л. 10).
По делото няма данни ищцата да е платила тази цена.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува,
а ищцата - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този
иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е
възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищцата следва
да доказва възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически състав,
респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т.
6, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията
се извършва при действието на заварените му общи условия – в случая одобрените
с решението на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника (които, макар и последният да не представи
по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - практиката е
уеднаквена с постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р 111-2015-I т.о., Р 173-2015-II
т.о., Р 115-2015-IV т.о. и Р 164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е изменена и с
посоченото в отговора на ответника решение на ВКС (Р 118-2017-II т.о.). Според
същата практика, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) е въведено законово основание за крайния снабдител да коригира за минал
период сметките на клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена
ел.енергия, но само ако е изпълнен фактическият състав на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за
уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/новите ПИКЕЕ, и спази последните,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия, чийто автор, според чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
законодателят делегира от една страна на КЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с
чл. 2, ал. 1 ЗНА), да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ.
Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на тези
разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи
(Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р
104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р
177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р
487-2012-IV т.о.). В изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие новите
ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са
отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017
г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, а отмяната
им да има действие занапред, от влизането в сила на същото решение на
14.02.2017 г., и поради това отменените им със същото решение разпоредби да са
неприложими в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, ТР 2-2014-ОСГТК на
ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). Приложение намират неотменените с него
разпоредби на чл.чл. 48-51 от същите ПИКЕЕ, които са отменени след това, с
обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г.
решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, но отмяната им има действие само занапред,
от влизането в сила на това решение на 23.11.2018 г., поради което те са
приложими в случая по делото, а именно в тях e регламентиран реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и начините за извършване в тези случаи на
преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи,
респективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал.
5 КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013
г. А според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не
им е изрично придавано нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ (ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ законодателят изрично вмени и
задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружество да предвиди в
общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при извършване на корекция на сметка съгласно посочените правила по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ/новите ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови
нормативни актове и общи административни актове по приложението на тази нова
уредба/до привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите,
доколкото не противоречат на закона. Действащите обаче горепосочени общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с
решението на ДКЕВР с № ОУ-013/10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен
акт, нито общ административен акт, а договор при общи условия. С изменението на
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди като необходимо
задължително съдържание на същите и задължителното уреждане в тях на ред за
уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно новите
правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите
редакции на закона, както и в заварените от тази нова уредба – горепосочени общи
условия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г.
Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от
тези му общи условия е предвидено само негово задължение за уведомяване на
клиентите му при корекция на сметките им, но не и ред за такова уведомяване при
извършване на корекция на сметката им съгласно новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II
т.о.). Този извод не търпи промяна от посоченото в отговора му решение №
118-2017-II т.о. на ВКС, защото в него са разглеждани други общи условия на
друг доставчик на ел. енергия. Такъв ред по чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ обаче, не е
предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и
заварени от посочените законови промени - общи условия на ответника, защото в
чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на
клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за уведомяването им при
извършване на корекция на сметката им съгласно новите правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ/новите ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. (така и Р 173-2015-II т.о.).
При това положение, с
оглед посочената трайна практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите
му условия за продажба на ел.енергия, не е предвиден ред за уведомяване на
клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно новите ПИКЕЕ. Само
на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да
коригира сметката на ищцата за посочения минал исков период при доказаното с метрологичната
експертиза частично неизмерване на доставената ел.енергия от електромера й
(така и Р 173-2015-II т.о.). При това положение не може да се приеме да е било
налице за него посоченото в отговора му основание да коригира сметката й за
миналия исков период от 28.01.2018 г. до 07.02.2018 г. с исковата сума от 131.90
лева, както е сторено с издадената на 14.02.2019 г. фактура № ********** (л.
10). Само на това основание тази искова сума следва да се
приеме за недължима от ищцата, защото носещият тук доказателствената тежест
ответник, не доказа пълно и главно, да е налице посоченото в отговора му
основание за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради
това предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за признаване
несъществуването на такова негово вземане за същата сума, се явява основателен
и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена от същата държавна такса за
производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение, които следва да се
възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е
възражението на пълномощника му в молбата му от 22.05.2019 г. по делото, за
прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
че М.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от 131.90 лева, представляваща
цената на 716 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/14.02.2019 г., с която
е коригирана сметката й за миналия период от 28.01.2018 г. до 07.02.2018 г.
ОСЪЖДА
Е. с п.а., да заплати на М.Г.Б. с п.а., сумата от 350 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: