Решение по дело №1702/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  № 1811

 

 

гр. Пловдив, 19.10. 2020 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1702 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Д.Б.Д., ЕГН ********** ***, против Решение № Ц2153-15-53/17.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-8709-3/02.04.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като се иска тяхната отмяна от Съда. Твърди се, че  са налице законоустановените предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица, и като е отказал отпускането му административният орган е допуснал нарушение на закона. Претендира се отмяна на административните актове и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, с оглед отпускане на парично обезщетение за безработица. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане ан юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод подадено от Д. заявление с вх. № 151-00-8709/06.11.2019 г. на ТП на НОИ- Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ като в него е посочено, че последната й заетост е в Германия и същата е прекратена считано от 08.08.2019 г. Към  заявлението е приложено копие на ПД U1 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението, издаден от компетентната институция на Германия на 17.10.2020 г. и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. от 06.11.2019 г.

От приложеното към заявлението копие на ПД U1 за удостоверяване на осигурителни периоди от Германия е установено, че лицето е осъществявало трудова дейност в посочената държава-членка в периода от 08.08.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл. Съгласно декларираните в Декларацията относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. обстоятелства Д. е неомъжена, няма деца и не притежава собствено жилище в България. През последния период на заетост преобладаващата част от роднините й живеят в държавата по последна заетост (Германия). Преобладаващата част от социалните й контакти са в България и възнамерява да се установи в страната.

Предвид факта, че от заявеното с Декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004 г. не е било възможно да се формира категоричен извод по отношение на пребиваването на Д., с писмо изх. № 3208-15-775 от 14.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, е изпратено в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при ЦУ на НОИ - София искане за удостоверяване на пребиваването на същата с формуляр Н006 от Германия, а също така и изискване на СЕД U004 за удостоверяване на осигурителния доход от последната работа на Д. в държавата-членка.

С оглед на това, че е не е постъпила необходимата информация за отпускане на ПОБ, с Разпореждане № 151-00-8709-1/15.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

На 25.03.2020г. в ТП на НОИ - Пловдив е постъпило писмо с изх. № 3209-50-1098#1/23.03.2020 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при ЦУ на НОИ - София, към което са приложени СЕД U004 от 22.01.2020 г. и официален отговор от компетентната институция на Германия, изразен в СЕД Н006 от 23.01.2020 г. В същия, компетентната институция на държавата-членка е удостоверила, че за периода на заетост от 08.08.2016 г. до 07.08.2019 г. Д. е пребивавала в Германия.

При тези данни, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил спорното разпореждане № 151-00-8709-3/02.04.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказана отпускане на ПОБ по подаденото от  Д.Б.Д. заявление вх. № 151-00-8709 от 06.11.2019 г.  на ТП на НОИ- Пловдив.

Предвид установените обстоятелства, е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат. Прието е още, че компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне парично обезщетение за безработица е институцията на Германия.

6. Този резултат е обжалван от Д.Б.Д. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-53/17.06.2020г.. е потвърдил обжалваното пред него разпореждане № 151-00-8709-3/02.04.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, на посочените в него фактически и правни основания.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1, от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива.

8. В казуса се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а- 546 от КСО.

При разглеждане на заявления, подадени на горното основание от значение е въпроса относно пребиваването на лицата и компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.

Определянето на пребиваването е от съществено значение при прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004, поради това, че стълкновителните разпоредби относно приложимото законодателство, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004, се основават предимно върху принципа lex loci laboris. Това означава, че по правило всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическата дейност (член 11, параграф 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004). Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от същия нормативен акт, в който е регламентирано, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Тези безработни лица получават обезщетение в съответствие с чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламента в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице.

Съгласно представената към заявлението за отпускане на ПОБ декларация, Д. е работила като наето лице от работодател в Германия и последния й период на заетост е от 08.08.2016 г. до 07.08.2019 г. Д. не е омъжена, няма деца, не притежава собствено жилище в Република България. Декларира, че през периода на последна заетост роднините й живеят в държавата по последна заетост (Германия). Лицето е посочило в декларацията, че социалните й контакти са в Република България и, че възнамерява трайно да се установи в България, като не представя доказателства за това.

С полученият документ Н006, компетентната институция на Германия е удостоверила, че за периода на заетост, по отношение на Д. именно Германия се явява страна по пребиваване по смисъла на член 1, буква „й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., поради което същата не попада в кръга от лицата, за които по силата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Националния осигурителен институт се явява компетентна институция за изплащане на ПОБ, съгласно разпоредбите на чл. 65, параграф 5, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. При тези данни в случая заявлението за отпускане на ПОБ е следвало да бъде подадено пред компетентната институция на Германия, която по силата на общото правило (чл. 11, параграф 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) се явява компетентна да отпусне и изплаща ПОБ на жалбоподателката.

9. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че административният орган не е изследвал центъра на жизнените интереси, а автоматично е отъждествил държавата по последна заетост с тази по пребиваване. Според доводите на жалбоподателката в тази насока, при прекратяване на правоотношението и завръщането й в България центърът на жизнените й интереси се е променил. Изразява намерение трайно да се установи в страната, но не представя доказателства в подкрепа на това.

За да се определи центърът на интересите на съответното лице, съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 институциите следва да извършат винаги цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, която може по целесъобразност да включва следните критерии:

-           семейно състояние (семейно положение и роднински връзки);

-           продължителност и непрекъснатост на присъствието в съответната държава членка;

-           положение по отношение на заетостта (естество и специфични характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост);

-           упражняване на неплатена дейност;

-           когато става въпрос за студенти — източникът на техните доходи;

-           жилищно положение, по-специално доколко е постоянен характерът му;

-           държава членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане;

-           причини за преместването;

-           произтичащото от тези обстоятелства намерение на лицето.

При тези критерии се прави разграничение между обективните елементи на обичайното пребиваване, каквито са продължителността и непрекъснатостта на присъствието на лицето на територията на държавата членка, и елементите, свързани с личното му положение. Всички тези елементи представляват чисто фактически критерии, т.е. те трябва да се подложат на оценка, независимо от тяхната законосъобразност и в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване.

В този смисъл лице, което се премества в друга държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не може да се счита за пребиваващо в държавата на произход, дори ако възнамерява да се завърне в нея.

Във връзка с изразеното намерение на Д. да се установи трайно в Република България, следва да се отбележи, че държавата на пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след завършването му. В случая твърдяните факти са настъпили след периода на заетост в Германия и не следва да бъдат взети предвид при преценката по отношение на пребиваването на лицето.      

Намерението на лицето не е релевантен факт в процеса на определяне на приложимото законодателство съгласно чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. поради безспорно удостовереното в получения от компетентния орган документ, че именно Германия се явява държава по пребиваване. Намерението на лицето би имало отношение при определяне на пребиваването, ако въз основа на всички останали данни в декларацията не може да бъде определено мястото на пребиваване и след кореспонденция с компетентната институция на държавата-членка не се постига съгласие между институциите. Само в тези случаи намерението на лицето се приема за решаващо при определяне на действителното място на пребиваване. Случаят на Д. не попада в тази хипотеза, поради наличието на изрично изразено волеизявление от страна на компетентната институция на Германия. Съгласно гореизложеното именно Германия трябва да се счита за място, където Д. обичайно е пребивавала по смисъла на член 1, буква „й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. От тази гледна точка, съгласно разпоредбите на чл. 65, параграф 5, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица,поради което правилно с процесното разпореждане е отказано отпускането на паричното обезщетение за безработица по българското законодателство.

10.  Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

11. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 100 лева възнаграждение за осъществената  юрисконсултска защита.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.Д., ЕГН ********** ***, против Решение № Ц2153-15-53/17.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-8709-3/02.04.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Национален осигурителен институт гр.София, сумата в размер на 100 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: