№ 15847
гр. С, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110125203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Л. Ж. Ж. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. А., срещу Л. В. В. с
ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на
сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – уронване на честта, достойнството и доброто име, унижение, обида и емоционален
стрес, чрез публично отправено до широк и неограничен кръг лица, разгласяване на обидни
твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
/изричане на репликите/ до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 05.04.2023г., след
пресконференция на ПП "В", се опитал да проведе интервю с председателя на посочената
партия, като ответникът се приближил и отправил публично, в присъствието на трети лица
следните твърдения: "той е наркоман"; "ти си наркоман", като посочените твърдения са
многократно повторени от трети лица, чули и възприели непосредствено думите на
ответника. Ищецът твърди, че непосредствено след отправяне на посочените твърдения,
посочени по-горе, бил попитан от трето лице какви наркотици употребява, като му бил
отказан по-нататъшен разговор, под предтекст, че към момента на разговора е под
въздействието на наркотици. Ищецът счита, че отправените изрази му вменяват укорими от
морална гледна точка, качества, дискредитиращи и злепоставящи го пред трети лица. В
резултат на това, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта, достойнството и доброто име, както и преживени болки и страдания - унижение,
обида и напрежение. Ищецът твърди, че в резултат на отправените от страна на ответника
реплики, не може да спи нормално, имал е главоболие, не могъл да се храни нормално.
Изпитвал е и продължава да изпитва силно неудобство и срам във връзка с даване на
1
обяснения пред колегите, близките и познатите за начина, по който е представен от
ответника, поради което счита, че са налице предпоставките за уважаване на предявената
искова претенция, като му бъдат присъдени и сторените по делото, разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
предявения иск. Твърди, че изразите "той е наркоман"; "ти си наркоман" били оценъчни
твърдения, поради което не подлежали на проверка за истинност. Твърди, че не е налице
противоправност, тъй като изявленията на ответника представлявали израз на свободата на
словото и формиране на мнението на личността. Поддържа, че изразяването на такова
мнение и негативна оценка за дадена личност във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговата дейност и занятие, не съставлява противоправно поведение, още повече, че тази
оценка на личността на ищеца, не била разпространена от ответника. Оспорва причинно
следствената връзка между процесните твърдения и вредите, претендирани от ищеца. При
условията на евентуалност, счита че размера на исковата претенция се явява прекалено
завишен с оглед критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в
уронване на честта, достойнството и доброто му име, причинено унижение, обида и
емоционален стрес, вследствие на публично отправени на обществено място на 05.04.2023г.,
към ищеца, думи и изрази: “той е наркоман!”, “ти си наркоман, нали?!”, както и последващо
обсъждане от трети лица на това какви конкретни наркотици употребява, ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
По делото като веществено доказателство е приет оптичен носител /флаш памет/, на който
по реда на чл.204 ГПК е извършен оглед. От извършения оглед на оптичния носител, се
установи, че същия съдържа записан 1 бр. видеофайл с обща продължителност от 00:10:11
мин. При възпроизвеждането на видеофайла се установиха следните, относими към
предмета на доказване по делото, факти и обстоятелства:
От първите няколко минути от записа /от 00:00:30 мин. до 00:02:47 мин./ се установява, че
ищецът присъства на публично мероприятие на обществено място на закрито, на което
присъстват представители на ПП “В”, като от записа се разпознават публично известни
лица, на които ищецът непосредствено задава въпроси. По - нататък от съдържанието на
видеозаписа /от 00:02:47 мин. нататък/ се установява, че ищецът, заедно с няколко лица, в
т.ч. и публично известни политически личности, един от който председателят на ПП “В” - К
К, напускат сградата като се насочват извън същата, с посока към бул. “Цариградско шосе”,
като от съдържанието на записа става ясно, че сградата от която излизат, е на Българската
телеграфна агенция в гр. С. На 00:02:47 мин. от записа се установява, че ищецът се насочва
към К К, като се представя с името си, отправяйки му конкретни въпроси. На 00:03:59 мин.
от записа се чува изразът: “наркоман”, като същият е директно отправен към ищеца,
2
записващ видеото, а на 00:04:05 мин. от записа се установява, че лице от мъжки пол
/ответникът/, се обръща директно към ищеца с израза: “Ти наркоман ли си?!”, “Наркоман си,
нали?!”. По - нататък, от съдържанието на видеозаписа, на 00:04:13 мин., както и на 00:04:24
мин., трето публично известно лице от ПП “В” , което се движи непосредствено до ищеца и
К К, отправя към ищеца следните реплики: “Ти си наркоман, нали?!”, “Аз съм склонен да
вярвам, че ти си наркоман”. По -нататък, от съдържанието на видеозаписа се установява /от
00:06:30 мин. до 00:07:20 мин./, че в разговора се намесва още едно лице от мъжки пол, като
започва обсъждане дали ищецът е наркоман и какви видове наркотици употребява. От
съдържанието на записа се установява по безспорен начин, че процесните думи и изрази са
насочени към ищеца, че същите са отправени от ответника на публично място /около
сградата на БТА в гр. С/, докато ищецът, К К, ответникът, както и други трети лица от
мъжки пол, се движат по пешеходната част на бул. “Цариградско шосе”.
Установените от огледа на видеозаписа и посочени по-горе, факти и обстоятелства, се
потвърждават и от събраните гласни доказателства при разпита на св. Е Й. Свидетелката
посочва, че непосредствено е възприела процесния видеозапис, тъй като същият се излъчвал
в реално време и в канала на ищеца в платформата “Ю”. Св. Й сочи, че е чула лично
отправените по отношение на ищеца, думи и изрази, както и непосредствено след това е
възприела психо-емоционалното състояние на ищеца. След прибирането си у дома през
същия ден, ищецът се затворил сам в друга стая, като не желаел да разговаря за случилото
се, а няколко дни след това не могъл да спи. При разпита си свидетелката Й Ж.а /майка на
ищеца/, сочи че при опит да се свърже със сина си на същия ден, той не й вдигнал телефона,
като когато се чули за първи път след случилото се, ищецът звучал напрегнат, ядосан и
разтревожен, като й споделил, че се почувствал унизен от казаното. Във връзка с това и
споделил още, че отива до лаборатория, където да си направи тестове за употреба на
наркотици, тъй като се притеснявал от отзвука, който би могъл да породи случилото се, в
професионалната му сфера. Свидетелката Ж.а посочва още, че никога не й било известно
синът й да е употребявал наркотици, като същият се притеснявал от обществените реакции,
поради това че е разпознаваема в социалните мрежи, личност. Ищецът държал на честността
и истината, като общувал с много лица, в т.ч. и подрастващи, а дейността му в социалните
мрежи била насочена към обсъждане на обществено значими проблеми, в т.ч. и на
политическия и социалния живот в страната, поради което изпитвал страх и притеснение по
отношение на начина, по който биха го възприели.
Фактическият състав на отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД, включва наличието на
противоправно поведение, осъществено под формата на конкретно/и действие/бездействие,
в резултат на което са настъпили конкретни вреди - имуществени и/или неимуществени
такива, като наличието на вина се предполага.
В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ, е прокламирано основното право на
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата разпоредба, според
която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
3
другиго.
В конкретния случай, ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска
срещу ответника, с изречените от последния, думи и изрази, които засягат доброто му име и
честта му в обществото.
При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на
засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са
унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При
клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни
обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета
му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими
събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия.
Следва да се посочи, че на проверка за истинност /достоверност/ подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят
адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
не представляват конкретни факти от обективната действителност.
В тази връзка, съдът намира действително, че изразите: “Ти наркоман ли си?!”, “Наркоман
си, нали?!”, употребени по отношение на ищеца, представляват фактически твърдения,
които по своята правна същност са клеветнически такива, тъй като разгласяват позорящи от
гледна точка на господстващия морал в обществото, обстоятелства, свързани с личността му.
От извършената справка за семантичното значение на думата “наркоман” в българския
тълковен речник се установява, че смисловото й съдържание е “лице, което страда от
наркомания”, а смисловото значение на думата “наркомания” е “силно, болезнено влечение
към наркотици”. От смисловото съдържание на посочените думи и изрази, следва извода, че
се касае именно до фактически твърдения, конкретни факти от обективната действителност,
които подлежат на проверка относно тяхната достоверност. Следва да се отбележи, че
същите представляват именно клеветнически такива, с оглед на позорящия си характер за
конкретното лице, спрямо което са употребени. Това е така, тъй като изразът “наркоман”,
респ. “наркомания” от гледна точка на установения в съвременното общество морал и
ценностна оценка, която се придава неминумо на личността на лице, охарактеризирано с
посочените думи и изрази, е на маргинализирана личност с относително ниска обществена
стойност, с липса на социално отговорно поведение и способност за упражняване на
емоционален контрол, както и сочеща на склонност към рисково поведение, водещо често до
пренебрегване/нарушаване на установените в обществото като приемливи, правила и
порядки.
В практиката на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като
противоправно действие, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление –
решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото
решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да
бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно
– дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на
4
другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Както е прието в
решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция
клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към опредЕ.
личност. От изложеното дотук, следва да се посочи, че по безспорен начин от
доказателствата по делото се установи, че изразите: “Ти наркоман ли си?!”, “Наркоман си,
нали?!” са употребени от ответника по отношение на ищеца. По делото липсва изрично
оспорване както на авторството на думите и изразите, така и на автентичността на
приобщения по реда на чл.204 ГПК, видеозапис, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият е годно веществено доказателство, досежно отразените в същия факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като същите се
потвърждават и от събраните гласни доказателства.
По отношение на представените писмени доказателства, обективиращи резултати от
проведени лабораторни изследвания, съдът намира, че същите не следва да бъдат
обсъждани, тъй като на доказване подлежат положителни факти, а с оглед на разпредЕ.та
доказателствена тежест, ответникът следва да установи верността на употребените по
отношение на ищеца, думи и изрази. По делото не бяха представени/събрани каквито и да
било доказателства за истинността на изречените думи и изрази, като в тази връзка
ответника следва да понесе правните последици от доказателствената тежест.
По отношение на обсъждането на обстоятелството какви наркотици употребява ищецът,
както и повторените в същия смислов порядък думи и изрази от други присъстващи лица,
след тези, изречени от ответника, съдът намира, че същите са неотносими към предмета на
доказване по настоящото производство, тъй като са отправени от трети лица, различни от
страните по делото. Същите обаче следва да бъдат взети под внимание при осъществяване
на преценката относно основателността на възраженията на ответната страна, че тяхната
употреба е проявление на конституционно установената свобода на изразяване на мнение на
всеки български гражданин.
По отношение на възраженията, сторени с отговора на исковата молба, че употребените
думи и изрази по отношение на ищеца, са проявление на свободата на изразяване на
личното мнение, установена в Конституцията и приложимите международни актове,
настоящият съдебен състав намира, че публичното разпространяване на тези клеветнически
изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39,
ал.1 КРБ и чл.10 ЕКПЧОС. От значение са не само употребените конкретни думи и изрази,
извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение, което се
създава при гледане на видеозаписа, още повече като се съобрази и обстоятелството, че след
отправяне на думите и изразите от ответника към ищеца, е последвало тяхното смислово
преповтаряне и от трети лица, част от които също публично известни политически
личности, както и насочването на разговора в посока какви конкретно по вид наркотици
ищецът употребява.
От събраните по делото гласни доказателства, се установи по безспорен начин и наличието
на причинно-следствената връзка между осъщественото противоправно поведение от
5
ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка, съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като ясни и безпротиворечиви.
Същите са лица от непосредственото обкръжение на ищеца, като непосредствено са
възприели относимите факти и обстоятелства, свързани с психо-емоционалното състояние
на ищеца, а св. Й - и с осъщественото спрямо него противоправно поведение.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав
за възникване на отговорността на ответника по чл.45, ал.1 ЗЗД.
От събраните гласни доказателства се установява интензитета и характера на болките и
страданията, претърпени от ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с естеството на
причинените вреди, тяхната продължителност, продължителността на възстановителния
процес и пр. При определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав
съобрази всички относими факти и обстоятелства. Съдът съобрази и обстоятелството, че към
момента на извършване на деликта, ищецът е разпознаваема в социалните медии личност, с
оглед на което същият е следвало да бъде наясно с повишения обществен интерес и
евентуалния негативен отзвук от случилото се в сферата на професионалните му интереси.
От друга страна, съдът не споделя възраженията на ответната страна, че с оглед
обстоятелството, че ищецът е разпознаваема личност, то следва същият с по-голяма степен
на толерантност и критичност да възприема отправените спрямо него реплики и изрази,
критика, негативни мнения и оценки и пр. Макар ищецът да е разпознаваема в
общественото пространство личност /най-вече в социалните медии/, същият не е публична
личност, а именно не заема висши държавни, в т.ч. политически и обществени длъжности.
Същият не е и публично известна личност в науката, изкуството, журналистиката и пр.,
което да предполага отнапред наличието на по-висока степен на толерантност и критичност,
присъща на публичните фигури.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав при отчитане на баланса между
обществения интерес, проявен чрез конституционно закрепената свобода на изразяване и
чувството за лично достойнство и значимост на всеки отделен гражданин, намира за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД, сумата от
3000 лв., до който предявената искова претенция следва да бъде уважена, като за горницата
до пълния предявен размер от 20 000 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно
уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение,
сторени в настоящото производство, за които са представени доказателства - договор за
правна защита и съдействие, в общ размер на 1140 лв.
По изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Л. В. В. с ЕГН **********, да заплати на Л. Ж.
Ж. с ЕГН **********, сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинено унижение и
емоционален стрес, както и уронване на честта, достойнството и доброто му име,
вследствие на публично отправени на обществено място в гр. С, на 05.04.2023г., неверни и
позорящи, думи и изрази: “Той е наркоман!”, “Ти си наркоман, нали?!”, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л. В. В. с ЕГН **********, да заплати на Л. Ж.
Ж. с ЕГН **********, съобразно уважената част от иска, сумата в размер на 1140 лв.,
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7