№ 143
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Иваничка Д. Славкова
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно административно
наказателно дело № 20223100600415 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е решение № 313 по АНД № 385/
2022г. на ВРС, ІІ състав, постановено на 01.03.2022г., с което обв. Т.Т. бил
признат за невиновен по възведеното обвинение за престъпление по чл.354а
ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от ВРП.
По същество в протеста се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изразява се несъгласие
единствено с приложението на материалния закон, като се счита за безспорно
установена фактическата обстановка. Сочи се за доказано деяние и за
неприложимост института на чл.9 ал.2 от НК. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов с приложението на
чл.78а НК, като обв. Т. бъде признат за виновен и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
поддържа протеста на изложените в него съображения. Предлага на
въззивната инстанция да отмени решението на ВРС, като постанови ново с
което да признае за виновен Т. и да му наложи административно наказание
1
глоба към минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно, при липса на основания за неговата отмяна. Счита, че
следва да бъде изцяло потвърдено.
В последната си дума, подсъдимият Т. съжалява за постъпката си.
Настоящата въззивна инстанция, като взе предвид доводите на страните
и при служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл. 313 и
чл.314 от НПК установи, че по делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция.
Наличието им препятства разглеждането на аргументите на страните по
същество.
Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл.375 и сл.
от НПК за разглеждане на постановление на прокурор от ВРП за
освобождаване на обв. Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, по обвинение за престъпление по чл. 354а ал.5
вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК от НК извършено на 24.01.2022 г.
С решението на ВРС е признат за невиновен, по така възведеното
обвинение, поради установяване, че деянието от 25.10.2020г.,е
малозначително и не представлява престъпление, на основание чл.304, пр.4
НПК, вр. чл.9, ал.2 НК.
Постановеното решение следва да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното
заседание, т. к. е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Налице е противоречие между диспозитива и мотивите на решението.
В диспозитива на решението, решаващият съд е посочил, че признава за
невиновен обв. Т. за извършено престъпление на 25.10.2020г., а в мотивите е
приел за установена друга дата на извършеното от него престъпление по
чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, а именно - 24.01.2022год.
Така изразена, волята на съда в решението и мотивите, остава неясна,
тъй като съдът е оправдал обвиняемият за престъпление извършено на съвсем
различна дата, за което очевидно няма повдигнато обвинение по така
2
посоченото по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК престъпление.
Липсата на яснота относно действителната воля на първоинстанционния
съд и констатираното противоречие между диспозитив и мотиви на
присъдата, води до невъзможност на въззивната инстанция да осъществи
проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си.
Съдебната практика на ВКС е постоянна в разбирането си, че
диспозитивът и мотивите формират единния съдебен акт-присъда,
противоречие между тях не може да има, а налично такова винаги
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
случая се касае за съществено нарушение на процесуални правила,
неотстранимо в хода на въззивното производство, но отстранимо при ново
разглеждане на делото. Това налага отмяна на постановеното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.348, ал.3, т.2, вр.чл.335,
ал.2, вр.чл.334, ал.1 от НПК, ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 313 от 01.03.2022 г. по АНД № 385/ 2022 г. по
описа на ВРС, ІІ наказателен състав и
ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Варна за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3