Решение по дело №37/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20233000500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500037 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Н. С. С., чрез
процесуалния й представител адв.Т.Г., против решение №69/21.10.2022г.,
постановено по т.д.№173/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Н. С. С. против Гаранционен фонд иск в частта му
за осъждане на ответника да й заплати сумата, представляваща разликата над
45 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, поради телесните повреди,
претърпени от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г.; 2/ Н. С. С. е осъдена
да заплати на Гаранционен фонд сумата от 200лв.- юрисконсултско
възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на Гаранционен фонд - П. И. С.. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до пълния му
претендиран размер от 100 000лв. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.М.П. поддържа становище за нейната неоснователност и
1
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от
ищцата части.
Третото лице помагач П. И. С. в депозирания отговор по въззивната жалба
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Т.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му от
ищцата части.
Въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд чрез процесуалния му
представител адв.М.П., против решение №69/21.10.2022г., постановено по т.д.
№173/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен
фонд да заплати на Н. С. С. сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение
за причинените й болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени
от нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г., ведно с лихвата за забава върху
уважената част от иска, от датата на уведомяване на Гаранционен фонд -
07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ е осъден Гаранционен
фонд да заплати на адв. Т. К. Г. сумата от 1 880лв. на осн.чл.38, ал.2 от ЗА; 3/
е осъден Гаранционен фонд да заплати по сметка на Силистренски окръжен
съд държавна такса по уважените претенции в размер на 1 800 лв., като
решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната
на Гаранционен фонд - П. И. С.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди бъде отхвърлен и в частта му за сумата от 45 000лв., а
като следствие и претенцията за законна лихва. В условие на евентуалност се
претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, както и
да се отмени решението в частта му относно присъдената законна лихва,
считано от датата на уведомяване на Гаранционен фонд - 07.05.2021г. и тази
претенция отхвърлена.
Въззиваемата Н. С. С., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Третото лице помагач П. И. С. в депозирания отговор по въззивната жалба
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Т.
поддържа становище за нейната основателност
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищцата Н. С. С.
излага, че на 08.09.2018г., на път III-204, км.46.1+706/гр.Разград-гр.Попово/, е
настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка
„Щаер“, модел „19С46“ с рег.№РР 8772 ВК, поради неспазване правилата за
движение е ударил челно автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.
№СС 4314 СВ, управляван от П.Й.Ш.. В резултат от сблъсъка между двете
МПС пострадали 18 души, пътуващи във втория автомобил, една от които
2
ищцата, на която били причинени следните телесни увреждания - сътресение
на мозъка, фрактура на 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 ребра в дясно, хемопневмоторакс в
дясно, пневмоторакс в ляво, контузия на бял дроб, драскотина над ореола на
дясна млечна жлеза, кръвонасядания в горната трета на външностраничната
повърхност на лява мишница, върху капачката на дясно коляно и към
вътрешностранично, в средна трета на лицевата повърхност на дясна
подбедрица, кръвонасядания, охлузвания и драскотини по лява колянна
област и горните две трети на лицевата повърхност на подбедрицата,
охлузвания върху задната половина на гърба на ходилото на десния крак.
След ПТП била транспортирана до спешно отделение на МБАЛ-Разград,
настанена за лечение в ОАИЛ, където на 08.09.2018г. й е направена операция:
вкарване на интеркостален катетър за дренаж с оперативна диагноза:
травматичен шок, пневмоторакс в ляво.На 09.09.2018г. й е направена втора
операция: вкарване на интеркостален катетър за дренаж, с оперативна
диагноза: хидроторакс в дясно. Престояла е в болничното заведение 14 дни.
След изписването си и в голяма част от периода на възстановяване не е могла
да се обслужва самостоятелно, била подпомагана от семейството си за
ежедневните си нужди. В резултат от причинените й телесни увреждания е
търпяла и все още търпи освен физически болки и страдания и негативни
психични такива, както и неудобства от битов характер. С присъда,
постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за
виновен за осъщественото деяние.За управлявания от него т.а. не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по претенцията й за
заплащане на обезщетение за така причинените вреди е ответникът
„Гаранционен фонд“. Предявила писмено претенцията си пред „Гаранционен
фонд“, по която била образувана щета №21210091/07.05.2021г., но същият не
определил и не изплатил обезщетение в рамките на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, както и към датата на подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде
осъден да й заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и
страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозираните писмен
отговор и допълнителен писмен отговор в срока, съответно по чл.367 и чл.373
от ГПК, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва
твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от Н.С. във
връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №20-210091/07.05.2021г.
Излага, че по същата е уведомил ищцата, че е необходимо да представи
доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
от КЗ, каквито тя не е представила. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е
изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната
3
икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика към
датата на ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва от 07.05.2021г. Твърди,
че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение,
изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва
от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в
случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране. В случая се е
произнесъл в срок по претенцията, поради което лихва би се дължала от
датата на подаване на исковата молба. Възразява за съпричиняване от ищцата,
т.к. същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.
По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е
конституиран като трето лице помагач на негова страна П. И. С.. Привличане
е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че
„Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и
изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП
водач.
Третото лице помагач П. И. С. подържа становище за неоснователност на
предявените искове по съображенията, изложени от ответника. Възразява за
съпричиняване от ищцата, която се е съгласила да пътува в автобус, движещ
се с превишена скорост, технически неизправен и без монтирани системи за
обезопасяване.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
С влязла в сила на 07.06.2022г. в тази си част Присъда от 23.04.2021г.,
постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за
виновен в това, че на 08.09.2018г. по път Ш-204, км.4+706, в посока
гр.Попово-гр.Разград, при управление на МПС със скорост 83,3 км/ч. - т.а.
„МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, per. №РР 8772 ВК, с прикачено към него
полуремарке модел „Флиегл Дхка 350“, рег.№ РР 2963 ЕХ, нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.2 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, както и телесни
повреди на повече от едно лице, едно от които Н. С. С. с причинена й средна
телесна повреда, изразяваща се в: -хемопневмоторакс в лява гръдна половина,
пневмоторакс в лява гръдна половина и контузия на белия дроб, обуславящи
разстройство на здравето с временна опасност за живота; -счупване на I, II,
III, IV, V, VI, VII ребра в дясно /дорзален гръден капак/, довели до трайно
затруднение движението на снагата за срок повече от един месец, поради
което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр.чл.342,
ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три години и половина, както и на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
4
наказание лишаване от право да управлява ПМС за същия срок.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. С оглед това и тези горепосочени факти се приемат
за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от
присъдата по НОХД №296/19г. по описа на РОС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че към 08.09.2018г. за т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С
46“, per. №РР 8772 ВК не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцата като трето увредено лице, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно
се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост
на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред
Гаранционен фонд с вх.№24-01-231/07.05.2021г., по която е образувана щета
№20-210091/07.05.2021г., по която не е спорно, че ответникът не е изплащал
обезщетение.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ. Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2018г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 000 000лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
5
отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в
следствие увреждане или смърт. Като паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто
обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост. От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни процеси/2, 7%
за 2018г./, нарастване на цените и др.
Съгласно заключението на СМЕ от 13.09.2022г. на в.л.Т.И., кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
обясненията на в.л. в о.с.з. на 23.09.2022г. и представената по делото
медицинска документация, в резултат от ПТП ищцата е получила следните
увреждания: клинично изявен травматичен шок, контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузни рани в областта на главата, контузия на
гръден кош, счупване на 2-7 десни ребра по задна аксиларна линия,
хемопневмоторакс/натрупване на патологична колекция кръв и въздух в
гръдната кухина/ в дясно, пневмоторакс /натрупване на патологична колекция
въздух в лява гръдна половина/ в ляво, контузия на белите дробове, контузия
на корема. Непосредствено след ПТП е приета за лечение в МБАЛ „Св.Иван
Рилски“, гр.Разград, ОАИЛ, където след стабилизиране на жизнените
показателни е преведена в Хирургично отделение.Общо е пролежала в
отделенията 14 дни. По време на болничния престой са извършени
диагностично лечебни мероприятия и две оперативни интервенции -
двустранна торокоцентеза/налагане на плеврални дренове за евакуация на
натрупаните кръв и въздух/ с оглед лечение на дясностранния
хемопневмоторакс и пневмотокаркс в ляво. Извършена е и хирургична
обработка на раните по главата с цел отстраняване на чужди предмети -
основно парчета от счупени стъкла, забити в кожата на главата. Клинично
изявеният травматичен шок, тежката гръдна травма с двустранен
хемопневмоторакс, наложили двустранна торокоцентеза, обуславят по
отделно и заедно разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупването на шест съединени ребра в дясно обуславя трайно затруднение
движенията на снагата. Останалите мекотъканни наранявания по главата и
тялото обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Възстановителният период е бил в рамките на около месец и
половина, в който ищцата е търпяла болки и страдания и се е нуждаела от
получаване на подкрепа и съдействие от близките си. За хода на
оздравителния процес не съобщава за поява на усложнения, а понастоящем за
наличие на остатъчни прояви или оплаквания.Според извършения от в.л.
преглед и предвид изтеклия период от четири години от ПТП е много малко
вероятно тепърва да се появят усложнения от получените травми.
Съгласно показанията на св.Х.Н. /сестра на ищцата/, същата е била
6
допусната да види сестра си в болницата едва на третия ден след приемането
й. Била на системи, не можела да говори, не била в добро състояние. След
реанимация я прехвърлили в хирургично отделение, отново била на легло, не
можела да се движи, да става.След няколко дни й разрешили да става с
помощта на рахибилитатор. Изпитвала силни болки поради наранените
дробове, счупените ребра, трудно дишала. Всеки ден имало при нея член на
семейството, защото не можела да прави нищо самостоятелно. Изписали я на
22.09.2018г. След прибирането й у дома се възстановявала месец и половина.
Свидетелката ходила в тях да я къпе, да я раздвижва. Две седмици след
изписването си от залежаване направила пневмония и отново я приели в
болница, за да я лекуват. И понастоящем изпитва страх от пътувания, не
може да се отърси от преживяното.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в травматичен шок, счупване
на 2-7 десни ребра по задна аксиларна линия, контузия на белите дробове с
хемопневмоторакс в дясно и пневмоторакс в ляво, сътресение на мозъка /без
открита вътречерепна травма/, мекотъканни контузни рани в областта на
главата, гръдния кош и краката.Клинично изявеният травматичен шок и
контузията на белите дробове са непосредствено животозастрашаващи
състояния, но същите след своевременното им преодоляване в болнично
заведение повече не са представлявали опасност за живота на ищцата.
Счупванията на ребрата аксиларно в дясно са обусловили трайно затруднение
движението на снагата за срок от около два месеца. Травмите, засегнали само
кожната повърхност и меките тъкани, без подлежащи костни структури и
органи обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Болките и страданията
/извън вече изпитаните силни болки и страдания в момента на получаване на
уврежданията при ПТП/ при счупени множество съседни ребра са били
особено интензивни, но във времето със зарастване на костите са намалявали.
Доказателства, че цялостното възстановяването на ищцата е продължило
повече от два месеца не са ангажирани. Показанията на св.Х.Н./които следва
да се ценят при условията на чл.172 от ГПК/, че след изписването си ищцата е
развила вторична пневмония и отново е била приета в болнично заведение не
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и СМЕ, а и
липсват подобни твърдения в исковата молба. Съобразява се обстоятелството,
че са били извършени две оперативни интервенции за двустранна
торакоцентеза с поставени торакални дренове, наложили двуседмичен
престой в болнично заведение. Ищцата е търпяла в периода значителни
неудобства и затруднения при ежедневното си битово обслужване.Била е
обездвижена на легло, зависима от чужда помощ за ежедневните си нужди -
тоалет, къпане, обличане, подпомагана от близките си. Търпяла е обичайните
за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита. Впоследствие е започнала постепенно раздвижване, като отново е имала
болки и страдания, но с по-малък интензитет. Понастоящем функциите на
засегнатите от травмите костни структури и органи са изцяло възстановени,
7
без остатъчни усложнения. Съобразява се възрастта на ищцата - на 37
години/млада възраст/ при настъпване на ПТП, работоспособна, в добро
физическо състояние и времето, през което след травмите е била
неработоспособна. Съобразява се начинът, по който събитието, с
произтеклите физически травми, се е отразило на психичното й състояние -
изпитала е в началото шок, силен стрес. Понастоящем, четири години след
инцидента, продължава да изпитва страх от пътувания. Съобразявайки всички
горепосочени обстоятелства, вкл. това как е протекло физическо
възстановяване и продължителността на изживените чисто физически
страдания, липсата понастоящем на негативни последици за здравословното
състояние, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита
на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че
обезщетение в размер на 45 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Сочената от ищцата във
въззивната й жалба съдебна практика за присъдени обезщетения в по-големи
размери не касае идентични или сходни хипотези, доколкото според
цитираните актове пострадалите са имали освен счупвания на ребра и
хемопневмоторакси още и множество други наранявания и счупвания,
съответно с много по-дълги възстановителни периоди.
По възражението за съпричиняване.
От неоспореното от страните заключение на САвтЕ от 15.08.2022г. на
в.л.Д.Жеков и обясненията на в.л. в о.с.з. на 23.09.2022г. се установява, че
процесният автобус „Форд“, модел „Транзит“, рег.№СС 4314 СВ, в който към
момента на ПТП ищцата е стояла на разположените в ляво седалки, трети ред,
дясната седалка до пътеката, не е бил оборудван с обезопасителни колани за
седалките на пътниците/имало е монтирани колани само за шофьорската
седалка и двойната седалка до нея/. Предвид гореустановеното, съдът приема,
че ищцата не следва да отговаря за непоставяне на предпазен колан, след като
е липсвал монтиран такъв. Тя не е била длъжна да знае дали технически
автобусът е бил изправен в този смисъл, за да откаже да пътува в него. По
горните съображения възражението по чл.51 от ЗЗД следва да се приеме за
неоснователно.
Претендира се от ищцата законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от 07.05.2021г. - датата на предявяване на писмената претенция пред
Гаранционен фонд.
Безспорно Гаранционен фонд не е застраховател, още по-малко
делинквент или граждански отговорно лице за чуждо задължение. Същият
обаче е носител на законово задължение да покрива вреди в изрично
определените в КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна
закрила.Затова и, според уредбата в КЗ, отговорността му е еквивалентна с
тази на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и същият дължи мораторна лихва върху
обезщетението за вреди. Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на
8
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ-
норма, уреждаща дължимите от застраховател лихви за забава върху
дължимото от него застрахователно обезщетение. Според чл.497 от КЗ се
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок, считано от по-ранната
от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2/ изтичането на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380.
По приложението на чл.496 и чл.497 от КЗ понастоящем има формирана
константна практика на ВКС, според която застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя - решения по т.д.№2273/18г., ВКС, II т.о.; т.д.
№2466/2018г.; ВКС, I т.о., т.д.№1191/21г., ВКС, II т.о.; т.д.№1865/21г., ВКС, I
т.о.; т.д.№2026/21г., ВКС, I т.о.; т.д.№2530/21г., ВКС, I т.о. и др. Така, защото
той отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента, като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. При липса на данни за по-ранна дата на
уведомяване в настоящия случай меродавна е датата на предявяване на
искането за заплащане на обезщетение от увреденото лице. Аналогично е
разрешението и в случаите на претендирано обезщетение, дължимо от
НББАЗ-напр. решение №50102/20.10.2022 г. по т.д.№1428/21г., ВКС, II т.о.
Предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ максимален тримесечен срок за произнасяне
по претенцията за обезщетение, е относим към евентуалната забава на фонда,
а не към дължимата от фонда лихва за забава, покриваща отговорността на
делинквента от момента на предявяване на претенцията /в конкретния
случай/. В чл.497, ал.1 и ал.2 от КЗ ясно са разграничени дължимите лихви
след изтичането на срока по чл.496, ал. 1 КЗ от лихвите за забава, присъдени
срещу застрахователя.
Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на СОС следва да бъде потвърдено.
9
Страните претендират разноски за въззивното производство. Ищцата
претендира присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. При
общ материален интерес от 100 000лв. минималното възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възлиза на 8 650лв. Съразмерно на
основателната част от претенцията/45 000лв./ е дължима сумата от 3 892,
50лв., която следва да се присъди на процесуалния й представител.
Ответникът претендира държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Предвид неоснователността на въззивната му жалба разноски за държавна
такса не му се следват. Страната не е била защитавана от юрисконсулт, а от
адвокат, предвид което не й се следва възнаграждение при условията на чл.78,
ал.8 от ГПК. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение не са представени. На осн. чл.78, ал.10 от ГПК на третото
лице помагач разноски не се следват
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №69/21.10.2022г., постановено по т.д.
№173/21г. по описа на СОС.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на
адв.Т. К. Г., ЕГН **********, сумата от 3 892, 50лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска защита на Н. С. С. пред
въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на „Гаранционен фонд“, гр.София П. И. С..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10