№ 19257
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110157042 по описа за 2021 година
С исковата молба и допуснато в заседание на 16.06.2023г. увеличение по чл. 214 ГПК
ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу М. К. П. кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2702,78 лв., увеличена на 3040,62 лв. -
представляваща 3/4 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39,
за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 393,02 лв. увеличена на 442,16 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3040,62 лв. в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019г. – 23.09.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 16,23 лв. увеличена на 18,26 лв. –
представляващо 3/4 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна
собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
04.10.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,21 лв., увеличена на 3,62 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от 18,26 лв. за периода 31.10.2018г. – 23.09.2021г.
1
С исковата молба и допуснато в заседание на 16.06.2023г. увеличение по чл. 214 ГПК
ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу П. Д. П. кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 675,70 лв., увеличена на 1013,54 лв. -
представляваща 1/4 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39,
за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 98,26 лв., увеличена на 147,38 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1013,54 лв. в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019г. – 23.09.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 4,06 лв., увеличена на 6,09 лв. –
представляващо 1/4 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна
собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
04.10.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,80 лв., увеличена на 1,21 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от 6,09 лв. за периода 31.10.2018г. – 23.09.2021г.
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Е. Д. Н.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 675,70 лв. - представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 98,26 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 675,70 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 23.09.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 4,06 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за
периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,80 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 4,06
лв. за периода 31.10.2018г. – 23.09.2021г.
2
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, тъй като ответниците се явяват съсобственици на имота за процесния
период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците чрез адв. И. Д., с
който оспорва исковете по основание и размер Настояват да не бъдат назначавани
експертизи, тъй като не оспорват исковете от фактическа страна. Сочат, че Е. Д. Н. се е
отказала от наследството на баща си. Оспорват качеството на ответниците на потребители
на топлинна енергия. Навеждат твърдения за изтекла погасителна давност за част от
вземанията. Оспорват дължимостта на вземанията за дялово разпределение по подробни
съображения. Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
3
От представен по делото Нотариален акт от 14.02.1979г. е видно, че към тази дата М.
К. П. и Д. П. П. са признати за собственици на имот с адрес – гр. София, ЖСК „Сребърна“
вх. Б, ет.7, ап. 39. Констатира се от удостоверение от ГИС, че адресът на ЖСК „Сребърна“ е
идентичен с настоящия ж.к. „Банишора“, бл. 57, с вх. А,Б,В и Г, където се намира и
топлоснабдения имот. От удостоверение за наследници на Д. П. П., починал на 12.12.1998г.,
се установява, че след смъртта му е оставил за наследници: М. К. П., П. Д. П. и Е. Д. Н..
Видно от СУ изх. № 43629/18.07.2022г. Е. Д. Н. се е отказала от наследството на Д. П. П..
Като се съобрази горното съдът приема, че собственици имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39 са: М. К. П., притежаваща ¾ ид. ч. от
същия и П. Д. П., притежаващ ¼ ид. ч. от същия. Докато намира, че тъй като Е. Д. Н. се е
отказала от наследството на Д. П. П., същата не е придобила част от правото на собственост
върху топлоснабдения имот, съответно не притежава качеството потребител на топлинна
енергия. По тази причина исковете, предявени срещу нея следва да бъдат отхвърлени.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна
4
вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г.
възлиза на сумата от 4054,17 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е
била осъществявана от "Техем сървисис" ЕООД и същата възлиза на сумата от 24,35 лв. за
периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява също и от
заключенията по ССчЕ. За процесния период от 01.05.2018г. – 30.04.2020г. потребената
топлинна енергия е в общ размер на 4054,17 лв., а за дялово разпределение в размер на 24,35
лв.
От заключението по ССчЕ се установява, обаче, че има суми в размер на 622,50 лв. за
възстановяване от предишни периоди, които не са били прихванати. Тази сума следва да се
приспадне от общо дължимата такава за топлинна енергия, при което остава да се дължи
сума в общ размер на 3431,67 лв.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за погасяване на
5
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 04.10.2021 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода, за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия в общ размер на 463,99 лв. за периода от м.5.2018г. до м.07.2018г. Следователно за
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. остава дължима сумата от 2967,68 лв. Тази
сума следва да се разпредели, както следва: ¾ от нея се дължат от М. К. П. или сумата от
2225,76 лв. и 1/4 от нея се дължат от П. Д. П. или сумата от 741,92 лв., до които следва да се
уважат исковете.
Няма данни сумите, дължими за дялово разпределение да са погасени по давност.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно. Също следва да се посочи, че на
л. 23 от делото е приложен Договор от 03.06.20220г., сключен между Топлофикация София
ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване делово разпределение на топлинна енергия,
противно на твърденията за липса на такъв в отговора на исковата молба.
С оглед горното съдът намира, че следва да уважи иска, с който се претендира сума в
размер на 24,35 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга “дялово
разпределение” в етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот. Тази сума
следва да се разпредели, както следва: ¾ от нея се дължат от М. К. П. или сумата от 18,26
лв. и 1/4 от нея се дължат от П. Д. П. или сумата от 6,09 лв. , до които следва да се уважат
исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
6
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период следва да се
намали със сумата от 95,37 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
сумата от 494,17 лв., до която следва да се уважи иска. Тази сума следва да се разпредели,
както следва: ¾ от нея се дължат от М. К. П. или сумата от 370,63 лв. и 1/4 от нея се дължат
от П. Д. П. или сумата от 123,54 лв., до които следва да се уважат исковете.
Размерът на лихвата върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ не
подлежи на намаляване и следва да се присъди в пълен размер от 4,82 лв. Тази сума следва
да се разпредели, както следва: ¾ от нея се дължат от М. К. П. или сумата от 3,62 лв. и 1/4
от нея се дължат от П. Д. П. или сумата от 1,21 лв. , до които следва да се уважат исковете.
Относно разноските:
Предявен размер: 640,35 лв., Уважена част: 545,11 лв.; Отхвърлена част – 95,24 лв.
Разноски на ищеца: такса за СУ- 5 лв., ДТ– 312,16 лв., няма доказателства за внесена
сума в размер на 362,16 лв., която е посочена в списъка по чл. 80 ГПК; Депозит за
експертиза – 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер от
100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 667,16 лв.
Е. Д. Н. не дължи разноски, тъй като исковете срещу нея са отхвърлени, 1/6 част,
съгласно първоначално предявените искове, от разноските остават за ищцовото дружество.
За база спрямо М. К. П. следва да се ползва 4/6 част от сторените разноски, съгласно
първоначално предявените искове – 444,77 лв. Предявен размер с/у М. К. П.: 3504,66 лв.,
Уважена част от исковете с/у М. К. П.: 2618,27 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете с/у М. К. П., се дължи
съответно сумата в размер на 332,28 лв.
За база спрямо П. Д. П. следва да се ползва 4/6 част от сторените разноски, съгласно
първоначално предявените искове – 111,19 лв. Предявен размер с/у П. Д. П.: 1168,22 лв.,
Уважена част от исковете с/у П. Д. П.: 872,76 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете с/у П. Д. П., се дължи
съответно сумата в размер на 83,07 лв.
Разноски на Е. Д. Н.: С оглед отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на отв.
7
Е. Д. Н. се дължат разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по
договор, находящ се на л. 77 от делото.
Тъй като страна по този договор е единствено отв. Е. Д. Н. и след като ответниците
П. Д. П. и М. К. П. не представят доказателства за сторени от тях разноски, такива не им се
следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2225,76 лв. - представляваща 3/4 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2225,76 лв. до пълния предявен размер от 3040,62 лв.,
като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 370,63 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2225,76 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 23.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 370,63 лв. до
пълния предявен размер от 442,16 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 18,26 лв. – представляващо 3/4 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за
периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,62 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 18,26 лв. в размер на законната лихва за периода
31.10.2018г. – 23.09.2021г.
8
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 332,28
лв.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 741,92 лв. - представляваща 1/4 от стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 741,92 лв. до пълния предявен размер от 1013,54 лв.,
като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 123,54 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 741,92 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2019г. – 23.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 123,54 лв. до пълния
предявен размер от 147,38 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 6,09 лв. – представляващо 1/4 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за
периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,21 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 6,09 лв. в размер на законната лихва за периода
31.10.2018г. – 23.09.2021г.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 83,07
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, срещу Е. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Дружба“, бл.
9
120, вх. А, ет. 5, ап. 18, искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 675,70 лв. - представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до окончателното
изплащане, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 98,26 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 675,70 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 23.09.2021г., КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 4,06 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за
периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,80 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4,06 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.10.2018г. – 23.09.2021г., КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН;
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Дружба“, бл. 120, вх. А, ет. 5, ап. 18, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10