Решение по адм. дело №463/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) вр.чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от „Оргахим резинс“ АД, със седалище: гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор Р.-М. Г., против задължително предписание по т. 2, дадено с Констативен протокол /КП/ № МА-06 от 20.06.2025 г., издаден от длъжностни лица при регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе, а именно: „Да се проектира и изгради автономна (независима от аварийната вентилация) смукателна вентилация (СВ) на всяка от производствените коти в цех „Смоли“, работеща на автоматичен режим. Смукателната вентилация на всяка от производствените коти да обхване неорганизираните емисии на вредни вещества от съответната кота и осигури изпускането им в атмосферата организирано, през изпускащо устройство, след пречиствателно съоръжение за замърсител органични вещества. Срок: 30.04.2026 г. и отговорник: Изпълнителен директор“ само в частта му относно проектиране и изграждане на автономна смукателна вентилация /СВ/ на производствена кота 15, 60 в цех „Смоли“. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт /ИАА/ в оспорената му част като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. С депозираната пред съда жалба се твърди, че на кота 15, 60 в цех „Смоли“ няма отделяне на емисии, няма висок клас опасни вещества, поради което не било необходимо изграждане на общообменна вентилация във вида, в който е необходим за останалите три коти. Сочи се още, че към момента е изградена местна смукателна вентилация за отстраняване на прах с ръкавни филтри, като това било прието и посочено и в комплексното разрешително. Наличните съоръжения и локалната аспирация били съобразени както с отделянето на прах, така също и с нормативните изисквания, тъй като на тази кота нямало отделяне на емисии. Ангажираните от дружеството експерти в областта на вентилационните и противопожарните системи предлагали като решение, общообменната вентилация на кота 15, 60 да се запази в съществуващото й състояние като наличната и работеща в момента локална аспирация била подходяща за абсорбиране на отделящия се прах. Прави се искане съдът да отмени даденото задължително предписание в оспорената му част. В проведеното на 16.09.2025 г. открито съдебно заседание по делото жалбоподателят се представлява от адв. П. И., която навежда довод и за нищожност на акта като счита, че процесното задължително предписание е дадено от длъжностни лица без компетентност, навежда и допълнителни аргументи за допуснати в проведеното административно производство съществени процесуални нарушения, по-конкретно: наличие на пълна идентичност на даденото предписание по т. 2 от Констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г. с дадено такова по т. 1 от Констативен протокол № РД-02 от 05.02.2025 г., както и за необоснованост и бланкетност на частично оспореното задължително предписание. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 128 от делото с приложено към него писмено доказателство – банков документ за реалното заплащане на договорения адвокатски хонорар (л. 129 от делото).

Ответните страни - инж. М. Л. А., на длъжност старши експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ (КОС) при РИОСВ – Русе, инж. Р. В. Д., на длъжност главен експерт в дирекция КОС при РИОСВ - Русе; инж. С. М. Ж., на длъжност главен експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе, зооинж. К. Д. С., на длъжност старши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе и инж. С. С. П., на длъжност младши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе, в депозиран по делото писмен отговор по жалбата вх. № 3716 от 14.08.2025 г. по описа на съда (л. л. 40 - 45 от делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото, и чрез процесуален представител - старши юрисконсулт М. К., на първо място изразяват становище за недопустимост на жалбата. В условията на евентуалност оспорват нейната основателност. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия.

Съдът, след преценка на събраните доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на оспорването.

Неоснователно е твърдението на ответниците, че частично оспореното задължително предписание не представлява крайния завършващ акт, съставен в рамките на текущия контрол по раздел ІІІ, глава девета от ЗООС, а е предпоставка за приключване на производството с друг акт – наказателно постановление, поради което и не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване.

Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, при осъществяване на текущ контрол, който обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат и контрола по изпълнението на издадените от министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите (чл. 154, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС), е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, задължителното предписание, дадено по реда на по чл. 155, ал. 2 от ЗООС, каквото е процесното, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Безспорно юридическият факт, с който правната норма на чл. 166, т. 3 от ЗООС свързва реализирането на административнонаказателната отговорност е неиз­пъл­нението на задължителните предписания. Производството по издаването им обаче не се характеризира като част от друго производство. Фактът, че про­цесното пред­писание представлява акт, постановен в процедура по текущ контрол, не го из­ключва от категорията на индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Липсва основание да бъде определено като акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. То следва да се разглежда като волеизявление на компетентен орган със самостоятелен правен ефект върху адресата. Възможността в производството по текущ контрол освен задължителни предписания (чл. 155, ал. 2 от ЗООС) да се съставят и актове за административни нарушения и да се издават наказателни постановления (чл. 157 от ЗООС), не обоснова различен извод. Процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред – този по ЗАНН. Освен това в съдебно производство, образувано по жалба срещу НП за неизпълнение на дадено задължително предписание е недопустимо съдът да осъществява инцидентен контрол досежно законосъобразността на предписанието, неизпълнението на което е и предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност на адресата му. В заключение съдът приема, че оспореното предписание носи всички белези на индивидуален адми­ни­ст­ративен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на само­стоя­телен контрол за законосъобразност, противно на доводите на ответниците за обратното. Жалбата е от лице с правен интерес от оспорването на даденото задължително предписание, в качеството му на негов адресат и е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г. е връчен на дружеството на същата дата, чрез Е. С. М. - упълномощено лице, удостоверено в самия акт (л. 19 от преписката, син класьор). Жалбата пред АдмС – Русе срещу частично оспореното задължително предписание по т. 2 е депозирана чрез органа на 03.07.2025 г. (л. 9 от делото). С оглед гореизложеното жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По съществото на спора.

Жалбата се явява основателна.

Относно компетентността на органа-издател на частично оспорения ИАА.

Превантивният, текущият и последващият контрол на регионално ниво се осъществява от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите или от упълномощени от него лица.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица при РИОСВ – Русе да осъществяват текущ контрол, в рамките на който имат правомощието да дават и задължителни предписания (по арг. на чл. 155, ал. 2, предл. второ от ЗООС) по делото е представена Заповед № 171 от 15.04.2025 г. (л. 1 от преписката, син класьор), с която всички експерти – младши, старши и главни, началниците на отдели и директорите на дирекция „Контрол на околната среда“ и на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ - Русе са оправомощени от директора на РИОСВ - Русе на основание чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 7 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, вр.чл. 148, ал. 3, чл. 153, ал. 2 и ал. 3, чл. 155 и чл. 167 от ЗООС, вр.чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН:

• да осъществяват контролна дейност върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на територията на инспекцията;
• да съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол, съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства.
• по време на извършването на текущия контрол, да съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.
• да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за опазване на околната среда.

В конкретния случай, предписанието, обективирано в процесния протокол, е дадено от компетентни длъжностни лица, упълномощени с горецитираната заповед на директора на РИОСВ - Русе, издадена на основание чл. 153, ал. 2 и чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 148, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда / ЗООС/. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 3 от ЗООС, на регионално равнище директорите на РИОСВ или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Според чл. 155, ал. 1 от ЗООС, по време на извършване на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи, а според ал. 2 в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В случая законът предвижда възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи (длъжностни лица) да упражняват предоставените му правомощия. Именно така е процедирано и в конкретния казус като е налице изричен акт, с който титулярът на правомощието е предоставил същото на някои от подчинените му органи/ длъжностни лица. В случая правомощието да се упражнява текущ контрол по реда на чл. 154 – чл. 155 от ЗООС - на всички младши, главни и старши експерти в РИОСВ – Русе, такива именно са и длъжностните лица, дали частично оспореното задължително предписание, като в обхвата на упражнявания от тях текущ контрол по закон е включено и правомощието при извършването му да съставят констативни протоколи, в които да отразяват констатираните факти и обстоятелства и да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В този смисъл неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. И., направено в проведеното на 16.09.2025 г. открито съдебно заседание по делото, че в Заповед № 337 от 10.06.2025 г. на директора на РИОСВ – Русе относно извършване в периода 16.06.2025 г. – 20.06.2025 г. на планова проверка на „Оргахим резинс“ АД по изпълнението на издаденото му комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г. не се съдържало изрично делегиране на правомощие да се издават задължителни предписания от конкретно посочените в тази заповед длъжностни лица във връзка с конкретната проверка на жалбоподателя. Както вече беше посочено, в случая е налице нарочен акт, с който директорът на РИОСВ – Русе делегира правомощието си на регионално ниво да осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, в т.ч. текущ контрол, който включва и да се дават задължителни предписания, на определени длъжностни лица на негово подчинение. Длъжностните лица, дали частично оспореното задължително предписание, са сред тези оправомощени със заповед № 171 от 15.04.2025 г. като не е необходимо те да бъдат изрично, персонално оправомощавани за конкретната проверка и досежно правомощието да дават задължителни предписания при осъществяване на текущия контрол, в обхвата на който се включва и контрола по изпълнението на комплексното разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено на „Оргахим резинс“ АД (по арг. от чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС). Правомощието при осъществяване на текущ контрол да се съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им произтича от закона.

Относно формата на частично оспорения ИАА и спазването на административнопроцесуалните правила.

„Оргахим резинс“ АД, със седалище: гр. Русе притежава Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019 г. за експлоатация на инсталации и съоръжения за следните категории промишлени дейности по приложение № 4 към ЗООС: 1. инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли и 2. инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила, издадено от изпълнителния директор на изпълнителна агенция по околна среда по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, а именно решение № 15-Н1-И0-А0 от 30.09.2019 г. (л. 6 и л. 7, л. л. 225 – 259 от преписката, син класьор).

В периода 16.06.2025 г. – 20.06.2025 г. от длъжностни лица на РИОСВ - Русе /ответниците в производството/ е извършена текуща, планова проверка на производствената площадка на „Оргахим резинс“ АД, която има за цел контрол по изпълнението на КР № 15-Н1/2019 г.

Проверката е възложена със заповед № 337 от 10.06.2025 г. на директора на РИОСВ – Русе като в нея изрично са упоменати длъжностните лица, които да я извършат (л. л. 4 и 5 от преписката, син класьор). Инж. М. Л. А., на длъжност старши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе, е определена за координатор на цялостната дейност по извършване на контрола за изпълнение на условията на КР като директорът на РИОСВ – Русе е конкретизирал и задълженията й във връзка с определената й функция на координатор. Определен е и екип от експерти по компоненти и фактори на околната среда за проверка на място, конкретизирани са и задълженията на експертите, включени в този екип.

Проверката е извършена от следните служители на РИОСВ – Русе, съгласно горецитираната заповед: инж. М. Л. А., на длъжност старши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе, инж. Р. В. Д., на длъжност главен експерт в дирекция КОС при РИОСВ - Русе; инж. С. М. Ж., на длъжност главен експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе, зооинж. К. Д. С., на длъжност старши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе и инж. С. С. П., на длъжност младши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Русе.

При проверката са проверени всички условия, заложени в КР.

В резултат на тази проверка е съставен констативен протокол (КП) № МА-06 от 20.06.2025 г. (л. л. 8 – 19 от преписката, син класьор).

По отношение Условие 9.4 „Интензивно миришещи вещества“ е записано следното (стр. 5 от КП, л. 12 от преписката, син класьор):

С КП № ДЦ-28/11.11.2024 г. под т. 3, на дружеството е дадено предписание: с оглед предотвратяване на неорганизираното разпространение на специфични миризми на органични разтворители, извън границите на производствената площадка на „Оргахим резинс“ АД, да се проектира и изгради локална смукателна вентилация на кота 0,00, включваща и подходящо пречистване на емисиите на вредни вещества, отделяни при процесите на пълнене на готова продукция в големи разфасовки, със срок за изпълнение: 30.05.2025 г. С писмо с вх. № АО-3507 от 05.06.2025 г., операторът е представил в РИОСВ – Русе предпроектно проучване за проектиране и изграждане на всяка производствена кота в цех „Смоли“ на автономна смукателна вентилация. Във връзка с това, даденото предписание с КП № ДЦ-28/11.11.2024 г. под т. 3 следва да се разглежда като част от общия проект за изграждане на самостоятелна общообменна вентилация, независима от аварийната, на всяка производствена кота.

Задължително предписание по т. 2, дадено с констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г., издаден от длъжностни лица в РИОСВ – Русе, гласи: „Да се проектира и изгради автономна (независима от аварийната вентилация) смукателна вентилация (СВ) на всяка от производствените коти в цех „Смоли“, работеща на автоматичен режим. Смукателната вентилация на всяка от производствените коти да обхване неорганизираните емисии на вредни вещества от съответната кота и осигури изпускането им в атмосферата организирано, през изпускащо устройство, след пречиствателно съоръжение за замърсител органични вещества. Срок: 30.04.2026 г. и отговорник: Изпълнителен директор“. Същото е оспорено само в частта му относно проектиране и изграждане на автономна смукателна вентилация /СВ/ на производствена кота 15, 60 в цех „Смоли“.

Издаденият КП № МА-06 от 20.06.2025 г., обективиращ и частично оспореното в настоящото производство задължително предписание по т. 2, е съставен и подписан от всички посочени по-горе длъжностни лица.

При проверката е извършен по същество текущ контрол по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗООС, при който са направени констатации и са дадени задължителни предписания по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в обхвата на текущия контрол е включен и контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите.

С оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства и предвид наведени от страна на жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на частично оспореното задължително предписание, съдът е изискал от ответниците да представят в заверен препис КП № ДЦ-28 от 11.11.2024 г., издаден от длъжностни лица в РИОСВ – Русе, с дадени задължителни предписания до жалбоподателя, с приложения към него (л. л. 50 – 104 от делото); описаното в оспорения по делото акт – писмо с вх. № АО-3507 от 05.06.2025 г., с което операторът „Оргахим резинс“ АД е представил в РИОСВ – Русе предпроектно проучване за проектиране и изграждане на всяка производствена кота в цех „Смоли“ на автономна смукателна вентилация, ведно със самото предпроектно проучване (л. л. 107 – 110 от делото); КП № РД-02 от 05.02.2025 г., издаден от длъжностни лица в РИОСВ – Русе, с дадени задължителни предписания до жалбоподателя (л. л. 47 – 49 от делото); приложил е и препис от решението, постановено по адм. дело № 117/2025 г. по описа на АдмС – Русе, VІІ-ми състав, както и справка за хода на цитираното дело от деловодната система на АдмС – Русе и от сайта на ВАС (л. л. 111 – 117 от делото).

В случая, с оглед така установената по делото фактическа обстановка и съдържанието на Констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г. досежно констатираните факти и обстоятелства, свързани с частично оспореното в настоящото производство задължително предписание по т. 2, съдът счита, че длъжностните лица при РИОСВ - Русе, дали предписанието, не са изпълнили изискването за мотивираност на акта, което е съществено нарушение на формата му, явяващо се основание за неговата отмяна в оспорената му част.

Липсват каквито и да било констатации за нарушения или други съображения, обусловили издаването на процесното предписание, включително и досежно оспорената му част. В обективираните в КП констатации и обстоятелства, длъжностните лица се позовават на писмо с вх. № АО-3507 от 05.06.2025 г., изхождащо от самия жалбоподател, в което обаче „Оргахим резинс“ АД обяснява съществуването на налична вентилация. Т.е. не е налице и друг документ по преписката, предхождащ издаването на ИАА, който да обоснове издаването му, а именно какви са съображенията, фактическите и правни основания на длъжностите лица да дадат процесното задължително предписание по т. 2.

След образуване на съдебното производство по жалбата, в депозиран по делото писмен отговор с вх. № 3716 от 14.08.2025 г. по описа на съда (л. л. 40 - 45 от делото) ответниците оспорват твърдението на жалбоподателя, че на кота 15, 60 няма отделяне на емисии, които предизвикват наличие на миризми, позовавайки се и на писмо, отново изхождащо от самия жалбоподател до РИОСВ – Русе, с вх. № АО-741/29.01.2025 г., в което дружеството представяло и информация за изградените вентилационни системи в цех „Смоли“. Сочат, че от представената информация ставало ясно, че на кота 15, 60 имало монтирана смукателна вентилационна система, която при работа изхвърляла в атмосферата органичните миризми от работното помещение на кота 15, 60 без пречистване. Така цитираното писмо е представено и по делото (л. л. 130 – 135 от делото). Цитираният писмен отговор, съдържащ становище по жалбата, е изготвен от издателите на оспорения административен акт, но той не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, тъй като не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган, което прави неприложимо за случая принципно възможното такова разрешение, дадено с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Излагането на съображения към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта.

Нарушението на формата на акта е порок, който не може да бъде преодолян от съда. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление – с посочени релевантни факти, засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него въз основа на доказателства, събрани в съдебната фаза на производството, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. В случая липсата на мотиви, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, компрометира законосъобразността на даденото задължително предписание по т. 2 в оспорената му част. Нарушено е и правото на защита на адресата, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически съображения на органа, на които се основава даденото от него задължително предписание, за да може да реализира в пълен обем защитата си срещу неблагоприятния за него административен акт, предвид че същият изисква предприемането на определени действия за изпълнение и евентуално влече след себе си реализиране на административнонаказателна отговорност при неизпълнение.

Това е достатъчно основание за отмяна на частично оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Отделно от това, съдът констатира и още едно съществено нарушение на административнопроизводствените правила – налице е пълна идентичност между процесното задължително предписание по т. 2, дадено с Констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г., издаден от длъжностни лица при РИОСВ – Русе до жалбоподателя и това по т. 1, дадено с КП № РД-02 от 05.02.2025 г. отново на длъжностни лица от РИОСВ – Русе до жалбоподателя, като е без значение персоналния състав на длъжностните лица при РИОСВ – Русе дали двете предписания.

След извършена справка в деловодството на съда и на сайта на Върховния административен съд (л. л. 111 – 113 от делото), се установи, че по отношение предписанието от 05.02.2025 г. е налице висящ административен съдебен процес - образувано е адм. дело № 117/2025 г. по описа на АдмС - Русе, което към настоящия момент е висящо и решението не е влязло в сила. Налице е образувано адм. дело № 6607/2025 г. пред касационната инстанция, заседанието по което е насрочено за 09.12.2025 г. пред ВАС като от страна на жалбоподателя е представена и призовката, която е получил за доказване на последното обстоятелство (л. 127 от делото).

Преди да издаде своя акт административният орган трябва да прецени дали е допустимо образуваното производство (по арг. на чл. 27, ал. 2 от АПК). Тази преценка той дължи не само в случаите, когато е сезиран с искане от заинтересовано лице, но и когато производството е образувано служебно, по негова инициатива. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК една от предпоставките за допустимост на производството е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо от неговата фаза. Анализът на тези норми сочи, че е недопустимо в правния мир да съществуват две задължителни предписания по чл. 155, ал. 2 от ЗООС с еднакво съдържание, с един и същ предмет, с едни и същи страни. Наличието на идентично предходно предписание, което е предмет на висящо съдебно производство, се явява отрицателна процесуална предпоставка за издаване на оспореното по настоящото дело.

По своя характер допуснатото нарушение съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и също е самостоятелно основание за отмяна на частично оспореното задължително предписание.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски, които съгласно представен списък са за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие (л. 15 от делото) и платежно нареждане за изходящ превод (л. 129 от делото) и 50 лева държавна такса за завеждане на делото (л. 13, гръб от делото). Направено е възражение от ответниците за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно и същото не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лева. В настоящия случай е договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева, който, според съда, е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Оргахим резинс“ АД задължително предписание по т. 2, дадено с констативен протокол № МА-06 от 20.06.2025 г., издаден от длъжностни лица в регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, „Да се проектира и изгради автономна (независима от аварийната вентилация) смукателна вентилация на всяка от производствените коти в цех „Смоли“, работеща на автоматичен режим. Смукателната вентилация на всяка от производствените коти да обхване неорганизираните емисии на вредни вещества от съответната кота и осигури изпускането им в атмосферата организирано, през изпускащо устройство, след пречиствателно съоръжение за замърсител органични вещества. Срок: 30.04.2026 г. и отговорник: Изпълнителен директор“ само в частта му относно проектиране и изграждане на автономна смукателна вентилация на производствена кота 15, 60 в цех „Смоли“.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе да заплати на „Оргахим резинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от изпълнителния директор Р.-М. Г., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.