Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017 11.09.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от председателя Н. З. административно
наказателно дело № 94, по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от К.Л.П., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Г.К. ***, против
Наказателно постановление № 20-1292-000210 от 13.03.2020 г. на началник група, сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Т.. В жалбата се твърди, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и че от изложеното в акта и постановлението не се
установявала легитимацията на жалбоподателката да носи отговорност за вмененото
ѝ нарушение, като са изложени подробни съображения в подкрепа на тези
твърдения. Посочено е, че в случая от изложеното в АУАН и НП не било ясно дали
е спазен редът и условията за използване на АТСС съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., което пораждало у жалбоподателката основателно съмнение за неправомерно
използване на АТСС. Изтъкнати са и съображения за наличие на предпоставките по чл.
28 от ЗАНН. Поради изложеното в жалбата се иска съда да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
Ответникът - ОДМВР – Т., редовно
призован не изпраща представител. По делото е представено писмено становище, в
което е посочено, че жалбата е неоснователна, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на това становище и се прави искане обжалваното НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на
разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 37
от ЗПП.
Районна прокуратура – Т., ТО -
Омуртаг, редовно призована не изпраща представител по делото и не изразява
становище по същото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН серия Д, бл.
№ 794082, съставен на 19.02.2020 г. от мл. автокотрольор при ОДМВР – Т., сектор
„Пътна полиция“ е констатирано, че на 16.12.2019 г., в 19.55 ч., в с. ***, общ.
А., обл. Т., по ул. ***, до № 7, в посока на движение към гр. С., в населено
място обозначено с пътен знак Д-11, жалбоподателката управлявала лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, с регистрационен № ***, собственост на „Порше
лизинг БГ“ ЕООД – клон В., с превишена скорост, като при максимално допустима
скорост за населеното място от 50 км/ч, се движела със 115 км/ч. Посочено, че
скоростта била засечена, фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743с4,
че бил изготвен снимков материал № 19154, както и че бил отчетен толеранс на
измерената скорост от – 3% и наказуемата скорост била установена на 111 км/ч. Като
нарушена законова разпоредба е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В АУАН е отразено,
че е иззет контролен талон № 4317725. Актът е подписан от актосъставителя, двама
свидетели и е връчен на жалбоподателя. Приложена е снимка от 16.12.2019 г.,
заснета в 19:55:03.2 часа, на която е заснет лек автомобил, с регистрационен № ***.
Посочено е в описания снимков материал, че локацията е: с. ***, с GPS
координати: 43.161729 26.121079, както и че максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/ч, а засечената скорост 115 км/ч. Отразено е и разстоянието, от
което е направена снимката – 94 м. Приложен е и допълнителен снимков материал, като
както на описаната снимка, така и на останалите направени в посочения час, са
налични маркери в средата на страните на снимките, които се пресичат именно
върху описания лек автомобил. Към материалите на административнонаказателната
преписка са приложени декларации по чл. 188 от ЗДП от 04.02.2020 г. – от представителя
на ползвателя на лекия автомобил и от жалбоподателя. С първата от тези
декларации представителя на ползвателя на МПС с рег. № *** е декларирал, че на
16.12.2019 г., в 19.55 часа посоченото МПС е било управлявано от жалбоподателката.
С втората от приложените декларации по чл. 188 от ЗДП жалбоподателката е
декларирала, че на 16.12.2019 г., в 19.55 ч., е управлявала МПС с рег.
№ ***. Въз основа на описания по-горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 20-1292-000210 от 13.03.2020 г. на началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Т., с което за извършено административно нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, на жалбоподателката са
наложени административни наказания глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013
г. на МВР, са ѝ отнети 12 контролни точки. Описанието на нарушението в НП
е идентично с описанието му в АУАН. Като писмени доказателства по делото са
приложени останалите документи от административнонаказателната преписка, а
именно: покана до П. да се яви за съставяне на АУАН; писма, призовка, справка
за нарушител/водач, докладна записка, справка от централна база КАТ по
регистрационен номер на МПС, разпечатка от ТР, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., ведно с приложение, Писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017
г. на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства и съоръжения, Протокол за проверка № 72-С-ИСИС от 29.10.2019
г., разпечатки от Google Карти, Протокол за използване на АТСС от 16.12.2019 г.,
ведно със снимка на позицията на АТСС, Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, Организационно-технологични правила за работа
със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, Заповед рег. № 8121з-515/14.08.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика и типова длъжностна характеристика.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.
При разглеждане на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния
и материалния закон. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, включително
ясно и точно описание на нарушението, дата и място на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено, приложени са и доказателства, които го
потвърждават. От данните в приложените към административнонаказателната
преписка декларации по чл. 188 от ЗДП е установено авторството на нарушението. По
безспорен начин от посочените декларации се установява, че на 16.12.2020 г. в
19.55 часа именно жалбоподателката е управлявала МПС с рег. № ***, като самата тя е
декларирала това обстоятелство. Описанието на нарушението е достатъчно ясно и
дава възможност на жалбоподателката да разбере за какво се ангажира
административно наказателната ѝ отговорност и да организира защитата си. Дадена
е и точна правна квалификация на нарушението, като в АУАНТ и НП е ясно посочена
нарушената законова разпоредба. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при
спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Приложени са заповеди на
министъра на вътрешните работи, с едната от които са определени структурите на
МВР, които да осъществяват контрол по ЗДП и заповед която доказва
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Както
АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателката. С оглед на това
съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на
реквизити и процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното
НП също се явява законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП
редовно съставените актове по посочения закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. По посочените по-горе съображения съдът счита АУАН,
въз основа на който е издадено процесното НП за редовно съставен. От събраните
по делото доказателства се доказа по несъмнен начин фактическата обстановка
описана в акта и наказателното постановление. За доказване извършването на
нарушението е приложена снимка от
16.12.2019 г., заснета в 19:55:03.2 часа, на която е заснет лек автомобил, с
регистрационен № ***. Посочено е в описания снимков материал, че локацията е: с.
***, с GPS координати: 43.161729 26.121079, както и че максимално допустимата
скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 115 км/ч. Отразено е и
разстоянието, от което е направена снимката – 94 м. Приложен е и допълнителен
снимков материал, като както на описаната снимка, така и на останалите
направени в посочения час, са налични маркери в средата на страните на снимките,
които се пресичат именно върху описания лек автомобил. В АУАН и НП е
отразена наказуемата скорост – 111 км/ч, определена след изваждане от
измерената скорост на допустимата грешка при измерване на скоростта. Към
материалите на административнонаказателната преписка са приложени Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., ведно с приложение и Писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017
г. на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства и съоръжения“, от които е видно, че преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743с4, с която е установено нарушението, е
преминала първоначална проверка и е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126. От приложения Протокол за
проверка № 72-С-ИСИС от 29.10.2019 г., на Български институт по метрология, Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, се установява, че
описаната по-горе система е преминала необходимата последваща проверка. С
приложените по делото Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“, утвърдени със Заповед № 8121з-205/27.02.2018
г. на министъра на вътрешните работи, ясно е уредена организацията и
технологията на работа с тези уреди. Приложен е Протокол използване на АТСС от 16.12.2019
г., ведно със снимка на техническото средство, на която ясно е видно
позиционирането му. В цитирания протокол са отразени всички данни за
техническото средство, датата на използването му, мястото на контрол – с. ***, ул.
*** до № 7, посока В. - С., максимално разрешената скорост, началния и крайния
час на осъществяването на контрол, брой часове, номерата на първото и последно
изображения, брой установени нарушения и др. От данните отразени в протокола и
снимковия материал към него се установява, че нарушението е извършено в
населено място. Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1
от ЗДП, регламентира ясно и точно максимално разрешената скорост на движение в
населено място, извън населено място, по магистрала и скоростен път за
различните категории ППС, като за такива от категория В, в която попада
управляваното от жалбоподателката МПС, максимално разрешената скорост в
населено място е 50 км/ч. Следователно нарушената законова разпоредба е
правилно определена. От приложението към цитираното по-горе удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява, че маркерите в средата на
страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението
лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено
от пресичането на тези маркери. Това обстоятелство, както и на факта, че АТС, с
което е установено нарушението е с вградено разпознаване на номера обосновават
категоричен извод, че техническото средство е отчело именно скоростта на
движение на МПС с регистрационен № ***, заснето на приложените снимки. Изложеното
води до извод за спазване на изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Както бе посочено по-горе от
приложените декларации по чл. 188 от ЗДП по безспорен начин се установява, че
именно жалбоподателката е управлявал МПС с рег. № ***, на 16.12.2019 г., в 19.55
ч. Ето защо съдът счита, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна визираното в акта и санкционирано с НП административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административно – наказателната
отговорност на дееца са следните: първо – нарушителят да е извършил деянието, т.
е. да е установен факта на нарушението, второ – идентифициране на дееца и трето
- деянието да е извършено виновно. В настоящото производство се събраха
достатъчно доказателства, че жалбоподателката виновно е извършила конкретно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Няма разминавания в имената и другите данни,
които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателката.
Размерът на наложеното наказание глоба е определен съобразно регламентирания
такъв в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, който предвижда конкретен размер на
наказанието, а не минимален и максимален размер на санкцията. По отношение на изтъкнатите
в жалбата съображения за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН съдът
счита следното: Според ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г.,
ОСНК, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, който
включва и проверката за законосъобразност на преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН. Следователно ако при преценка на нарушението съдът стигне до извод, че
случая е маловажен то следва да отмени НП само на това основание, поради
незаконосъбразност на преценката на АНО относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ако обаче при извършената преценка относно маловажността на случая съдът прецени,
че същият не е маловажен то следва да потвърди НП независимо от това дали АНО е
изложил или не мотиви относно липсата на предпоставки за приложението на чл. 28
от ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция на „маловажен случай“, поради което и
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК. Съгласно посочената разпоредба „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК на
ВС, понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща
не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен
характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата
и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата
и стопанската система и др. В случая административното нарушение, за което е
санкционирана жалбоподателката е формално и настъпването на каквито и да е
имуществени вреди от него няма отношение към съставомерността и следователно
техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват
маловажност на случая. Затова при преценката дали деянието е маловажен случай, следва
да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния случай
от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
управлявал описания по-горе лек автомобил със скорост 111 км/ч в населено място,
където максимално допустимата скорост на движение е ограничена до 50 км/ч, т. е.
с 61 км/ч над максимално допустимата скорост на движение. Управлението на МПС с
такава скорост в населено място безспорно води до намаляване на времето за
реакция на водача и до повишена опасност от възникване на ПТП, включително с
пешеходец. Именно поради това законодателят е въвел ограничение на скоростта на
движение в населени места до 50 км/ч. В случая жалбоподателката се е движела
със скорост надвишаваща максимално допустимата скорост с 61 км/ч. По делото не
са налице доказателства за наличие на смекчаващи отговорността на
жалбоподателката обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че не може да
се стигне до извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и
случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С
оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по
настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като
такова следва да бъде потвърдено.
По
направеното искане за присъждане на съдебни разноски на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
/ред. ДВ бр. 94 от 2019 г. / в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова ДВ бр. 94 от 2019 г. /, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
конкретния случай списък на разноските не е представен и въобще не е
конкретизиран дори в самото искане размера на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид
т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не следва
да се присъждат съдебни разноски в полза на административнонаказаващия орган за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1292-000210
от 13.03.2020 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Т., с
което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, на К.Л.П., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДП, са наложени административни наказания глоба в размер на 800.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба
№ Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са й отнети 12 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева