РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900674 по описа за 2023 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и
ал.З от КЗ.
1. Т. М. Б., постоянен адрес в град ****, действащ чрез
пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен
адрес: град ****, твърди, че на 11.11.2020 г., в района на с.Кадиево, област
Пловдивска, водачът на МПС - П. З. М., ЕГН **********, като е управлявал с
превишена скорост и след употреба на наркотично вещество - марихуана, лек
автомобил, марка „БМВ", с ДК № ****, виновно е причинил ПТП, в резултат
на което са загинали Т. Т. Б. - на ** години и В. В. В. - на ** години, а на други
двама, са били причинени травматични увреждания.
Твърди също, че с влязла в сила присъда № 1/07.01.2022 г., постановена
по НОХД № 1056/2021 г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, съдът е
признал подсъдимия П. М. за виновен за причиненото ПТП.
Ищецът Т. М. Б. твърди, че е баща и законен наследник на сина му Т. Т.
Б., починал при посоченото по-горе ПТП. Твърди също, че е претърпял
изключителни болки и страдания от внезапната смърт на единственото си
1
дете. Тя променила неблагоприятно и коренно живота му, отразила се особено
тежко на психиката му, на емоционалното му състояние, на характера му,
както и на начина му на живот като цяло. Между тях съществувала
изключителна близост, любов и разбирателство, взаимно уважение и
привързаност. Новината за смъртта на сина му довела до шок баща му.
Ищецът контактувал със силно ограничен кръг от хора, поради
нестабилното си психично състояние и постоянно напрежение от потискащата
го мъка. Не се чувства добре, защото знае, че при контакт с други хора
неговото депресивно състояние и постоянен стрес, не са приятни за тях и това
ги натоварва. Споделял, че чувства постоянна тревожност, вътрешно
напрежение и безпокойство. Това състояние било постоянно, само неговата
интензивност се променяла несъществено. Това състояние се засилвало при
внезапен спомен за Т. Т. Б., както и когато бащата види някоя вещ на сина си.
След смъртта на сина му, Т. М. Б. не желаел да гледа телевизия, дори и
новини. Бил постоянно умислен и тъжен. Мисълта за загубата на сина му не
го напуска, въпреки, че той се опитва да се разсее, като бъде зает
непрекъснато с някаква работа.
Твърди, че отговорността на виновния водач е застрахована от ответното
застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве" АД със
застрахователна полица № 83243170 от 24.09.2020 г.
На основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят е бил уведомен от
пострадалите лица за настъпилото ПТП с уведомление вх.№ 4070/16.11.2020 г.
На 01.08.2023 година ищецът предявил пред застрахователя претенция
за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, резултат от процесното ПТП, довело до смъртта на сина
му Т., в размер на 300 000 лева - за неимуществени вреди, 2195 лева -
обезщетение за имуществени вреди /разходи по погребението на сина му/,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до окончателното плащане.
Били образувани преписка щета 0801-002064/2021-08 - във връзка с
претенцията за неимуществени вреди и преписка щета 0801-002064/2021-13 -
във връзка с претенцията за имуществени вреди.
На 30.08.2023 г. ищецът получил от „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве"
АД, по банкова сметка, сумата от 75 000 лева, с посочено от застрахователя
2
основание „обезщетение за неимуществени вреди".
Претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата 225 000 лева,
представляващи остатък от претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, както и 2195 лева /две
хиляди сто деветдесет и пет лева/ - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разноски за погребение на починалия, ведно със законната
лихва, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З
от КЗ, считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното
дружество за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 22 140.27 лева - законната лихва, върху изплатената от
застрахователя на 30.08.2023 г. на ищеца сума от 75000 лева, считано от датата
на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до
деня преди датата на плащане - 29.08.2023 г.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
2. Г. И. И., с постоянен адрес: град ****, чрез адвокат А. Н. Н.,
вписана в АК - град Пловдив, съдебен адрес: град ****, твърди че е майка на
починалия Т. Т. Б. и в резултат на смъртта му е претърпяла изключителни по
своята тежест неимуществени вреди. Излага твърдения, че преживения стрес е
станал причина за автоименното й заболяване - тиреоидит на Хашимото. Била
консултирана и ползвала социални услуги в Център за обществена подкрепа -
***, където й е била провеждана терапия - проведени са били 29
индивидуални консултации по програма „Семейна подкрепа", за да бъде
подпомогната в борбата с жестоката травма, която е получила и
същевременно са й били давани насоки, във връзка с травмата на малолетното
й дете М. Г. /брат на Т. Б./, за да може то да бъде подпомогнато при този стрес,
който е получило.
Ищцата твърди, че била подложена на интензивни отрицателни душевни
и психологически въздействия. От една страна - мъката на майката, загубила
***-годишен син, а от друга - гледката на увреденото й психологически малко
дете, за което е трябвало да полага допълнителни значителни усилия, за да
намали въздействието на трагедията върху психиката и развитието му.
Тежката загуба на сина й, преобърнала живота на ищцата. Тя не желала
да се вижда с никой, освен с най-близките си. Не желаела да излиза, освен ако
3
не се наложи да отиде да пазарува, като бързала да се прибере и да остане
сама. Предпочитала да стои сама вкъщи. Била непрекъснато тъжна, с
насълзени очи, спомените за сина й непрекъснато изниквали в съзнанието й и
я карали да плаче и страда. Безвъзвратната загуба я карала да изпитва чувство
на безнадежност и безпомощност, споделяла с близките си, че за нея животът
вече няма смисъл. Станала особено неспокойна след смъртта на сина й,
вечерно време трудно заспивала, а когато успеела за кратко, сънят й бил
неспокоен и изпълнен с кошмари. Чувствала се потисната, депресирана,
тъжна, настроението й било мрачно, поради което е приемала и към днешна
дата все още приема антидепресанти. Много често започвала да плаче и
ридание силно, дори при най-косвения факт, който напомня за сина й Т..
При напълно идентична фактическа обстановка твърди, че е предявила
претенции пред ответното застрахователно дружество. Били образувани
преписки: щета 0801-002064/2021-09 - във връзка с претенцията за
неимуществени вреди и щета 0801-002064/2021-14 - във връзка с претенцията
за имуществени вреди. На 30.08.2023 г. й били изплатени от ответника 75 000
лева.
Претендира ответника да бъде осъден да й заплати сумата 225 000 лева,
представляващи остатък от претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано от ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, както и 3617.04 лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за изработка и
монтаж на надгробен паметник, ведно със законната лихва, на основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от
16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото
ПТП, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 22 140.27
лева - законната лихва, върху изплатената от застрахователя на 30.08.2023 г. на
ищеца сума от 75000 лева, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до деня преди датата на
плащане - 29.08.2023 г.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
3. Г. И. И., с постоянен адрес: град ****, в качеството й на майка и
законен представител на малолетния си син М. П. Г., със същия адрес, чрез
адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен адрес: град ****,
4
твърди че загиналият Т. Т. Б. е брат на М. П. Г.. В резултат на настъпилото
ПТП, за него настъпили тежки неимуществени вреди от смъртта на брат му.
М. се затворил в себе си и общувал с другите деца, предимно чрез агресия.
Плачел за брат си и постоянно питал майка му къде е Т.. Детето било в шок,
което наложило да бъде консултирано и да ползва социални услуги в Център
за обществена подкрепа - *** за периода от 08.03.2021 г. до 02.06.2023 г.
Провеждани му били индивидуални консултации по програма „Семейна
подкрепа", услуга информиране и консултиране с цел съхраняване
психическото здраве на детето. По програма „Директна работа с дете",
индивидуална форма на работа с детето М. П. Г. било работено в посока,
преодоляване травмата. С майката Г. И. и детето М. Г. били проведени общо
190 сесии.
М. бил силно привързан към брат си Т.. След смъртта на брат му,
емоционалното състояние на М. било силно разклатено и нестабилно.
Нестабилното му психическо състояние имало за резултат много честа и
диаметрална промяна в настроението му, изразяващо се най-вече в това, че
внезапно започвало да плаче и се разстройва много силно, като питало къде е
брат му и кога ще си дойде вкъщи.
Пред ответното дружество била отправена претенция за изплащане на
обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в размер на 300 000
лева. Била образувана преписка щета 0801-002064/2021-10, по която не била
изплатена сума.
Претендира да се осъди ответното дружество да му плати сумата 50 000
лева, предявена като частичен иск от 300 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. П. Г. силни болки и
страдания от смъртта на брат му - Т. Т. Б., ведно със законната лихва, на
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ,
считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за
настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
4. С. И. И., с постоянен адрес: град ****, действаща чрез
пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, със
служебен адрес: град ****, твърди че е баба на починалия Т. Т. Б., както и че е
претърпяла от смъртта му неимуществени вреди - изключителни болки и
5
страдания. Твърди че го е гледала и се е грижила за него още от бебе, като
активно е помагала на майка му, при отглеждането и възпитанието на
детето.Това е породило силна душевна връзка на бабата с внучето й.
Тежката загуба на внука й преобърнала живота й. Не желаела да се
вижда и среща с когото и да било, освен с най-близките си. Не желаела да
излиза, освен ако не се наложи да отиде да пазарува, като бързала да се
прибере и да остане сама. Непрекъснато била тъжна и с насълзени очи,
спомените за внука й непрекъснато изниквали в съзнанието й и я карали да
плаче и страда. Безвъзвратната загуба я карала да изпитва чувство на
безнадежност и безпомощност, споделяла с близките си, че за нея животът
вече няма смисъл. Била особено неспокойна след смъртта на внука й, вечерно
време трудно заспивала, а когато успеела за кратко, сънят й бил неспокоен и
изпълнен с кошмари. Била потисната, депресирана, тъжна, а настроението й
било мрачно.
Предявила претенции пред ответното застрахователно дружество за
заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на внука й. Образувана била преписка щета
0801-002064/2021-12, по която не било изплатено обезщетение.
Претендира да се осъди ответното дружество да й заплати сумата от 25
500 лева, предявена като частичен иск от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени силни болки и страдания
от смъртта на внука й - Т. Т. Б., ведно със законната лихва, на основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от
16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото
ПТП, до окончателното изплащане на вземането.
Ответното Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез пълномощника си юрисконсулт С., оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва изключителната вина на
П. З. М., както и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
цитираната полица.
Твърди, че изключителната вина за леталния изход от процесното ПТП е
на починалия Т. Т. Б., поради факта, че същият се е возил в автомобила на
6
водач, за когото е знаел, че употребява и е под влияние на наркотични
вещества, както и че системно се движи с несъобразена с пътните условия
скорост, не е поставил или неправилно е поставил предпазния си колан.
Твърди също, че самият пострадал е бил под влияние на алкохол и/или
наркотични вещества. Оспорва че заявените с исковите молби вреди, са
настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от
пострадалия поради липсата на поставен предпазен колан.
Оспорва материалноправната легитимация на ищците С. И. И. - баба и
М. П. Г. - брат на пострадалия като счита, че те не попадат в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на близък човек съобразно Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на Върховния съд. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016
г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г.
Твърди, че на ищците Г. И. И. - майка и Т. М. Б. - баща на пострадалия,
не следва да бъде присъждано обезщетение доколкото същите са разтрогнали
семейните си отношения, всеки от тях е поел нов път в живота си и съответно
не са изпълнявали родителските си задължения спрямо Т. Т. Б.. На
самостоятелно основание всеки от тях по извънсъдебен ред е получил
обезщетение в размер на 75 000 лв. за всеки.
Оспорва причинно следствената връзка между претендираните
неимуществени вреди от ищцата Г. И. И. с процесното събитие. Твърди, че
диагностицираните при нея заболявания, са във връзка с възрастта й и
фамилната й обремененост.
Счита размера на исковете за изключително завишен.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на имуществени вреди.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва за вече изплатеното по
извънсъдебен ред обезщетение.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
7
възнаграждение.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК, по делото е конституиран като трето
лице-помагач на ответника: П. З. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****,
представляван от адв. И. В. С. със съдебен адрес: град ****. Той счита
исковете, предявени от Т. М. Б., Г. И. И., М. П. Г. за допустими, но недоказани
по размер, а исковете, предявени от С. И. И., за допустими, но неоснователни
и недоказани по размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че с влязла в сила на 19.07.2023 г. присъда
№ 1/07.01.2022 г., постановена по НОХД № 1056/2021 г., по описа на Окръжен
съд - Пловдив, съдът е признал подсъдимия П. З. М., ЕГН ********** за
виновен за това, че на 11.11.2020 г., на път III-375, км. *** – Пещера –
Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, с рег. №
****, е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1
от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Т. Б. и В. В.,
както и е причинил средна телесна повреда на Н. Л., поради което и на
основание чл. 343, ал.4, вр.ал.3, предл-е второ, буква „а“, предложение 2-ро и
буква „б“ предложение първо, вр.ал.1, буква „б“, предложение 2-ро и буква
„в“, вр. чл. 342, ал.1, предложение трето, вр. чл.54, ал.1 от НК, го е осъдил на
пет години лишаване от свобода, както и го е лишил от правото да управлява
МПС за срок от осем години.
Посоченото, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът
да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на
деянието, извършено от П. З. М. и неговата вина.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с образуваното
досъдебно производство № 129/2020 г. по описа на Сектор „РПТ“ – Пловдив,
пр.пр. № 8783/2020 г. по описа на ОП – Пловдив, заключението на
изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от показанията на
свидетеля Н. Л. Л., пътник на предна дясна седалка по време на ПТП,
изслушан в съдебно заседание, проведено на 29.04.2024 г., се установява
следния механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие:
П. З. М. е управлявал л.а. „БМВ 330D“ по платното за движение на път
III-375 Кадиево - Пловдив в посока от запад на изток с около 102,24 км/ч. В
зоната на км *** на същия път, водачът на л.а. „БМВ 330D“ е загубил контрол
над автомобила и е напуснал платното за движение отдясно, след което с
дясната страна автомобилът се е ударил в дърво. След удара с ротация по
8
часовниковата стрелка, гледано отгоре, л.а. „БМВ 330D“ се е установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
Скоростта на движение на л.а. „БМВ ЗЗОД“ непосредствено преди
напускането на платното за движение и съответно преди загубата на
управление е била около 102,24 км/ч.; при настъпване на първоначален
контакт в дърво - скоростта на автомобила е била около 96,86 км/ч, а
еквивалентната скорост (загубата на скорост, довела до деформации на
автомобила) при удара в неподвижна преграда- крайпътно дърво, е била около
88,23 км/ч.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина,
Платното за движение в мястото на произшествието е било с настилка от
асфалт, която по време на произшествието е била суха. В мястото на
произшествието има намерени следи.
По време на произшествието в л.а. „БМВ 330 Д“, с per. № **** е пътувал
водачът му и четирима пътници. В резултат на произшествието Т. Т. Б. -
пътник вдясно на задна седалка, на ** години, и В. В. В. - пътник в средата на
задна седалка, на ** години, са починали, а Н. Л. Л. - пътник на предна дясна
седалка, и Г. К. Н. - пътник вляво на задна седалка, са пострадали.
Съгласно заключението, в изследваното ПТП водачът на л.а. „БМВ
330D“ по субективни причини е допуснал автомобила да напусне платното за
движение, по начин който не е бил безопасен.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие Т. Т. Б. е починал. Конкретната причината за настъпване на
смъртта му е остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на низходящата
гръдна аорта и излив на 2400 мл кръв в гръдната кухина.
Травматичните увреждания са причинени по най-общия механизъм на
удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие.
Черепно-мозъчната травма, изразена под формата на счупване на
9
черепната основа в дясно в средна черепно мозъчна ямка, контузия на дясна
мозъчна половина, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка в дясно слепоочно
и теменно, са причинени по директен механизъм на удар на главата в дясно
слепоочно в рамката на задната дясна врата.
Счупването на дясната бедрена кост, счупването на шесто дясно ребро,
разкъсването на черният дроб, са причинени по директен механизъм на удар в
части от интериора на задната дясна врата.
Разкъсването на низходящата част на гръдната аорта, разкъсването на
перикардната торбичка, разкъсването на стомаха, разкъсването на левия
диафрагмален купол, разкъсването на слезката, както и счупванията на левите
ребра е причинено при удар и притискане в гърба на предната дясна седалка.
Предвид изложените до тук доказателства, съдът намира за безспорно
установено по делото, че по вина на водача П. М. е настъпило подробно
описаното като механизъм, причини и последици ПТП, при което е причинена
смъртта на Т. Т. Б.. Тя е настъпила пряко и непосредствено вследствие от
ПТП. При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на произшествието.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Преди да разгледа всеки от предявените от ищците искове
самостоятелно, съдът ще се спре на направените от страна на ответното
дружество възражения, които касаят механизма на настъпване на
произшествието, респ. се отнасят до всеки от субективно съединените искове.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалия, направени от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
10
вероятности или с предположения.
Ответното застрахователно дружество, на първо място, оспорва
механизма на настъпване на произшествието. Предвид подробно изложените
факти и констатации от КСМАТЕ, които не бяха оспорени от ответника, съдът
намира, че изложения в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието, се установява изцяло и безспорно, а възражението на
ответника е недоказано.
Не се установи по какъвто и да е начин по делото твърдението на
ответното дружество, че починалия Т. Т. Б. се е качил в автомобила на водач,
за когото е знаел, че употребява и е под влияние на наркотични вещества.
Свидетелят Н. Л. Л., пътник на предна дясна седалка по време на настъпване
на произшествието, изслушан в съдебно заседание на 29.04.2024 г., казва: „Не
знам дали П. е употребявал наркотични вещества. Не сме употребявали в
компания заедно. Не знам Т. да е употребявал наркотични вещества.“ Други
доказателства във връзка с това твърдение на ответното дружество, не бяха
ангажирани от която и да е от страните. Посочените показания не
потвърждават основателността на това възражение, поради което съдът
намира същото за изцяло недоказано.
На второ място, възразява се, че починалият се е качил в процесния
автомобил и при водач, след като е знаел, че той системно се движи с
несъобразена скорост. Тук следва да се посочи, че ответникът не ангажира
каквито и да е доказателства водачът на автомобила системно да е карал с
несъобразена скорост, нито за това починалия да е знаел за такива случаи. Ето
защо и в тази му част, възражението е напълно недоказано.
Не е налице нито едно доказателство и относно възражението, че
починалият е бил под въздействието на алкохол и/или на наркотични
вещества.
Относно възражението за съпричиняване поради липса на правилно
поставен предпазен колан:
Съгласно заключението на изслушаната КСМАТЕ, процесния автомобил
е бил оборудван с предпазни колани за пътниците, пътуващи на задните
седалки. След като подробно е анализиран, както снимковия материал,
приложен в досъдебното производство, така и характера и вида на травмите,
причинени на починалия, експертизата е категорична в извода си, че
починалия е пътувал без поставен предпазен колан.
Този неоспорен от страните извод обаче не е достатъчен, за да се
направи извод, че това е причинило смъртта на Т. Б.. Напротив. Със същата
категоричност експертите заявяват, че правилно поставен предпазен колан би
предотвратил в случая само един от множеството причинени на починалия
удари при настъпване на произшествието, и това е удар в предна дясна
седалка. Експертите ясно са посочили, че при загуба на контрол върху
управлението на автомобила, той е напуснал платното за движение и с
11
дясната си част се е ударил в крайпътно платно със скорост не по-малка от 88
км/ч в момента на удара. Ударът е започнал с преплъзване на предна дясна
врата и пряк удар в задна дясна врата, където е пътувал загиналия Т. Б.. Ударът
е бил толкова тежък, че вратата е хлътнала навътре в купето. Според
експертите, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, той
би получил тежки травматични увреждания в дясната гръдна и тежка
черепно-мозъчната травма, вследствие на директен удар на главата и дясната
гръдна част от тялото в задната дясна врата, която е навлязла значително в
купето на лекият автомобил, както и тежки инерционни травми при удар в
препятствието (дървото). Те също са щели да доведат до смъртта на Б., с оглед
скоростта с която е настъпило процесното ПТП и концентрацията на мястото
на удара - задна дясна врата в крайпътното дърво.
Същевременно, е посочено, че правилно поставения колан би бил
ефективен и би предпазил пострадалия при скорост от 55-60 км/ч. и при челен
удар, когато би ограничил движението на тялото напред и би го предпазило от
удари в предмети пред него. При страничен, заден или удар отгоре или отдолу
на купето, както и при висока скорост и при удар с тяло с голяма маса,
защитата от предпазните колани на водача и пътниците в превозното средство
е почти без значение за настъпване на травмите, въпреки че предпазните
колани ограничават движението на тялото в купето на автомобила. В
процесният случай, установената скорост е изключително висока в момента на
удара, при което дори Т. Б. да е бил с поставен предпазен колан, това не би
могло да предотврати останалите му травми, несъвместими с живота,
настъпили от страничния и директен удар.
Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е
настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива
доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха, поради
което съдът намира посоченото възражение за неоснователно и недоказано.
Относно основанието и размера на претендираните неимуществени
вреди по делото са събрани множество гласни доказателства /заключения по
допуснати експертизи, както и свидетелски показания/, които съдът излага,
съобразно относимостта им относно всеки един от отделните искове.
1. По исковете, предявени от Т. Б., баща на починалия Т. Т. Б.:
Не се спори между страните, че по предявените пред ответното
дружество претенции за обезщетение от Т. Б. са били образувани преписка
щета 0801-002064/2021-08 - във връзка с претенцията за неимуществени вреди
и преписка щета 0801-002064/2021-13 - във връзка с претенцията за
имуществени вреди.
На 30.08.2023 г. ищецът получил от „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве"
АД, по банкова сметка, сумата от 75 000 лева, с посочено от застрахователя
12
основание „обезщетение за неимуществени вреди".
Ищецът Б. претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата 225
000 лева, представляващи остатък от претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано
от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от уведомяване на ответното дружество на
16.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 22 140.27 лева -
законната лихва, върху изплатената от застрахователя на 30.08.2023 г. на
ищеца сума от 75000 лева, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до деня преди датата на
плащане - 29.08.2023 г.
2.
1. Относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди:
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-
психологична експертиза, изготвена от в.л. Д. В., което не бе оспорено от
страните и като компетентно изготвено, съдът кредитира изцяло.
Съгласно същото, смъртта на синът му, като внезапно и неочаквано
събитие, е нарушило нормалния жизнен цикъл на бащата Т. Б.. Провокирани
са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик -
страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост,
нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален
резонанс, апатия, усещане за самота и емоционална празнина.
Преживяното събитие безспорно е причинило психологичен
дискомфорт, който повлиява и емоционалното състояние на ищеца Т. Б..
Описаните преживявания покриват критериите за психотравмено събитие,
довело до психологична криза, която от своя страна е провокирала поредица
от емоционални, личностни и социални промени. Описаното психологично
състояние не представлява психично заболяване в смисъла на нарушено
функциониране на психичните сфери. То е съпроводено с неудоволствени
изживявания, които дестабилизират емоционалното състояние.
Към момента на експертизата психотравменото събитие е напълно
осъзнато. Налице са емоционални тригери - повтарящи се спомени,
непримиримост, гняв и др.. Преживяното събитие е довело до негативни
чувства. Настъпилото процесно събитие, при Т. Б. е свързано преди всичко с
необратима емоционална загуба. Към момента на експертизата травмената
ситуация е напълно осъзната, като интензивността на преживяванията му
флуктуира във времето и в зависимост от ситуацията - помен, празници,
мястото на инцидента, дело и други.
Относно преживяното от ищеца Б., в резултат на загубата на сина му, са
изслушани показания на свидетели.
По делото е изслушан като свидетел П. И. И., роден ***, ***, ***, без
13
родствена връзка със страните.
Той заявява, че се познава с бащата на починалия Т. Б. – Т., от лятото на
2009 г., когато са се запознали във ***, където бащата работел като бояджия в
строителството.
Видял се е с бащата на починалия ден преди погребението му. Той бил
„съсипан и съкрушен“, плачел. Малко след погребението казал, че „за него
животът е свършил“, разделил се с приятелката си. Когато се върнал във ***
бил затворен, отказвал поемане на нова работа по обекти.
Свидетелят познавал и починалия Т. от около 4-5-годишен, присъствал
на детски рождени дни, както сам, така и семейно, организирани от баща му.
Виждал го и във *** и в България. Заявява, че баща му подготвил и подал
документи за обучението на сина си във ***, като искал да го научи и му
предаде занаята си, правел планове да наеме къща или по-голям апартамент,
за да могат да живеят заедно.
Отношенията между баща и син били нормални, обичали се. Бащата се
грижил за сина си постоянно, организирал рождени дни, почивки на морето,
във ***, купувал му дрехи.
Свидетелят заявява, че родителите на починалия Т. били разделени към
момента на смъртта му.
Бащата на Т. по принцип м. август винаги се връщал в България „и по
още 4-5 пъти в годината, някой път по празници, съобразно и работните
ангажименти“. Когато имало празници и ваканции, взимал сина си с него,
ходили „на морета, балкани“.
Свидетелят заявява, че преди настъпване на ПТП с бащата Т. се виждал,
когато си е идвал в България и когато той посещавал Република ***, което е 2-
3 пъти годишно, „не повече от десет пъти годишно“. След ПТП-то го виждал
4-5 пъти годишно, не повече.
Последните две лета били по-дългите периоди, в които сина на Т.
пребивавал при него във ***, а едно от летата бащата взел сина си „да му
помага, да го учи на занаят, да му помага по обекти, детето да си е с него
лятото.“
В същото съдебно заседание е изслушан като свидетел Б. М. Б., роден
***, ***, брат на бащата Т. Б. и чичо на починалия.
Заявява, че брат му много тежко приел новината, бил в шок, плачел,
„сринал се за секунди и не можел да повярва“. Животът му се променил
тотално. Преди това бил весел, жизнерадостен човек, който се занимавал със
сина си, с работата си, но след това изпаднал в депресия, психическото му
състояние се сринало. Заявява, че бащата се затворил, „не разговаряше с почти
никого, много трудна беше комуникацията с него. Много трудно и тежко прие
цялата ситуация и последствията.“ Според него, баща и син имали перфектни
отношения, брат му се грижел за сина си, били весели, жизнерадостни,
14
обичали се като баща и син.
Свидетелят заявява, че малкият Т. живеел при баща си в П.. Според него,
починалият учел във *** „до известно време“, след това продължил в
България „да си поддържа френския език“. Т. споделял, че има намерение
детето да се установи във ***, да завърши образование, той да му помогне с
това начинание и след това да се реализира. Т. помагал на баща си в неговата
дейност,
След катастрофата и погребението бащата се върнал във ***. Заявявал
пред свидетеля, че вече няма „никаква цел в живота, загубил е смисъл от това,
което прави“.
Макар родителите да били разделени, те се грижели перфектно за Т..
Когато племенникът на свидетеля живеел в България, живеел при майка
си. Виждал го и при майка ми и при баща ми /баба и дядо на починалия Т./.
Свидетелят заявява, че живее в Пловдив, а майка му, баща му и майката
на Т. – Г. - в гр. ***.
Съдът намира, че така изслушаните и изложени показания на свидетели,
следва да се кредитират. Същите не си противоречат и съдържат детайлна
фактическа информация за личните отношения между баща и син.
Свидетелите излагат непосредствени впечатления за трайни и близки
отношения между тях, които са били внезапно прекъснати със смъртта на
сина, отразила се изключително тежко върху баща му.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП, поради което съдът намира
иска, предявен от Т. М. Б. за заплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му, за основателен.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца психически травми, както и интензитета на
причинените му болки и страдания и тяхната продължителност.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищецът е
преживял смъртта на сина си като внезапна и силно негативна промяна. Това е
15
било единственото дете на ищеца. Въпреки раздялата между родителите,
както майката, така и бащата са полагали всички грижи и внимание, според
възможностите си, Т. Б. да живее в нормална среда, да се чувства обичан и с
необходимата подкрепа. Бащата Т. Б. в нито един момент не е прекъсвал
връзката си със сина си, празнували са заедно празници, гостували са си по
време на ваканции и отпуски. Установява се също, че бащата е имал надежди
и очаквания, свързани със сина му и за неговото бъдеще като му е оказвал
цялата необходима за това инициатива и подкрепа.
Смъртта на сина му е била за него внезапно и неочаквано събитие, което
напълно е нарушило нормалния му жизнен цикъл, а посоченото е породило
остра стресова реакция, която е резултат на изключително, внезапно,
неприятно или застрашаващо събитие. Тази остра стресова реакция е била с
нормална продължителност за такъв вид психическа травма. Настъпилата
смърт е довела до необратима социална загуба, носеща траен отпечатък върху
личностово и социалното функциониране на ищеца.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот и
страдания на ищеца, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“.
Нищо не би могло да замести загубата на единствено дете. Няма парична
сума, която да може да се определи като справедлив финансов или друг
еквивалент на тази загуба. Като взе предвид всички подробно изложени
мотиви относно личните отношения на ищеца с починалия, степента на
преживените психически травми и стрес, както и задължението на съда да се
съобрази с икономическата конюнктура, както и с установената към момента
на настъпване на събитието съдебна практика по сходни случаи, намира, че
справедливо обезщетение за така претърпените неимуществени вреди за
ищеца, е сумата 200 000 лв.
Между страните е безспорно, че ответното дружество е изплатило на
ищеца на 30.08.2023 г. сумата 75 000 лева, поради което предявения пред съда
иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 125 000 лв., като се
отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер от 300 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане,
задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 16.11.2020 г., и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение.
16
Предвид извършеното плащане на сумата 75 000 лв. ищецът претендира
да му бъде заплатена сумата 22112.94 лв., представляваща законна лихва
върху изплатената част от 75 000 лв. за периода, считано от 16.11.2020 г.,
когато е било уведомено ответното дружество, до 29.08.2023 – датата
предхождаща частичното плащане.
Съдът намира, че за периода от датата на уведомяване на дружеството
16.11.2020 г. до деня преди извършеното частично плащане 29.08.2023 г.,
ответното дружество дължи законна лихва върху цялата посочена по-горе
главница от 200 000 лв., тъй като в този период никаква част от главницата не
е била платена, а от 30.08.2023 г. ответникът дължи заплащане на законна
лихва върху по-малка главница, а именно приетата по-горе от съда – 125 000
лв.
По така формулираната претенция на ищеца за заплащане на законна
лихва върху главница от 75 000 лв. за периода 16.11.2020 – 29.08.2023 г.,
претендиран от ищеца, както и предвид заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че дължимата сума е 22112.94
лв., за която този иск следва да се уважи, като се отхвърли като неоснователен
и недоказан в останалата му част до пълния предявен размер от 22140.27 лв.
1.2. Ищецът Т. М. Б. претендира ответното дружество да бъде осъдено
да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди във
връзка със смъртта на сина му.
Съдът намира, че направените от ищеца Б. разходи по погребението на
сина му по естеството си са имуществена вреда, настъпила вследствие
смъртта му, което ангажира изцяло отговорността на ответника за
възстановяването им.
Приета е като писмено доказателство фактура за направени разноски за
цялостна организация на погребението на Т. Т. Б.. В тази насока по делото е
допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която не бе оспорено от страните. Като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите събрани по делото доказателства, съдът я
кредитира изцяло. Съгласно същата, както и предвид представената и
неоспорена фактура, сумата, заплатена от ищеца за посочения разход е в
размер на 2195 лв., за която този иск следва да бъде уважен изцяло.
С напълно идентични мотиви, като изложените по-горе, към които съдът
препраща, върху посочената главница, ответното дружество следва да заплати
законна лихва, считано от 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
3. По исковете, предявени от Г. И. И., майка на починалия Т. Т. Б.:
Не се спори между страните, че на 01.08.2023 г. ищцата Г. И. е предявила
пред ответното застрахователно дружество претенции за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Б., в
размер на 300 000 лева; обезщетение за заплащане на имуществени вреди в
размер на 3617.04 лв., ведно със законната лихва върху посочените главници,
17
считано от 16.11.2020 г. до окончателното им изплащане.
По така предявените претенции за обезщетение са били образувани
преписка щета 0801-002064/2021-09 - във връзка с претенцията за
неимуществени вреди и преписка щета 0801-002064/2021-14 - във връзка с
претенцията за имуществени вреди.
На 30.08.2023 г. ищцата Г. И. е получила от ответтното „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве" АД, по банкова сметка, сумата от 75 000 лева, с
посочено от застрахователя основание „обезщетение за неимуществени
вреди".
Ищцата претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата 225 000
лева, представляващи остатък от претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано
от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от уведомяване на ответното дружество на
16.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 22 140.27 лева -
законната лихва, върху изплатената от застрахователя на 30.08.2023 г. на
ищеца сума от 75000 лева, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до деня преди датата на
плащане - 29.08.2023 г.
4.
2. Относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата Г. И.:
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична
експертиза на ищцата, изготвена от клиничен психолог Д. В., заключението по
която не бе оспорено от страните, не противоречи на останалите събрани
доказателства по делото и като компетентно съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, смъртта на синът й като внезапно и неочаквано
събитие е нарушило нейния нормален жизнен цикъл като са провокирани
усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик - страдание,
обръканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
апатия, усещане за самота и емоционална празнина.
Преживяното събитие е причинило психологичен дискомфорт, който
повлиява и емоционалното състояние на Г. И.. Описаните преживявания
покриват критериите за психотравмено събитие, довело до психологична
криза, която от своя страна е провокирала поредица от емоционални,
личностни и социални промени. Описаното психологично състояние не
представлява психично заболяване в смисъла на нарушено функциониране на
психичните сфери. То е съпроводено с неудоволствени изживявания, които
дестабилизират емоционалното състояние.
Към момента на експертизата психотравменото събитие е напълно
осъзнато, Г. И. е преминала успешно през етапите на психологичната криза.
18
Налице са емоционални тригери - повтарящи се спомени, непримиримост,
гняв и др. Преживяното събитие е довело до негативни чувства.
Настъпилото процесно събитие, при Г. И. е свързано преди всичко с
необратима емоционална загуба. Към момента на експертизата травмената
ситуация е напълно осъзната, като интензивността на преживяванията й
флуктуира във времето и в зависимост от ситуацията - помен, празници,
мястото на инцидента, дело и др.
Изслушана е свидетелката С. Д. Н.:
Тя заявява, че познава Г. И., като приятелки и синът й Т. Б. – от неговото
раждане.
Според нея, Г. не приела смъртта на сина си. Постоянно плачела и
страдала. Не искала да говори и да се среща с никого. Търсела само снимки и
клипове на детето и ги гледала денонощно. Поведението й се променило
много. Преди катастрофата тя била усмихната, весела, общителна, търсела
контакти с близки и познати.
След инцидента нещата „вече трудно може да се говори с нея, по-
затворена е в себе си, тъжна, вечно мислеща за едно и също, много пъти много
разстроена, разплакана, трепереща“.
Г. използвала подкрепа за нейното психично състояние по програма „от
рода на семейно подпомагане, която беше назначена на нея и на малкия й син
М.. Посещаваха психоложка в продължение на около две години, но не съм
напълно сигурна за срока. Знам, че имаха много индивидуални срещи
проведени, защото самия инцидент се отрази и на малкото й дете.“
Според свидетелката, отношенията на Т. и майка му Г. били чудесни,
като между майка и син, двамата винаги си гласували доверие, подкрепа,
търсели се, споделяли много мигове заедно и в работа той много й помагал.
Гледал и по-малкия си брат, „давал всичко от себе си“, взимал го от ***,
занимавал се с него.
Починалият Т. от „известно време“ бил при баща си, защото започнал да
учи във ***. Малко преди злополуката, той си бил в България за ваканция, но
преди да замине да учи във ***, си живеел с Г..
Свидетелката не може да посочи починалият дали е живял при баба си и
дядо си.
Преди катастрофата, Г. не е споделяла със свидетелката да има някакво
заболяване. „По принцип ходела по лекари, защото имали някакво семейно
заболяване, но винаги е казвала, че всичко е наред, не е приемала
медикаменти, не е боледувала. Изглеждаше и се е държеше като нормален
човек.“
Свидетелката Д. З. Х., изслушана в същото съдебно заседание, заявява
че познава Г. И. от повече от 10 години и са близки приятелки и до днес.
Видяла Г. същия ден в болницата. Тя изглеждала много зле, разстроена,
19
искала да си види детето. Плачела през цялото време.
След катастрофата се виждали. Психически не изглеждала добре. Почти
през цялото време мълчала.
Свидетелката заявява, че преди трагедията Г. била весел, всеотдаен
човек, грижела се за близките си, гледала да са добре и тя така се чувствала
добре. След това настъпила коренна промяна. Според нея, й е открито
заболяване на щитовидната жлеза, което се е получило в резултат на силен
стрес.
Т. бил привързан към Г., тя също много към него. Имали нормални
отношения майка-син. Помагал й, тя на него също, подкрепяла го.
Свидетелката не познава бащата на Т., знае кой е, но не го познава като
човек. Заявява, че преди катастрофата малкият Т. заминал за *** и малко
преди катастрофата се върнал във ваканция. Година или година и половина
преди катастрофата е живял при баща си във ***.
Съдът намира, че така събраните гласни показания на свидетели следва
да се кредитират изцяло като същите не си противоречат помежду си, както и
на останалите събрани доказателства. Те установяват наличието на нормална
семейна среда и отношения, независимо от раздялата на родителите на Т. Б..
Всеки един от двамата е полагал всички необходими и възможни грижи към
сина си и са били поддържани нормални и близки отношения. Съдът намира
за изцяло неоснователно и недоказано възражението на ответното дружество,
че предвид раздялата между родителите, близките отношения с детето им са
били прекъснати или намалени. Напротив. От показанията на всички
изслушани свидетели се установява наличие на цивилизованост и запазени
нормални човешки отношения между родителите на Т.. Същият е бил обичан
и обгрижван и от двамата си родители с еднаква любов и грижа, запазени са
връзките на всеки от тях с детето като всички усилия и на двамата родители са
били насочени в еднаква степен към неговото добро развитие.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата Г. И.
е преживяла изключително тежко смъртта на Т. като нейно дете. Това е била
внезапна промяна в семейството, в начина й на живот и нейното ежедневие.
Между майката и сина й са съществували изключително близки отношения.
Т. е бил опора в семейството за майка си, полагал е грижи и за по-малкия си
брат. Смъртта му е била за майката внезапно, неочаквано и силно негативно
събитие, което напълно е нарушило нормалния му жизнен цикъл, а
посоченото е породило остра стресова реакция, която е резултат на
изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Тази остра
стресова реакция е била с нормална продължителност за такава силна травма.
Довела е негативни изживявания и се изразявала в безсъние, плач, мълчание и
загуба на социални контакти, затвореност, вглъбяване и търсене на спомени.
Настъпилата смърт е довела до необратима социална загуба, носеща траен
отпечатък върху личностовото и социалното функциониране на ищцата.
20
Съдът приема, че смъртта на Т. Б., е променила необратимо и изключително
неблагоприятно живота на майка му.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот и
страдания на ищеца, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“. И
тук, както по-горе, съдът намира и следва да подчертае, че нищо не би могло
да замести загубата на починалия син. Няма парична сума, която да може да
се определи като справедлив финансов или друг еквивалент на тази загуба.
Като взе предвид всички подробно изложени мотиви относно личните
отношения на ищцата с починалия, степента на преживените психически
травми и стрес, както и задължението на съда да се съобрази с икономическата
конюнктура, както и с установената към момента на смъртта съдебна практика
по сходни случаи, намира, че справедливо обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди за ищцата, е сумата 200 000 лв.
Както се посочи, на 30.08.2023 г. ответното дружество е изплатило на
ищцата частично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв.,
поради което този иск следва да се уважи да сумата 125 000 лв., като в
останалата му част до пълния предявен размер от 300 000 лева се отхвърли
като неоснователен.
В исковата молба са изложени доводи, че така настъпилото трагично
събитие в живота на Г. И. е довело и до възникване и развитие на
автоимунното й заболяване - тиреоидит на Хашимото.
По делото е допусната и изслушана основна и допълнителна
специализирана съдебно-медицинска експертиза, изготвени от в.л.
ендокринолог д-р С. Н.-П., заключението по които е изготвено и след
проведени прегледи и специализирани изследвания на ищцата в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД Пловдив.
Според експерта, „Тиреоидитът на Хашимото“ е автоимунно
заболяване, причинено от взаимодействието между генетични фактори с
факторите на околната среда. Това е най- честата причина за хипотиреоидизъм
в развитите страни и може би най- честото ендокринно заболяване, като
заболеваемостта нараства през последните десетилетия и засяга основно
женския пол.
От представената на експерта медицинска документация, може да се
направи заключение, че Г. И. И. има тиреоидно заболяване, регистрирано в
официален медицински документ на 09.11.2023 г. в амбулаторен лист с
диагноза „ Автоимунен тиреоидит. Нетоксичен единичен възел на
щитовидната жлеза“. Поради това се приема, че болестта датира от този
период. Документиран първоначален скрининг в насока тиреоидна
дисфункция, се обективизира от първичен преглед при д-р В. С. на 21.06.2023
г.
Вещото лице е посочило, че на въпроса възможно ли е тиреоидитът на
Хашимото при ищцата да бъде вследствие на стреса и негативните
21
психически преживявания, не може да се отговори еднозначно. За развитието
на заболяването е необходимо генетично предразположение и наличие на
отключващи външни фактори. Преживеният силен психо-емоционален стрес
при Г. И. И., е един от елементите от комплексния рисков профил, оказващ
висок потенциал за отключване на заболяването. Всеки рисков фактор
въздейства по свой собствен специфичен механизъм, но самостоятелно той не
би могъл да предизвика автоимунен тиреоидит, без наличие на генетично
предразположение при индивида.
При изслушване на експерта в открито съдебно заседание е посочено:
„Както казах и в първичната съдебно-медицинска експертиза, няма как
да се докаже пряка причинно-следствена връзка между състоянието на ищцата
и пътно-транспортното произшествие. Още повече заради дългия времеви
период от момента на катастрофата при регистрирането на хормоналния
дисбаланс. С категоричност такава пряка причинно-следствена връзка не
може да се обективизира.“
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се
установява, че ищцата страда от посоченото автоимунно заболяване, но не се
събраха достатъчно доказателства, за да се направи категоричен извод, че то е
причинено пряко или косвено от преживения стрес от психологическата
травма, преживяна от нея, вследствие смъртта на сина й. Липсата на
доказателства, които да установяват причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и посоченото заболяване на ищцата, е причина
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди да не бъде
увеличавано на това основание и относно посоченото заболяване.
В исковата молба са изложени доводи и за това, че ищцата Г. И.е била
консултирана и ползвала социални услуги в Център за обществена подкрепа -
***, където й е била провеждана терапия – „проведени са били 29
индивидуални консултации по програма „Семейна подкрепа", за да бъде
подпомогната в борбата с жестоката травма, която е получила и
същевременно са й били давани насоки, във връзка с травмата на малолетното
й дете М. Г. /брат на Т. Б./, за да може то да бъде подпомогнато при този стрес,
който е получило.“
Действително, в свидетелските показания са изложени данни за
консултиране на Г. И., като в голяма степен това е станало по повод
констатираната промяна в поведението на другото й дете – М. като спрямо
същото е започната психологическа терапия. Съдът намира, че събраните
доказателства в тази насока не основание за определяне на по-високо
обезщетение за неимуществени вреди от посоченото по-горе.
Върху посочената дължима главница ответното дружество дължи и
заплащане на законна лихва.
Съдът намира, че за периода от датата на уведомяване на дружеството
16.11.2020 г. до деня преди извършеното частично плащане 29.08.2023 г.,
22
ответното дружество дължи законна лихва върху цялата посочена по-горе
главница от 200 000 лв., тъй като в този период никаква част от главницата не
е била платена, а от 30.08.2023 г. ответникът дължи заплащане на законна
лихва върху по-малка главница, а именно приетата по-горе от съда – 125 000
лв.
По така формулираната претенция на ищцата за заплащане на законна
лихва върху главница от 75 000 лв. за периода 16.11.2020 – 29.08.2023 г.,
претендиран от ищцата, както и предвид заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че дължимата сума е 22112.94
лв., за която този иск следва да се уважи, като се отхвърли като неоснователен
и недоказан в останалата му част до пълния предявен размер от 22140.27 лв.
5.
3. Г. И. претендира да се осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че е заплатила сумата
3617.04 лв. за изработка и монтаж на надгробен паметник на детето
й Т. Б..
В тази насока е представена фактура за посочената сума, както и е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. П. Т.. Съдът
намира, че посочените доказателства установяват по несъмнен начин
направените от ищцата разходи и тяхното основание. Същите са в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на Т. Б., поради което съдът намира
този иска за основателен и доказан в пълния му предявен размер.
6. По исковете на Г. И. И., с постоянен адрес: град ****, в качеството й на
майка и законен представител на малолетния си син М. П. Г.:
Пред ответното дружество е била предявена претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – преживени душевни болки и
страдания, в резултат на смъртта на Т. Б., от неговия брат М. П. Г., в размер на
300 000 лева. Била е образувана преписка щета с № 0801-002064/2021-10, по
която ответникът не е изплатил обезщетение.
Ищецът претендира да се осъди ответното дружество да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявени като
частичен иск от 300 000 лева.
Относно исковете на М. П. Г., по делото са допуснати и изслушани
свидетелите Е. Д. И., без родствена връзка със страните, която заявява, че
работи в *** „***“ в гр. *** като *** и била *** на детето М. от месец
ноември 2020 г., когато започнала работа в ***, както и свидетелката Ф. Б. К.,
която работи в център за обществена подкрепа в гр. ***. Изслушано е и
заключение по съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. Д. В. –
клиничен психолог.
Както показанията на свидетелите, така и заключението на експерта, се
отнасят до начина, по който М. е приел загубата на неговия брат.
Неимуществените вреди, изразяващи се в душевни и болки и страдания,
23
изцяло негативни емоционални изживявания и психически шок от внезапната
загуба на Т., които съдът приема, че са изцяло налице, обаче следва да се
разгледат единствено след преценка дали М. Г., като брат на починалия, е сред
лицата, които имат право на такова обезщетение.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984
г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри. В
традиционните за българското общество семейни отношения
братята/сестрите, както и баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек –
брат/или сестра; баба/дядо; внук, преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт
24
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда
въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии
на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се
признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и
1969 г.), в частност на братя/сестри и бабите/дядовците и внуците, за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни
житейски ситуации и обстоятелства, те са създали с починалия особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци или братя
и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на сестра/брат, баба/дядо и внук.
Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на брат/сестра
от друг брат/сестра; на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина
(решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно
полагане на грижи за единия от другия, вместо от неговите родители и т.н.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в
полза на брат/сестра; бабата/дядото и внука, е обусловено от провеждането на
пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение
по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка
духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се
направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и
проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия
обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално
присъщите за отношенията между брат/сестра и баби/дядовци и внуци,
морални болки и страдания.
Посоченото тълкувателно решение и възприетите в него разрешения са
задължителни за всички съдебни инстанции, произнасящи се по съществото
на спора.
25
Съдът намира, че ищеца М. Г., действащ чрез своята майка Г. И., не
доказа изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност
като предпоставка за признаване на право на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при
произшествието смърт на неговия брат. Въпреки, че са изградени върху
непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, и че не са
опровергани от насрещни доказателства на ответника, свидетелските
показания не установяват отношения между починалия и неговия брат,
различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество
близки отношения между двама братя. Описаните факти от ежедневието и
отношенията между тях, съдът намира, че са израз на типичното за
българските традиции отношение между такива близки родственици. Не са
доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на
особена духовна и емоционална близост между двамата братя, която да
поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.. Не се
доказа емоционалната връзка между ищеца и неговия брат да е надхвърляла
по съдържание обичайната привързаност, традиционна за българския семеен
модел, за да може да се приеме, че ищеца по изключение има право да
претендира обезщетение за вреди от смъртта на своята по-голям брат.
От показанията на изслушаните по делото свидетели безспорно се
установява, че починалият Т. Б. е помагал на майка си и се е грижел за по-
малкия си брат, като между тях е имало нормално близки отношения. Тези
характеристики изцяло съответстват и изпълват по съдържание
традиционните за българското общество близки отношения между двама
братя, като според съда, не обосновават извод за изключителност като
предпоставка за признаване на право на обезщетение. Посоченото се
потвърждава напълно от изводите на изслушаната психологическа експертиза,
която аргументирано, като посочва наличие на силна скръб и първоначален
шок за ищеца от загубата на много близък човек, сочи че реакцията и
психологичното състояние на М. са в рамките на нормалното за такова
изживяване. Острата фаза на траурната реакция е отшумяла с помощта на най-
близкото му обкръжение, специализираната професионална намеса и
преминаването в следващ етап на развитие. Понастоящем емоционалното
състояние на детето е стабилизирано, налице са епизодични ситуативни
реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение. Не са
налице болестни симптоми.
Ето защо, съдът намира предявените искове за присъждане в полза на
ищеца М. П. Г., чрез неговата майка и законен представител Г. И. И., и в
тежест на ответника на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и на лихвите върху него за неоснователни.
7. Искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –
преживени душевни мъки и страдания от смъртта на Т. Т. Б., както и за
26
законна лихва върху главницата, е предявила и С. И. И., баба на
починалия.
Във връзка с претенцията й пред ответното дружество е образувана
преписка щета № 0801-002064/2021-12, по която не е изплатено обезщетение.
Ищцата претендира да й бъда заплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 500 лева, предявена като частичен иск от 50 000 лв.
Пред настоящата инстанция са изслушани показания на Свидетелката
М. К. М.. Тя заявява че познава С. И. от 58 години, добър съсед, а внукът й Т.
го познавала, откакто си дошъл от *** с майка си и живели при С.. Тогава
детето било на 3 месеца. Заявява също, че със С. са съседи и ги дели само една
ограда.
След катастрофата, С. била „ни на земята, ни на небето“. Молела
свидетелката за помощ. Тя и помагала най-вече с пазаруване. Преди
катастрофата С. била много весел човек, контактен.
След катастрофата се променила рязко, спряла контакти с други хора,
непрекъснато плачела, а вечерно време не спяла.
С. непрекъснато била с внучето й Т., в едно общо домакинство.
Помагали си във всичко, възпитавала го е като баба.
Свидетелят П. И. И. е син на ищцата С. И., брат на ищцата Г. И., вуйчо
на М. и на Т..
Той заявява, че живее в гр. ***, в една къща с майка си. Сочи, че след Т.
и майка му се върнали от ***, дошли да живеят в общата къща. Баба му се
грижела за него още от малък. Когато майка му ходела на работа, за Т. се
грижела баба му. Впоследствие Т. и майка му заживели в друга къща на 2-3
пресечки.
Заявява, че бабата на Т. много се разстроила, когато научила за
случилото се с него, давали й успокоителни хапчета. След катастрофата
сърцето й „излязло от ритъм“, не можела да спи, плачела.
Свидетелят заявява, че не знае дали се е налагало майка му да гледа Т.
самостоятелно за 1 месец или за 5-6 месеца. От 2011 година не се е налагало
майка му да гледа Т. за по-дълъг период от време, а за по 1-2 дни, за седмица
например.
При преценка на така събраните гласни доказателства, както и
заключението по допуснатата и изслушана съдебно-психологична експертиза,
съдът приема че по отношение ищцата С. И. не се установява да са налице
предпоставките за определяне на лицата, активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, предвидени с
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
Изложените по-горе мотиви се отнасят напълно и тук.
27
Съдът намира, че ищцата С. И., не доказа изведените в тълкувателното
решение критерии за изключителност като предпоставка за признаване на
право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод
причинената при произшествието смърт на нейния внук. Въпреки, че са
изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, и
че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника, свидетелските
показания не установяват отношения между починалия и неговата баба,
различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество
близки отношения между двама тях. Описаните факти от ежедневието и
отношенията между тях, съдът намира, че са израз на типичното за
българските традиции отношение между такива близки родственици. Не са
доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на
особена духовна и емоционална близост между баба и внук, която да поражда
основание за включване на ищцата в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.. Не се доказа
емоционалната връзка между ищцата и нейния внук да е надхвърляла по
съдържание обичайната привързаност, традиционна за българския семеен
модел, за да може да се приеме, че тя по изключение има право да претендира
обезщетение за вреди от смъртта на своя внук.
От показанията на изслушаните по делото свидетели безспорно се
установява, че С. И. е помагала на своята дъщеря за отглеждането на
починалият Т. Б. и с това са се изградили нормално близки отношения. Тези
характеристики изцяло съответстват и изпълват по съдържание
традиционните за българското общество близки отношения между баба и
внук, като според съда, не обосновават извод за изключителност като
предпоставка за признаване на право на обезщетение. Посоченото се
потвърждава напълно от изводите на изслушаната психологическа експертиза,
която аргументирано, като посочва наличие на силна скръб за ищцата от
загубата на много близък човек, сочи че реакцията и психологичното й
състояние са в рамките на нормалното за такова изживяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че С. И. не е сред кръга от лице,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.,
а така предявените от нея искове са неоснователни и недоказани.
По претенции за разноски:
Предвид уважената част от исковете на ищеца Т. Б. следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 9865.83 лв. с ДДС.
Предвид уважената част от исковете на ищцата Г. И. следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 9903.72 лв. с ДДС.
Направеното възражение от процесуалния представител на третото
лице-помагач срещу размера на адвокатските възнаграждения на посочените
28
ищци, съдът намира за неоснователно предвид правната и фактическа
сложност на спора, обема на производството, както и събраните многобройни
писмени и гласни доказателства.
Исканията за присъждане на разноски по чл. 38, ал.1 от ЗА за
процесуално представителство на М. П. Г., действащ чрез своята майка и
законен представител Г. И. И., както и на С. И. И., са неоснователни предвид
отхвърляне на исковете спрямо тях.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер на 12000.52 лв., както и заплатени за сметка на съда
разноски в размер на 987.41 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез пълномощника си юрисконсулт С., да заплати
на Т. М. Б. ЕГН **********, постоянен адрес в град ****, действащ чрез
пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен
адрес: град ****, както следва:
Сумата 125 000 /сто двадесет и пет хиляди/ лева - обезщетение за
неимуществени вреди, допълнително към платените доброволно от
дружеството на 30.08.2023 г. 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, за
причинени психически болки и страдания от смъртта на сина му Т. Т. Б.,
на ** години, причинена в следствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 11.11.2020 г., в района на с.Кадиево, област
Пловдивска, по вина на водача П. З. М., ЕГН **********, управлявал лек
автомобил, марка „БМВ", с ДК № ****, за което е постановена влязла в
сила присъда № 1/07.01.2022 г., по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд
Пловдив, както и
сумата 22 112.94 /двадесет и две хиляди сто и дванадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ лв, законна лихва върху главница от
75 000 лева, дължима за периода 16.11.2020 г. до 29.08.2023 г., както и
сумата 2 195 /две хиляди сто деветдесет и пет/ лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, причинени от смъртта на сина му Т. Т. Б.,
изразяващи се в заплатени разходи за погребение, ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 16.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и
9865.83 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове за
29
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до
пълния предявен размер от 225 000, както и за заплащане на законна лихва
върху главница от 75 000 лв. – до пълния предявен размер от 22140.27 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез пълномощника си юрисконсулт С., да заплати
на Г. И. И. ЕГН **********, постоянен адрес в град ****, действаща чрез
пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен
адрес: град ****, както следва:
- Сумата 125 000 /сто двадесет и пет хиляди/ лева - обезщетение
за неимуществени вреди, допълнително към платените доброволно от
дружеството на 30.08.2023 г. 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, за
причинени психически болки и страдания от смъртта на сина й Т. Т. Б., на **
години, причинена в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 11.11.2020 г., в района на с.Кадиево, област Пловдивска, по вина
на водача П. З. М. ЕГН **********, управлявал лек автомобил, марка „БМВ",
с ДК № ****, за което е постановена влязла в сила присъда № 1/07.01.2022 г.,
по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, както и
- сумата 22 112.94 /двадесет и две хиляди сто и дванадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ лв, законна лихва върху главница от 75 000
лева, дължима за периода 16.11.2020 г. до 29.08.2023 г., както и
- сумата 3 617.04 /три хиляди шестстотин и седемнадесет лева и
четири стотинки/ лева – обезщетение за причинени имуществени вреди,
причинени от смъртта на сина й Т. Т. Б., изразяващи се в заплатени разходи за
надгробен камък, ведно със
- законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 16.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и
- 9903.72 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до
пълния предявен размер от 225 000, както и за заплащане на законна лихва
върху главница от 75 000 лв. – до пълния предявен размер от 22140.27 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на М. П. Г. ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ****, действащ чрез своята майка и закон
представител Г. И. И. ЕГН **********, против Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез
пълномощника си юрисконсулт С., за заплащане на сумата 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 300 000 /триста хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди психически болки и
страдания от смъртта на брат му Т. Т. Б., на ** години, причинена в следствие
30
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.11.2020 г., в района на
с.Кадиево, област Пловдивска, по вина на водача П. З. М. ЕГН **********,
управлявал лек автомобил, марка „БМВ", с ДК № ****, за което е постановена
влязла в сила присъда № 1/07.01.2022 г., по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен
съд Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на С. И. И. ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ****, против Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез
пълномощника си юрисконсулт С., за заплащане на сумата 25 500 /двадесет и
пет хиляди и петстотин/ лева, предявена като частичен иск от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
психически болки и страдания от смъртта на нейния внук Т. Т. Б., на **
години, причинена в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 11.11.2020 г., в района на с.Кадиево, област Пловдивска, по вина
на водача П. З. М. ЕГН **********, управлявал лек автомобил, марка „БМВ",
с ДК № ****, за което е постановена влязла в сила присъда № 1/07.01.2022 г.,
по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез пълномощника си юрисконсулт С., да заплати
по сметка на Окръжен съд Пловдив дължимата по делото държавна такса
съобразно уважената част от исковете в размер на 12000.52 лв., както и
заплатени за сметка на съда разноски в размер на 987.41 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответното дружество – П. З. М. ЕГН **********, с адрес: град ****, чрез адв.
И. С., АК – Пловдив, съдебен адрес: град ****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
31