№ 1683
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100501926 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1926/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. С. Д. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №19240 от 22.11.2023 г постановено по гр.д.
№26189/2023 г на СРС , 173 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Д. дължи разликата над 1675,38
лева до 1804,12 лв /или 128,74 лева/ цена на доставена топлинна енергия за периода
м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№31 в гр.София ул.******* аб.№******* , ведно със
законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането; и разликата над 261,69 лева до
288,83 лева /или 27,14 лева/ лихва за забава върху посочената главница от 15.09.2020 г до
13.10.2022 г ; за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №32971 от 16.11.2022 г по ч.гр.д. №59073/22 г. на СРС ; както и въззивникът
е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 71,59 лева разноски в
заповедното производство и 279,73 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Процесни са 2/3 от вземанията за посочените периоди. Неправилно след като исковете са
предявени в по-нисък размер СРС счита , че трябва да уважи същите изцяло . Трябва да се
съобрази изтеклата погасителна давност и диспозитивното начало . За периода 05.2019 г –
08.2019 г исковете са погасени по давност и трябва да се отхвърлят , а ищецът не е променил
1
периода , за който предявява вземанията си .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Д.” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.12.2023 г,
поради което въззивната жалба от 12.12.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на 2/3 от процесния топлофициран имот
.
Според СРС за процесния период за имота се дължи главница за топлинна енергия в размер
на 3092,77 лева , от които погасени по давност за периода м.05.2019 г – м.09.2019 г са 146,33
лева т.е. дължими за целия имот са 2946,44 лева . Ответникът дължи 2/3 от тази сума или
1964,29 лева , но доколкото искът е предявен за по-малка сума от 1804,12 лева искът трябва
да се уважи за 1804,12 лева .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Исковата молба е предявена с твърдения , че ответникът М. Д. дължи 7/12 от задължения по
заповедта за изпълнение т.е. по отношение на главницата сумата от 1804,12 лева . Правилно
СРС е приел , че принципно не са погасени по давност 2946,44 лева от задълженията за
имота , поради което – при приетия от СРС и неоспорен във въззивната жалба вариант на
наследяване на имота - М. Д. дължи 2/3 от тях или 1964,29 лева . Законосъобразно искът за
главница е уважен за сумата от 1804,12 лева , която претендирана сума е по-малка от
доказания размер от 1964,29 лева . Съответно изцяло доказан е и иска за лихви за забава .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .
Делото следва да се върне на СРС за преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в
диспозитива му по отношение на датата , от която се дължи законна лихва върху главницата
за дялово разпределение , посочена като 13.10.2023 г , докато всъщност заявлението за
2
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 31.10.2022 г . Тази част от решението на
СРС не е обжалвана пред настоящия съд .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19240 от 22.11.2023 г постановено по гр.д.№26189/2023 г на
СРС , 173 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че М. С. Д. ЕГН ********** от гр. София дължи разликата
над 1675,38 лева до 1804,12 лв /или 128,74 лева/ цена на доставена топлинна енергия за
периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№31 в гр.София ул.******* аб.№******* , ведно със
законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането; и разликата над 261,69 лева до
288,83 лева /или 27,14 лева/ лихва за забава върху посочената главница от 15.09.2020 г до
13.10.2022 г ; за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №32971 от 16.11.2022 г по ч.гр.д. №59073/22 г. на СРС ; както и М. С. Д. е
осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 71,59 лева разноски в
заповедното производство и 279,73 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА М. С. Д. ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
ВРЪЩА делото на СРС за преценка на основания за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива му по отношение на датата , от която се дължи законна лихва върху
главницата за дялово разпределение , съобразно мотивите на настоящото решение .
Решението е постановено при участието на “Д.” ЕООД гр.София като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3