Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1875 19.05.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20669 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т.
3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от
Закона за МВР (отм.), чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, чл. 179 ЗМВР вр. чл. 301 (отм.)
от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.П.С., с ЕГН **********,***,
чрез п. си адв. Н.П., със съд. адрес: ***,***
е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от Г. д. С. Ц. обективно съединени искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1550 лева (хиляда петстотин и
петдесет лева), представляваща допълнително възнаграждение за 310 часа
извънреден труд за периода 01.10.2014 г. – 30.09.2017 г., сумата от 310 лева
(триста и десет лева) – обезщетение за забава за периода 26.01.2015 г. –
18.11.2017 г.; сумата от 100 лева (сто лева), представляваща допълнително
възнаграждение за положения от ищеца труд в размер на 24 часа през официалните
празници през периода от 24.12.2014 г. до 31.12.2014 г. вкл., сумата от 10 лева
(десет лева) – обезщетение за забава за периода от 26.12.2014 г. до 18.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като д.с. в *** на ответната
дирекция на длъжност “***”, с местоизпълнение на служебните задължения –
територията на Затвора – П..
Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на Затвора
гр. П., е организирана на сменен режим, изпълняван от *** от състава в т.нар.
„наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8,
12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително
утвърден месечен график от ***, определен от *** на Затвора гр. П.. Сочи, че в
исковия период, съгласно Заповеди на *** на Затвора гр. П. за разпределение на
работното време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди –
дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните си служебни
задължения по охрана до 31.07.2017 г. ищецът осъществявал под формата на
12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в Затвора гр. П. или извън него
(т. нар. временно открит пост, в случаите на охрана на лица, *** при болничен
престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от ***
на Затвора гр. П., а от 01.08.2017 г. – дежурствата са изпълнявани под формата
на 24-часови смени, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано
за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от
01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на
посочения член – бил е тримесечен за периода м. октомври 2014 г. – до края на
м. март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до края на
декември 2016 г. и отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017 г. и
към настоящия момент.
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно
регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при
12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на *** на Затвора гр. П. е
задължен да се яви на работа в Затвора гр. П. в 07.50 часа. Работната му смяна започвала
тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна служители относно
оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил с различна продължителност.
След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се
разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано времетраенето на
съответните наряди като съобразени с нормативно установената продължителност на
работните смени – 24, 12, 8 часови такива с конкретната продължителност –
8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа – за 12-часовите, 08.00-08.00 ч. – за
24-часовите смени и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.
Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва със сдаването на поста на
следващия застъпващ служител от следващата смяна/наряд, в случая – нощната
12-часова. При сдаването на дежурството служителят, който сдава поста и този
който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата книга за съответния
пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани реалните фактическите
часове на сдаване и приемане на съответния пост по тази причина при 12-часово
дневно дежурство – в постовите книги биват отбелязвани различни часове вариращи
от 08.10-08.15-08.20 часа, съобразно продължителността на инструктажа на новата
смяна и времетраенето на придвижване на новия наряд до съответния му пост.
Твърди се, че изпълнението на задълженията при сдаването/приемането на поста
допълнително удължават времетраенето на дежурството, което приключва за
сдаващия наряда едва след докладване на резултатите на прекия му р.. Едва след
сдаването на наряда, доклада на прекия р., разоръжаването и освобождаването от
дежурство, на практика приключилия смяната служител приключва своето дежурство
и всички свои служебни задължения по неговото изпълнение.
По гореописания начин сдаването на поста обективно не
може да стане в 20.00 часа, а става по-късно, защото сдаващия дежурството не
може да остави поста преди да е дошъл служителят от застъпващата смяна, на
когото следва да предаде поста. По описания начин ищецът твърди, че едно дневно
12-часово дежурство приключва не в 20.00 часа, както бива отразявано в
ежедневната ведомост, а най-рано в 20.30 часа, което прави фактическата
продължителност на дневната 12-часова смяна не 12 часа, а минимум 12 часа и 40
минути. Аналогично по описания начин били осъществявани и 12-часовите нощни
смени /от 20.00 часа до 08.00 часа/, както и 24-часовите смени в затвора гр. П.,
които са с реална продължителност минимум 12.40 минути за 12-часова нощна смяна
и 24 часа и 40 минути за 24-часовата.
Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът
реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., съответно при
24-часовата – 24 часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на *** на Затвора
гр. П. му отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само по
12/24 часа. По този начин при сумирано изчисляване на работното време, при
каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време,
същият имал положен труд над установеното нормално работно време (което при
него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие,
съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените
работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му
бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. П., в които лежат *** от свобода), също
превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно време
продължителност на дежурството. Ищецът претендира полагане поне 2 броя
12-часови дежурства на външен пост. В тези случаи независимо дали охраната на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в Затвора в гр. П. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в
19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа
и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като
болничните заведения, в които се настаняват *** са четири с различна отдалеченост
от Затвора – гр. П., а служебният автомобил, с който се извозват *** за
временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане в
болницата, където е временният пост на съответния ***, минава различно време от
20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се
извозват на 2-3 пъти до съответните болници. Самото сдаване на дежурството на
ВОП на следващия застъпващ на смяна *** в промеждутъка между 7.50-08.10 часа,
съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при приемането-сдаването на
дежурството на ВОП не се попълвала постова книга, защото за временните постове
не се водила такава. След сдаването на дежурството ищецът бил извозван със
служебния автомобил до Затвора гр. П., което отнемало още 20-30 минути, където
същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото дежурство. По
описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната продължителност на
работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които работодателят му
отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че отделно от полаганите от ищеца дежурства по
предварителен месечен график, същият изпълнявал и други, възложени му от *** на
Затвора дейности, които съставляват част от работното му време, като извършване
на претърсвания на килии и обиски на лица. Същите дейности, когато са
предварително планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват
дежурство по предварителен график по писмена или устна (при възникнала
неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа като
писмена такава) на *** на Затвора гр. П. или упълномощено от него длъжностно
лице. Твърди се, че тези часове били отчитани коректно, като същите се
включвали в изработените му часове за отчетния период.
Освен това, ищецът участвал в задължителните за *** състави
на местата за лишаване от свобода – служебни занятия (провеждани от м. май до
м. септември), за повишаване на квалификацията на ***, както и в учебни
стрелби, които се провеждат поне веднъж месечно на територията на Затвора гр. П.
с продължителност по 2-3 часа за сл. занятия и по 10 часа за стрелби и във
време в което не изпълнява дежурство по график. Също така в отработеното време
от ищеца влизат и т.нар. „тревоги“ по списък и заповед на *** при които същият
е длъжен за определено време – да се яви на територията на затова и да остане
там, докато му наредят. Продължителността на тези служебни занятия/стрелби е
различна и за тях се води нарочна документация в Затвора в гр. П.. Часовете
били коректно включени в отработеното време на ответника.
Ищецът охранявал *** *** по време на болничен престой в
някое от болничните заведения на територията на гр. П., която охрана се осъществява
под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа, които в някои
от случаите били предварително планирани и част от месечните му дежурства по
предварително утвърдения месечен график, а в други – при извънредно възникнала
необходимост, се осъществявали от него във време, извън дежурствата му по
график по писмена или устна Заповед на *** на Затвора гр. П. (оформяна по-късно
като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности (положените по график
и извън него, служебните занятия, извършваните непланирани предварително
претърсвания/обиски) били извършвани от ищеца на територията на Затвора гр. П.
или място определено от *** на Затвора гр. П. (т. нар. временно открити постове
- болници) по Заповеди на *** на Затвора гр. П. и по длъжностната му
характеристика, представляват негови основни и съпътстващи трудови/служебни
функции и като такива са част от работното му време, което работодателят му –
ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно реално отработените
часове.
Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр. П. да
е различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите
всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и
приемането на дежурството, времето, през което съответния служител пътува от
Затвора гр. П. до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно
след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото
дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и
заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията,
когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен
период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска
парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода 01.10.2014 г. –
30.09.2017 г. е положил 310 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение
за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на
завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника, в общ
размер на предявените вземания – 1550 лева за 310 часа извънреден труд, положен
в периода 01.10.2014 г. – 30.09.2017 г., сумата от 310 лева – обезщетение за
забава за периода 26.01.2015 г. – 18.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
На следващо място ищецът твърди, че има положен труд по
време на официални празници през м. декември 2014 г., в дните 24, 25, 26 и
31.12.2014 г., който също не му е заплатен от ответника.
Като служител, изпълняващ служебните си задължения в
режим на смени по график, ищецът полагал труд и по време на официалните
празници, изброени в чл. 154, ал. 1 КТ и тези, които съгласно ал. 2 КТ са
обявени еднократно от МС за такива. За м. декември 2014 г. официалните празници
били следните дни – 24, 25, 26 и 31 декември 2014 г.
Ищецът твърди, че през декемврийските официални празници
през м. декември 2014 г. е положил труд по предварителен месечен график, за
който работодателят му не му е заплатил полагаемото се допълнително
възнаграждение за труд на официални празници. Същият работил в дните 24, 25, 26
и 31.12.2014 г. – 12 часа. Ето защо претендира заплащането на положения от него
труд на официални празници в периода 24.12.2014 г. - 31.12.2014 г. в общ размер
на сумата от 100 лева за общо 24 часа положен труд в периода.
Ищецът претендира и лихва за забава на всяко вземане за
допълнително възнаграждение за труд на официални празници, която следва да се
начислява върху размера на съответното допълнително възнаграждение от 26-то
число на месеца на полагане на труда до датата на завеждане на исковата молба,
чийто общ размер за целия период определя на 10 лева за периода от 26.12.2014
г. до датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД
“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал
отговор на исковата молба, чрез п. си ю. Т. Ч., счита искът за допустим и
частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Сочи се, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й
служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е *** служител,
че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период
е заемал длъжността „***” в Затвора П. ***, като работното време се отчитало
сумарно на тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е
било, като по график се полагали 12 и 24-часови дежурства.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираните от ищеца главница и лихва за процесния период с кратката
3-годишна давност.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите
претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на
подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна
на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението. С оглед
възражението за изтекла погасителна давност на част от претендираната главница,
на основание чл. 119 от ЗЗД, счита, че вземането за лихва върху погасената по
давност главница също е погасено.
В съдебно заседание от 02.05.2018г. по искане на ищеца е
допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва:
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2014
г. – 30.09.2017 г. е увеличен на 1900, 96 лева (хиляда и
деветстотин лева и деветдесет и шест стотинки), искът за заплащане на мораторна
лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 26.01.2015
г. – 18.11.2017 г., е увеличен на 321, 35 лева (триста двадесет и един лева и тридесет
и пет стотинки), искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положения
от ищеца труд през официалните празници през периода от 24.12.2014 г. до 31.12.2014
г. вкл. е увеличен на 190, 80 лева (сто и деветдесет лева и осемдесет
стотинки), като претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху него, е
изменена за периода от 26.01.2015 г. до 18.11.2017г., и е увеличена на 56, 23
лева.
Претендира законна лихва, както и присъждане на
разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез п. си
ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението.
Претендират се законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба
до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя списък на същите.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. ю. Ч. счита
исковете за заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично
основателни, като прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар на
п. на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото
писмени доказателства – заповед от 28.03.2001г., за назначаване на ищеца на
длъжността „***” в Затвора П., акт за встъпване в длъжност от 09.04.2001г., заповед
от 31.03.2008г. за преназначаване на длъжност „***” в Затвора гр. П. и акт за
встъпване в тази длъжност от 11.04.2008г., длъжностна характеристика за
длъжността „***” в ***/*** дом, връчена на 28.09.2011г., Заповед №
Л-8301/31.10.2012г. за назначаване на ищеца – *** в Затвора в гр. П., на
длъжност „***” в Затвора П. *** с присъдена категория „***”, в която е вписано,
че има право на заплата за категория, заплата за длъжност, възнаграждение за
ниво, възнаграждение за специфични условия на работното място, и лична временна
добавка позиция №***, акт за встъпване в длъжност от 03.12.2012г., ДХ за
длъжността „*** степен, връчена на 18.04.2013г., нова ДХ за длъжността „*** степен,
връчена на 23.01.2017г., се установява, че за целия процесен период, от
01.10.2014г. и до момента ищецът е заемал и продължава да заема длъжността „***”
в Затвора гр. П.. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че
лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна
дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.
Посочено е, че *** степен е включен в наряд, назначен от *** на затвора, а
продължителността на службата се определя от нормативен акт.
Не се спори, че за процесния период работното време на
ищеца е било разпределено под формата на 12-часови и 24-часови дежурства, които
се полагали в Затвора гр. П., както и извън него, под формата на т. нар „***” –
за охрана на лишени от свобода, които са настанени на лечение в болнични
заведения на територията на гр. П..
По делото са представени справка за месечни заплати и
порцион на ищеца за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., за отсъствията му поради
временна неработоспособност и ползваните отпуски, както и фишовете за заплати
на ищеца за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и
заплащано основно тр. възнаграждение, доп. възнаграждение за категория ***, ДТВ
за ТСПО – клас за *** и, възнаграждение за „допълнително натоварване ***”,
респ. „специфични и утежняващи условия”, допълнително възнаграждение за
резултати в СД, и порцион *** служители. В някои от фишовете е начислявано и
изплащано ДТВ за изв. и нощен труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой
часове изв. труд, брой дежурства на официални празници, брой часове нощен труд,
и часове на разположение. Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски
за процесния период. Представена е и справка за различните видове наряди, проведени
стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи за отчитане на положен
труд от *** служители, работещи на смени, за процесния период, по тримесечия, за
отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на разположение и
работа на официални празници, ведно със справка за часове извънреден труд,
нощен труд, време на разположение, работа на официални празници, и следващите
се на служителите възнаграждения за така положените часове, според
работодателя. Представени са справки за дежурства на външно охраняеми постове
за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и обучения.
По делото са представени Заповеди и вътрешни правила
относно реда на отчитане на полагания изв. труд, относно заплащане на ДТВ за
изв. труд, нощен труд и труд, полаган на официални празници.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за
явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство и 24-часово
дежурство в Затвора П., и на дежурство на *** по делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля А. К. П., който е *** на ищеца,
се установява, че през процесния период, от 01.10.2014 г. и до момента,
работното време на ищеца С. е разпределено на 12 и 24 – часови дежурства, които
се полагат по утвърден график. Също така се полагали и дежурства в болници на
външно охраняеми постове.
Свидетелят разяснява протичането на едно 12-часово и
24-часово дежурство, както и 12 –часово дежурство на ***– за охрана на ***,
настанен в болнично заведение.
Дневните 12-часови дежурства в Затвора П. официално се
водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до 20:00 ч. вечерта, а нощните -
от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не това била реалната
продължителност на самото дежурство, защото не по късно от 19,50 ч. или 7,50 ч.
*** били длъжни да влязат в корпуса на затвора, при което се снаряжавали с
необходимите средства за отбрана и принуда. След това се явявали в 8,00 ч. за
провеждане на инструктаж – т. нар. „развод на наряда”. Инструктажът продължавал
около 15-20 минути, в зависимост от това, което трябва да им съобщят. Провеждал
се от *** в присъствието на ***. По време на този инструктаж ги запознавали с
наряда, настъпилите промени, задачите, които следва да се извършат по време на
смяната, проверявали дали нарядът е годен за носене на службата, как са
снаряжени ***. *** проверявал служителите, които били разпределени на около 9
поста, за това дали всеки си знае снаряжението, дали е подготвен. След това,
към 8:15, 8:20 часа, или 20:15, 20:20 часа се насочвали към постовете, по които
са разпределени, за да сменят колегите си. При явяването си на поста се
подписвали в постовата книга, че в съответния час са се явили да застъпят дежурството
на самия пост, попълвало се името на постови и часа на явяване на поста. Винаги се вписвал часа на явяване на новата
смяна. След това колегите от стария наряд ги запознавали с протеклото дежурство
– какво се е случило, има ли рискови ***. След това се извършвал обход и
проверка на поста съвместно от старите и новите ***. Това означавало проверка
на сигнално - охранителна техника, различните брави, катинари и решетки – за
тяхната цялост, като в случай, че всичко било наред, отстъпващите от наряд си
тръгвали. Това продължавало поне 15-20 минути. В случай, че имало нещо нередно,
отстъпващите били длъжни да съставят докладна за това какво се е случило и
каква нередност е установена. Най-рано отстъпващите от нощно дежурство си
тръгвали в 8:30 ч. сутринта, а от дневно – в 20:30 ч. вечерта. По време на тези
дежурства *** нямали право да напускат територията на затвора, били винаги на
разположение на ***, вкл. и по време на хранене, и по всяко едно време от
дежурството били длъжни да изпълняват заповеди.
Относно 24-часовите дежурства, свидетелят сочи, че те се
полагат по същия начин, застъпва се в 8 без 10 на едната сутрин и се отстъпва
най-рано в 8:30 на следващата сутрин. Едно 12-часово дежурство реално
продължавало 12 часа и 40 минути, а 24-часово – 24 часа и 40 минути.
Свидетелят обяснява, че освен горепосочените „редовни
дежурства” в корпуса на затвора, се полагали и дежурства на *** – т. нар. „***”,
с нормативно определена продължителност от 12 часа, които дежурства били за
охрана на *** от свобода, които са настанени за лечение в болнично заведение. Такива
дежурства протичали по следния начин: *** се явявали в Затвора П. около 30 минути
преди определения час за смяна, тоест ако бил осем сутринта – в 07:30 часа,
влизали в корпуса на Затвора, снаряжавали се, вземали палки, белезници и
служебно късо оръжие, провеждал им се служебен инструктаж от *** – кой е *** от
свобода, в кое болнично заведение е настанен, за какво е там, опасен ли е, след
което служебен транспорт ги отвеждал до съответната болница, в която е
настанено *** от свобода лице. Но дори и 30 минути по-ранното отиване в затвора
не било достатъчно, за да отидат в 08:00 часа, но се стараели да могат да са на
място в болницата поне в 08:05, най-късно в 08:10 часа. Там се сменяки с
колегата, който набързо докладвал как е минало неговото дежурство, като
отстъпващият колега бил отвеждан със служебен транспорт обратно в корпуса на
затвора. Там отстъпващият *** оставял оръжието, палката, белезниците, докладвал
на *** как е протекло дежурството му, има ли някакви особености и след като ***
го освободи, имал право да си тръгне. Това ставало най-рано в 08:30 часа, респ.
20:30 часа. Имало случай дежурствата да се проточат, поради натоварен трафик и
обход на няколко болници от служебния транспорт, в тези случаи, които били
чести, *** си тръгвал от затвора след 21:00 часа, а нощната смяна – след 09:00
часа. Тези дежурства продължавали минимум един час отгоре над 12-часовата
продължителност по график. Така реално едно 12-часово болнично дежурство
продължавало поне 13 часа.
Гореописаните документи, показанията на свидетелите,
ведно с документацията, находяща се в затвора – П., вкл. ведомостите за заплати
и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства,
са изследвани от в. лице З.М., чието заключение по допуснатата ССЕ е изслушано
и прието по делото.
В заключението си в. лице З.М. е изчислила броя полагани
дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в
процесния период, нощен труд, извънреден труд, работа на официални празници и
време на разположение. В лице е посочило за кои месеци какви суми са заплащани
като нощен, извънреден труд и добавка за положен труд на официални празници, за
колко часа, колко са дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени
на ищеца за тях.
Вещото лице е изчислило размера и стойността на нощния,
извънредния труд и труда на официални празници освен на база писмените
документи и на база показанията на свидетеля, според които едно дежурство в
затвора продължава общо 12 часа и 40 минути най-малко, респ. 24 часа и 40
минути, а едно такова на *** в б.
най-малко 13 часа, като вещото лице е работило с продължителност на дежурствата
от 12 часа и 40 минути и 24 часа и 40 минути в затвора и 13 часа на външно
охраняем пост. Досежно стрелбите, обученията, времето на разположение и др.,
страните не спорят, че същите като продължителност са коректно отразени в
документацията на работодателя.
От заключението на в. л. М. се установява, че за периода
01.10.2014 г. – 30.09.2017 г. ищецът е положил 220,7 часа извънреден труд,
които не му са заплатени, за които му се дължи сумата от 1900, 96 лева,
мораторната лихва върху което възнаграждение за периода от падежа на всяко
вземане (който за периода до 31.03.2015г. е на 26-то число на месеца, следващ
тримесечието, а оттам насетне – 26-то число на месеца, следващ полагането на
труда), начиная от 26.01.2015г. до посочената от ищеца дата – 18.11.2017г., възлиза
на 321, 35 лева.
Според заключението на в. лице М., ищецът е положил 24
часа труд на официални празници през м. декември 2014г., за които му се дължат
190, 80 лева, които не са му заплатени, като мораторната лихва върху това
възнаграждение възлиза на 56, 23 лева за периода 26.01.2015г. – 18.11.2017г.
Вещото лице е пресметнало и възнаграждение за положен нощен
труд, и лихва върху него, заплащане на какъвто обаче не се претендира.
Съдът кредитира заключението на това в. лице като
обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал
по делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното
време на служителите от *** състав.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства,
че в процесния период ищецът е работил като „***” в Главна дирекция „изпълнение
на наказанията” към МП с място на работа – Затвора гр. П.. Ищецът се явява “***
”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС,
служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е Затвора – П., са ***
и лица, работещи по трудов договор. За ***
служители, се прилагат правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в
ЗДСл не е установено друго. Видно от длъжностната му характеристика, трудовите
му функции се изпълняват чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се
установява, че служебното време на ищеца като *** служител, полагащ дежурства
по график, се изчислява сумарно, като се спори досежно това за кои периоди се
заплаща помесечно и за кои – на тримесечие.
Съдът намира, че настоящия спор има имуществен характер, доколкото правото
на ищеца да претендира заплащане на положен от него извънреден труд, произтича
от закона, а не от административен акт,
поради което на основание чл.125 от ЗДСл. спорът подлежи на разглеждане по общият
исков ред пред съответния местно и
родово компетентен съд, а не по реда на АПК.
По делото спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността
на всяко дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време
на дежурството да се включи не само нормативно установения 12-часов, респ.
24-часов период, а и времето от реалното явяване на работа до реалното напускане
на работното място, как точно следва да бъде изчислен и заплатен извънредния труд
и положения такъв на официалните празници.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на
работното време на *** служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В
извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или
изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на
работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3,
се определя със заповед на *** на ГДИН съобразно щатната численост и
особеностите на охраняемите обекти по предложение на *** на съответната
териториална служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със
заповед на *** на териториалната служба продължителността на работното време на
*** служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За *** служители,
с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран работен ден.
*** служителите от ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за
нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл.
чл. 16б, ал. 3 от ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите
по ал. 2 - по време на наряд или дежурство, се изпълняват от един *** служител
или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на *** служители
се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за *** служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със
заповед на *** или на *** на съответната териториална служба може да се
установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „***” в
Затвора П. *** е част от *** елния състав на същия, като задачите на *** състав
са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. В точка първа на посоченият член е посочено,
че една от основните задачи на *** състав в затвора, е осъществяването на
постова служба. Постовата служба се носи от наряд, назначен от *** на затвора,
който се състои от ***, *** и *** - чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на
работното им време, са отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС за *** служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната
служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този
закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период
липсват конкретни правила относно продължителността на служебното време,
уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да се приложат
съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност
на работното време на *** служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното
време на *** служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената
разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/
20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил
едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Със Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на *** на
правосъдието и доп. заповеди към нея разпределението, отчитането, заплащането и
компенсирането на раб. време на служителите на ГД „ИН” е уредено по аналогичен
с уредбата на ЗМВР начин, а в чл. 29 изрично препраща към ЗМВР относно
компенсирането на изв. труд.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била,
както следва – за полаганите на работното място в Затвора Пловдив такива – не
12 часа, а 12 часа и 40 минути, за 24-часовите такива – 24 часа и 40 минути, а
за тези, полагани на външни открити постове – болници, не 12, а 13 часа, тъй
като това е реалната продължителност на същите от момента, в който лицата
реално са се явявали и е следвало да се явят на работа, до момента, в който те
са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като това е
минималната продължителност на тези дежурства и реалната такава в определени
дни е надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а именно
явяването, снаряжаването и разоръжаването, представляват дейности, свързани с
подготовката за приемане и подготовката за сдаване на дежурство, тези дейности
са абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да
бъде сдадено, без те да бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване
на дежурството при всички случаи представлява част от самото дежурство и от
работното време. През цялото това време – от момента на явяването си до
напускане територията на Затвора П., ищецът е реално ангажиран и полага труд.
Всички тези дейности, вкл. и придвижването от затвора до болницата и обратно,
представляват част от дейността на ищеца като *** и са време, в което той
реално е ангажиран, за да изпълни дежурството си. Това представляват реално
отработени часове, свързани с носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че
същите представляват част от продължителността на служебното време на ищеца.
Ето защо съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че тези часове
следва да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност на
служебното му време.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
изготвено на база писмените доказателства и показанията на свидетелите, на база
12 часа и 40 минути продължителност на 12-часови дежурства в затвора П., 24
часа и 40 минути – на 24-часовите, и 13 часа на външно открити постове, се установява, че ищецът е носил дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е,
както следва - за периода 01.10.2014г. –30.09.2017 г. незаплатени 220,7 часа,
извънреден труд, които се получават от частично неплатен изв. труд през
последното тримесечие на 2014г. и удължаване на дежурствата, съответно
12-часовите и 24-часовите в затвора с по 40 минути и 12-часовите на външно
открити постове с един час, като вещото лице е направило изчисленията си
съобразно нормативно предвидения в ЗМВР начин за изчисляване на извънредния
труд. Така за положените и незаплатени 220,7 часа извънреден труд на ищеца се
следва сумата от 1900, 96 лева, със съответстваща мораторна лихва, начиная от
26-то число на месеца, следващ отчетния период на полагането на труда (който
период до 31.03.2015г. е тримесечен, оттам насетне – едномесечен, респ. падежът
на вземането за периода до 31.03.2015г. е на 26-то число на месеца, следващ
тримесечието, а оттам насетне – 26-то число на месеца, следващ полагането на
труда), начиная от 26.01.2015г. до 18.11.2017г. е в размер на 321, 35 лева. Ето
защо тези суми следва да бъдат заплатени от ответника. Доколкото след
изменението искът е предявен именно в тези размери, същият относно
възнаграждението за изв. труд и мораторна лихва върху него е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
По възражението за погасяване по давност на най-старите
задължения, съдът намира същото за неоснователно. За периода до 31.03.2015г.
полагания от ищеца изв. труд е изчисляван на тримесечие съгл. чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като същият е заплащан до 26-то число на месеца, следващ тримесечието,
като за последното тримесечие на 2014г. падежът настъпва на 26.01.2015г., и
следователно оттук насетне тече давностният срок, и оттук насетне тече
мораторна лихва, за това тримесечие. Доколкото исковата молба е заведена на
29.12.2017г., то тригодишен давностен срок не е изтекъл нито по отношение на
вземането за главници, нито за лихви, вкл. и по отношение на най-стария
тримесечен период, заявен с исковата молба. Ето защо това възражение е
неоснователно, а искът за изв. труд и мораторна лихва върху него следва изцяло
да се уважи.
По претенцията за заплащане на положен труд на официалните празници, съдът
намира следното:
В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за *** служители се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба
в ЗИНЗС, то и заплащането на положения труд на официални празници, намира
уредбата си в Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.
1 от ЗМВР /ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./, действаща за периода на
претенцията, на *** служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгл. ал. 2, условията и редът
за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал.
1, т. 2 се определят с наредба на *** на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед. В случая, със Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на ***
на правосъдието, чл. 30.1 е предвидено, че за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява изв. труд или не, на *** служители се
изплаща доп. възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение, като същото се определя, като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя отработени часове на
официален празник. Положеният труд на оф. празници се отчита в часове. Тази
заповед влиза в сила от датата на издаването й и отменя заповед ЧР-05/170/03.04.2014г.
Отменената заповед не е представена, но е представена заповедта на *** на
вътрешните работи от 28.10.2014г., уреждаща заплащането на положения на оф.
празници труд, в която точка две гласи същото – че за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява изв. труд или не, на *** служители
се изплаща доп. възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение, като същото се определя, като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя отработени часове на
официален празник.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че
ищецът е *** в процесния период, като на официален празник в периода
24.12-31.12.2014г. е положил труд в размер на 24 часа. От заключението се
установява, че през м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г. не са изплащани суми за
официален празник на ищеца. Посочено е също така, че за положения от ищеца труд
по време на официални празници – общо 24 часа, му се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 190, 80 лева, а размерът на обезщетението за забава
на възнаграждението за извънреден труд възлиза на сумата от 56, 23 лева за периода
26.01.2015 г. – 18.11.2017 г. Съдът възприема заключението на ССЕ като
изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд през време на
декемврийските официални празници през 2014 г., същият установи при условията
на пълно и главно доказване, че е положил общо 24 часа труд при такива
дежурства, допълнителното възнаграждение за което не му е заплатено. При лежаща
върху ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил посочените
суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Предвид допуснатото
изменение в размерите на предявените искове, то съдът намира, че предявените
искове следва да се уважат в пълните претендирани размери.
По възражението за погасяването им по давност, същото отново е
неоснователно. Възнаграждението за положен труд на оф. празници се начислява и
изплаща през следващия месец, до 26-то число. В случая това е месец януари
2015г. Тогава настъпва падежа на вземането и оттогава тече давностният срок.
Давностният срок както за главницата, така и за лихвата, е тригодишен. Исковата
молба е заведена на 29.12.2017г., като от 26.01.2015г. до завеждането й е
изминал срок, по-кратък от три години, поради което и тези искове не са
погасени по давност.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на
ИМ – 29.12.2017г. до окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора ищецът има право
на разноски. Същият претендира и доказва направени разноски само за адв.
възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие, представен в
оригинал на л. 20 от делото, е уговорено възнаграждение за един иск 500 лева,
платено изцяло и в брой. Ищецът представя списък на разноските, с който
претендира заплащане на такова в размер на 800 лева, от които 500 лева по иска
за изв. труд и мораторна лихва и още 300 лева – по иска за труд на оф. празници
и лихва върху него. По делото обаче доказателства за платен хонорар от още 300
лева, не се представят. По отношение на същите, ответната страна е възразила по
техния размер, като е посочила, че същият е прекомерен, с оглед цената на иска.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
В случая са предявени претенции за заплащане на доп. възнаграждения – за изв.
труд, за труд на официални празници, и мораторна лихва върху тях, чийто общ размер
възлиза на 2469, 34 лева. Съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения минималният хонорар по делото се
изчислява върху материалния интерес, и съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 възлиза на 402,
85 лева. В случая, предвид наличието на известна фактическа сложност на делото
съдът намира, че хонорарът на п. на ищеца не следва да се намалява.
С оглед уважаването на исковете, на
ответника разноски не се следват.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 226, 04 лева (двеста двадесет и шест
лева и четири стотинки), от които 76, 04 лева ДТ по иска за заплащане на изв.
труд, 50 лева по исковете за мораторна лихва върху него, 50 лева по иска за
заплащане на ДТВ за работа на официални празници и 50 лева по иска за мораторна
лихва върху него. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза
на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които са
направени от бюджета на съда, а именно – 150 лева (сто и петдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от *** С. Ц., чрез п. *** Т. Ч. да заплати на Т.П.С., с ЕГН **********,***,
чрез п. си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, *** следните суми: сумата от 1900, 96 лева (хиляда и деветстотин лева и деветдесет и шест стотинки)
- дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд над нормативно установената продължителност на работното време за
периода 01.10.2014 г. – 30.09.2017 г., сумата от 321, 35 лева
(триста двадесет и един лева и тридесет и пет стотинки) - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 26.01.2015 г. до 18.11.2017 г., сумата от 190, 80 лева (сто и деветдесет лева и осемдесет стотинки) –
допълнително възнаграждение за положени 24
часа труд през официалните празници през периода от 24.12.2014 г. до
31.12.2014 г. вкл., сумата от 56, 23
лева (петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) - мораторна лихва върху него за периода
от 26.01.2015 г. до 18.11.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 29.12.2017г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от *** С. Ц., чрез п. ю. Т. Ч. да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 226, 04 лева (двеста двадесет и шест
лева и четири стотинки) - държавна такса
върху уважените искове, и сумата от 150
лева (сто и петдесет лева) –
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ