РЕШЕНИЕ
№
836
21.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на
прокурор Невена Владимирова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело №881 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.Е.А., с ЕГН **********,***, с посочен
съдебен адрес:***, - адв. Д.Р.,***, пл. „О.“.
Ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по АНД №375/2019г. на Районен съд – Хасково,
по което е постановено Решение №189/04.06.2019г., с което е отменено Наказателно
постановление №1/12.02.2019г., издадено от кмета на община Хасково. В съдебно
заседание се претендира и присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът - Община Хасково, в писмен вид излага становище за недоказаност
и неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение, като излага доводи в тази насока. Прави и
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за основателен
и доказан. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложеното АНД №375/2019г. на Районен съд – Хасково, че с Наказателно
постановление №1/12.02.2019г., издадено от кмета на община Хасково, на М.Е.А. ***,
на основание чл.239, ал.1, т.6 и чл.233 от Закона за устройство на територията
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е
било оспорено от ищеца пред Районен съд –Хасково, където е било образувано АНД
№375/2019г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд – Хасково М.Е.А. е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д.Г.Р.. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019г., от който е
видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита сума в размер на 300 лева за оказване
на правна защита и съдействие по „АНД №375/2019г. на ХРС“. Делото е било разгледано и с
Решение №189/04.06.2019г. съдът е отменил Наказателно постановление №1/12.02.2019г.,
издадено от кмета на община Хасково.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според
чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна, Община Хасково, чийто кмет е издал
незаконосъобразно Наказателно постановление №1/12.02.2019г., което е отменено с
Решение №189/04.06.2019г., постановено по АНД №375/2019г. на Районен съд - Хасково.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на Община Хасково, която съгласно
чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация е легитимирана да отговаря по
така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на
това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно
постановление №1/12.02.2019г. на кмета на община Хасково е процесуално
допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №189/04.06.2019г.,
постановено по АНД №375/2019г. на Районен съд - Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление №1/12.02.2019г. на кмета на община Хасково, следва да се приеме
като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева,
съставляващи заплатената от ищеца сума за процесуално представителство по АНД №375/2019г.
на РС - Хасково по повод Наказателно постановление
№1/12.02.2019г. на кмета на община Хасково, от представените по делото писмени
доказателства – Договор за правна защита и съдействие, действително се
установява заплащането на тази сума от страна на М.Е.А. на адв. Д.Р.. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че
разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид
ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените
от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Относно
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждения
по АНД №375/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, следва да се отбележи, че
този институт е неприложим в случая, доколкото тук се търси, респ. присъжда,
една заместваща облага и то под формата на обезщетение. Освен това,
възражението е и неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в
минимален размер от 300 лева, съобразно чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
и отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема от
извършената работа от адв. Д.Р..
Неоснователно
е и възражението на пълномощника на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие по
настоящото дело. Не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на
разноските в тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно
препращането на чл.144 от АПК. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е: при интерес до 1000 лв. - 300 лв.
Минималният размер на адвокатските възнаграждения, както се посочи, е
нормативно определен само като долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ. В конкретния случай,
оказаната от адвокат Р. по настоящото дело правна помощ се изразява, както в
изготвяне и депозиране на исковата молба и внасяне от името на ищеца на
държавната такса за образуване на делото, така и в участието му в откритото
съдебно заседание по делото.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление №1/12.02.2019г. на кмета на община
Хасково.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните
и направени по настоящото дело разноски в размер на 300 лева за заплатено
възнаграждение за един адвокат и 10 лева платена държавна такса за водене на
настоящия процес.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Хасково, с адрес: гр.Х, пл. „О“, да заплати на М.Е.А., с ЕГН **********,***, сума
в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№1/12.02.2019г., издадено от кмета на община Хасково.
ОСЪЖДА Община
Хасково, с адрес: гр.Х., пл. „О.“, да заплати на М.Е.А., с ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: