№ 1168
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Р. П. и насрещна въззивна жалба от „ЕОС
матрикс“ ЕООД против Решение № 1898/22.04.25г., пост. по гр.д.№ 13141/2023, ПРС,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че П. Р. П. дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 3388,19лв., главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.04.2017 г., сключен
между П. Р. П. и „Обединена българска банка“ АД, дължима за периода 17.01.2021
год. до 17.08.2022г., което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“АД
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 05.05.2023г. по силата на Приложение № 1Б и Анекс към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2023 год. до окончателно й погашение, и е
отхвърлен иска с пр.осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата
от 1538,01лв. - договорна лихва, дължима за периода 17.01.2021г. – 17.08.2022г., за
които суми е издадена по ч.гр.д. № 9151/2023 г. по описа на РС Пловдив, Заповед №
4356/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са
присъдени и разноски.
1
Жалбоподателят ответник П. П. е останал недоволен от частта на решението, в
която е уважен установителния иск. Поддържа, че в тази част решението е
неправилно. Сочи , че е направил възражение за нищожност на договора за кредит,
като съдът е бил длъжен и без него да извърши проверка за нищожност, доколкото
същата произтича от самата сделка. Развива съображения, че в случая е налице
анатоцизъм, т.к. при рефинансирането към главницата, която се погасява са добавени и
предходните задължения за договорна лихва. Позовава се на съдебна практика. Счита,
че не е налице и новация на задължението, т.к. не е налице промяна на страните по
договорите. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което искът бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЕОС матрикс“ ЕООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва. Развива съображения, че в случая не е налице анатоцизъм,
като сочи, че в цитираната съдебна практика са разглеждани други хипотези, различни
от настоящата, в които е извършвано преструктуриране на дълга, а не замяната му с
нов. В случая е извършено рефинансиране, чрез което е поето едно изцяло ново
задължение. Счита и че е налице преклузия за тези възражения, доколкото се правят за
първи път пред въззивната инстанция. Сочи и че невърнатата главница по договора
надвишава значително исковата сума. Счита решението за правилно и моли същото да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят ищец „ЕОС матрикс“ ЕООД е подал насрещна въззивна жалба,
в която оспорва отхвърлителната му част, като поддържа че в тази част решението е
неправилно. Оспорва изводите на съда относно изискванията за посочване на ГПР в
договорите за кредит, като счита, че в процесния правилно и надлежно е посочен
размера на ГПР. Навежда съображения че допусканията при изчисляване на този
процент следва да бъдат посочени само ако са дали отражение при определянето му,
но в процесния договор не са налице подобни неясноти. Моли за отмяна на решението
в обжалваната му част.
Ответната стана по насрещната въззивна жалба П. П. не е взел становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани
лица – страни по делото, останали недоволни от различни части на съдебното
решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
2
Първоинстанционното производство о образувано по установителен иск,
предявен от „ЕОС матрикс“ ЕООД против П. П. за установяване в отношенията
помежду им, че последният дължи заплащане на суми, по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 27.04.2017 г., сключен между Обединена
българска банка АД и П., като дружеството кредитор е цедирало дълга на „Еос
матрикс“ ЕООД. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 9151/2023, ПРС. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника и същият е подал възражение. Установява се правния интерес на ищеца
от водене на установителен иск.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло с основната и
насрещната въззивни жалби.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
между ОББ АД и П. П. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение на 27.04.2017г. с предмет предоставяне в заем на сумата от 21 835лв.,
която е следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски, като падежът на
последната е на 17.04.2027г. Установено е, че кредиторът е цедирал вземането си на
„Еос матрикс“ ЕООД с рамков договор за продажба на вземания. Приел е, че цедентът
е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника. Установил е и, че
подобно уведомяване е извършено. Кредитирал е заключението на ССЕ, което сумата е
усвоена от кредитополучателя, както и за исковия период какъв е размера на
дължимата главница, лихви и застраховка. Първоинстанционният съд е извършил и
служебна проверка за неравноправни клаузи в договора, доколкото същият е с
физическо лице, целеви – за потребление, поради което и има характеристиките на
потребителски договор, който трябва да отговаря на изискванията на ЗПК. Приел е, че
процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к.
посочният в него ГПР не е действителен. За да направи този извод е кредитирал
приетата ССЕ, според която сключената застраховка живот не е включена към размера
на ГПР, не е посочено, че застрахователната премия ще се взима предвид при
определяне на ГПР. Посочил е и че застрахователната премия е включена към
погасителния план. Така, доколкото в договора за кредит не са посочени
компонентите, формиращи ГПР, то не може да се извърши и преценка дали при
включването на застрахователната премия би се достигнало до превишение на
максимално допустимата стойност на ГПР, посочена в чл.19, ал.4 от ЗПК. Този
пропуск в договора е квалифициран като противоречие с изискванията на чл.3, §, и
3
чл.4 от Директира 93/13/ЕИО. Приел е, че на потребителя не е предоставена ясна,
разбираема и точна информация на разходите, които ще прави по кредита, с което е
препятствана възможността му да извърши преценка за икономическите последици от
сключването му, което пък следва да бъде окачествено като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО. Въз основа на
тези изводи е достигнал до извода, че процесният договор е недействителен на осн.
чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Приложил е нормата на чл.23 от ЗПК за
връщане на чистата стойност на кредите при недействителност на договора, определил
е че за исковия период невърнатите главници съставляват сумата от 3461,50лв., но
доколкото се претендират само 3388,19лв. е присъдил втората сума.
С основната въззивна жалба ответникът П. П. е обжалвал решението в частта, в
която е установено, че дължи сумата от 3388,19лв., невърната главница по Договор от
27.04.2017г. за периода 17.01.21-17.08.2022г. Принципно, доколкото в тази част искът
срещу него е уважен, той има право на жалба, но изложените от него оплаквания по
същество не са свързани с недължимост на вземането. Той развива съображения за
нищожност на договора, но всъщност първоинстанционният съд е приел именно това,
макар и на друго основание. Следователно дори и да се обсъдят наведените от него
основания за нищожност, то резултатът не би бил променен, т.к. и при нищожен
договор, всяка страна следва да върне полученото по него.
По същество, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че процесният договор за потребителски кредит без обезпечение от 27.04.2017г.
противоречи на изискванията на ЗПК и по специално на чл.11, ал.1, т.10. Доколкото
съдът следи служебно за съблюдаването им, се налага извода, че процесният договор
не е сключен по ясен и разбираем начин. В чл.22 от договора е посочено, че банката
предлага сключване на застраховка „живот“ за своя сметка и в полза на банката. При
съгласие от страна на кредитополучателя , то той подписва застрахователна полица,
сертификат или друг документ. В ал.2 на чл.22 от договора пък е записано, че
застрахователните премии се заплащат от кредитополучателя, съгласно уговорките в
чл.8, по сметка обслужваща кредита, банката ги превежда по сметка на
застрахователя. В чл.8, ал. 2 от договора е посочено, че дължимите застрахователни
премии в размер на 26,64лв. месечно се издължават заедно с дължимите месечни
вноски и се прибавят към месечната погасителна вноска. , не става ясно. Видно от
погасителния план в същия фигурира и месечна сума за застрахователна премия. Така
самото съдържание на договора за кредит съдържа неяснота относно
задължителността за застраховката, кой финансира сключването й – един път банката
казва, че ще я сключи за своя сметка, а след това, че включва застрахователната
премия към главницата и я включва в погасителния план, не става ясно дали договорът
може да бъде сключен и без тази застраховка. Това противоречи на изискванията на
чл.10, ал.1 от ЗПК. В тази връзка е налице и неяснота относно общите разходи по
4
кредите. Вярно е, че е посочен ГПР, както и какво включват тези разходи. Приетата
ССЕ, обаче, установява, че в ГПР не са включени разходите по застраховката. С това и
посоченият ГПР не отразява тези разходи, респ. посочения процент е неверен.
Обстоятелството, че дори и с включването на тези разходи общия процент на
разходите няма да превиши законово допустимия максимум, не променя
обстоятелството, че посоченият размер в договора е заблуждаващ. Това съставлява
нелоялна търговска практика, която цели въвеждане на потребителите в заблуждение и
ги препятства за извършат адекватна преценка за икономическите последици от
сключения договор. Съставлява нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
т.к. посочването на ГПР е формално, а и невярно. Нарушаването на изискванията на
посочената норма от ЗПК е абсолютно основание за обявяване на договора за
недействителен на осн. чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не е лихва
или други разходи. Ето защо насрещната въззивна жалба на ЕОС матрикс ЕООД
против частта на решението, с което е отхвърлена исковата претенция за признаване за
установена дължимостта на сумата за договорни лихви се явява неосноватена и не
може да бъде уважена.
Тук възниква въпросът дали ищеца Еос матрикс ЕООД в качеството се на
цесионер има право да получи чистата стойност на невърнатия кредит. Това е свързано
с материално правната легитимация на ищеца по отношение на претендираното
вземане. Уредбата на чл.23 от ЗПК е основана на забраната за неоснователно
обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на
договора, заемателят дължи връщане на полученото от заемодателя без основание. В
случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на
вземане по недействителния договор. Според настоящия състав договорът за цесия не
би могъл да породи правни последици ако вземането по него не съществува.
Безспорно при един нищожен договор за заем, то заемодателят няма надлежно
вземане, което да прехвърля на трети лица. Правото му да иска връщане на заетата
сума намира своето правно основание в института на неоснователното обогатяване и
по- специално в нормата на чл.55, ал.1, предл първо на ЗЗД – връщане на даденото без
основание. В същото време не това вземане е предмет на договора за цесия. Там
предмет е вземане по договор за цесия, което вземане, обаче не съществува. Ето защо
цесионерът по такъв договор не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на
чл.23, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Предвид изложеното искът на
цесионера Еос матрикс ЕООД за признаване на установено съществуването на
парично задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 274.04.2017г. следва да бъде отхвърлен.
5
Първоинстанционното решение е постановено при друг краен резултат, поради
което като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По разноските
Въззиваемата страна претендира разноски адв. възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА. Съдът намира, че следва да определи възнаграждение за предоставената правна
помощ и съдействие на жалбоподателя ответник в размер от 200лв. за въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1898/22.04.25г., пост. по гр.д.№ 13141/2023, ПРС, в частта, в
която е признато за установено в отношенията между ЕОС матрикс ЕООД , ЕИК
********* и П. Р. П., ЕГН **********, че П. Р. П. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 3388,19лв., главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 27.04.2017 г., сключен между П. Р. П. и
„Обединена българска банка“ АД, дължима за периода 17.01.2021 год. до 17.08.2022г.,
което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“АД на „ЕОС Матрикс“
ЕООД на 05.05.2023г. по силата на Приложение № 1Б и Анекс към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
– 22.06.2023 год. до окончателно й погашение,
Като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕОС матрикс ЕООД , ЕИК ********* против П. Р.
П., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че
П. Р. П. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 3388,19лв.,
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
27.04.2017 г., сключен между П. Р. П. и „Обединена българска банка“ АД, дължима за
периода 17.01.2021 год. до 17.08.2022г., което вземане е прехвърлено от „Обединена
българска банка“АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 05.05.2023г. по силата на
Приложение № 1Б и Анекс към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2023 год. до окончателно й
погашение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1898/22.04.25г., пост. по гр.д.№ 13141/2023, ПРС в
останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА ЕОС матрикс ЕООД , ЕИК *********, да заплати на адв. С. С., с
личен № **********, сумата от 200лв., възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие във въззивното производство на осн. чл.38 от ЗА на страната П. Р.
П., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7