№ 17
гр. Пещера, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20215240200166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-002831/09.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ –
Пазарджик), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 във вр. с чл.
414, ал.3 от КТ на дружеството „ЛАНИКО“ ЕООД с ЕИК: ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева за нарушение на административно-наказателния състав на чл.63,
ал.2 от КТ.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата твърди допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и че е нарушен материалният закон при издаването
на НП, поддържа и евентуална приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на издаденото НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател развива съображенията си, че са нарушени разпоредбите на
чл.34, ал.1, чл.42, ал.1, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, акцентирайки върху
различните дати на извършване на нарушението, фигуриращи в съставените
Протокол за извършена проверка, АУАН и НП (2019г./2020г./2021г.); и върху
1
липсата на описание в тези документи на обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Сочи и неправилното му квалифициране.
Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е
издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, а посочената в
него некоректна дата на извършване на нарушението (2020г.) обяснява с
техническа грешка, която счита, че не ограничава правото на защита на
наказания. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ сочи
неприложимост на алтернативно твърдяната от жалбоподателя маловажност
на нарушението. Претендира разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно
постановление), подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е
редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установена от фактическа страна следното:
На 27.04.2021г. в бистро („Бърза закуска“) в гр. Пещера, стопанисвано от
„Ланико“ ЕООД е извършена проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик – В.Д. и А.Г., които заварили сред
персонала О.Х. да приготвя храна в обособено за целта помещение. Х.
попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочил, че работи в
друга фирма - „Лакони-Н“ ЕООД. Към момента на проверката в обекта Х.
още нямал формално сключен с „Ланико“ ЕООД трудов договор (чиято
писмена форма е за действителност, но и за доказване на трудово
правоотношение). Такъв договор, с № 17/27.04.2021г., е подписан по-късно
същия ден, и представен пред служителите на Дирекция „Инспекция по
труда“- гр.Пазарджик на 05.05.2021г., заедно с писмени обяснения от
управителя на дружеството. С оглед данни от справка в системата на ТД на
НАП – че трудовият договор на Х. е бил регистриран около половин час (в
13,37 часа) след проверката в обекта, на 19.05.2021г. гл. инсп. В.Д. съставила
на „ЛАНИКО“ ЕООД АУАН (№13-002831) за това, че на 27.04.2021г.
2
дружеството е нарушило чл.63, ал.2 от КТ. По повод този АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, според съдържанието на
което датата на извършване на нарушението е 27.04.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ - от О.Х.; Трудов
договор № 17/27.04.2021г; Справка от ТД на НАП с изх.
№13388213014519/27.04.2021г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ; Извадка от регистър на уведомнления за трудови договори при
инф. с-ма на ИА „Главна иснп. по труда“; Писмено обяснение от Н.П.Н. с вх.
№ 21049681/05.05.2021г.; Протокол № ПР 2114117/18.05.2021г.; АУАН № 13-
002831/19.05.2021г.; НП № 13-002831/09.08.2021г.; разпечатка от „вайбър“-
кореспонденция, показанията на свидетелите В.Д., О.Х., К.П. и З.С..
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Дечева - че О.Х. е
престирал труд (режел продукт в помещението за готвене) към момента на
проверката в обекта. Това обстоятелство косвено се потвърждава и от
показанията на свидетеля Попова, в които се сочи, че Х. е бил с „униформа“ –
дрехи за кухня. Показанията на самия Х., че в този ден не е полагал труд, а
само се е запознавал с работния процес настоящият състав намира за
неубедителни - предвид уклончивите отговори на свидетеля, че „като цяло“ и
„по принцип“ не бил на работа.
В показанията и на тримата свидетели - О.Х., К.П. и З.С.
непротиворечиво и едносмислено се описва, че към момента на проверката в
обекта Х. още не е имал подписан сключен трудов договор с „ЛАНИКО“
ЕООД. В същия смисъл е и изложеното от актосъставителя Д. – че такъв
договор не й е бил представен. Представената декларация по чл. 402, ал.1, т.3
от КТ също не опровергава изложеното от свидетелите, доколкото в нея е
посочен различен работодател. По делото е приложена изготвена от
актосъставителя Справка от регистър на уведомления за трудови договори
при информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ (л.15) от
дата 27.04.2021г. (за която справка е логично да е направена или
непосредствено преди, или непосредствено след проверката) и в нея няма
данни за регистрирани трудов договор в същия ден между „ЛАНИКО“ ЕООД
и Х.. Видно от показанията на свидетеля С. и приложената „вайбър“-
кореспонденция между нея и управителя на дружеството – на свидетелката й
е било възложено да подготви трудовия договор с Х. в момента докато се е
осъществявала проверката в обекта. Действително от приложената Справка от
ТД на НАП с изх. №13388213014519/27.04.2021г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че договорът е бил
регистриран на същия ден в 13,37 часа, но това не води до извод, че е
съществувал като реално подписан към момента на проверката на място,
особено с оглед заявеното от С., че е „пуснала уведомлението към НАП“
преди фактическото подписване на договора – с оглед бързина. Предвид
изложеното настоящият състав приема, че по времето, в което Х. е установен
3
от проверяващите да полага труд в бистрото – той още не имал валидно
сключен трудов договор с „ЛАНИКО“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Установяването на състава на посоченото в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е в тежест
на административнонаказващия орган. Съдът намира, че в случая фактите са
правилно установени от административнонаказващия орган, но правото
(материалния закон) е приложено неправилно. Работодателят действително е
извършил административно нарушение, но не е това, което АНО е приел за
осъществено. В случая не може да се говори за нарушаване разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от КТ поради факта, че „ЛАНИКО“ ЕООД изобщо не е имало
качеството на работодател към момента на проверката от 27.04.2021г., защото
в часа на установяване полагането на труд, между страните (рабоподателят
„Ланико“ ЕООД и лицето О.Х.) не е имало реално сключен писмен трудов
договор (чиято писмена форма, както се посочи, е както за действителност,
така и за доказване). А след като не е имало доказано сключен писмен трудов
договор - не може да се приеме, че е налице извършено нарушение от
дружеството за допускане до работа на работник, на когото не е връчено
копие от уведомлението до НАП за регистриране на трудовия му договор.
Връчването на такова уведомление предполага наличието на съществуващ и
сключен в писмена форма трудов договор между страните. Поради това, след
като лицето е било допуснато на работа при липсата на подписан договор с
работодателя, както и на подадено уведомление, то в случая не е налице
хипотезата по чл. 63, ал. 2 от КТ.
При липсата на сключен трудов договор и на подадено уведомление от
работодателя, квалифицирането на деянието като нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ е незаконосъобразно, тъй като не съответства на безспорно
установените факти. Работодателят има задължение да допусне на работа
работника едва след като му предостави екземпляр от трудовия договор, но
единствено, в хипотезата, че такъв е сключен (в този смисъл - Решение №
6336 от 22.10.2015г. по к.а.н.д. № 5055/2015г. на XVI касационен състав на
АССГ, Решение № 2000/24.03.2017 г. по к.а.н.д. № 12690/2016г. на XVII
касационен състав на АССГ и др.). В случая е извършено друго нарушение –
допускане до работа на работник, с когото изобщо не е сключен трудов
4
договор – по смисъла на чл. 61, ал. 1 от КТ. Но за това нарушение е
недопустимо съдът за първи път да наложи наказание на дружеството
нарушител, тъй като в това прозиводство е въззивна инстанция, а не
административнонаказващ орган. Дори да се приеме, че в случая, и преди
влизане в сила на новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), е приложимо разрешението, дадено в ТР
№ 8 от16.09.2021г. по тълк. д. №1/2020г. на ВАС - процесното НП подлежи на
отмяна и на друго основание. Датата на извършване административното
нарушение е съществен елемент от административнонаказателното обвинение
(чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), доколкото го конкретизира в аспекта на надлежно
осигуряване правото на защита на наказвания, чрез узнаване от негова страна
какво нарушение му е вменено във вина. По делото не се доказва извършено
на 27.04.2020г. от „ЛАНИКО“ ЕООД нарушение, а погрешно посочване на
датата – неминуемо накърнява правото на защита на наказания, доколкото се
брани при различна фактическа обстановка на обвинението.
С оглед гореизложеното НП № 13-002831/09.08.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде изцяло
отменено.
При този резултат по делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 402лв.
адвокатски хонорар, която сума е изплатена на 17.08.2021г., съобразно
представен по делото Договор за правни услуги, фактура и фискален бон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №13-002831 от 09.08.2021г. на
Директор на „Дирекция инспекция по труда” - гр.Пазарджик, с което на
„ЛАНИКО“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 1500лв. за нарушение на административно-наказателния състав на чл.63, ал.2
от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
Булстат: *********, адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да
5
заплати на „ЛАНИКО“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 402 /четиристотин и
два/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6